Лас Смол
Благословени от съдбата (9)

Девета глава

Греъм прави отчаяни опити да се разболее. Но беше здрав и през целия си живот не бе боледувал. Освен това никога не бе вземал предпазни мерки да избегне някоя болест. Разбира се, винаги си миеше ръцете по навик, хранеше се добре и спортуваше умерено.

Струваше му се, че ако пренебрегне всичко това, непременно ще се разболее. Въображението му рисуваше приятната картина как лежи, страдащ в леглото, а Робърта се навърта загрижена наоколо и се чуди какво да направи, за да оздравее той… Греъм трепери от студ, а тя съблича дрехите си и ляга гола при него, за да го стопли…

Тази представа бе завладяла съзнанието му дори зад волана на път за дома. Физически усещаше как тялото му мръзне. Беше убеден, че ако се разболее, ще стане точно така…

Когато се прибра, вечеря студена храна, без да измие ръцете си, после не тича за здраве, както обикновено. През деня непрекъснато се беше навъртал край настинали кашлящи хора. Привечер дори излезе без палто и шапка. И въпреки всичко не се разболя. Чувстваше се зле, но така и си остана здрав — никаква простуда, никакви оплаквания, никакво съчувствие!

Веднъж довери на един приятел:

— Ако можех да се разболея, хазайката ми сигурно щеше да ме съжали, да се грижи и лудо да се влюби в мен, но къде този късмет!

Приятелят му го изслуша търпеливо и го посъветва:

— Щом не ти обръща внимание като си здрав, остави я.

Вечерта на същия ден, когато Робърта се прибра. Греъм лежеше на дивана, завит до брадичката с одеяло и влажна кърпа на челото. Бърти се връщаше от някакъв коктейл. Затръшна външната врата, влезе в дневната и каза:

— Току-що срещнах една от твоите приятелки.

— Кого? — промърмори Греъм.

— Шарън. Тя при теб ли беше? — Без да дочака отговора, тя се обърна рязко и като вихрушка се понесе към кухнята. Малко след това той чу вратата да се отваря и затваря.

Оскърбен и ядосан, Греъм се надигна от дивана, махна кърпата от челото си и завивката. Много му се бе събрало за днес. Отчаян, без много да му мисли, въпреки че беше късно, излезе да се разходи и да охлади раздразнението и обидата.

Не видя Бърти цели два дни…

Следващия път, когато се срещнаха, тя влезе в дневната и го видя, че лежи на дивана и гледа телевизия. Може би не беше съвсем прав, но му се стори враждебно настроена към него. Той й се усмихна вяло, надигна се и каза:

— По-добре не ме целувай. Май се разболявам. — Разбира се, Робърта нямаше никакво намерение да го целува, но му се стори много подходящо хем да й подскаже колко отчуждено се държи, хем да подхване въпроса за уж крехкото си здраве.

Тя го погледна и постави ръка на челото му.

— Нямаш температура. — Накара го да седне срещу светлината, наклони главата му назад и нареди: — Отвори уста и кажи „Ааа“. Нищо ти няма. — Обърна му гръб, без да каже нищо повече, и се оттегли в убежището си.

Не си беше представял така грижата й за него. Едно бе съвсем ясно — тя го отбягваше! Няколко нощи по-късно я изчака да се върне вкъщи, издебна я, докато си сваляше палтото, хвана я за ръка и попита:

— Искаш ли да се изнеса?

— Защо? — изгледа го Бърти озадачено.

— Дни наред не ми говориш. Изглежда присъствието ми не ти е приятно. Мисля, че ще е по-добре да напусна.

Робърта го изгледа раздразнено.

— Ще напускаш, защото е засегнато чувството ти за собственост върху жената, която въпреки всичко е луда по теб, така ли? — Очите й искряха от гняв. — А отгоре на всичко е нарушена и представата ти за домашен уют… Това ли успя да измислиш? Прави каквото знаеш! — Тръсна глава и като фурия изскочи от стаята.

Греъм остана като попарен. Примигваше недоумяващо, сякаш го бяха ударили. Бе объркан от случилото се. Бе наясно само с едно — Бърти не искаше той да се изнесе. А от това съвсем логично следваше, че е склонна да се сдобрят. Мисълта го поуспокои. Той се усмихна и уверено се упъти към вратата й. Натисна дръжката, но беше заключено. Не можеше да повярва! Натисна вратата, макар да беше сигурен, че няма да подаде, и каза тихо:

— Робърта! Отвори вратата!

— Махай се, женкар такъв! — чу се от стаята.

— Виж, Бърти, аз наистина нямам нищо общо с нея! Всичко е случайност.

— Това не ме засяга!

— Скъпа, нека ти обясня…

— Махай се от вратата ми!

Той нарочно се отдалечи с тежки стъпки, за да може тя да разбере, че си е отишъл. Малко по-късно вратата й се отвори, Бърти отиде в кухнята и започна да трака със съдовете. Греъм се надигна, отиде до вратата на кухнята и започна да я наблюдава. Тя изобщо не му обърна внимание. Той постоя малко, после с два скока се озова до нея, сграбчи я в обятията си и я целуна. Отначало Робърта се възпротиви и започна да се дърпа, но не устоя и се отпусна уморено в прегръдките му. Устните му жадно намериха нейните и тя отвърна на целувката. Едва тогава Робърта усети, че я е вдигнал и краката й висят във въздуха. Прегърна Греъм и зарови лице в рамото му.

Той я пренесе в стаята си, постави я на леглото, обсипа я с ласки и я облада. Смаяна, тя не бе в състояние да се съпротивлява, а и не искаше. Отдаде му се без остатък и достигна върха. Когато всичко свърши, се усмихна виновно. Той също се усмихна и промълви:

— Способна си да запратиш човека от ада направо в рая!

— Прав си. Но ти ме мамиш! Признавам, че Шарън е красива жена, но ти си негодник! Поне да съжаляваше за долните си нечестни постъпки!

— Недей така, Бърти. Наистина съжалявам, но аз срещнах Шарън, преди да подозирам за съществуванието ти. Тогава наистина намирах, че е привлекателна, но не те познавах.

— Кривиш си душата. Докато си тичал подир нея, аз съм чакала да се появиш ти, моят принц!

— Но… Обичам те и искам непременно да се оженим!

Сега разговаряха спокойно, отпуснати един до друг в леглото. Тя се обърна към него, погледна го и каза:

— Ето, че отново се връщаме на същия въпрос. Нали вече ти обясних какво мисля?

— Но ти ревнуваш, значи ме обичаш!

— Не, просто става дума за честност и лоялност.

— Скъпа, бъди разумна! Разсъди, как бих могъл да ти бъда верен, след като тогава дори не съм те познавал?

— Нямам предвид това. Веднага мога да ти изредя няколко разумни причини, за да не ти вярвам. Изглежда и сега много не съм ти потрябвала.

— Бях тук всяка вечер и те чаках да се прибереш…

— Ти наистина ли не се чувстваше добре онази вечер, когото те намерих легнал на дивана?

— За коя вечер става дума?

Робърта се отскубна от прегръдките му и с искрящи от гняв очи натъртено:

— За онази, когато срещнах Шарън. Каза ми… — Започна да имитира Шарън с писклив глас: — „Чух, че живееш с Греъм Ролинс. Ти си щастливо момиче…“.

— А ти какво й отговори? — полюбопитства той.

— Казах й много любезно, че не съм никакво момиче, а жена и освен това, че личният ми живот не й влиза в работата! — вече с нормален глас поясни тя. Греъм кимна одобрително. С нотка на заплаха Робърта добави: — Ако онази нощ беше с някоя друга, сега наистина нямаше да си тук!

Беше запомнила и бе мислила за този разговор през цялото време, следователно държеше на него. Греъм наклони глава към лицето й, погледна я изпитателно в очите и каза убедено:

— Ти ме обичаш!

— Не, уважавам те като човек и не бих разрешила на една мръсница да петни името ти по този начин!

— Ти се грижиш за името ми, значи не съм ти безразличен!

— Не, само съм лоялна към моя съобитател…

— Ти ревнуваш!

— Да!

Признанието й го потресе и развълнува. Той я притисна към себе си и помисли, че изтръгнатото почти насила нейно признание му допада.

 

 

След тази нощ и двамата се оказаха много заети в службите си. Греъм бе особено претоварен със служебни задължения. Той се върна към обичайния си начин на живот и бе доволен, че е жив и здрав. Беше особено грижлив към Робърта. Тя наистина беше толкова крехка, че един грип би я изтощил напълно. Работеше много и когато можеха да бъдат заедно, за Греъм беше истинско удоволствие да я глези. Когато се срещнеха, приличаха на двама корабокрушенци и ако имаха възможност да се любят, сякаш утоляваха жаждата си, намерили оазис в нажежена безжизнена пустиня. Любовта им бе много по-зряла.

Тази вечер Робърта се бе прибрала у дома преди Греъм. Още от прага го посрещна с думите:

— Джорджи ще се жени за онзи, специалния мъж. Ще си отида за сватбата в края на другата седмица. Искаш ли да дойдеш и ти?

Виж ти! Това вече беше нещо. Приличаше му на запознанство със семейството й, затова прие с готовност:

— Разбира се, ще те придружа с най-голямо удоволствие.

— Много се радвам, че ще дойдеш. Бих желала да чуя мнението ти за Квинтъс Финиг. Очевидно той е комарджия и бог знае още какво. Татко засега си мълчи, нищо не казва за него, а майка по свой начин ми писа, че е много различен от хората, които познава, и е доста интересен като мъж. За мен е изключително важно да знам какво мислиш ти за него. Струва ми се, че си много точен в преценките си за хората. Сестрите ми ще ти харесат. Всички ще се съберат, ще можеш да се запознаеш с тях. Родителите ми са чудесни хора.

Греъм се засмя и я прегърна.

— Разкажи ми за тях.

— Направо са страхотни!

— Щом е така, предвиждам, че и аз ще ги харесам много.

Очите й проблеснаха дяволито.

— О, Греъм, ти си непоправим! Като стана дума за това, да знаеш, че там няма да спя с теб.

— Разбирам. Майка ти няма да ти разреши — разсмя се той, но думите й бяха стоплили сърцето му. Тя го обичаше! Само да можеше да го допусне по-близо до себе си!

— Трябва да бъда в Юта в понеделник — съобщи тя и продължи с нотка на сарказъм. — Ще забележиш ли, че не съм тук?

— Ще ми липсваш, и то много…

— О, Греъм, ти си много мил!

— Обичам те! Нека се оженим!

— И така ни е добре, моля те, не започвай отново.

Той я целуна и тя му отвърна пламенно. Греъм не се съмняваше, че в края на краищата, тя ще осъзнае любовта си към него… Точно когато се бе унесъл в приятни мисли за бъдещето на тяхната любов, Робърта рече:

— Много е добре, че Джорджи е избрала края на седмицата, защото ще отсъствам две седмици и за нищо на света не бих прекъснала командировката си само заради някаква сватба.

Думите й веднага развалиха настроението на Греъм. Тя не смяташе сватбената церемония на сестра си за достатъчно сериозно основание да наруши служебните си задължения! Щеше да присъства само защото времето беше удобно!

 

 

В четвъртък вечерта излетяха за Тексас. Бърти чувстваше, че в Греъм нещо сякаш се е пречупило и от време на време го поглеждаше загрижено. Накрая не издържа:

— Добре ли си?

— Моля? — Въпросът й го стресна и откъсна от мислите му.

— Попитах дали си добре.

— Да, разбира се.

Тя поклати глава. Нямаше представа какво не е наред.

Кацнаха в Сан Антонио и взеха малък самолет до Кървил, където ги посрещнаха Джорджи и Квинт. Джорджи беше в добро настроение, радваше се на сестра си и Греъм и се смееше щастливо. Квинт не я изпускаше от очи. Греъм го разбираше много добре.

Както беше предположила Бърти, той хареса сестрите й, а и чудесните й родители очевидно му допаднаха. Значи това беше нейният дом! Той огледа голямата красива къща, опасана от всички страни с широка веранда. Кучето го подуши добродушно.

Семейството ги посрещна на верандата, след това всички вкупом — шумни и засмени — влязоха вътре. Греъм хареса стилната мебелировка. Атмосферата в дома излъчваше спокойствие и уют. Той отбеляза, че домашната котка беше свикнала с чужди хора и затова го посрещна дружелюбно. Когато съзря големия кафез и птичките в него, той още по-добре разбра духът, който цареше в този прекрасен дом.

Онова, за което най-много съжаляваше сега, беше, че вероятно никога нямаше да бъде свой човек сред тези приветливи и мили хора. Джорджи боготвореше Квинт, в това нямаше никакво съмнение. Хилъри обичаше Ангъс, а Тейт пък — Бил. Сестрите на Робърта бяха различни, но държаха на съпрузите си и ги обичаха, така както се обичаха и родителите им. Изглежда само Бърти не бе способна на това чувство.

Тя се наслаждаваше на секса. Беше добро приятелче, но бе много далеч от мисълта да се ангажира с него. И сега го беше домъкнала със себе си само за компания и това беше всичко, което можеше да се очаква от нея. Дълбоко в себе си той чувстваше обида и оценяваше бягството на Джим като правилна постъпка. Приятелят му бе осъзнал навреме, че тя е неспособна да обича. Дори не го бе запомнила, преди да дойде да го потърси в дома й!

Греъм знаеше, че Робърта ще запомни поне него самия, защото беше първият й любовник, а жените никога не забравят това. Сигурно е записала преживяването в дневника си…

— Наистина ли си добре? — прекъсна мрачните му мисли тя. — Изглежда полетът не ти понесе.

— Добре съм, нищо ми няма.

— Да не си спомни отново за Джим? Чувал ли си нещо за него? Смятах, че недоразуменията помежду ви са уредени.

— Всъщност двамата с него изобщо не сме се карали. А и доколкото разбрах, се е устроил добре. Някой ден ще ти разкажа всичко. Аз самият мисля някога да се преместя от Кълъмбия. — Погледна към дома на Ламбъртови. — Иска ми се да се установя на някое по-тихо и спокойно място, където да започна самостоятелна адвокатска практика. — Усмихна се тъжно и добави: — Мисля, че ще предложа на родителите ти да купя тази приказна къща и с хеликоптер да я пренеса там, където ще съм аз.

— Смяташ да напускаш Кълъмбия? — възкликна Робърта.

— Бих желал да се оженим и да живеем щастливо, но ти не ме желаеш, затова сигурно ще се преместя.

— А с кого ще живея аз?

Думите й го нараниха, ала тя изглежда изобщо не се трогваше, че може да го загуби завинаги. Просто предвиждаше неудобството да си търси нов наемател…

 

 

Денят преди сватбата премина в трескави приготовления. Оживлението беше голямо. Сред весели закачки и смях всеки изпълняваше задачите си делово и съвестно. Само Греъм се чувстваше като гост — никой не го търсеше за нищо. Скучаеше, защото Робърта нямаше почти никакво време за него.

В петък вечер се състоя последната ергенска вечеря на бъдещия младоженец. Когато по-късно се завърнаха в дома на Ламбъртови, Робърта придума Греъм да посвири на пиано. Обзет от странно вълнение, той засвири вдъхновено.

Цялото семейство беше възхитено от таланта му и жадно попиваше всеки акорд. Когато свърши, той получи искрени поздравления, а Джорджи го помоли:

— Свири за мен утре, когато слизам по стълбата при Квинт. Изсвири „О, ти, която си ми отредена“, моля те!

Греъм се усмихна сърдечно на бъдещата булка.

— Разбира се, за мен това ще е чест.

Всички изръкопляскаха, а Робърта го хвана под ръка, сгуши се в него и го погледна щастлива и доволна.

Постепенно шумът в къщата стихна и четиримата мъже — само Фредерика не беше представена от мъж — се отделиха да поприказват в зимната градина. Всички се шегуваха с Квинт добродушно. Греъм усети, че Бил и Ангъс са харесали бъдещия си баджанак. Може би не го разбираха съвсем, но им беше симпатичен и го уважаваха като човек с по-голям житейски опит.

Квинт изобщо не се интересуваше дали го харесват, или не. Беше искрен, държеше се естествено и сърдечно. Бе повече от ясно, че обича Джорджи. Бяха пресушили бутилка уиски, когато Квинт каза на Греъм:

— Не избързвай много. — Думите му бяха непонятни за Греъм и той го изгледа озадачено. Останалите двама мъже мълчаха. Квинт продължи: — Опитах да не се влюбвам в Джорджи. — Единствено той изговаряше цялото й име. — Проклет да съм, ако не положих неимоверни усилия да стоя настрана от нея, но не успях. Затова реших да се предам и сега няма по-щастлив от мен.

Греъм го погледна и разбра, че е наясно с проблемите между него и Бърти, затова се оплака:

— Тя изобщо не се интересува от мен…

— Грешиш, драги, тя държи на теб, и то много — възрази Квинт.

— Отказа да се омъжи за мен… — продължи Греъм.

Тримата мъже се засмяха и се поразмърдаха в столовете си.

— Четирите сестри Ламбъртови са съвсем различни от останалите жени — поясни Бил. — Имай малко търпение, не прибързвай.

А Квинт допълни:

— Все пак не й давай възможност да избяга. Помъчи се да я убедиш да се ожените.

Греъм се трогна от подкрепата им и подчерта:

— Робърта е еколожка и смята, че бракът ще попречи на кариерата й…

— Да си я виждал случайно как си играе с Бенджамин, нашия син, или колко е загрижена за Тейт, която е бременна? — попита Бил.

Ангъс, съпругът на Хилъри, допълни:

— Робърта ти пуска димна завеса, просто трябва да си малко по-убедителен.

Греъм се усмихна. Те разбираха много добре проблемите му.

— Ти не се помайвай, а ако успеем да оженим и Фредерика, ще направим чудесен покер клуб — пошегува се Квинт.

На това Бил отговори:

— Да играем покер с теб? Обзалагам се, че ти си измислил тази игра!

Квинт се засмя и се обърна към Греъм:

— Виждаш ли ги, нарочно говорят така, за да приспят вниманието ми и да ме бият, когато седнем да играем.

Повеселиха си добре, преди да се разделят и да си легнат.

Греъм дълго лежа буден. Спомняше си думите на новите си познати. Надяваше се Робърта да дойде при него, но това не стана.

Тя надникна в стаята му сутринта. Греъм лежеше по корем и от скърцането на вратата се събуди и отвори уморените си очи. Настроението му беше отвратително.

— Хей, мързеливецо, как мислиш, че ще получиш даром хляб и подслон? — засмя се Робърта. — Ние с теб имаме мисия… — Пресегна се, издърпа завивката му и под нея се показа голото му тяло.

Дори и той се засмя на изненадата й. Той се обърна бавно по гръб и тя въздъхна тежко. Греъм потупа празното място до себе си в няма подкана, но Бърти закри лицето си с ръце.

— Ти си много порочен, щом ме съблазняваш по този подъл начин! — Стана сериозна, направи няколко крачки към вратата и преди да излезе, каза: — С теб имаме доста задачи. Чакам те долу за закуска.

— Добре — съгласи се той и Робърта излезе от стаята.

 

 

През деня Греъм изпълни всичко, което му възложиха. Робърта му бе благодарна. Като добър пианист той знаеше как да осигури музикалния фон на тържеството, а да свири на прекрасния инструмент на Ламбъртови беше истинско удоволствие. Къщата бавно се изпълни с народ. Греъм седеше на пианото и свиреше. Робърта често го прекъсваше да го представи на някой от гостите. Когато Джорджи слезе тържествено по вътрешната стълба, придружена от сестрите си, прозвучаха тържествените звуци на „О, ти, която си ми отредена“. В края на тържеството, Джорджи отиде при него, целуна го по бузата и му благодари:

— Беше невероятен!

Греъм свири дълго и прочувствено. Тържеството беше приятно. Всички, които по-късно разговаряха с него, изразяваха възхищението си от безспорния му талант. Робърта непрекъснато се навърташе около него, а в очите й се четеше одобрение и гордост.

След официалната церемония Квинт и Джорджи се сбогуваха с гостите, понеже им предстоеше да отпътуват на сватбено пътешествие. Веселието продължи и след като младоженците заминаха. Завладян от нерадостните си мисли, Греъм се оттегли в един ъгъл. Като наблюдаваше приятното семейно тържество, той почувства тъга по дома и особено по майка си. Потънал в размисли за съдбата и нещастната си несподелена любов, за родния дом и близките, той не усети как Робърта изникна до него и нежно докосна рамото му. Някой от гостите се провикна:

— Тази година още две сватби! Робърта, Фредерика, ваш ред е…

Всички роднини и приятели на Ламбъртови, събрани в този незабравим за семейството ден, бяха много приятни. Греъм съжаляваше, че баща му не е жив. Точно сега имаше нужда от съветите му. Наистина тъгуваше по дома. Реши на следващия ден пътьом за Кълъмбия да се отбие да види близките си. После щеше да реши как да подреди живота си…