Алън Кар
Не пуша вече! (47)

42. Обратна връзка

От първата публикация на книгата изминаха двадесет години и се натрупаха данни както от консултациите ми, така и от читателските отзиви. В началото трябваше да се боря. Така наречените експерти се отнасяха пренебрежително към моя метод. Сега при мен се стичат пушачи от цял свят и сред тях медиците са повече, отколкото хората с други професии. В Англия книгата ми се счита за най-ефикасния начин за отказ от пушенето и репутацията и бързо се налага в целия свят.

Не съм наивен филантроп. Водя тази война — искам да подчертая, че това не е война срещу пушачите, а срещу пушенето — поради чисто егоистична причина и тя е, че това ми харесва. Всеки път, когато разбера, че някой пушач е отново свободен, чувствам огромно удовлетворение, дори и това да няма нищо общо с мен. Можете да си представите какво безкрайно удоволствие ми доставят хилядите благодарствени писма, които съм получил през тези години.

Преживял съм и разочарования. Причина за тях са най-вече две категории пушачи. Първо, въпреки предупреждението в предната глава, обезпокоен съм от броя на пушачите, които лесно се отказват от цигарите, но пропушват отново и при следващия си опит разбират, че вече не могат да се освободят от капана. Случвало се е не само на прочелите книгата ми, но и на хора, посещавали моите сеанси.

Един човек ми се обади по телефона преди две години. Беше много разстроен и направо се разплака. Ето какво ми каза той: „Ще ви платя 1 000 лири, ако ми помогнете да не пуша една седмица. Знам, че ако издържа една седмица без цигари, ще спра изобщо да пуша“. Отвърнах му, че сумата на хонорара ми е определена и не трябва да ми плаща повече. Дойде на групов сеанс и за своя изненада откри, че никак не му е трудно да откаже цигарите. Изпрати ми едно много мило благодарствено писмо.

На практика последното нещо, което казвам на бившите пушачи след приключване на сеансите, е следното: „Помнете, че никога не трябва да палите отново цигара“. Въпросният човек тогава заяви: „Не се безпокой, Алън. Ако спра цигарите, никога няма да пропуша отново“.

Разбрах, че всъщност не е обърнал достатъчно внимание на предупреждението ми.

— Знам как се чувстваш в момента, но дали ще бъде така след шест месеца? — попитах го аз.

— Алън, никога няма да пропуша отново.

След около година отново ми се обади по телефона.

— Алън, позволих си една малка пура на Коледа и сега отново пуша по четиридесет цигари на ден.

— Спомняш ли си какво ми каза, когато ми се обади по телефона първия път? Мразеше пушенето толкова много, че беше готов да ми платиш 1 000 лири, само и само да не пушиш една седмица — казах аз.

— Помня. Какъв съм глупак.

— Помниш ли, че ми обеща никога вече да не пушиш?

— Знам. Аз съм глупак.

Все едно да видиш някого, който е затънал до шия в блатото и всеки момент ще потъне. Помагаш му да се измъкне. Той ти е благодарен, но шест месеца по-късно отново се хвърля в блатото.

По ирония на съдбата, когато този човек отново дойде на лечение при мен, каза следното нещо:

— Можеш ли да повярваш? Предложих на сина си да му дам 1 000 лири, ако не пропуши до двадесет и първия си рожден ден. Дадох му парите. Сега е на двадесет и две и пуши като комин. Не мога да повярвам, че излезе такъв глупак.

— Не виждам защо го наричаш глупак. Той поне е избягвал капана двадесет и две години и не е наясно какво нещастие го чака. Ти знаеше не по-зле от всеки друг, но въпреки това удържа само една година — отвърнах му аз.

Пушачите, които лесно се отказват от цигарите и след това отново пропушват, са специален проблем и скоро ще публикувам друга книга, за да им помогна. Когато се отървете от пушенето, УМОЛЯВАМ ВИ, НЕ ДОПУСКАЙТЕ СЪЩАТА ГРЕШКА. Пушачите смятат, че такива хора пропушват отново, защото са все още пристрастени и цигарите им липсват. Всъщност те се отказват от тях толкова лесно, че страхът им от пушенето изчезва. Мислят си: „Защо да не пуша по една цигара от време на време? Дори и пак да се пристрастя, лесно отново ще ги откажа“.

За съжаление, не се получава така. Да спреш да пушиш е лесно, но наркоманията не подлежи на контрол. Най-важното нещо, което трябва да направиш, за да станеш непушач, е да не пушиш.

Другата категория бивши пушачи, които ме безпокоят, са онези, които прекалено много се страхуват да откажат цигарите или постигат целта си с цената на много усилия. Основната трудност изглежда е следната:

1. Страхът от провал. Няма нищо позорно да не успееш, но да не се опиташ да спреш цигарите е чиста глупост. Погледнете на това по следния начин — криете се, без да има от какво. Най-лошото, което може да ви се случи, е да не успеете, но така или иначе, няма да сте по-зле от сега. Просто си помислете колко хубаво би било, ако успеете. Ако не направите никакъв опит, неуспехът ви е гарантиран.

2. Страхът, че ще ви обземе паника, че ще се чувствате нещастни. Това не бива да ви тревожи. Просто си помислете: какво толкова страшно има, ако спрете да пушите? Няма нищо страшно. Ще стане страшно, ако продължавате да пушите. Във всеки случай причина за паниката са цигарите и това чувство скоро ще премине. Най-големият плюс е, че ще се отървете от страха. Наистина ли смятате, че пушачът е готов да жертва ръцете и краката си само заради удоволствието да пуши? Ако ви обхване паника, дишайте дълбоко и това ще ви помогне. Ако край вас има хора, които ви действат потискащо, махнете се от тях. Идете в гаража, в някое празно помещение или някъде другаде, където няма да ги виждате.

Ако ви се плаче, не се срамувайте. Природата ни е дала сълзите, за да се разтоварваме от напрежението. Човек се чувства по-добре, след като си поплаче. Допускаме ужасна грешка, като възпитаваме децата си да не плачат. Виждаш как се опитват да преглътнат сълзите си и стискат зъби. Британците се учат да проявяват твърдост, да потискат емоциите си. Но човек е създаден, за да дава воля на чувствата си, а не да ги потиска. Викайте, крещете, гневете се. Ритайте някой кашон или стара кантонерка. Приемете, че борбата ви с пушенето е боксов мач, който няма начин да загубите.

Никой не може да спре времето. С всеки изминал миг малкото чудовище в тялото ви губи все повече сили. Радвайте се на неминуемата си победа.

3. Неспазване на инструкциите. Не е за вярване, но някои пушачи ми казват: „При мен твоят метод не свърши никаква работа“. И след това ми разказват как са пренебрегнали не само една инструкция, а практически всичките. (В края на тази глава предлагам пълен списък на инструкциите.)

4. Неразбиране на инструкциите. Основните проблеми са следните:

а/ „Не мога да спра да мисля за пушене.“ Естествено, че не можете, и ако се опитате, ще развиете фобия и ще се чувствате ужасно. Все едно да се опитвате да заспите в безсънна нощ; колкото повече се мъчите, толкова по-трудно заспивате. Аз прекарвам 90 процента от времето си през деня и нощта в мисли за пушенето. Важното е какво си мисли човек. Ако си мислите:

„Ох, с какво удоволствие бих изпушил една цигара“ или: „Кога ще бъда свободен?“, разбира се, че ще се чувствате ужасно. Ако си мислите: „УРА! Аз съм свободен!“, ще бъдете щастливи.

б/ „Кога ще отмине физическото желание за цигари?“ Никотинът излиза от организма много бързо. Но е невъзможно да се каже кога вашият организъм ще престане да изпитва желание за него. Чувството за празнота и несигурност се появява в резултат на нормален глад за храна, при депресия или стрес. Цигарите го усилват. Ето защо пушачите, оставили цигарите по волевия метод, не знаят със сигурност точно кога са се освободили от своята пристрастеност. Дори след като тялото е престанало да иска дозата си никотин и те изпитват нормален глад или стрес, умът им казва: „Това означава, че ти се пуши цигара“. Въпросът е, че няма никаква нужда да чакате да отмине никотиновия глад, проявата му е толкова слаба, че физически дори не се усеща. Позната ни е само като чувство: „Искам цигара“.

Чакате ли челюстта да спре да ви боли, след като излезете от кабинета на зъболекаря? Не, разбира се. Продължавате живота си както преди. Дори и болките в челюстта да не са преминали, чувствате се радостни.

в/ Очакване на момента на откровение. Ако го чакате, само ще си навлечете друга фобия. Веднъж не пуших три седмици чрез волевия метод. Срещнах един стар приятел от училище и бивш пушач.

— Как си? — попита ме той.

— Оцелявам вече три седмици — отвърнах му аз.

— Какво искаш да кажеш с това, че си оцелял през тези три седмици?

— Издържах три седмици без цигари.

— И как ще я караш нататък? Ще се опитваш да оцеляваш до края на живота си? Какво чакаш? Ти успя. Вече си непушач.

„Той е абсолютно прав. Какво чакам?“ — помислих си аз. За нещастие, тогава не бях много наясно в какъв капан съм се хванал и скоро отново пропуших, но разбрах какво искаше да ми каже този приятел. Човек става непушач от момента, в който угаси последната си цигара. Важното е да се чувстваш щастлив още от самото начало.

г/ „Все още изпитвам непреодолимо желание да пуша.“ Това си е чиста глупост. Хем претендирате, че сте непушач, хем казвате: „Пуши ми се цигара“. Изпадате в противоречие. Ако кажете: „Искам цигара“, това означава: „Искам да съм пушач“. Непушачите не желаят да пушат цигари. Вие вече сте направили избора си, така че престанете да се самонаказвате.

д/ „Иска ми се да умра.“ Защо? Просто трябва да престанете да се задушавате. От вас не се иска да умирате. Виждате ли, всичко е толкова просто. През следващите няколко дни ще се чувствате леко травмирани. Тялото ви ще изпитва физическа нужда от никотин. Помнете обаче, че сега не сте по-зле от преди. Докато сте пушели, винаги сте се чувствали така по време на сън, както и щом ви се е налагало да влезете в някоя църква, супермаркет или в обществената библиотека. Това не ви е тревожело тогава, така че престанете да се измъчвате, иначе ще трябва да страдате цял живот. Цигарите не ви карат да се чувствате по-добре, когато се храните, пийвате или сте в компания, те развалят удоволствието ви. Дори и когато тялото ви все още изпитва никотинов глад, храната и компанията са чудесни. Животът е чудесен. Събирайте се с компания, дори в нея да има двадесет пушачи. Помнете, че вие не се лишавате от нищо, те се лишават. Всеки от тях страшно много би желал да е на ваше място. Наслаждавайте се на чувството, че сте в центъра на вниманието. Отказът от цигарите е идеална тема за разговор, особено когато пушачите виждат, че сте доволен и весел. Те ви смятат за нещо невероятно. Важното е, че още от самото начало животът за вас ще бъде удоволствие. Няма нужда да завиждате на пушачите. Те ще ви завиждат.

е/ „Чувствам се потиснат и раздразнителен.“ Това е така, защото не сте следвали инструкциите ми. Проверете коя от тях не е изпълнена. Някои хора разбират и приемат всичко, което казвам, но започват с чувството на мрачна обреченост, като че ли ги чака нещо ужасно. Вие правите това, което желаете, и което всеки друг пушач на света много би искал да направи. Независимо от използвания метод за спиране на цигарите, всеки бивш пушач се опитва да постигне определена психическа нагласа, така че когато се сети за пушене, да може да си каже:

„УРА! АЗ СЪМ СВОБОДЕН!“

Ако това е целта ви, какво чакате тогава? Започнете с тази психическа нагласа и карайте нататък. От останалите глави на книгата ще разберете защо няма алтернатива.

СПИСЪК НА ИНСТРУКЦИИТЕ

Ако следвате тези елементарни инструкции, няма начин да не успеете.

1. ДАЙТЕ СИ ТЪРЖЕСТВЕН ОБЕТ, че никога няма да пушите, да дъвчете или, смучете нещо, което съдържа никотин. Останете верни на обета си.

2. РАЗБЕРЕТЕ, че всъщност няма от какво да се отказвате. Нямам предвид, че ще разполагате с повече пари, когато спрете да пушите (това винаги ви е било пределно ясно); нито пък че макар и да няма разумна причина, сигурно пушенето ви доставя известно удоволствие или ви помага по някакъв начин, иначе нямаше да сте пушач. Искам да изтъкна, че пушенето не може да достави истинско удоволствие и изобщо не е опора. Това е само илюзия, все едно да си блъскате главата в стената само заради облекчението, което ще почувствате, когато престанете.

3. НЕПОПРАВИМИ ПУШАЧИ не съществуват. Милиони като вас също са се хванали в коварния капан. Като милиони други бивши пушачи, които някога са си мислили, че отърваване няма, вие сте се измъкнали от него.

4. АКО В НЯКОЙ МОМЕНТ от житейския си път прецените всички „за“ и „против“ пушенето, заключението безспорно ще бъде: „Спри да пушиш. Ти си глупак“. Нищо не може да промени това заключение. Така е било и така ще бъде. След като вече сте взели правилно решение — а вие сте убедени, че е така, — не се измъчвайте със съмнения.

5. НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ да не мислите за пушенето. Не се тревожете, ако постоянно си мислите за това. Но когато мислите — било днес, утре или в друг момент от своя живот, повтаряйте си:

„УРА! АЗ ВЕЧЕ НЕ ПУША!“

6. НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ никакви заместители.

НЕ ДРЪЖТЕ цигари в себе си.

НЕ ИЗБЯГВАЙТЕ другите пушачи.

НЕ ПРОМЕНЯЙТЕ начина си на живот, само защото сте спрели да пушите.

Ако изпълнявате горните инструкции, скоро ще изживеете момента на откровението.

Но:

7. НЕ ЖИВЕЙТЕ В ОЧАКВАНЕ този момент да настъпи. Просто живейте живота си. Радвайте се на хубавите неща и се справяйте с лошите. Ще видите, че този момент ще дойде съвсем скоро.