Румен Митков
Бележки (3)

Да имаш и да нямаш

На 15 октомври 1937 г. по рафтовете на книжарниците в Ню Йорк се появява новият роман на Ърнест Хемингуей — „Да имаш и да нямаш“. Издателската къща „Чарлс Скрибнърс Сънс“ не желае да рискува и отпечатва 10 130 екземпляра. За двете седмици до началото на ноември са продадени 25 000 броя и романът се изкачва на четвърто място в класацията на най-търсените книги в САЩ.

На пръв поглед нищо неочаквано. И все пак двеста шестдесет и двете страници на книгата крият неподозирана тайни. Няколко дена преди да отпътува за Африка, на 22 ноември 1933 г., Хемингуей изпраща за Хари Бъртън — редактор в сп. „Космополитън“ — ръкописа на разказ, написан в Мадрид през септември същата година, в който са сплетени впечатленията на писателя от последното му пътуване до Куба. На 18 януари 1934 г. в Найроби Хемингуей е застигнат от отговора на Бъртън — 5 500 долара. До този ден той не е получавал такава сума за петдесетина машинописни страници текст. Разказът носи заглавие „Отвъд“ и по-късно е включен в рамките на „Да имаш и да нямаш“ под формата на ПЪРВА ЧАСТ (Пролет). Сп. „Космополитън“ публикува разказа в априлския брой за 1934 г.

Подобна е съдбата и на ВТОРА ЧАСТ (Есен) от романа — тя е написана през ноември 1935 г. в Кий Уест и е отпечатана за първи път в сп. „Ескуайър“ през февруари 1936 г. под заглавие „Завръщането на търговеца“.

Увлечен от работата над двата разказа, през юли 1936 г. Хемингуей решава да напише още една част от историята за Хари Морган и да слее трите отделни случки в цялостно произведение. Както се оказва по-късно, той успява да осъществи само първата част от намеренията си. Главната причина за това е избухването на Испанската гражданска война. Притиснат от желанието си час по-скоро да се присъедини към революционната армия, Хемингуей заминава за Монтана и работи съсредоточено през август и септември. На 2 януари 1937 г. първият вариант на романа е готов. Хемингуей оставя ръкописа да „отлежи“ и на 27 февруари заминава за Испания.

В писмо до Максуел Пъркинс от 8 септември Хемингуей споделя, че не смята „Да имаш и да нямаш“ за „истински роман“. Той все още се колебае дали не е по-добре да освободи композицията на книгата от всички странични елементи и да публикува само трите разказа из живота на Хари Морган или да ги постави в ядрото на бъдещ сборник със свои творби. Пъркинс преценява идеята му като неразумна, а и вече е късно — издателската машина се е завъртяла и книгата е на път да се появи на бял свят.

Отзивите, както винаги, са противоречиви. Но главното противоречие този път е вътрешно и произтича от различните политически позиции на критиците. Луис Кроненбергер синтезира мнението си в няколко афористични думи: „Книгата е объркана или може би преходна. Всъщност най-вероятно и двете едновременно.“ Рецензентът на сп. „Тайм“ заявява: „Стилът на Хемингуей започва да мирише на мухъл, въпреки че (вероятно поради натиска на политическата левица) възгледите му най-после са достигнали зрелостта на времето, в което живеем. Испанската гражданска война събуди у него едно до днес добре скривано социално съзнание“, а в „Таймс Литерърен Съплемънт“ се възхищава от „великолепния диалог и наситеността на разказа“, но смята, че недостатъците на романа се коренят в „бедната ска̀ла от житейски ценности, защищавана от Хемингуей“.

Възражения имат и някои от приятелите на Хемингуей, които с право виждат зад образите на част от „контрапунктния“ свят в романа да прозират собствените им лица. Най-засегнат, естествено, е Джон Дос Пасос, прототипът на Ричард Гордън, но не са по-очаровани и Джак Коулс и неговата съпруга, пресъздадени съвсем недвусмислено в образите на Джеймс Лотън и едрата му жена „с телосложение на щангистка“. Единствен Арнолд Гингрич приема превъплъщението си в образа на професор Джон Макуолси с чувство за хумор.

За Ърнест Хемингуей обаче „Да имаш и да нямаш“ вече е история. Настоящето е Испания. И зараждащата се идея за роман, който да разкаже за съдбата на нейните хора.