Плешивецът и дяволът

Живял едно време един хитър плешивец, който станал овчар при един хаджия. Хаджията му обещал, че ако той работи съвестно и не мързелува, ще му даде дъщеря си за жена, а плешивецът ще му стане зет. На плешивеца много му допаднала тази уговорка и той започнал прилежно да се труди. Но по това време от друго място дошли сватове и сватосали девойката. Плешивецът много се ядосал.

После в един от пролетните дни завалял силен дъжд. А плешивецът винаги носел със себе си в полето една дървена купа. Обикновено избирал две-три овци, издоявал ги в купата и ядял мляко с начупен в него хляб. Гледа той, дъждът се лее из ведро. Изкопал с лопатата една дупка, съблякъл си дрехите и ги сложил в нея, покрил дупката с купата, замазал я отвън с глина и седнал отгоре й. След известно време дъждът спрял, плешивецът измъкнал дрехите си и се облякъл. Дрехите му ни най-малко не се били намокрили. Край него минал един дявол и що да види: дрехите на плешивеца били съвсем сухи, а той — дяволът — бил вир-вода. Запитал дяволът:

— Кажи ми, плешивецо, как така са ти сухи дрехите?

Плешивецът му отвърнал:

— Имам си страшна тайна.

Започнал дяволът да го уговаря:

— Разкрий ми тайната си!

Плешивецът казал:

— По-напред ти ме научи на някое заклинание, а аз ще проверя как действа. И в замяна ще ти издам моята тайна.

Дяволът го научил на една дяволия. Плешивецът го повторил, довел два овена, бутнал ги един срещу друг, те започнали да се бият и се залепили един към друг. Тогава плешивецът казал:

— Научи ме сега на заклинание, което ще им възвърне предишното състояние.

Научил плешивецът думите и на това заклинание, изрекъл ги и овните се разделили. След като се уверил в силата на дяволията рекъл:

— Дяволе, тайна ми е такава: трябва винаги да носиш със себе си лопата и дървена купа. Щом завали дъжд, изкопай дупка, скрий дрехите си вътре в нея и я покрий отгоре с купата. Така никога няма да ти се измокрят дрехите.

Простият съвет съвсем натъжил дявола. Доядяло го, че сам не се е досетил за толкова просто нещо и се скрил ядосан и смутен. А плешивецът бил радостен и доволен, че научил думите на заклинанието. В същото време сватбата на дъщерята на господаря му наближавала и хаджията му казал:

— Иди и доведи моллата, за да оформим брачния договор.

Плешивецът тръгнал към дома на моллата, качил го на кон и го повел към дома на хаджията. Преди да стигне там, той изрекъл заклинанието и моллата, който държал коня за юздата, веднага се залепил за нея. Влезли те в двора, но колкото и да се опитвал да слезе от коня моллата, нищо не могъл да направи. Тогава помолили плешивеца за помощ. Той свалил моллата от коня, макар че той не помръдвал и го внесъл в къщата като пън. После плешивецът попитал:

— Защо не сте поканила сестрата на домакинята за сватбата?

Хаджията го изпратил да я доведе. Пътят минавал през една река и плешивецът предложил:

— Ханъм, нека да те пренеса на раменете си през водата.

Но жената не се съгласила, а рекла:

— Съблечи се, сложи си дрехите на главата и премини реката. На брега се облечи. Аз ще дойда след теб и ще се облека ей в онези храсти, за да не ме видиш.

Щом горката жена си свалила дрехите, сложила ги на главата си и влязла в реката, плешивецът я омагьосал. Свалил той овчарския си ямурлук, загърнал в него жената и я завел в дома на хаджията.

Когато хората видели какво се е случило, заподозрели, че за всичко е виновен плешивецът. Макар моллата да не можел да помръдне, произнесъл словата си и сватбата се състояла. Когато настъпила брачната нощ, плешивецът се скрил в покоите на младоженците и щом женихът протегнал ръка към невестата, веднага залепнал за нея. След час в покоите дошли братът на жениха и неговите приятели, за да разделят младоженците, но и те се залепили за тях. И се стигнало до това, че бащата на жениха поискал да развали сватбата. Той се съгласил невестата да се ожени за плешивеца. Тогава плешивецът се заклел в Корана, че най-напред ще избави от бедата моллата и сестрата, а после ще се ожени за девойката. Той разделил девойката и нейният жених и станал мъж на дъщерята на хаджията. Така плешивецът постигнал всичко, каквото пожелаел.