Калоян Манолов
Велики химици (3) (Том трети)

Дмитрий Иванович Менделеев

1834 • 1907

Светлината едва проникваше през спуснатите завеси на прозорците. В стаята беше мрачно и мъчително тихо. Маря Дмитриевна лежеше неподвижно и дишаше с последни сили. Коленичил до кревата, Митя я гледаше с мъка и тревога в погледа и не смееше да мигне. Струваше му се, че изминаха часове, откакто Лиза излезе за лекар, а все още не се чуваше тракането на вратата. Къде се бавят?

— Митя, — простена Маря Дмитриевна, — дай да те целуна за последен път!

Той се наведе и опря чело върху устните й. Те помръднаха безжизнено и промълвиха едва доловимо.

— Прощавай, детето ми. Умирам спокойна, защото най-после успях да те наредя. Ти ще станеш велик…

— Мамо! Защо ме оставяш?

Той зарови лице в гърдите й и зарида неудържимо. После коленичи до леглото и се вгледа втренчено в окаменялото лице на майка си. Нима е истина? Нима тази твърда, с неизчерпаема енергия жена, се остави да падне толкова лесно? Колко жестока и несправедлива е съдбата! Животът на майка му беше един непрекъснат низ от грижи, страдания и тревоги за огромното им семейство. В сърцето на Маря Дмитриевна Менделеева имаше място за обич на всичките й 17 деца. Грижите по тях й доставяха радост и тя намираше сили да отдели внимание на всеки, да погали или укори. Нещастията започнаха да идват едно след друго, след като се роди най-малкият й син Митя. Той беше едва на няколко месеца, когато баща му, Иван Павлович Менделеев, загуби зрението си. Операцията в Москва излезе сполучлива, но когато се върна отново в Тоболск, мястото му на директор на Тоболската гимназия беше заето от друг. Да стане учител в гимназията, на която толкова години беше директор, беше неетично. Приятелите му го посъветваха да се пенсионира и да си почине, но пенсията не стигаше за голямото семейство.

Сега грижите за издръжка на фамилията пое изцяло Маря Дмитриевна. На 30 версти^[1] от Тоболск, в село Аремзянка, брат й Василий Корнилиев имаше малък стъкларски завод. От известно време заводът работеше лошо, защото Корнилиеви се преместиха в Москва. Менделееви напуснаха Тоболск и се заселиха в Аремзянка. Маря Дмитриевна пое управлението на завода, организира помощно земеделско стопанство в двора на завода и работите тръгнаха добре. Малкият Митя играеше до насита по тучните ливади, разговаряше с работливите мужици или влизаше тайно в завода, за да наблюдава как работниците обработват стъклото. Как му се искаше да грабне дългата тръба и сам да бръкне в пещта, за да извади огнената гъста стопилка и да я издуе с уста на голяма стъклена топка! Това ще бъде най-голямата и най-красивата топка! Но това беше опасно и Митя стоеше настрана, а ако се приближеше повече от позволеното, черната напукана ръка на работника внимателно го избутваше назад.

Но всяка приказка има край. Батко му, Павел, трябваше да се подготви, за да постъпи в гимназията в Тоболск.

— Ванюша, страхувам се, че Митя ще се разглези, ако остане сам. Защо не опитаме да го подготвим заедно с Павел и да ги дадем заедно в гимназията — каза загрижено Маря Дмитриевна на мъжа си.

— Но той е много малък. В гимназията приемат по изключение от 8-годишна възраст. Когато Павел навърши 9 и постъпи в първи клас, Митя ще бъде едва на 7 години.

— Мисля, че връзките и влиянието ти в гимназията са големи и ще успееш да запишеш и двамата.

Занизаха се дни на трудна и усилена работа. Малкият Митя не умееше да държи молива, изписваше грозни и криви букви, но татко им, Иван Павлович, умееше с търпение и такт да обясни и да постигне това, което иска. Най-после дойде есента на 1841 г. и двамата братя постъпиха в гимназията в Тоболск. Митя беше приет с условие да остане две години в първи клас, за да навърши поне 8 години.

Животът в гимназията беше тежък и пълен с огорчения. Учителите, по-скоро педантични чиновници, отколкото носители на знания, спазваха строго реакционните принципи, насаждани от руското самодържавие. Митя учеше с неудоволствие латински език и закон божи, основните предмети в обучението, затова с наслаждение слушаше уроците по математика и естествени науки, но те се преподаваха повърхностно и под строга цензура. Тежкият и неприятен живот в гимназията стана почти непоносим поради нещастията, сполетели семейството. През есента на 1847 г. умря баща им, а 3 месеца след това, около нова година, и сестра му Аполинария. На другата година избухна пожар и унищожи напълно завода.

Съкрушена от тревоги, Маря Дмитриевна напусна Аремзянка и отново се върна в Тоболск. Сега многолюдното семейство остана съвсем малко. Големите сестри се омъжиха, Иван и Павел постъпиха на чиновнически служби в Омск, в къщи останаха само Митя и неомъжената му сестра Елизавета. Трябваше да останат поне още една година в Тоболск, за да може и Митя да завърши гимназия.

Когато през пролетта на 1849 г. Митя получи диплома, Маря Дмитриевна побърза да разпродаде цялото имущество. Трябваше да заминат за Москва. Тя не искаше да остави Митя чиновник. Той не беше силен ученик, но учителите винаги й казваха, че има дълбок ум и е много способен. Като най-малък майка му го обичаше може би повече от останалите си деца и реши да направи всичко, което е по силите й, но да го изучи. В Москва отседнаха у брата на Маря Дмитриевна, Василий Корнилиев. Цяла есен и цяла зима майка му не остана минута спокойна. Тя ходи заедно с брат си у много високопоставени лица, стигна дори до министъра, но законът не можеше да се прескочи. Тоболск спада към Казанския учебен окръг и завършилите в Тоболск гимназисти могат да постъпят само в Казанския университет. Но какво ще правят в Казан без никакви познати? Не. Маря Дмитриевна не можеше да се примири. Цялото същество се бунтуваше. Тя непрекъснато кроеше нови планове, правеше нови предложения.

Петербург. Надеждата е в Петербург! Там все още има живи приятели на баща му, заемащи важни постове. Те ще помогнат!

В Петербург отседнаха у Скерлетови, познати и близки приятели на семейството им още от Тоболск. Но и тук законът беше закон.

— Перспективите за университета са изключени — каза господин Скерлетов. — Защо не опитате в друго висше учебно заведение? Медико-хирургичната академия обещава също добро бъдеще на питомците си.

— Трябва да се опита и там — отговори загрижено майка му.

Опитът беше несполучлив. Менделеев не можеше да понася отвратителната гледка на дисекциите. Той излезе от залата със силни пристъпи за повръщане и страшен главобол.

— Не остава нищо друго освен педагогическия институт, който на времето си е завършил и баща ти. Там поне студентите живеят в пансион. Осигурени са за всичко и аз ще съм спокойна за тебе. Само да се нареди!

За нещастие през есента на 1850 г. в института не приемаха студенти. Обучението беше организирано така, че приемането се извършваше през година. Да се чака още една година? Това не беше по силите на майка му. Тя не се спря пред нищо и издействува разрешение от Министерството да го приемат извънредно, по средата на първия двегодишен курс.

Най-после победа. Митя постъпи в пансиона и Маря Дмитриевна остана сама с Лиза. Нямаше вече за какво да се грижи, да се тревожи. Изведнаж тялото й се отпусна, залиня и без видима причина — умря.

Вратата изскърца и Лиза влезе на пръсти, шепнейки нещо на лекаря. Митя се изправи машинално и като я притисна до гърдите си, зарида безутешно.

— Лизенка, мила. Останахме сираци…

Веднага след погребението Митя трябваше да постъпи в института. Режимът в него не се отличаваше от казармените порядки, затова продължително престояване в града беше недопустимо.

Заредиха се дни на строг ред и педантична взискателност. Менделеев полагаше неимоверни усилия, за да изучи материала, преподаван на колегите му предната година. Особено големи трудности срещна с математиката. При новите лекции се използуваха старите познания, а Менделеев ги нямаше. Напрежението беше много голямо и слабият му организъм не издържа. Чувствуваше се отпаднал, загуби апетит и отслабна още повече. Сигналът за ставане сутрин му се струваше като най-страшното средство за изтезание. Той отиваше като пребит до умивалнята и кашляйки сухо, плискаше лицето си със студена вода, за да се освежи, но уви. Главата му тежеше, като че ли беше пълна с олово. През пролетта болестта се засили. Трябваше да постъпи в болницата на института. Лекарят слушаше внимателно гърдите му и бръчките на лицето му ставаха все по-дълбоки.

— След като се закашляш, плюеш ли кръв?

— Само понякога.

— Оставаш при нас, момче. Как беше, Митя, нали? Не ме гледай така. Ще ти разрешавам да четеш, за да не изостанеш от колегите си.

Въпреки усилията Митя не можа да усвои добре материала и учителите намериха за по-благоразумно да го оставят да повтори първите две години. Това се отрази благоприятно на Менделеев. Той усвои много добре материала и още в началото на годината се оказа един от най-добрите студенти. Първите две години завърши само с много добри и отлични бележки.

Независимо от разклатеното си здраве и дългите престои в институтската болница Менделеев учеше с изключително усърдие. Той не се задоволяваше само с учебниците. Четеше денонощно разнообразна научна литература в институтската библиотека, пишеше кратки статии за успехите на науката. Срещу тях получаваше малък хонорар — единствените му доходи. Скоро след смъртта на майка му умря и вуйчо му Василий Корнилиев, а 2 години след това и сестра му Лиза. Крехкият й организъм не издържа на туберкулозата.

Като вземаха присърце състоянието на младия Менделеев, преподавателите в института се опитваха да му помогнат, защото Митя беше умен и превъзхождаше значително колегите си. След завършване на третата година академик Ф. Бранд му предложи да прекара лятото в дачата^[2] му, за да подготви децата му за училище.

Освежен от чистия въздух и тишината, Менделеев отделяше по няколко часа дневно за заниманията си по зоология. Предложените от проф. Бранд теми „Описание на гризачите в Санкт-Петербургска губерния“ и „За влиянието на топлината върху разпространението на животните“ скоро добиха форма на научни статии, но списанието „Журнал на Министерството на народното просвещение“ отказа да ги отпечата. Това охлади интереса на младия ентусиаст към зоологията и той се обърна към химията. В педагогическия институт преподаваха изтъкнати учени и академици: математикът М. В. Остроградски, физикът Е. Х. Ленц, химикът А. А. Воскресенски и др. По предложение на Александър Абрамович Воскресенски и на професора по минералогия С. С. Куторга вместо подготовка на пробна лекция Менделеев трябваше да разработи метод за анализ на минералите ортит и пироксен, доставени от Финландия. Той се справи отлично с тази задача. По съвет на Воскресенски написа статия на немски език и я публикува. Това беше първият научен труд на завършващия института Дмитрий Иванович Менделеев. Последните изпити се състояха през май 1855 г. Академичният съвет му присъди титлата „Старши учител“ и го награди със златен медал. Академик Ю. Ф. Фрицше предложи да се издействува разрешение от Министерството Менделеев да остане в Петербург, за да се подготви за магистърска дисертация. Мнението на лекарите обаче беше друго. Особено отчайваща диагноза постави професорът от Медикохирургичната академия Н. Ф. Здекауер.

— Имате туберкулоза в напреднал стадий. Положението Ви е безнадеждно, но бихте могли да продължите малко живота си, ако незабавно заминете на юг. Петербургският климат е пагубен за болните от туберкулоза.

— Не е ли възможно някакво лечение?

— Аз поне не зная такова. Ще Ви дам бележка до приятеля ми Н. И. Пирогов. Той е в Симферопол. Нека и той да Ви види.

Вместо за Одеса Министерството издаде заповед за назначение на Менделеев в Симферопол. Но тук всичко живееше под знака на войната. Нямаше квартири, нямаше храна. Училището се използуваше за болница.

„Тук ще бъде краят. Дните ми са преброени, но даже и да съм здрав, тук щях да се разболея. Какво да се я прави? Училището няма да започне дори и по нова година. Да отида в Одеса и да моля да ме преместят там? Може би така е по-добре, но преди това трябва да намеря Пирогов.“

Колко надежди, колко радост и възторг вляха думите на прочутия хирург в отчаяния Менделеев! „Вие сте здрав и ще живеете по-дълго от мен и Здекауер“.

Здрав! Нима е победил туберкулозата?

С трескава бързина събра багажа си и замина за Одеса. Инспекторът се показа благосклонен и го назначи в Ришельовската гимназия. Менделеев се зае веднага с учителските си задължения. Преподаваше математика, физика и естествени науки — 16 часа седмично. Останалото време посвети на магистърската дисертация. Тя представляваше чисто теоретичен труд. Проблемата за „Специфичните обеми“ Менделеев разгледа от гледището на унитарната теория на Жерар. Той отхвърли напълно дуалистичната теория на Берцелиус. От подробното изложение на материала личеше забележителната способност да обобщава и широките му познания по химия. За около половин година той прочете и обсъди критически огромен литературен материал. За това способствуваха и отличните условия в Ришельовската гимназия.

През май 1856 г. Менделеев взе тримесечен отпуск и замина за Петербург. Почти веднага започна да се явява на изпитите, които трябваше да положи, преди да бъде допуснат до защита. Изпитните дни минаваха бързо, но работата в печатницата се бавеше. Наближаваха ваканционните дни, а дисертацията все още не беше отпечатана.

— Както изглежда, защитата ще се състои наесен — каза Воскресенски. Менделеев често го посещаваше и между учител и ученик се породиха приятелски отношения.

— За съжаление така ще бъде — въздъхна Менделеев. — Ще се наложи да искам разрешение за нова отпуска. В противен случай трябва да се връщам в Одеса.

— Никакво връщане там, Дмитрий Иванович. Вашето бъдеще е в Петербург. Трябва още тази есен да се установите тук.

— Не виждам никакви изгледи за това. Първо, имам задължение към държавата още една година и, второ, тук няма вакантни места.

— Като начало ще се установите като частен доцент. Подготовката Ви е много добра и ще успеете без труд да се справите с изпита, който ще Ви даде право да четете лекции. Трябва да направите веднага молба до министерството да Ви разреши, а аз ще се опитам чрез Академичния съвет да повлияя на министерството.

Идеята беше отлична и успя. През есента Менделеев защити блестящо дисертацията си, получи разрешение за частен доцент, прочете успешно встъпителната лекция „Строеж на силикатните съединения“ и в началото на идната година, 1857, започна работа като частен доцент в Петербургския университет. Едно многообещаващо, но и тревожещо начало.

Възнаграждението на частните доценти се определяше от Академичния съвет съобразно средствата на Университета. Освен това то се изплащаше нередовно. Трябваше да се търсят източници на допълнителни доходи.

— Вместо да се занимавам с научна дейност, губя времето си с празни работи — оплакваше се Менделеев на Воскресенски. — Освен лекциите в университета, лекции в Кадетския корпус, писане на статии. Колко време се губи за една статия, а плащат като на просяк!

— Така е, Дмитрий Иванович. Нали виждате и мене. Преподавам не в две, а в пет висши учебни заведения и пак доходите ми са оскъдни. Научноизследователската работа е неосъществима мечта. Това е печалната действителност в Русия. Третират ни като чиновници. Науката не се твори от чиновници. Изследователят се нуждае от свобода. Свобода на мисълта, свобода на действията, свобода на работата.

— За такива думи изпращат на каторга, Александър Абрамович.

— За нещастие на руската наука, да. И докато е време, послушайте съвета ми. Заминете за чужбина! Само там ще можете да се отдадете на научна работа. Издръжката, която там държавата отпуска, е голяма. Ще бъдете осигурен материално и ще мислите само за изследванията си.

— Две години чакам благоволението на министерството, но все още няма нищо.

Най-после командировката бе одобрена с резолюция „За усъвършенствуване в науките“. Менделеев можеше да замине за Европа в град, който определи сам по избор. В Париж работеше Дюма, в Гисен — Либих, в Гент — Кекуле, но Менделеев сам беше магистър, имаше богати познания, вълнуваха го проблеми, които трябваше да разреши чрез точни измервания, затова той търсеше подходяща лаборатория. След едномесечна обиколка из Австрия и Германия изборът му се спря на Хайделберг. Роберт Бунзен го прие любезно и веднага му предостави място в лабораторията.

— Мисля, че големината на силите на свързване между атомите в съединенията може да се оцени числено чрез измерване някои константи на веществата.

— Предполагам, че имате конкретен план? — Бунзен беше почти оглушал, затова говореше високо и държеше постоянно дланта зад ухото си.

— Да. Повърхностното напрежение на течностите и капилярната константа са първата възможност, която искам да опитам.

Менделеев започна работа веднага, но условията в лабораторията не му се понравиха. Съседът му, Карус, получаваше серни органични съединения, които миришеха ужасно. Още на другия ден Менделеев получи силен главобол. Появиха се болки и в гърдите. Така не може! Най-добре е да си уреди частна лаборатория. Идеята го въодушеви и почти незабавно замина за Париж и Бон, откъдето донесе необходимите апарати и химикали. Същевременно нае майстори да прокарат газ в квартирата му и след като се върна, уреди лабораторията само за няколко дни.

Тук вече можеше да се работи спокойно, при идеална чистота и ред. Устройството на аналитичната везна беше от най-съвършен тип. Микроскопът, с който определяше диаметъра на капилярките, също имаше усъвършенствувана конструкция. Катетометърът, измерителните прибори, всичко, съответствуваше на взискателната прецизност, с която Менделеев провеждаше изследванията.

Щом наближеше обяд, Менделеев прекъсваше опитите и се отправяше към къщата на Хофманови. Карл Хофман, частен доцент по старогръцка литература, беше работил известно време в Москва, но привлекателната фигура в къщата им беше жена му София Петровна. В пансиона, който поддържаше София Петровна, се хранеха всички руски учени и емигранти, живеещи в Хайделберг, а те не бяха малко. На трапезата беше весело и най-важното — чисто руско, родно.

— Благодарим Ви, София Петровна, за прекрасните блини — каза Менделеев и учтиво се поклони на домакинята.

— Отдавна не съм ял такова вкусно ядене — присъедини се към него Александър Бородин.

— Моля, моля, Саша, не обиждай домакинята! — намеси се весело Коля Житински. — Нима вчерашните пирожки бяха лоши?

— Оставете комплиментите, приятели! Хайде да попеем нещо, че да ви е по-лека работата след обяд!

Като разпери ръце и се завъртя живо около себе си, Бородин седна до пияното и засвири. С бликащи от обич към Родината сърца те запяха „Волга, Волга, мать родная…“, после се сбогуваха и се разотидоха.

— Митя, като привърша работата в лабораторията, ще дойда у вас, да те взема, за да идем заедно у Татяна Петровна — каза на излизане Бородин на Менделеев. Те бяха неразделни приятели.

Домът на Татяна Петровна Пасек, братовчедка на А. И. Херцен, събираше като фокус цялата руска младеж от Хайделберг. Колко мечти за бъдещето на Русия! Колко пламенни слова! Скоро Менделеев стана център на кръжока. Той не само определяше насоките на споровете, но ги и направляваше умело. Негодуваше от тираничния царски режим, възхищаваше се от подвига на италианските революционери.

— И Русия ще има своя Гарибалди! И Русия ще доживее по-щастливи дни!

— Дано да ги дочакаме! — казваше Татяна Петровна и отваряше последния том на милия си братовчед, за да прочете на глас откъс от пламенните му слова.

Дните течаха незабелязано, изпълнени с напрежението на труда, с удоволствието от приятните вечери у Татяна Петровна или чудните преживявания в театъра или операта. Любовта на Бородин към музиката често отвеждаше двамата приятели в съседните големи градове, за да чуят прочута опера или концерт. Няколко пъти предприеха и по-големи пътешествия из Италия и Швейцария.

През есента на 1860 г. заминаха за Карлсруе, за да вземат участие в конгреса на химиците, а след завръщането си Менделеев трябваше да започне да се подготвя за отпътуване към Петербург. Неколкократните молби до министерството останаха неудовлетворени.

— Трябва да се връщам в Петербург, Саша. Изглежда изследванията върху промените на хлорните производни на органичните съединения в присъствие на цинк при висока температура ще останат незавършени.

Менделеев въртеше изкусно стъклената тръбичка в безцветния пламък на горелката и когато стъклото омекваше, заваряваше умело поставеното в нея вещество. Облегнат на дървеното облегало на стола, Бородин го наблюдаваше внимателно.

— Престоят ти в Хайделберг беше много ползотворен — каза Бородин. — Откритието ти за максималната температура на кипене на течностите е с важно теоретическо и практическо значение.

— Наистина съществуването на „абсолютна температура“ (критична температура), над която веществата не могат да съществуват в течно състояние, има важно практическо значение. Това е свързано и с възможностите за втечняване на газовете.

Менделеев загаси горелката и започна внимателно да увива ампулите, като ги подреждаше в голяма кутия.

— Сега приготвям вещества, проби, за да продължа там. Но ще имам ли условия за работа, средства?

— Да се надяваме, че всичко ще се уреди, Митя. Емил урежда тържество по случай заминаването ти. Искаме да те изпратим тържествено.

— Няма що. Трябва да се напием.

Изпращането беше много шумно. Вдигаха се тостове, държаха се речи. Емил Ерленмайер, добър приятел на Менделеев, произнесе прощалното слово.

— Нашият скъп приятел не дойде тук да се учи. Той само се разкри като учен и постигна значителни успехи. Пожелаваме му и в Родината си да работи все така, за да отиде още по-нагоре.

Менделеев пристигна в Петербург в края на февруари 1861 г. Да се намери работа по средата на учебната година беше невъзможно. Не оставаше нищо друго, освен да предложи сътрудничеството си в някое издателство. Записките и конспектите върху курса по органична химия, които чете в университета преди заминаването си за Германия, можеха да станат основа на учебник по органична химия. Той донесе много немски учебници, които биха били прекрасни ръководства, ако се преведат на руски. Трябваше само да се сключи договор. Издателството „Народна полза“ прие предложението и Менделеев започна усилена работа над учебника. Същевременно приятелите му продължаваха да търсят възможност за назначаването му на постоянна работа.

— Като начало ще започнеш с лекциите в Кадетския корпус — каза Воскресенски. — Имам достатъчно лекции на други места, затова ще се откажа в твоя полза.

— Не мога да приема, Александър Абрамович. Та Вие се лишавате от дохода си заради мене!

— Ще приемеш! Щом казвам, че ми е много, значи е така. Гледай да привършиш учебника по-бързо. Ще се опитаме да издействуваме лекции по органична химия през новата учебна година. Трябва да издържиш до есента.

С течение на времето възможностите за работа се разширяваха. Менделеев получи голяма известност с учебника, който написа само за три месеца, а също така и с преработения превод на „Химичната технология“ от Вагнер. Започна да чете лекции в няколко инженерни технически училища, а през есента — и лекции по органична химия в университета. В това време избухнаха студентски вълнения и царското правителство затвори университета за една година. Менделеев продължи с неизчерпаема енергия работата си над „Техническата енциклопедия“, над многобройните статии, над коректурите… Несигурността на доходите му го тревожеше и той сериозно се замисляше за бъдещето си. Да се заеме с организиране на химичен завод? Това би осъществил отлично. Познанията му в областта на технологията са твърде обширни. Ето например съветите, които даде на проф. Райхел при посещението на завода му край Боровичи, имаха удивителен резултат. Менделеев прецени критично не само производството, но и икономическата и организационната му страна. Но едно индустриално предприятие ще го откъсне от научните му интереси, ще го превърне в практик. Не! Може би трябва да се почака още! А колко приятно е да влезеш в завода! Да побъбриш с работниците, да ги поучиш, а и сам да се поучиш от тях. Свикнал от детинство със заводската обстановка, Менделеев изпитваше особено удоволствие да разговаря с простите, измъчени от труд хора. Мисълта за завод се сменяше с надеждата за професорско място, но все още всичко беше само планове.

Менделеев не жалеше силите си. От сутрин до късно през нощта работеше неуморно. Пишеше, пишеше… Ненадейно в кабинета му влезе сестра му, Олга Ивановна Басаргина.

— Добър вечер, Митя.

— Олга Ивановна! Заповядай, седни на софата! — заговори смутено Менделеев. — Какво те носи към мене, мила сестро?

— Мила! Ако съм ти мила, щеше по-често да идващ у нас — каза малко сърдито Олга Ивановна. — Та ти съвсем ни забрави, Митя. Защо не ни спохождаш. Страхувах се да не си се разболял и дойдох да те видя.

Олга Ивановна се облегна и като скръсти ръце на гърдите си, заоглежда критично кабинета му.

— Лошо живееш, Митя, лошо. Виж какъв е безпорядък! Сякаш от година не е чистено. — Тя помълча и продължи многозначително. — Няма стопанка тука, няма грижовна ръка. Слушай, Митя, я да те оженим, че и ти като хората дом да завъртиш!

— Само това ми липсваше, Олга Ивановна. Та аз за себе си едва припечелвам. Празна работа е тая.

— Празна не празна, в неделя да си у дома! Маря Федоровна ще бъде у нас. Ще доведе племенницата си Феозва Никитична Лешчова. Ще я видиш, пък ако я харесаш, може и да те сватосаме.

Менделеев познаваше братята на Феозва, Николай и Александър Лешчови. Те бяха образовани млади хора и често посещаваха музикалните вечери у Маря Федоровна.

Феозва Никитична му направи силно впечатление още от първата среща. Нежната й слаба фигура излъчваше някаква тиха меланхолия, но щом заговореше, очите й се оживяваха и тя неусетно покоряваше събеседника си с нежните си маниери и безкрайна доброта. Менделеев не разбра как се привърза към нея и започна все по-често да ходи у Маря Федоровна. Двамата седяха на канапето и дълго говореха. Някакво успокоение и сигурност облъхваха изморения от работа Менделеев и той си почиваше, като слушаше тихия глас на Феозва Никитична.

Може би Олга Ивановна имаше право! Той имаше нужда от семейство. Сватбата се състоя през пролетта на 1863 г. Младоженците заминаха веднага на голямо пътешествие из Европа. Университетът все още беше затворен и нямаше нужда да се иска отпуск. Няколко дни преди сватбата Менделеев получи съобщение, че учебникът по органична химия е награден с пълна Демидовска награда. Сумата беше голяма и обезпечаваше напълно разходите по пътешествието.

Щастливите и радостни дни свършиха бързо. С настъпване на есента той трябваше да бъде в Петербург, защото започваха занятията в университета. Веднага след завръщането им в столицата Менделеев започна отново усилената си разностранна дейност. Многобройните книги и статии по различни въпроси на производството го направиха много известен и често към него се обръщаха видни индустриалци за съвет. Такъв беше и собственикът на нефтен завод Кокорев.

— Керосинът се търси все повече и повече. Фабриката ми е малка, но произвеждам достатъчно керосин. Въпреки всички мерки обаче производството ми носи загуби. Надявам се, че ще удовлетворите молбата ми и ще дойдете на място да се запознаете с условията и да дадете съвета си.

— Преработката на нефта има голямо бъдеще. Тя трябва да стане извор, от който да забогатее Русия. Ще дойда на драго сърце, но трябва да уредя отпуската си.

Пътуването до Баку и Сурахани в Кавказ трая около месец. Менделеев констатира, че загубите идват от примитивния начин на транспортиране на керосина. Той посъветва Кокорев да построи нефтопровод до фабриката и малък тръбопровод за керосин до пристанището. Освен това обърна внимание на възможността за използуване на реката като транспортно средство. Керосинът би могъл да се пренася в специални цистерни.

Петербург го посрещна с радостна вест. От есента на 1863 г. Менделеев получи назначение за редовен доцент по органична химия с годишна заплата 1200 рубли.

— Това вече е голям успех, Фезенька — каза той с радост на жена си.

— Разбира се, Митя. Макар и малък, все пак доходът е осигурен. С това ще се подобри материалното ни състояние.

— Другото е още по-важно, мила. Открива се път към професорско място. В Министерството на просвещението не ме обичат, смятат ме за бунтар, но все пак заповедта за назначаването ми е факт. Ще успеем, Фезенька, ще успеем! Знаеш ли, не съм суеверен, а все мисля, че ти донесе щастието при мене. Ето на — и наградата, и назначението…

— Не е така, Митя. Ти си способен и сам си заслужил това. Ще стане и по-добре. Само не се преуморявай!

Като че Феозва Никитична предсказа бъдещето. Само няколко месеца след това, от началото на 1864 г., Менделеев получи назначение за професор по химия в Петербургския технологичен институт. Според тогавашните порядки на професорите се даваше и жилище в института. Изведнаж грижите по материалното осигуряване на семейството отпаднаха и Менделеев се почувствува напълно свободен.

— Може да се помисли по-сериозно и за докторска дисертация.

— Учудвам ти се, Митя. И аз работя, и аз пиша, но ти си феноменален. Та нали работиш върху техническата енциклопедия? Започнал си и очерк върху стъкларското производство, четеш лекции в три института. Има ли още нещо, което аз не знам?

Бородин подръпваше леко мустаците си и гледаше приятеля си с възхищение.

— Има, Саша. Това е темата на докторската ми дисертация. Слушай, не мога да стоя със скръстени ръце. Напиша това, напиша онова и остане още време. Започва да ме гризе нещо отвътре, започвам да мисля и идват нови идеи в главата ми. Кажи ми сега, можеш ли да стоиш спокоен, след като ти е дошло наум, че при разтваряне на вода в спирт или на спирт във вода между тях се образува съединение?

— Как така — изненадан и учуден запитва Бородин. — Та разтворите са прости смеси.

— Изглежда, че не са. Ако беше така, трябваше обемът на разтвора да е равен на сбора от обемите на изходните количества спирт и вода, а той е по-малък.

— Това наистина е много интересно.

Изследванията продължиха почти цяла година. Като определи изменението на относителното тегло в зависимост от процентното съдържание на спирта във водата, Менделеев установи, че най-голяма плътност има разтворът, в който съотношението между молекулите на спирта и водата е 1:3. По-късно тези открития станаха основа на хидратната теория за разтворите.

Защитата се състоя на 31 януари 1865 г. Два месеца след това Менделеев беше назначен за извънреден професор по химична технология в Петербургския университет, а през есента — за редовен професор. В следващите няколко години в Петербургския университет се извършиха значителни промени. По настояване на Менделеев за професор по органична химия беше назначен младият казански учен Александър Михайлович Бутлеров. Помощникът на Менделеев Н. А. Меншуткин също работеше над докторска дисертация. Сега Дмитрий Иванович пое лекциите по неорганична химия или както той обичаше да я нарича — обща химия. Той имаше отлични условия за работа. Лявото крило в главния корпус на университета беше предоставено за жилище на семейството му. Тук се намираше обширният кабинет, който се съединяваше, от една страна, с лабораторията, а от друга — с гостната. Зад столовата и кухнята имаше многобройни помещения за спални на Фезя, на сина им Володя, за дойката на Володя, за прислугата.

Топлите летни месеци Феозва прекарваше заедно с Володя в имението в Боблово, което Менделеев купи, за да може да провежда опити във връзка със селското стопанство. Той редовно ходеше в Боблово, за да наблюдава работата на селяните и да дава указания за наторяването с изкуствени торове. Резултатите от опитите си представяше ежегодно на събранията на руските естествоизпитатели, а след това публикуваше в съответни статии. Менделеев продължи и работата си по издаване на редица химични ръководства и книги, но основният и най-важен въпрос за него оставаше подготовката на лекциите по неорганична химия.

Ръководствата на руски език по този предмет бяха съвсем стари и не можеха да се използуват. Европейските ръководства също не удовлетворяваха изискванията му. Трябваше да се напише нов учебник по неорганична химия. Той трябва да съответствува на съвременното ниво на развитие на химичната наука. Студентите трябва да се учат на нивото, на което е достигнала науката, а не да се използуват стари учебници!

Идеята го завладя напълно и той остави всички други задължения на втора линия. Стенографът Никитин идваше в кабинета му в ранно утро и те започваха работа незабавно. Менделеев диктуваше, разтворил тетрадката с направените от предния ден бележки. Масата му беше отрупана с книги. Те стояха разтворени и докато Никитин довършваше писането, Менделеев ги разгръщаше и сравняваше текстовете в тях.

В началото всичко вървеше гладко и много бързо. Менделеев систематизира и обобщи основните теории в химията, разгледа значението им за развитието на различните клонове на стопанството и пр. Същевременно събираше материал и подреждаше данните за втората част на учебника, където трябваше да опише химичните елементи.

Трябва да се намери някакъв рационален начин за групиране на елементите, което би улеснило изучаването им! Менделеев търсеше описания за свойствата на елементите и съединенията им, отбелязваше фактите в тетрадката, но те станаха толкова много, че трудно можеше да се въведе някакъв порядък. Трябва да се направи нещо, да се измисли нещо!

— Антон!

Високата стройна фигура на прислужника Антон застана неподвижно до вратата.

— Иди в лабораторията и ми намерете с Алексей няколко картона! Донеси и една кошница!

Антон излезе безмълвно, свивайки рамене в недоумение. Скоро след това се върна с руло кафяви картони.

— Ела сега и ми помогни да ги нарежем!

Менделеев разчерта набързо с молива и започна да реже.

— Всички картончета трябва да са еднакви — колкото лист от тетрадка. Вземи това за мярка и продължи да изрязваш, а аз ще започна да пиша.

Менделеев остана в кабинета си до късно през нощта. На всеки картон той нанесе наименованието, атомното тегло, формулите на съединенията и основните свойства на един химичен елемент. Постепенно кошницата се напълни с картони, на които бяха нанесени всички известни дотогава елементи. На другия ден Менделеев започна да подрежда картоните. Раздели ги по триади, както Дьоберайнер, подреди ги по големина на атомното тегло… Не се получаваше нищо. После разкъса редовете, обърна ги в колони и елемента от всяка следваща колона постави в хоризонтален ред зад елемент, с който има сходни свойства. (Първоначалното подреждане на химичните елементи е било доста по-различно от сегашното. Съвременните хоризонтални периоди на периодичната система са били разположени вертикално, а групите на химичните елементи са били хоризонтални.)

Тялото на Менделеев гореше като че ли обхванато от треска. Получи се нещо неочаквано! Във всяка колона свойствата на елементите се изменяха от горе на долу постепенно с увеличаване на атомното тегло. Ето цинкът прилича на магнезия и в двете съседни колони — тези елементи са един до друг — цинкът е след магнезия. След цинка в колоната следва по атомно тегло елементът арсен. Ако го постави непосредствено под цинка, арсенът попада в реда на алуминия. Но тези елементи не си приличат по свойства. Ако го постави още по-надолу, ще заеме мястото до силиция, но и тук няма никаква прилика. Арсенът трябва да отиде още по-надолу, зад фосфора. Тук вече приликата е много голяма. Та нали още Мичерлих откри явлението изоморфизъм, като изучи и сравни свойствата на фосфатите и арсенатите? Но между цинка и арсена остават две празни места. Нима те принадлежат на неоткрити още елементи, които по свойства приличат на алуминия и силиция?

Менделеев трепереше от вълнение. „Няма празнини в природата. Ако е така, тогава свойствата на елементите зависят периодично от атомното им тегло.“ Менделеев закрачи нервно из кабинета. „Това е закон. Неизвестен досега на науката закон!“ Той взе молива и написа в горния край на листа „Опит за система на елементите, основана на атомните им тегла и химическото им сходство“.

Беше краят на февруари 1869 г. След няколко дни ръкописът беше завършен окончателно, а таблицата на елементите беше дадена за отпечатване на 1 март. Съобщение за откритието си Менделеев трябваше да направи на 6 март на заседанието на Руското химическо общество. Усилената работа и пълната незаинтересованост към здравето му го изтощиха и той внезапно се разболя. Болеше го цялото тяло, болеше го главата, кашляше.

— Глътни поне този прах, Митя. Ще успокои главобола ти — молеше го жена му.

— Махни тия отрови! Не вярвам на лекарските измислици. Кажи, моля те, да дойде Антон и ме остави сам с него!

Антон влезе с шише водка в ръка.

— А кожуха да донеса ли, Дмитрий Иванович?

— Донеси го!

Менделеев пое шишето от Антон и като стисна очи, отпи няколко едри глътки.

— А-а! Скоросмъртница.

— Но лекува, Дмитрий Иванович.

После Менделеев свали дрехите си, облече огромния кожух на голо и легна на софата. Антон го зави и излезе на пръсти.

— След три дни ще съм здрав, но ще бъде късно — каза на себе си Менделеев, после се досети за нещо и извика с всички сили: — Антон! Повикай веднага Меншуткин!

Меншуткин поздрави смутено и деликатно се отдръпна, защото откъм софата миришеше страшно на водка, пот и спарена агнешка кожа.

— Николай Александрович, не обръщайте внимание на положението, в което се намирам. Виждате, невъзможно ми е утре да отида на събранието на Обществото. Докладът ми е на бюрото. Моля, прегледайте го и го докладвайте от мое име!

Докладът предизвика голям интерес, но поради отсъствието на автора му разискванията се отложиха за следващото заседание.

От оня знаменит ден, в който Менделеев видя зад простите редици от химични знаци на елементите проявлението на един природен закон, за него не съществуваха други проблеми. Той изостави напълно писането на учебника „Основи на химията“, преустанови останалите си изследвания. Подреждането на елементите му се струваше несъвършено. Много от атомните тегла бяха определени твърде съмнително, затова някои елементи не попадаха на места, съответствуващи на свойствата им. Като се основаваше на периодичния закон, Менделеев промени атомните тегла на тези елементи и ги постави в една редица със сходните им по свойства елементи. В много случаи сравняването на публикуваните в научните списания данни за свойствата и състава на някои съединения не съвпадаха. За да се отстранят противоречията и неяснотите, Менделеев предприемаше продължителни изследвания в лабораторията. Към края на годината (1869 г.) той вече имаше достатъчно убедителен материал относно състава и свойствата на окисите на елементите. Резултатите докладва пред Руското химическо общество, а след това ги публикува и в статия. Новите изследвания внесоха значителни подобрения в систематизирането на елементите, в изясняването на общите закономерности, които характеризират изменението на свойствата на елементите с изменение на атомните им тегла. Сега вече можеше да се пристъпи към написване на обширна статия, в която да се разгледат подробно всички области за приложение на периодичния закон.

В статията, отпечатана на немски език в Либиховите „Анали“, Менделеев вмъкна раздела „Приложение на периодичния закон за определяне на свойствата на още неоткрити елементи“. Тук той подробно описа и предсказа свойствата на три неизвестни дотогава на науката елементи — екабор, екаалуминий и екасилиций. Това беше твърде необикновено за една научна статия и приличаше по-скоро на извадки от фантастичен роман. Статията не направи впечатление и остана почти незабелязана. Все пак някои учени реагираха живо на научните съобщения на Менделеев. Намериха се химици, които оспориха заслугата на Менделеев, като изтъкнаха, че и други учени са публикували подобни таблици на елементите, и то дори по-рано от него. На първо място се изтъкваха англичанинът Уйлям Одлинг и германецът Лотар Майер. Трябваше да се защити престижът на периодичния закон! Менделеев публикува няколко статии, в които изясни въпроса цялостно. Вярно е, подобни таблици са публикувани, но те имат чисто формален характер — служат за групиране на елементите по сходството им с цел по-лесно да се изучават. Основното, което Менделеев направи, е, че свърза свойствата на всички елементи с атомните им тегла. С изключителна смелост той дръзна да промени атомните тегла само на базата на открития от него закон. Нещо повече — предсказа свойствата на неизвестни елементи. Ако поне един от тези елементи бъде открит, това ще оправдае вярата му в периодичния закон. Ще послужи като неоспоримо доказателство за верността на възгледите му. Но трябва да се чака. Такива открития не стават бързо. Може би ще минат години! А може би той няма да доживее до този велик ден!

За Менделеев въпросът за периодичния закон беше приключен. Той отново се върна към многообразните си изследвания. Често се налагаше да ходи до Боблово във връзка със селскостопанските опити. Там отиваше и за да се порадва на децата си. Володя беше вече голям и трябваше от време на време да се контролира работата на учителите и възпитателите му, които също живееха в имението. Оля беше още малка и трябваше повече да играе, но трябваше и да се учи. Намериха й наистина прекрасна учителка. Александра Николаевна завладя децата и те я обичаха като майка. Менделеев беше силно привързан към децата си. Пристигането му в Боблово, особено след задгранична командировка, се превръщаше в истински празник. Цялата къща се изпълваше с радостно суетене.

— Полина, повикай Андрей Фьодорович и елате веднага горе! Дмитрий Иванович дойде.

— Оленка, повикайте Клая и елате!

А Дмитрий Иванович стоеше изправен тържествено в голямата зала и се поздравяваше с всички. После отваряше големия куфар и раздавате подаръците. Не забравяше никого. А когато прислугата излезе, започваха дългите разговори и шеги, които бяха най-голямото събитие за малката Оля. Тя седеше върху коленете на баща си и ровеше с нежната си ръчичка брадата му.

Животът на големия учен течеше като бурен пенлив поток. Лекции в университета, изследвания в лабораторията, където работеха многобройните му сътрудници, пътуване из страната до различни химични предприятия. Към тази огромна и разнообразна дейност се прибави неочаквано събуденият интерес към газовете. Веднаж в кабинета му влязоха изследователите М. Л. Кирпичев и Х. А. Шмид.

— Дмитрий Иванович, наскоро прочетохме статия от един московски студент, който реконструирал водната помпа чрез клапан — заговори Кирпичев. — По такъв начин се постига едно значително по-голямо разреждане на газовете.

— Твърде интересно! — каза Менделеев. — Носите ли статията?

— Не. Идваме при Вас не точно по този въпрос. Представлява интерес състоянието на газовете при много високи налягания.

— Такива са например налаганията на барутните газове в дулото на оръдието.

— Искаме да започнем изследвания в тази насока, но чувствуваме нужда от Вашето ръководство.

Този до известна степен случаен разговор сложи началото на цяла поредица от научни изследвания. От въпросите се заинтересува и председателят на руското техническо дружество П. А. Кочубей. Той издействува средства, което даде възможност да се наемат сътрудници и да се достави апаратура. В процеса на работата се наложи да се конструират нови апарати. Някои от тях имаха голямо практическо и научно значение. Най-големият успех обаче беше предложеното уравнение за състоянието на газовете, което имаше по-общ вид от известното уравнение на Клапейрон. Изследванията на свойствата на газовете в разредено състояние постепенно насочиха вниманието на Менделеев към високите части на атмосферата. Там въздухът е при много ниско налягане. Изучаването на състоянието на горните атмосферни пластове можеше да хвърли светлина върху теорията за „световния етер“ (космическото пространство). Той беше свързан с проблемите на въздухоплаването и метеорологията. Така незабелязано Менделеев стигна до идеята за построяване на голям аеростат, с който да излети и да проведе непосредствени измервания във високите въздушни пластове. За да се съберат необходимите средства, той организира издаването на книгата на проф. Мон „Метеорология“. На заглавната страница бе поставен надписът „Сумата от продажбата на тази книга се определя за построяване на голям аеростат и изобщо за изучаване на явленията в горните атмосферни пластове“. Приходите обаче не оправдаха очакванията и идеята остана неосъществена.

Едно дълго очаквано събитие дойде тъй бързо и внезапно точно в разгара на изследванията върху газовете. То се криеше в страниците на списанието на Френската академия на науките. Беше есента на 1875 г. Менделеев преглеждаше внимателно статиите. Изведнаж погледът му се спря на съобщението от Льокок дьо Боабодран за откриването на нов елемент, наречен от него галий. Менделеев зачете трескаво. Нямаше никакво съмнение — свойствата на елемента се схождат твърде много с предсказаните свойства за екаалуминия. Първото предсказание се сбъдна! Това е триумф! Това е победа! Но имаше и някои различия. Френският изследовател даваше за относителното тегло на елемента цифрата 4,7, а Менделеев беше изчислил стойността 5,9. Такава разлика е недопустима! Той грабна перото и започна да пише:

„Уважаеми господин Боабодран,

През 1869 г. установих периодичния закон, въз основа на който предсказах свойствата на открития от Вас галий, наречен тогава от мене екаалуминий. Позволявам си да отбележа, че…

Д. И. Менделеев“

Едновременно с това Менделеев изпрати статия до списанието на Френската академия на науките. В нея се съобщаваше, че откритият от Льокок дьо Боабодран елемент е предсказаният от Менделеев екаалуминий. Льокок дьо Боабодран прочете писмото на Менделеев с голямо неудоволствие. Като че ли този неизвестен нему руски изследовател искаше да му отнеме славата за откриване на галия. Освен това той и сътрудникът му Юнгфлайш не можеха да си обяснят как може да се твърди с такава сигурност, че определеното от тях относително тегло не е вярно, след като Менделеев не е имал пред себе си този елемент. Все пак те проведоха повторно измерванията и се убедиха, че забележката на Менделеев е правилна. Окончателните измервания дадоха за относителното тегло на галия стойност 5,94. Същевременно се запознаха и със статията за периодичния закон. Едва сега те схванаха правилно значението на откритието си. Те доказаха по опитен път едно велико предсказание. Потвърдиха реалността на един велик природен закон.

Откриването на галия предизвика истинска сензация сред учените. Изведнаж имената на Менделеев и Льокок дьо Боабодран станаха едни от най-често цитираните имена. Учените се въодушевиха от първия изключителен успех и мнозина започнаха да търсят останалите неоткрити елементи, предсказани от Менделеев. Десетки лаборатории в Европа закипяха от усилен труд, стотици учени мечтаеха да постигнат необикновеното откритие.

И успехите не закъсняха. През 1879 г. професор Ларс Фредерик Нилсон, който работеше в прочутата лаборатория на Берцелиус в университета в Упсала (Швеция), откри нов елемент. По свойства новооткритият елемент съответствуваше напълно на описания от Менделеев екабор. Той беше наименуван скандий. Повторното съвпадение на предсказанието с опита беше истински триумф. Това радваше не само Менделеев. Радваха се приятелите му, радваха се дори неприятелите му, защото това беше успех, световно признание на руската наука.

— Виждате ли, Николай Николаевич, заниманията ми с периодичния закон също се оказаха „работа“ — каза Менделеев на Зинин.

— Така е, Дмитрий Иванович, но Вие не ни се сърдете. Ние сме от по-старата генерация. За нас най-важното е било, а и си остава — получаването и изучаването на свойствата на нови вещества. Много теории се създадоха през живота ми. Много теории се отрекоха и опровергаха. Свикнахме да се съмняваме в правилността на всяка нова теория. Но периодичният закон, виж това е друго нещо. Оказа се голямо и важно. Прослави Ви в целия свят. Колко е приятно да знаеш, че това е твой приятел!

— Преди 8 години, когато за пръв път описах свойствата на тези още неизвестни елементи, не мислех, че ще доживея деня, в който ще мога да ги соча като реални доказателства за правилността на периодичния закон. Сега, след като два пъти ми се случи такова нещо, мога смело да кажа, че периодичният закон е всеобхващащ и разширява хоризонта на зрение. Но за да бъде съвсем сигурно по-нататъшното виждане, той трябва да се усъвършенствува и разширява.

— След този успех световното признание е неминуемо.

Зинин беше прав. Непрекъснато идваха съобщения за избирането на Менделеев за почетен член на различни европейски университети и академии. В много случаи той трябваше да присъствува лично на съответна тържествена церемония. Това налагаше по няколко пъти през годината да пътува зад граница. Но успехите не можеха да му донесат щастие. Феозва оставаше любезна, но студена и отчуждена. Въпреки голямата обич към Владимир и Олга той се чувствуваше самотен, страшно изоставен и сам. Всяка радост, всяка скръб той преживяваше сам. Затворен в кабинета си, облегнал ръце на креслото, Дмитрий Иванович се унасяше в мисли и страдаше. Страдаше дори в радостта.

Няколко пъти учителката по пиано на Оля дойде с приятелката си Ана Ивановна Попова. Тя беше стройна, малко възпълна девойка. Грижливо колосаната бяла якичка и малко старомодната рокля показваха, че е дошла от провинцията. Още от първия разговор обаче Менделеев се убеди, че тя е много образована. Особено широки бяха познанията й в областта на живописта. Преодоляла първоначалното стеснение, тя разговаряше свободно и уверено. Така се държа и на художествените вечери, които се уреждаха всяка сряда в приемната. Там се събираха прочути художници, приятели на Менделеев. Между тях почти винаги биваха Репин, Шишкин, Куинджи.

Ана Ивановна действуваше на Менделеев като слънчев лъч. Тя запълваше убийствената празнота и самотност, които му доставяха толкова страдания. Чувствувайки близостта й, той просто се преобразяваше и очите му засилваха от щастие. Скоро след това Ана Ивановна стана негова жена. През следващата година се роди дъщеря им Люба, а година след това и синът Иван.

Въпреки всичко обаче Менделеев не се чувствуваше щастлив. Никой не разбираше радостите му, никой не споделяше мъките му. Заобиколен от хора, той живееше сам, преживяваше всичко сам, затворен в кабинета си, заобиколен от книги и списания, той живееше преди всичко за науката. Само тя му носеше истинска радост и удовлетворение.

В началото на 1886 г. Менделеев прочете в допълнителния том на Либиховите „Анали“ съобщение от Клеменс Александър Винклер за откриването на нов елемент, германий. Свойствата му съвпадаха много добре с предсказаните свойства за екасилиция. Трябваше веднага да се напише писмо! Беше 26 февруари 1886 г.

След няколко дни Менделеев получи писмо от Винклер. Той го разтвори внимателно и зачете:

„Уважаеми господине,

Позволете ми заедно с писмото да Ви предам отпечатък от съобщението за откриването на нов елемент «германий».

Отначало бях на мнение, че този елемент запълва празнината между антимона и бисмута във Вашата забележително прозорливо построена периодична система и че този елемент съвпада с Вашия екаантимон, но всичко сочи, че имаме работа с екасилиций. Надявам се скоро да Ви съобщя по-подробно за това интересно вещество; днес се ограничавам само да Ви уведомя за твърде вероятния нов триумф на Вашето гениално изследване и да Ви засвидетелствувам своята почит и дълбоко уважение.

Ваш предан Клеменс Винклер

Фрайберг, Саксония, 26 февруари 1886 г.“

— Какво съвпадение! Винклер писал писмото в същия ден, в който писах и аз! Едно неизвестно вещество, германий — екасилиций, стана причина да се потърсим, без преди това да сме се познавали.

Между двамата учени започна оживена кореспонденция. Те разменяха мнения, обсъждаха резултатите. В едно от следващите си писма Винклер писа на Менделеев:

„Пред лицето на тези много интересни резултати изучаването на германия ме привлича от ден на ден все повече. Има само едно обстоятелство, което помрачава удоволствието ми — това са нападките в чужбина срещу наименованието германий.

Когато съществуването на новия елемент бе установено с положителност, той трябваше да се наименува, но тогава още нямаше никакви мотиви в полза на каквото и да е подходящо наименование…

По съвета на приятеля ми А. Вайсбах последвах примера на г-да Льокок дьо Боабодран и Л. Ф. Нилсон и нарекох елемента на името на страната, в почвата на която бе намерен за пръв път… Бих искал да ми съобщите Вашето мнение по този въпрос.“

Менделеев отговори веднага.

Високоуважаеми колега!

Ще ми доставите голямо удоволствие, ако разпространите следното мое мнение. Наименованията екаалуминий, екабор и екасилиций бяха предложени от мене само като предварителни в момента на откриването им и мога да се гордея, че са били заменени с имената на високопросветени страни, като Галия, Скандинавия и Германия. Свободен от политически и тяснонационални принципи, аз се отнасям към последните с недоверие, защото често заради тях безполезно се пролива кръв. Лично аз обичам своята страна като майка, а своята наука — като дух, който благославя, осветява и обединява всички народи за благото и за мирното развитие на духовните и материални богатства. Напоследък броят на децата ми се увеличи с раждането на двама близнаци, Василий и Мария; сега имам трима сина и три дъщери. В този миг най-голямото ми желание е да повиша своята производителност и в областта на науката…

Д. Менделеев

21 април 1887 г.

Няколко месеца след това Винклер изпрати покана до Менделеев да присъствува на конгреса на немските естественици във Висбаден. Между другото той писа: „По случай този конгрес мисля в доклада си за германия да спомена как великолепно се осъществиха Вашите забележителни предсказания за откриването и изследването на този елемент.“

Трикратният триумф на периодичния закон предизвика истинска сензация сред целия научен свят. Университети и научни институти от цял свят отдаваха заслужена почит на великия руски учен. Избираха го за почетен член, изпращаха му почетни дипломи, канеха го да изнесе почетни лекции… По няколко пъти годишно той пътуваше до различни европейски страни. Същевременно продължаваше разностранната си изследователска дейност и непрекъснатите пътувания из Русия за запознаване с важни промишлени производства. След посещението в Америка и запознаване с нефтодобивното дело Менделеев посвети много научни изследвания и статии за усъвършенствуване и подобряване на това производство и в Русия. Подходящо внимание той отдели и на въпроса за добиване и използуване на въглищата. След посещението в Донецкия въглищен басейн той написа няколко технически и икономически статии, в които обсъди подробно, с похвата на голям познавач, проблемите на въгледобива. В тези трудове той за пръв път постави една съвършено нова проблема — проблемата за подземната газификация на въглищата. През 1890 г. Менделеев навърши 35-годишна държавна служба. Още преди 5 години той се пенсионира, защото многобройните заседания и други задължения му тежаха, но помоли да му оставят ръководството на лабораторията и четенето на лекциите. Той може би щеше да остане дълго на тази длъжност, ако ходът на студентските вълнения не взе такъв развой.

През март студентите се активизираха твърде много и имаше опасност от нови демонстрации. Помолен от колегите си да вземе участие в успокояване на студентите, Менделеев се съгласи и прие от студентите петицията с обещание да я връчи на министъра на народното просвещение Делянов. Менделеев не намери министъра в министерството, но остави петицията на секретаря му. На другия ден той получи обратно петицията с бележка, в която министерството отказваше да я приеме. Възмутен, Менделеев ходи няколко пъти в министерството и в дома на министъра, но опитите му оставаха без резултат. Отказаха да го приемат. В знак на протест той подаде оставка, но по молба на Академичния съвет напусна работа едва през юни, след завършване на семестъра. В последната лекция Менделеев говори на студентите за истината. „Тя е сред нас, пръсната е по целия свят. Може да се търси навсякъде… Желая ви да я постигнете и ви моля най-покорно да не придружавате излизането ми с аплодисменти по много и най-различни причини.“

Покорени от мислите му и подчинявайки се на волята му, студентите станаха безмълвни, с натежало сърце и със сълзи на очи изпратиха с тиха въздишка любимия си професор, този, който 30 години разкрива пред тях истината.

Два месеца след това Менделеев напусна университетското жилище и се премести в частна квартира на Василевския остров. Въпреки че раздялата с университета му причини мъка, Менделеев не намали многостранната си изследователска дейност. По това време министърът на корабоплаването Н. Чихачов му предложи да участвува в разработването на технология за производство на бездимен барут. Менделеев се зае незабавно с изследванията. Заедно със сътрудника си И. М. Челцов той посети пиротехническите заводи в Англия и Франция, но поради секретния характер на производството резултатите не го задоволиха. След завръщането им в Петербург Менделеев се зае с още по-голямо усърдие за работа. Проведе системни анализи на нитрирана в различна степен целулоза, изпита действието на различни разтворители и разработи подробна технология за производството на „пироколодиев бездимен барут“. Успоредно с това разработваше редица икономически въпроси, свързани с проблемите на търговията и промишленото производство.

Като ценяха обширните познания на Менделеев в много области на науката, видни държавни дейци се обръщаха за съвет към него, а в много случаи и за по-непосредствена помощ. Така през 1892 г. министърът на финансите му предложи длъжността „Научен пазител на мерките и теглилките“. Менделеев прие и още в края на годината получи назначение. Въпреки напредналата възраст, той започна широки и многообразни изследвания в тази нова област на науката.

— Състоянието на еталоните, чрез които се сравняват и еталонират руските мерки, е в ужасно състояние. От проведените системни проверки се установи, че на много места еталоните се фалшифицират — говореше Менделеев разпалено. — Освен това крайно време е да се въведе десетичната мерна система. Така ще имаме единство с всички страни на света.

— Какво предлагате да се предприеме? — запита решително Вите, министърът на финансите.

— Преди всичко да се изработят нови еталони, като се сравнят с международния еталон в Англия.

— Надявам се, че няма да имате нищо против да контролирате лично всички манипулации.

Скоро след този разговор Менделеев замина заедно с жена си Ана Ивановна и със сътрудника си Блумбах за Германия, а оттам — за Англия.

И в Лондон животът на великия учен беше изпълнен с непрекъснат низ от научни срещи, изследвания, разговори… Менделеев не можеше да остане дори минутка в бездействие. Щом привършеше работата в „Стандарт офис“, той излизаше заедно с Ана Ивановна, за да разгледат Лондон и да се запознаят със забележителностите му. Посещаваха прочути архитектурни паметници, картинни галерии. Понякога те оставаха с часове пред някоя картина и задълбочено разговаряха за художника, за маниера на рисуване, за цветовете и пр. Близката дружба на Менделеев с изтъкнати руски художници и широтата на интересите му развиха тънкия му усет към изящните изкуства. Неведнаж Менделеев излизаше с критични бележки върху творбите на руските майстори, поради което той беше избран за член на Руската художествена академия. Ана Ивановна също имаше изискан вкус и задълбочени познания, така че двамата беседваха като равностойни познавачи на изкуството. Престоят в Англия се превърна в истински триумф за великия учен. Той беше поканен да замине за Оксфорд, а след това и за Кембридж, където се организираха тържествени церемонии за въвеждането му в титлата „почетен доктор“. В Оксфорд той се срещна с Уйлям Одлинг, един от предшествениците на периодичния закон. Между тях се зароди истинско приятелство. Те многократно беседваха върху успехите на това велико откритие.

След завръщането си в Петербург Менделеев отново се посвети на многобройните си и разнообразни занимания. От ранно утро до късно през нощта той работеше в кабинета си или в лабораторията. Уединен в кабинета си, той сякаш беше чужд за всичко заобикалящо го, но това беше само привидно. Той се вълнуваше от всичко — и от икономиката, и от търговията, и от индустрията. Неговият проницателен поглед откриваше безпогрешно недъзите във всяка област на стопанския живот. Воден от безпределната си обич към Русия, Менделеев пишеше доклади, провеждаше изследвания, за да намери правилния и най-благоприятен изход.

Като верен страж, затворен в крепостта си, Менделеев работеше с неотслабваща енергия в кабинета си. Рядко там влизаха чужди хора. Само малката Наташа беше винаги добре дошъл гост. Тя беше първата му внучка и той я обичаше безпределно. Щом малкото синеоко момиченце влезеше при дядо си, той оставяше всичко и се превръщаше в най-любящия дядо. Наташа обичаше да се сгуши под брадата му, да засмуче бонбончето, което дядо й даваше, и да се заслуша в нежните му думи. Той й разказваше приказки, дълги и много интересни.

— Татко, написах отговорите на всички писма. Тук има едно интересно писмо. — Олга подаде измачкания плик на баща си. — Някакъв търговец от Сарафов. Иска съвет. Ето тук… Поставил в плика марка за отговора.

— Така е, Оленка. По-необразованите хора винаги поставят марка за отговора — за да не ме ощетят. Те не могат да си представят, че за мене марката не струва нищо, а много по-скъпо е времето, което ще загубя за писмото.

Менделеев обгръщаше децата си с безгранична любов. Особено много ценеше най-големия си син Владимир. Той работеше като инженер в морския флот. Пред всяко далечно пътуване Менделеев отиваше заедно с майка му да го изпратят и да му пожелаят добър път. Тогава за утеха им оставаше малкият Митя, единственото дете на Владимир. Но щастието не трая дълго. Владимир почина от възпаление на дробовете, а няколко години след това и малкият Митя. Заедно с това умряха и надеждите на Дмитрий Иванович да направи синовете и внуците си велики хора. Мъката го притисна жестоко. Косите му побеляха изцяло, той се прегърби и сниши, очите отказваха да виждат. Операцията излезе сполучлива и върна зрението, но можеше ли да се върне и щастието с операция?

— Идва и моят ред. Трябва да подредя всичко!

С изключително търпение той подреди книгите в библиотеката си. Започна да пише биографичните си бележки, направи списък на съчиненията си. От време на време записваше мислите и впечатленията си в дневника, който с малки прекъсвания беше водил почти през целия си живот. Тук като че ли той се изповядваше и намираше утеха.

„Четири неща най-вече създадоха името ми: периодичният закон, изследването върху газовете, теорията за разтворите и «Основи на химията». Тук е цялото ми богатство. Аз не съм го отнел от някого, а сам съм го създал. Това са мои деца и на тях дължа много, също толкова, колкото на дечицата.

Както изглежда, бъдещето не заплашва периодичния закон с разрушение, а само обещава надстройки и развитие, макар че като руснак искаха да ме заличат особено немците. Тук ми вървеше особено с предсказването на свойствата на галия и германия.

За пъргавината на газовете се говори малко, макар че изминаха 30 години. Но тук се надявам на бъдещето. А ще се разбере, че намереното от мене уравнение е и общо, и важно.

С разтворите, изглежда, започват да се оправят и започват да разбират, че схващанията на Оствалд са неправилни. Тук имам малко фактически неща, но началото е сложено ясно. Тук се надявам на американците. Те изучават химията от гледна точка на «основи на химията» и ще си спомнят за мене, когато му дойде времето.

Тези «Основи» са любимото ми дете. В тях са моят лик, моят педагогически опит и моите съкровени научни мечти. В «Основи на химията» са вложени моите духовни сили и наследството ми за децата. И в отпечатаното сега 8-мо издание има нещичко ценно. Светът като цяло не ще престане да я чете и изучава.“

Лятото на 1906 г. Менделеев прекара в Кан. Въпреки че беше много отслабнал, след завръщането си в Петербург той продължи да пише. Нима можеше да се стои без работа? Ръката му трепереше, буквите се разкривяваха, но той седеше приведен над бюрото си и твореше.

В началото на зимата при него дойде сестра му Маря Ивановна Попова. Тя го погледна изпитателно и сърцето й се сви от мъка. Къде беше останал брат й Митя? Къде беше гордата му глава, обкръжена от косите и брадата като грива на лъв? Къде беше едрата му здрава фигура? Пред Маря Ивановна седеше бледен, свит, измършавял, с проскубани коси старец.

— Какво, Митенка, болен ли си?! Я ела да те заведа да си полегнеш!

— Нищо ми няма, Машенка — като че ли се оправдаваше Менделеев.

— Слушай, Митя, да махнеш това перо от ръката си. Стиснал си го като пушка и седиш като войник на пост. Полегни си, почини си! Стига толкова! Работи, работи — сега почивай!

— Така си почивам по-добре, Маша. Ако легна, ще умра от скука.

Той не послуша Маря Ивановна. Не послуша и жена си Ана Ивановна. Оставаше до късно, но отслабналият организъм не издържа и се разболя от силна простуда. Сега вече Менделеев легна, но беше късно. Сутринта на 20 януари 1907 г. беше последният ден от живота му.

Вестта за смъртта на големия учен раздвижи цялата руска общественост. Погребението беше тържествено. Огромно шествие задръсти улиците към Волковското гробище. Над траурната процесия се развяваше грамадна периодична система, носена от студентите. Тя приличаше на огромна птица, която носеше името на великия учен към безсмъртна слава.