Дъглас Адамс
Дългият, мрачен следобеден чай на душата (22)

Глава 20

Кейт се нахвърли върху госта си веднага щом и двамата се намериха зад затворената врата на апартамента й и тя можеше да бъде донякъде сигурна, че Нийл няма да се измъкне обратно от апартамента си и да се закатери укорително по стълбите. Постоянният тътен на баса му поне беше гаранция, че няма да ги безпокои.

— Добре! — тросна се ядно тя. — Каква е тази работа с орела, значи? Каква е тази работа с уличните лампи? А?!

Скандинавският бог на гръмотевицата я изгледа сконфузено. Беше му се наложило да махне масивния си шлем с рогата, защото той се удряше във варосания таван и оставяше драскотини. Държеше го под мишница.

— Каква е тази работа — продължаваше Кейт — с автомата от кока-кола? Каква е тази работа с чука? Каква, накратко, е цялата тази работа? А?!

Тор думица не обели. Намръщи се за миг нахално-раздразнително, после се намръщи пак — като че ли неловко, — а най-накрая просто си щръкна там, кървейки в отговор.

Няколко секунди тя се съпротивляваше на надвисналото вътрешно рухване на своя подход, а след това осъзна, че подходът й така и така е тръгнал да ходи по дяволите, тъй че карай да върви.

— Добре де — смънка тя. — Ей сега ще се оправим. Ще намеря нещо дезинфекциращо.

Потършува из кухненския шкаф и се върна с някакво шише само за да чуе как Тор й казва „не“.

— Какво не? — опъна се тя и лекичко тресна бутилката о масата.

— Т’ва — отговори Тор и побутна бутилката обратно. — Не.

— Че какво му е?

Тор просто сви рамене и зарея кахърен поглед към ъгъла на стаята. Там нямаше нищо, което би могло да предизвика и най-слаб интерес, така че той явно гледаше нататък от чиста проклетия.

— Виж к’во, мой човек — каза Кейт, — ако мога да те наричам „мой човек“, к’во…

— Тор — напомни й Тор. — Бог на…

— Да, да — съгласи се Кейт. — Изреди ми вече всички неща, на които се падаш бог. Опитвам се да ти промия раната.

— Кедър — изрече Тор и протегна кървящата си ръка, но по-далече от нея.

След това се втренчи нервно в раната.

— К’во?!

— Смачкани листа от кедър. Масло от кайсиеви ядки. Настойка от цвят на горчив портокал. Бадемово масло. Градински чай и зарасличе. Това — не.

Той бутна шишенцето с дезинфекциращото средство от масата и потъна в униние.

— Точно така! — кресна Кейт, вдигна шишенцето и го метна, по него.

То отскочи от скулата му и там веднага цъфна червено петно. Тор се метна напред разярен, но Кейт просто отстояваше фронта с насочен към него пръст.

— Стой си там и не мърдай, мой човек! — каза тя и той се спря. — Нещо специално да ти трябва за онова?

Тор като че ли се озадачи за миг.

— Онова — и Кейт посочи разцъфналата на бузата му синина.

— Мъст — отговори Тор.

— Ще видя какво мога да уредя — произнесе Кейт, врътна се на пети и с наперена походка излезе от стаята.

След около две минути скрита от погледа му дейност тя се върна в стаята. Зад нея се влачеха кълбета пара.

— Добре — каза тя. — Ела.

Поведе го към банята си. Той я последва — крайно неохотно на вид, но все пак я последва. Кълбетата пара се бяха влачили след Кейт, защото в банята се кълбеше пара колкото си щеш. Ваната преливаше от мехурчета и от нещо лепкаво и мазно.

На един малък рафт над ваната бяха наредени разни шишенца и кутийки, предимно празни. Кейт започна да ги взема едно по едно оттам и да му ги показва.

— Масло от кайсиеви ядки — каза тя и обърна шишенцето с дъното нагоре, за да подчертае празнотата му. — Всичкото е вътре — и тя посочи пенещата се вана.

— Масло „Нероли“ — произнесе тя и хвана следващото шишенце. — Дестилирано от цветовете на горчиви портокали. Всичкото е вътре.

Хвана следващото.

— Портокалов крем-балсам за вана. Съдържа бадемово масло. Всичкото е вътре.

Подхвана кутийките.

— Градински чай и зарасличе — осведоми го тя за едната — и кедрово масло. Едното е крем за ръце, а другото — балсам за коса, ама и двете са там, вътре, заедно с една тубичка вазелин за устни с алое, известно количество краставично тоалетно мляко, кола-маска с мед и почистващ крем с жожоба, хума „Расоул“, шампоан с водорасли и брезов екстракт, подхранващ нощен крем с витамин Е и сума ти рибено масло. Боя се, че не ми се намира нищо, което да се казва „Мъст“, но пък ей ти тук малко „Обсешън“^[1] на Калвин Клайн.

Тя махна запушалката на флакона с парфюм и метна флакона във ваната.

— Когато свършиш, аз съм оттатък.

Щом го каза, тя се изнесе с бодра стъпка, тресна вратата и зачака в съседната стая, решително четейки книжка.