Майкъл Скот
Вълшебницата (70)

Глава 70

— Връх Там — каза Никола Фламел, като падна на колене, вдишвайки дълбоко топлия въздух. — Сан Франциско.

Замаян и дезориентиран, Джош също падна на четири крака и се огледа. Макар по склона още да грееше ярка слънчева светлина, в ниските части се прокрадваха виещи се струйки мъгла.

Софи приклекна до брат си. Кожата й бе бяла като тебешир, а очите й — дълбоко хлътнали. Русата й коса бе сплъстена и полепнала по черепа.

— Как се чувстваш?

— Предполагам, също толкова зле, колкото изглеждаш — отвърна той.

Софи бавно се надигна на крака и помогна на брат си да стане.

— Къде сме? — попита тя, като се огледа. Но в околността нямаше никакви познати ориентири.

— На север от Сан Франциско, струва ми се — каза Джош.

Под тях се раздвижи някаква сянка и мъглата се надигна на големи кълба. Тримата се обърнаха към фигурата, знаейки, че ако е враг, не са им останали никакви сили да се защитят. Бяха прекалено уморени, дори да бягат.

Появи се Пернел Фламел. Изглеждаше уверена и елегантна, макар че бе облечена в груба риза и панталони, върху които носеше мръсно черно палто.

— Чакам тук от цяла вечност — извика тя с широка усмивка върху лицето, докато крачеше нагоре по склона.

Когато стигна до близнаците, Вълшебницата ги прегърна и ги притисна силно.

— О, колко е хубаво да ви видя живи и здрави. Толкова се притеснявах. — Докосна ожулената буза на Софи, драскотината на челото на Джош, порязванията по ръката му. Двамата усетиха гъделичкаща топлина и пред очите на Джош ожулванията по плътта на сестра му зараснаха.

— Хубаво е, че се върнахме — каза той.

Софи кимна в знак на съгласие.

— Радвам се да те видя отново, Пери.

Никола притисна жена си в обятията си и я задържа, както им се стори, много дълго време. После се отдръпна, сложил ръце на раменете ѝ, и я огледа критично.

— Добре изглеждаш, любов моя — каза той.

— Признай, че изглеждам стара — отвърна тя. После зелените й очи зашариха по лицето му, забелязвайки новите гънки и дълбоки бръчки по кожата му. Показалецът ѝ, обвит в бяла аура, се плъзна по многобройните му синини и порязвания, изцерявайки ги. — Макар и не толкова стара като теб. Ти си десет години по-млад — напомни му Пернел, — макар че днес — тя се усмихна — за първи път през всичките години, откакто сме заедно, изглеждаш по-стар от мен.

— Преживяхме няколко интересни дни — призна Фламел. — Но ти как се озова тук? Когато говорихме за последно, беше затворена на Алкатраз.

— Вече мога да твърдя, че съм една от малцината затворници, избягали от Скалата. — Тя го хвана подръка и го поведе надолу по планинския склон през следобедната мъгла. Близнаците ги последваха на няколко крачки по-назад. — Трябва да си много горд с мен, Никола — каза Вълшебницата. — Шофирах дотук сам-самичка.

— Винаги съм се гордял с теб. — Той направи пауза. — Но ние нямаме кола.

— Взех назаем един много хубав тъндърбърд, който открих на кея. Знаех, че собственикът му няма да го използва в близко бъдеще.