Дъглас Адамс
Дърк Джентли. Холистична детективска агенция (24)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА…

— Не, моля. — Дърк задържа ръката на госпожица Пиърс, която се опитваше да отвори едно писмо от данъчната служба. — Има и по-прекрасни неща от това.

Тъкмо се беше отърсил от заклинанието за напрегнат размисъл. Намираше се в тъмния си офис и около него витаеше аура на развълнувана съсредоточеност. Да убеди госпожица Пиърс да му прости последната, абсолютно неоправдана екстравагантност, с която се беше появил в офиса, му бе струвало цял подпис върху съвсем истински чек за заплата. Според него да си седиш там и да досаждаш на хората, като отваряш писма от данъчното, означаваше да приемаш неговия абсолютно великодушен жест по съвсем погрешен начин.

Госпожица Пиърс остави плика настрани.

— Елате! — повика я той. — Имам нещо, което ми се ще да видите. Ще ми е безкрайно интересно да наблюдавам реакциите ви.

Той се втурна обратно в собствения си офис и се пльосна зад бюрото си.

Тя търпеливо го последва и седна срещу него, съвсем умишлено пренебрегвайки новата, с нищо неоправдана екстравагантност, която се перчеше върху бюрото му.

Крещящата месингова табела на вратата я беше ядосала доста яко, но тъпия телефон с големите червени копчета госпожица Пиърс сметна за недостоен дори за презрение. И със сигурност нямаше намерение да извърши нещо необмислено, като например да се усмихне, преди да е узнала със сигурност, че чекът няма да изгърми. Последния път, когато шефът й беше подписал чек, го бе анулирал още преди слънцето да залезе, както той й обясни, „за да не попадне в ръцете на не когото трябва“. Въпросните ръце вероятно бяха тези на нейния банков директор.

Той побутна през бюрото лист хартия. Тя го вдигна и го погледна. После го обърна и пак го погледна. Огледа и другата страна и пак го остави на бюрото.

— Е? — настоя Дърк. — Какво разбрахте от това? Кажете ми!

Госпожица Пиърс въздъхна.

— Това са куп безсмислени драскулки със син флумастер върху лист машинописна хартия — отвърна тя. — Като ги гледам, май сам сте ги надраскали.

— Не! — излая Дърк. — Е, всъщност да — призна си той, — но само защото вярвам, че точно тук се крие отговорът на загадката.

— Каква загадка?

— Загадката на фокуса! — натърти Дърк и тупна по масата. — Нали ви казах!

— Да, господин Джентли, няколко пъти при това. Според мене това е фокус. По телевизията ги дават.

— С тази разлика, че този е абсолютно невъзможен!

— Не би могъл да бъде невъзможен, защото онзи нямаше да успее да го направи! Логично е.

— Тъкмо това, де! — развълнувано възкликна Дърк. — Тъкмо това, де! Госпожице Пиърс, вие сте една рядко възприемчива и проницателна дама.

— Благодаря, сър, а сега мога ли да си вървя?

— Почакайте! Още не съм свършил! Недейте да препирате така, къде сте хукнала! Демонстрирахте ми дълбочината на своите възприятия и проницателност — позволете ми сега и аз на свой ред да демонстрирам своите!

Госпожица Пиърс примирено се отпусна в креслото.

— Според мене — подхвана Дърк — ще се впечатлите. Помислете си върху това. Неразрешима загадка. Докато се опитвах да намеря разрешението й, аз се въртях мислено в кръг и кръжах все около едно и също нещо, което ме подлудяваше. Съвсем ясно беше, че не бих могъл и да помисля за нещо друго, докато не намеря отговора, но също толкова ясно беше, че ако въобще някога смятам да получа отговора, ще ми се наложи да помисля за нещо друго. Как да разкъсам този кръг? Питайте ме как.

— Как? — послушно, ала без всякакъв ентусиазъм попита госпожица Пиърс.

— Като запиша отговора! — възкликна Дърк. — И — ето го на! — Той тържествуващо плесна по листа и се отпусна назад с доволна усмивка.

Госпожица Пиърс го погледна тъпо.

— А резултатът е — продължи Дърк, — че сега мога да насоча ума си към нови, свежи, интригуващи задачи, като например…

Той вдигна листа хартия, покрит с безцелни драски и шарки, и го протегна към нея.

— На какъв език — попита той с плътен, мрачен глас — е написано това?

Госпожица Пиърс продължаваше тъпо да гледа листа. Дърк пусна листа върху бюрото, качи крака отгоре му, отметна глава назад и сключи ръце на тила си.

— Видя ли какво направих? — попита той тавана, който като че лекичко се дръпна, след като така изведнъж го бяха вкарали в разговора. — Трансформирах проблема от неимоверно сложна и вероятно съвсем неразгадаема гатанка в най-обикновена лингвистична задачка. Макар и — измърмори той след миг на мълчаливо вглъбение — неимоверно сложна и вероятно съвсем неразгадаема.

Килна се напред и впери напрегнат поглед в Джанис Пиърс.

— Давайте — подкокороса я той. — Кажете, че това е щуротия… но от нея като нищо може да излезе нещо!

Джанис Пиърс прочисти гърло.

— Щуротия е — рече тя. — Имайте ми вяра.

Дърк се извърна и се намести в креслото малко накриво — вероятно в същата поза като модела на „Мислителят“ веднага след като Роден се е извинил и е излязъл.

Изведнъж беше придобил ужасно изморен и потиснат вид.

— Знам — каза той с тих, отпаднал глас, — че някъде просто има нещо дълбоко погрешно. И знам, че за да го оправя, ще ми се наложи да отида до Кеймбридж. Но по нямаше да ме е страх, ако знаех какво пише тук…

— Моля ви, сега може ли да си тръгвам? — обади се госпожица Пиърс.

Дърк я изгледа мрачно.

— Добре — въздъхна той. — Но само… само ми кажете… — той леко побутна листа — какво, значи, мислите за това?

— Е, според мене това са детинщини — откровено си призна Джанис.

— Ама… ама… ама… — тъжно заблъска по масата Дърк. — Не разбирате ли, че имаме нужда от детинщини, за да проумеем нещата напълно? Само децата виждат всичко съвсем ясно, защото не са разбили цялата онази система от филтри, които ни пречат да виждаме онова, което не очакваме да видим?

— Тогава защо не отидете и не попитате някое хлапе?

— Благодаря ви, госпожице Пиърс. — Дърк се протегна за шапката си. — Вие пак ми направихте неоценима услуга, за която съм ви дълбоко благодарен.

Той се втурна навън като вихър.