Жан Расин
Федра (30) (Трагедия)

Пета поява

Панопа

Царю, не знам защо с царицата така е,

но ме уплаши тя — в очите й блуждае

и отчаяние, и неизказан страх,

на нейното лице мъртвешки цвят видях.

Прогонена била Енона, след което

старицата със плач се хвърлила в морето.

Беда, царю! Не знам какво я причини,

но скриха я от нас жестоките вълни.

Тезей

Какво?

Панопа

        След тая смърт царицата обаче

не се успокои, а по-безумно плаче.

Понякога за миг, за да смекчи скръбта,

към своите деца посяга нежно тя,

Прегръща ги със плач, но след това отново,

със ужас във очи, отблъсва ги сурово;

пристъпва все без цел отбягва светлина

и никого от нас, изглежда, не позна;

трикратно се зае да пише, но писмата

и трите пъти с плач прекъсна тя самата.

Сега да види вас ще бъде най-добре.

Тезей

Енона — мъртва! Как? А Федра да умре

желае! Моя син повикайте веднага —

да чуя всичко пак, но без да се отлага!

Нептуне, отложи желаното от мен;

сега бих предпочел да съм неотмъстен.

Подведен сякаш бях — съвсем неоправдано

възмездие чрез теб измолих твърде рано.

Ами ако сина ми вече е убит?…