Читателски коментари (за „Децата на Дюн “ от Франк Хърбърт)

Едва тук успях да вникна дълбоката същност на томовете, на книгата дотук. Това не е просто сбор от трудносмилаеми и понякога нечетими мъдрости и фактори, добре изграден свят, в които глобализация е просто малка и смешна дума. До тук романите представляват многопластова, комплексна, извикваща винаги всички досега изразени фактори, история на планета, регулирана благодарение на това, което е било, а не към това което се стреми. Книгите са трудни за четене, а клуб или форум относно тази поредица би било най-малкото. Хора, за изказването на най-обикновенно „слово на Дюн“ са необходими такива не познания, а разсъждения, че обикновен човек спокойно може да откара години, за да разнищи микро-идеите, които текат пред очите му.

Зеленината и мирът най-вероятно биха довели до края на свободните. Сложете на края „днешния човек“, тълкувайте свободно първите две и започвайте да дерзаете! Тръпки ме побиват до какво ниво на разсъждения биха стигнали на Дюн за тази констатация зададен директно.