Екхарт Толе
Нова Земя (9) (Пробуждане за целта на вашия живот)

Девета глава
Вашата вътрешна цел

Веднага щом успеете да се издигнете над чистото оцеляване, въпросът за смисъла и целта се превръща в най-важния въпрос в живота ви. Много хора се чувстват оковани от рутината на всекидневието, което сякаш лишава живота им от смисъл. Някои хора тъгуват, че животът минава покрай тях или вече е минал покрай тях. Други се чувстват жестоко ограничени от изискванията на професията им, от необходимостта да издържат семейството си, от финансовата или житейската си ситуация. Трети са под властта на силен стрес, четвърти — на нетърпима скука. Има живеещи в трескава дейност, има и живеещи в стагнация. Много хора копнеят за свободата, за разперените криле, които благополучието обещава, ала откриват, че в крайна сметка дори и те не са достатъчни, за да се осмисли животът им. Откриването на истинската цел няма и не може да има заместител. Истинската или първичната цел на вашия живот не може да бъде открита на външно ниво. Тя не касае това, което правите, а това, което сте — т.е. състоянието на вашето съзнание. Най-важното, което трябва да осъзнаете, е че животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел касае Битието и е първична. Външната цел касае действането и е вторична. Макар в преобладаващата си част тази книга да е посветена на вътрешната цел, тази и следващата глава ще изследват и въпроса как да установите хармония между вашата външна и вътрешна цел. Вътрешното и външното обаче са така преплетени, че е почти невъзможно да се говори за едното без намесата на другото.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всеки човек на нашата планета — защото това е целта и на човечеството. Вътрешната ви цел е същностен елемент от целта на цялото, на Вселената и нейния възникващ разум. Външната цел може да се променя с течение на времето. Тя варира от човек на човек. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е ключът към осъществяване на външната ви цел. И е основата за истинския успех. Без тази хармония ще успеете да постигнете определени неща, но чрез усилия, борби и битки, твърда решимост, тежък труд или хитруване. Във всичко това няма радост и в крайна сметка то винаги приключва със страдание.

Пробуждането

Пробуждането представлява промяна на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят. При повечето хора това не е събитие, а процес, през който преминават дори онези редки личности, които преживяват внезапно, драматично и сякаш необратимо пробуждане, трябва да минат през процеса, при който новото състояние на осъзнатост постепенно се влива и преобразува всичко, което правят, като се интегрира в живота им.

Когато сте пробудени, вместо да се изгубвате в мисленето си, вие осъзнавате себе си като осъзнатостта зад мисленето. Мисленето престава да бъде автономна дейност, която служи единствено на себе си, завладява ви и управлява живота ви. Осъзнатостта се налага над мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето става слуга — започва да служи на осъзнатостта. Осъзнатостта е съзнателната връзка с вселенския разум. Друго нейно название е Присъствието, т.е. съзнание без мисли.

Възникването на процеса на пробуждане е акт на благодат. Вие не можете да го накарате да настъпи, нито пък можете да се подготвите за него или да „трупате точки“, които ще ви приближават все повече до него. Не съществува прецизна поредица от логически стъпки, която да води към него, въпреки че умът би й се зарадвал. Не е нужно най-напред да станете достойни за пробуждането. Възможно е то първо да посети грешника, и едва след това праведника, но не е задължително. Иисус казва, че могат да се пробудят хора от всякакъв род и сой, не само уважаваните хора. Не можете да направите нищо, за да спомогнете за пробуждането. Каквото и да правите, то винаги ще бъде вашето его, което се опитва да добави пробуждане или просветление към себе си като най-ценно притежание, което ще го направи още по-важно и по-голямо. В такъв случай, вместо да се пробудите, само ще прибавите понятието „пробуждане“ към ума си, или ще прибавите към ума си мисловния образ на пробудения или просветления човек и след това ще се опитате да живеете на висотата на този образ. Да живеете на висотата на един образ, който сте създали за себе си или други хора са си създали за вас, е неавтентичен начин на живот — чисто и просто още една несъзнателна роля, която егото е решило да играе.

И така, щом няма нищо, което да можете да направите за пробуждането, ако то или вече се е случило, или все още не се е случило, как може да е първичната цел на живота ви? Не включва ли целта и нещо, което да може да се направи за постигането й?

Само първото пробуждане, първото надникване в освободеното от мисли съзнание се случва като акт на благодат, без да се налага да правите каквото и да било. Ако книгата, която в момента държите в ръцете си, ви се стори неразбираема или безсмислена, значи у вас все още не е настъпило пробуждане, А ако нещо във вас откликне на книгата, ако вие по един или друг начин осъзнаете истината в нея, процесът на пробуждането ви вече е започнал. След като е започнал, вече е необратим, макар и да може да се забави — ако егото успее да се намеси. При някои хора самото четене на тази книга ще постави началото на процеса на пробуждане. На други книгата ще помогне да осъзнаят, че вече са започнали да се пробуждат и ще ускори процеса. Друга функция на книгата е да помогне на хората да се научат да осъзнават намесата на егото — да осъзнават неговите опити да си възвърне контрола върху нещата и да затъмни възникващата осъзнатост. При някои хора пробуждането идва, когато те изведнъж осъзнаят какви мисли обикновено си мислят, най-вече негативните мисли, с които може би са се отъждествявали през целия си живот. Изведнъж настъпва осъзнатост, която осъзнава мислите, но вече не е част от тях.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство е осъзнало себе си.

След като сте надникнали в осъзнатостта, или Присъствието, вече ще я познавате от първа ръка. Тя ще бъде много повече от едно понятие в ума ви. Ще можете да направите съзнателния избор да бъдете присъстващи, а не да се отдавате на безполезно мислене. Ще можете да поканите Присъствието да навлезе в живота ви, т.е. ще създадете пространство. С благодатта на пробуждането идва и отговорността. Можете или да се опитате да продължите да живеете все едно нищо не се е случило, или да прозрете колко е важно и да го осъзнаете като най-значимото нещо, което може да ви се случи. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете светлината й в този свят става първична цел на живота ви.

„Искам да позная ума на Бога — казва Айнщайн. — Останалото са подробности“. Какъв е умът на Бога? Съзнателност. Какво означава „да позная ума на Бога“? Да бъдеш осъзнат. Какво са подробностите? Вашата външна цел, всичко, което се случва навън.

Така че докато очаквате нещо важно да настъпи в живота ви, можете да не осъзнаете, че най-важното, което може да се случи на човека, вече се е случило във вас: започнал е процесът на отделяне на мисленето от осъзнатостта.

Много хора, преминаващи през ранните етапи на процеса на пробуждане, вече не са сигурни каква точно е външната цел на живота им. Това, което ръководи света, вече не ръководи тях. Виждайки лудостта на нашата цивилизация, може да изпитат известно отчуждение от заобикалящия ги свят. Някои, например, ще имат усещането, че живеят в ничия земя между два свята. Мислите и действията им вече не се ръководят от егото, но възникващата осъзнатост още не се е интегрирала в живота им. Вътрешната и външната цел не са се слели.

Диалог за вътрешната цел

Следният диалог представя в сбит вид многобройни разговори, които съм имал с хора, търсещи истинската цел на живота си. Едно нещо е вярно, ако откликва на най-вътрешното ви Битие и го изразява, ако е в хармония с вътрешната ви цел. Поради тази причина насочвах вниманието на събеседниците ми преди всичко към тяхната вътрешна и първична цел.

Искам да променя живота си, макар да не знам точно как. Искам да разперя криле, искам да правя смислени неща, и, да, искам благополучието и свободата, което това би ми дало. Искам да извърша нещо значимо, което ще промени света. Но ако ме попитате какво точно искам, няма да мога да ви отговоря. Можете ли да ми помогнете да открия целта на живота си?

Вашата цел е да седите тук и да разговаряте с мен, защото сте именно тук и именно това правите. Докато не станете и започнете да вършите нещо друго. Тогава то ще стане вашата цел.

Значи моята цел е да седя на работното си място, докато се пенсионирам, или ме уволнят?

Но сега не сте на работното си място, така че не това е вашата цел, Когато сте на работното си място и вършите работата си, тогава това е вашата цел. Не през следващите тридесет години, а сега.

Мисля, че има някакво недоразумение. Според вас целта е това, което прави в настоящия момент; според мен тя трябва да е нещо обхващащо целия ми живот, нещо важно и значимо, което да дава смисъл на това, което върша, нещо, което да промени живота ми. Разгръщането на бумаги в офиса не е цел. Знам го.

Докато не съзнавате Битието, ще търсите смисъл само в измерението на правенето и на бъдещето, с други думи, измерението на времето. Какъвто и смисъл или удовлетворение да откриете, той винаги ще се разпадне или ще се окаже заблуда. Неизменно ще бъде унищожен от хода на времето. Всичко, което откриваме на това ниво, е истинско само относително и е временно.

Например, ако грижата за децата дава смисъл на живота ви, какво ще стане с този смисъл, когато те вече не се нуждаят от вас и може би дори вече не обръщат внимание на съветите ви? Ако да помагате на другите дава смисъл на живота ви, вие ще зависите от това, другите да са по-зле от вас, така че животът ви да продължи да бъде смислен и да се радвате за себе си. Ако желанието да се отличите, да се наложите, да успеете в една или друга дейност ви дава смисъл, какво ще стане, ако не постигнете това или пък го постигнете и „един хубав ден“ го загубите? Ще трябва да разчитате на въображението или на спомените — а това са твърде незадоволителни начини да се внесе смисъл в живота ви. „Справянето“ в която и да е сфера на живота е смислено само дотолкова, доколкото има хиляди, дори милиони хора, които не се справят — оказва се, че е нужно други хора „да се провалят“, за да има животът ви смисъл.

Не казвам, че да помагате на другите, да се грижите за децата си, стремежът към отличие в някаква област не са ценни. При много хора те са важна съставка на външната им цел, но външната цел, оставена сама на себе си, е винаги относителна, нестабилна, преходна. Това не означава, че не трябва да се посвещавате на тези дейности, а че трябва да ги свържете с вашата вътрешна, първична цел, така че в това, което правите, да се влее по-дълбок смисъл.

Ако не живеете в хармония с вашата първична цел, каквато и друга цел да си поставяте — дори тя да е да изградите царството небесно на земята, тази цел винаги ще бъде само и единствено цел на егото и ще се разпадне с хода на времето. Рано или късно ще ви причини страдание. Ако пренебрегвате вътрешната си цел, независимо какво правите, дори то да изглежда духовно, егото ще се промъква в начина, по който го правите, така средството ще покварява целта. Познатата пословица: „Пътят към ада е постлан с добри намерения“ посочва тази истина. С други думи, не целите или действията ви са първични, а състоянието на съзнанието, което ги поражда. Осъществяването на първичната ви цел е в същността си полагане на основите на една нова действителност, на една нова земя. След като основите са вече положени, вашата външна цел се оказва заредена с духовна мощ, защото целите и намеренията ви са едно с еволюционния импулс на Вселената.

Отделянето на мисленето от осъзнатостта — а това е най-важният елемент на първичната ви цел, — се осъществява чрез отричане на времето. Тук, разбира се, не става дума за онова време, което употребявате за практическите си цели, например уговаряне на среща или планиране на екскурзия. Става дума не за астрономическото, а за психическото време. Когато се съобразявате с него, се поддавате на дълбоко вкоренения в ума ви навик да търсите пълнотата на живота в бъдещето — където всъщност не можете да я намерите, — и да пренебрегвате единственото място, където можете да имате достъп до тази пълнота: настоящия момент.

Когато разглеждате какво правите и каква е главната ви цел в живота, вие отричате времето. И се изпълвате с огромна мощ. Отричането на времето ви посочва връзката между вътрешната и външната цел, между Битието и правенето. Когато отричате времето, вие отричате егото. Каквото и да правите, ще го правите изключително добре, защото то се оказва в центъра на вашето внимание. Правенето се превръща в канал, през който съзнателността влиза в света. Иначе казано, в това, което правите, дори най-простите ви действия, като например, да отгърнете бележника с телефони или да пресечете стаята, има качество. Основната ви цел е да отгърнете страниците, вторичната цел е да намерите търсения телефон. Основната цел е да пресечете стаята, вторичната цел е да вземете книгата, която сте оставили ей там, в другия край на стаята. В момента, в който вземате книгата, това става главната ви цел.

Спомнете си парадокса на времето, който вече обсъдихме: всичко, което правите, се нуждае от време, но то винаги се прави сега. Така че докато вътрешната ви цел е да отречете времето, външната ви цел по необходимост включва бъдещето и следователно не може да съществува без времето. Но тя винаги е вторична. Винаги, когато сте разтревожени или стресирани, състоянието ви показва, че външната ви цел се е наложила над вътрешната и вие вече не можете да съзрете втората. Забравили сте, че състоянието на съзнателност е първичното, а всичко останало е вторично.

Ако живея по този начин, това няма ли да ми попречи да постигна нещо велико? Опасявам се, че винаги ще остана впримчен в дребните неща в живота, които не водят до нещо що-годе значимо. И никога няма да се издигна над посредствеността, няма да постигна нещо велико, няма да осъществя потенциала си.

Великото се ражда от малките неща — когато ги почитаме и се грижим за тях. Животът на всеки човек е изграден именно от малките неща. Величието е ментална абстракция и любима фантазия на егото. Парадоксът е, че в основата на величието стои почитането на малките неща на настоящия момент, а не преследването на идеята за великото. Настоящият момент е винаги малък, в смисъл, че винаги е прост, но в него се крие най-голямата възможна мощ. Също като атомът, той е едно от най-малките неща във Вселената, но съдържа неимоверна мощ. Само ако сте в хармония с настоящия момент, получавате достъп до тази мощ. Или, по-точно казано, само тогава тя има достъп до вас и чрез вас — до света. Иисус има предвид именно тази мощ, когато казва: „… Моят Отец досега работи, и Аз работя“, а също и: „… а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата“^[1]. Тревогата, стресът и негативността ви откъсват от тази мощ. Илюзията, че сте отделни от мощта, която управлява Вселената, се завръща. Вие се чувствате отново самотен, борите се с нещо или се опитвате да постигнете това или онова. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.

Чрез настоящия момент вие получавате достъп до мощта на самия живот, която традиционно е била наричана „Бог“. В момента, в който се отвърнете от настоящия момент, Бог престава да бъде действителност във вашия живот, превръща се в умственото понятие за „Бог“. Някои вярват в това понятие, други го отричат. Ала вярата в понятието е само слаб заместител на живата действителност на Бога, проявяващ се във всеки момент от живота ви.

Пълната хармония с настоящия момент не включва ли и преставането на всякакво движение? Наличието на цел не означава ли временно преустановяване на хармонията с настоящия момент и може би възстановяване на тази хармония на по-висше или по-сложно ниво след постигането на целта? Според мен, например, фиданката, която си прокарва път през почвата, не може да е в пълна хармония с настоящия момент защото тя има цел: да стане голямо дърво. Вероятно след като постигне целта си, ще си възвърне и хармонията.

Фиданката не иска нищо защото тя е едно с целостта, и целостта действа чрез нея… Взрете се в полските кринове, как растат — казва Иисус — не се трудят, нито предат, а казвам ви че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях^[2].

Можем да кажем, че целостта — Животът — иска фиданката да стане дърво, но фиданката не гледа на себе си като на нещо, отделно от живота и не иска нищо за себе си. Това е единство с исканото от Живота. Поради тази причина фиданката нито се тревожи, нито се стресира. И ако трябва да умре преждевременно, тя умира без да й е тежко на сърцето. Капитулира в смъртта, както и в живота. Усеща смътно, че е вкоренена в Битието, във вечния единен Живот без форма.

Също като даоистките мъдреци в древен Китай, Иисус насочва вниманието ни към природата, защото в нея вижда в действие онази мощ, до която хората са загубили достъп. Става дума за творческата сила на Вселената. Иисус ни казва, че ако Бог облича простите цветя с такава красота, с колко повече красота ще облече човека. С други думи, докато природата е великолепен израз на еволюционния импулс на Вселената, когато хората влязат в хармония с разума в основата на този импулс, те ще могат да го изразят на по-висше, по-чудотворно ниво.

Така че, когато сте верни на вътрешната си цел, вие сте верни на живота. Ставайки присъстващи и по този начин цялостни, зареждате действията си с духовна мощ. Първоначално сигурно няма да има забележима промяна в това, какво правите — ще се промени само, как го правите. Първичната ви цел е да дадете възможност на съзнанието ви да се влее в това, което правите. Вторичната ви цел е какво искате да достигнете чрез правенето. Докато преди винаги сте свързвали представата за целта с бъдещето, сега пред вас се оформя една по-дълбока цел, която можете да откриете единствено в настоящето, единствено чрез отричане на времето.

Когато се срещате с хора, на работното място или някъде другаде, посветете им цялото си внимание. Вече не сте с тях на първо място човек, а поле на осъзнатост, на осъзнато Присъствие. Първичната причина да влезете във взаимодействие с другия — например, да продавате или купувате нещо, да искате нещо или да давате някаква информация — става вторична. Полето на осъзнатост, което възниква между вас двамата, се превръща в първична цел на взаимоотношенията. Това пространство на осъзнатост става по-важно от всичко, което си говорите с този човек, от всякакви физически предмети или мисловни обекти. Човешкото Битие става по-важно от нещата от този свят. Това не означава, че трябва да пренебрегнете нещата, които трябва да се вършат на практическо ниво. Напротив, вършенето им на практическо ниво става не само по-лесно, но и по-могъщо, когато измерението на Битието се признае и стане първично. Възникването на поле на осъзнатост, обединяващо хората, е най-същественият фактор във взаимоотношенията на новата земя.

Представата за успеха само его — илюзия ли е? Как да измерваме истинския успех?

Светът ще ви каже, че успехът е постигане на това, което сте се заловили да правите. Ще ви каже, че успехът е да побеждаваш, че да се сдобиеш с признание и/или благополучие са същностни елементи на всеки успех. Да, тези неща обикновено съпровождат успеха, но те самите не са успех. Общоприетата представа за успеха е съобразена с резултата от това, което правите. Според някои хора успехът е последица от комбинация между усилен труд и късмет, или от решителност и талант, или от това да сте на правилното място в правилното време. Да, възможно е едно или друго от тези неща да определя успеха, но нито едно от тях не е същността на успеха. Светът не ви казва — защото не го знае, — че вие не можете да станете успяващи. Можете единствено да сте успяващи. Не позволявайте на един луд свят да ви внушава, че успехът е нещо друго, а не успешният настоящ момент. Какво означава това? Усещането за качество във всичко, което правите, дори в най-простото действие. Качеството предполага грижа и внимание, а те идват с осъзнатостта. Качеството изисква Присъствието ви.

Да кажем, че сте бизнесмен и след две години стресираща напрегната работа най-после успявате да излезете на пазара със стока или услуга, която се продава добре и ви осигурява добри пари. Постигнали ли сте успех? Конвенционално казано, да. Но в действителност сте изразходвали две години да замърсявате както тялото си, така и земята с отрицателна енергия, правили сте себе си и хората около вас нещастни, оказали сте негативно влияние на хора, които никога не сте срещали. Несъзнателното допускане, стоящо зад всички действия от този род е, че успехът е едно бъдещо събитие и че целта оправдава средствата. Но и целта, и средството са едно. И ако средството не допринася за човешкото щастие, то и целта няма да допринесе. Резултатът, който е неотделим от действията, довели до него, е вече замърсен от тези действия и така ще създаде допълнително нещастие. Това е кармично действие — несъзнателно създаване на нещастие.

Както вече знаете, вашата вторична или външна цел се намира в измерението на времето, докато главната ви цел е неотделима от Настоящето и изисква отричане на времето. Как да се спогодят двете една с друга? Като се осъзнае, че пътят на целия ви живот се състои от крачките, които правите във всеки настоящ момент. Винаги съществува само тази единствена крачка, така че й отдайте цялото си внимание. Това не означава да не знаете накъде вървите, а само, че крачката е първична, а мястото, където искате да отидете, е вторично. А какво ще ви посрещне на това място изцяло зависи от качеството на тази стъпка. Или, казано другояче: това, което бъдещето ще ви поднесе, изцяло зависи от състояние на съзнанието ви сега.

Когато правенето се пропива с безвремевото качество на Битието, това е успехът. Ако Битието не се влива в правенето, ако не сте присъстващи, изгубвате себе си в това, което правите. Можете да изгубите себе си и в мисленето, както и в реакциите спрямо това, което се случва вън от вас.

Какво точно означава „да изгубиш себе си“?

Същността на това кой сте е съзнанието. Когато съзнанието (вие) напълно се отъждестви с мисленето и забрави за същностната си природа, то изгубва себе си в мисленето. Когато се отъждестви с умствено-емоционалните образувания, като например желание и страх — първичните мотивиращи сили на егото, — то се изгубва в тези образувания. Съзнанието също така се изгубва, когато се отъждествява с действието или реагирането на това, което се случва. Всяка мисъл, всяко желание или страх, всяко действие или реакция, се пропива с фалшиво усещане за аза, което не е в състояние да усети простата радост от Битието и затова търси удоволствие, а понякога и болка, с която да я замени. Това означава да живеете, забравили за Битието. А когато сте забравили кой сте, всеки успех се оказва мимолетна заблуда. Каквото и да постигнете, скоро ще се почувствате нещастни, или някой нов проблем или дилема напълно ще привлекат вниманието ви.

Как да стигна от осъзнаването на вътрешната ми цел до откриването какво се очаква от мен да правя на външно ниво?

Външната цел е различна при всеки и нито една външна цел не е вечна. Тя е подчинена на времето и скоро се заменя с нова. Степента, в която посвещаването на вътрешната цел на пробуждането променя външните обстоятелства на живота ви, също варира. При някои хора настъпва внезапен или постепенен разрив с миналото им: с работата, с житейската ситуация, с взаимоотношението им с хората — настъпва радикална промяна. Част от промяната може да бъде инициирана от самите тях, но не чрез агонизиращ процес на вземане на решения, а чрез внезапно осъзнаване: ето какво трябва да направя. Решението идва, така да се каже, вече готово. Идва чрез осъзнатостта, а не чрез мисленето. Събуждате се една сутрин и откривате, че знаете какво трябва да направите. Някои хора се отказват от ненормалната си работна среда или житейска ситуация. Така че преди да откриете какво е добро за вас на външно ниво, преди да откриете какво работи, какво е съвместимо с вашата пробудена осъзнатост, може би трябва да откриете какво не е добро, какво вече не работи, какво е несъвместимо с вътрешната ви цел.

Други видове промяна могат внезапно да ви връхлетят отвън. Една случайна среща внася нова възможност и ново разширяване на живота ви. Продължила доста време спънка или конфликт изчезва. Приятелите ви или преминават през вътрешната трансформация заедно с вас, или се оттеглят от живота ви. Някои взаимоотношения се разпадат, други се задълбочават. Може да ви уволнят от работа или вие самите да внесете положителна промяна на работното място. Съпругата ви ви изоставя, или постигате с нея ново ниво на интимната ви връзка. Възможно е на повърхността някои промени да изглеждат отрицателни, но скоро ще разберете, че те са създали в живота ви пространство за възникване на нещо ново.

Може би ще преминете през период на несигурност. Какво да направите? Тъй като егото вече не управлява живота ви, психическата потребност от външна сигурност, която така или иначе е само илюзия, намалява. Способни сте да живеете с несигурността, дори да й се наслаждавате. Когато се почувствате удобно с нея, в живота ви се откриват безкрайни възможности. Например, страхът вече не е доминиращият фактор в това, което правите, и не ви пречи да се решите на промяна. Римският философ^[3] Тацит основателно отбелязва, че „желанието за безопасност се противопоставя на всяко велико и благородно начинание“. Ако не можете да приемете несигурността, тя преминава в страх. Ако пък я приемете, тя води до нараснала жизненост, осъзнатост и творчество.

Преди много години, в резултат от силен вътрешен импулс, се отказах от научна кариера, която в очите на света бе „обещаваща“ и навлязох в пълна несигурност. От нея след няколко години се появи новото ми въплъщение като духовен учител. Много по-късно нещо сходно се случи отново. У мен възникна импулс да напусна дома си в Англия и да се преместя на Западното крайбрежие на Съединените щати. Подчиних се на този импулс, въпреки че не знаех причината. От тази моя постъпка се роди книгата „Силата на настоящето“, по-голямата част от която бе написана в Калифорния и Британска Колумбия, където дори нямах собствен дом. Нямах и приходи и живеех от спестяванията си, които бързо се топяха. Но всичко прекрасно си дойде на мястото. Бях изчерпал всичките си пари, точно когато почти завършвах книгата. Купих си лотариен билет и спечелих хиляда долара, с които се издържах още един месец.

Разбира се, не всекиму се налага да преминава през драстични промени на външните обстоятелства. На другия край на спектъра ще видите хора, които не мърдат от мястото, където се намират, и не престават да правят това, което правят. При тях се променя само как, но не и какво. Не става въпрос за страх или инерция. Това, което се променя при тях, е напълно достатъчно, за да дойде съзнателността в света им, така че друго не им е нужно. Те също допринасят за проявлението на новата земя.

Това не е ли валидно за всички? Ако осъществяването на вътрешната цел означава да си едно с настоящия момент, защо някой би изпитвал потребност да се откаже от сегашната си работа или житейска ситуация?

Да сте едно с това, което е, не означава вече да не инициирате промяна или че не сте способни да действате. Означава мотивацията на действията ви да идва от по-дълбоко ниво, не от его желанието или страха. Вътрешната хармония с настоящия момент отваря съзнанието ви и го прави хармонично с цялото, интегрална част от което е настоящият момент. Целостта, тоталността на живота започва да действа чрез вас.

Какво разбирате под „целостта“?

От една страна, целостта включва всичко, което съществува. То е светът или космосът. Ала всички съществуващи неща, от микробите до галактиките, не представляват отделни обекти или същества, а са нишки от мрежата от взаимосвързани многоизмерни процеси.

Има две причини да не сме в състояние да видим единството и нещата ни се струват отделени едно от друго. Първата е възприятието, което свежда действителността до това, което е достъпно за нас чрез малкия обхват на сетивата: това, което виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и докосваме. Ала когато възприемаме, без да тълкуваме възприетото и без да поставяме мисловни етикети, с други думи, без да прибавяме мисли към нашите възприятия, ние можем да усетим по-дълбоката взаимосвързаност, която е в основата на възприемането ни на привидно отделните неща.

Другата, по-сериозна причина да съществува тази илюзия за отделността на нещата е натрапчивото мислене. Когато сме в капана на безспирните потоци натрапчиво мислене. Вселената се дезинтегрира за нас и ние изгубваме способността да усещаме взаимосвързаността на всичко съществуващо. Мисленето нарязва действителността на безжизнени фрагменти. А фрагментираното виждане на действителността поражда изключително неразумни и разрушителни действия.

Съществува и едно по-дълбоко ниво на целостта от нивото на взаимосвързаността на всичко съществуващо. На това ниво всички неща са едно. И то е Източникът, непроявеният единен Живот. То е разум, извън времето, който се проявява с разгръщането на Вселената във времето.

Целостта се състои от съществуване и Битие, от изявеното и неизявеното, от света и Бога. Когато сте в хармония с целостта, вие ставате съзнателен елемент от взаимосвързаността на цялото и неговата цел: възникването на съзнателност в този свят. В резултат спонтанни помагащи ви събития, случайни срещи, съвпадения и синхронни явления започват да изпъстрят живота ви. Карл Густав Юнг нарича синхронността „некаузален свързващ принцип“. Това означава, че между синхронните събития, погледнато от външната гледна точка на нашата действителност, няма каузална връзка. Синхронността представлява външно проявление на разума зад света на видимостта, както и една по-дълбока свързаност от тази, която нашият ум би могъл да разбере. Ала, въпреки това ние имаме привилегията да бъдем — ако го пожелаем — съзнателни участници в разгръщането на разума зад видимостта, в разцъфтяването на съзнанието.

Природата съществува в състояние на несъзнателно единство с цялото. Поради тази причина, например, при цунами бедствието през 2004 г. нито едно диво животно не загина. Тъй като дивите животни са по-свързани с целостта, отколкото хората, те успяха да усетят приближаването на цунами доста преди то да можеше да бъде видяно или чуто, и имаха време да се оттеглят на по-високи терени. Ала е възможно дори и тези мои думи да са човешката гледна точка. Вероятно животните сами са разбрали, че трябва да се придвижат към по-високи земи. Да се прави това заради онова е умственият начин на фрагментиране на действителността, докато природата живее в несъзнателно единство с целостта. Наша цел и участ е да внесем ново измерение в този свят, като започнем да живеем в съзнателно единство с целостта и в съзнателна хармония с вселенския разум.

Може ли целостта да използва човешкия ум, за да създава неща или ситуации, които да са в хармония с нейната цел?

Да, винаги, когато има вдъхновение, дума, която произхожда от „в-дух“ („в-дъх“)^[4] и ентусиазъм^[5], което означава „в Бог“, ще има и творческа мощ, далеч надхвърляща онова на което човекът е способен.