Ани Ван де Виле
И Пенелопа пътешестваше (19)

Кратък биографичен и морски речник

Алкар — английски мореплавател, самотник. Извършил няколко прекосявания на Атлантика, от които първото през 1949 г., от Хелфорд (Корнуей, южна Англия) до Ню Йорк на борда на яхтата „Темптръс“, дълга 10,20 м.

 

Бардио Марсел — френски мореплавател, самотник. При своето околосветско пътешествие, продължило осем години (1950–1958), той заобикаля нос Хорн и претърпява корабокрушение в Тихия океан с едномачтовата си яхта „4-те вятъра“. Въпреки това успял да се завърне по Сена в Париж. Автор на двутомната книга „По волята на ветровете“ (т. I — „Предизвикателство към нос Хорн“ и т. II — „По пътя на учениците“).

 

Бернико Луи — един от най-добрите и най-скромни мореплаватели-самотници. Също французин. Обиколил света сам, на борда на едномачтовото си корабче „Анахита“, за 18 месеца (1936–37). Това е рекордно късо време. Бернико умря преди няколко години на борда на своя кораб.

 

Бишоп Ерик дьо — френски мореплавател, роден на 21.Х.1891 г., служил като юнга, а после лейтенант и капитан на търговски платноходни кораби за далечно плаване. Към 1930 г. започва да проучва морските течения в Тихия океан. Става известен в 1936 г. след забележителното му околосветско пътешествие на борда на пирогата с уравновесител „Камилоа“ от Хонолулу до Кан през нос Хорн и Гибралтар. Разказът за това пътешествие е публикуван в 1939 г. под заглавието „Камилоа“. След войната той се установява в Полинезия, където проучва преселванията на полинезийските племена. Построява сала „Таити-Нуи“ и се опитва с него да стигне южноамериканските брегове. Тръгнал от Таити на 8.XI.1956 г., той претърпява корабокрушение при о-вите Хуан Фернандес на 26.V.1957 г., но бива спасен от една чилийска фрегата. След като построява нов сал — „Таити-Нуи II“ — напуска Консепцион (Чили) на 15.II.1958 г., изкачва се на север до Лима, пресича целия централен Тихи океан и отново претърпява корабокрушение край о-вите Кук на 29.VIII.1958 г., при което се удавя. Наред с опита на Тор Хейердал на „Кон-Тики“ този на Бишоп потвърди, че морски връзки посредством първични плавателни съдове са възможни между Полинезия и Южна Америка. Противно на норвежкия етнограф, Бишоп смята, че миграциите са станали в посока Полинезия — Южна Америка, а не в обратна посока. Последната му книга — „Курс на Изток“, — публикувана в 1959 г., съдържа изложението на тези негови теории.

 

Ерио Виржиния — една от първите пропагандаторки на яхтинга. Притежавала е последователно няколко красиви яхти от 1910 г. нататък и за 28 години е изминала в пътешествия повече от 100000 морски мили, със заплащан екипаж (била е богата). Изнасяла много беседи и спечелила доста състезания, международни купи (Олимпийските игри в 1928 г.). Най-известната й яхта се наричала „Крилата II“.

 

Жербо Ален — най-известният френски мореплавател-самотник. Роден на 17.XI.1893 г. в гр. Лавал, недалеч от Атлантика. През войната 1914–18 служил като летец-изтребител, а после се отдава на различни видове спорт, по-специално на тенис, като през 1921 г. стига до финала на световното първенство. Замислил отдавна да направи сам околосветско пътуване с платноходно корабче, той купува едномачтовата яхта „Файркрест“, дълга 10 м. На 25 април 1923 г. напуска Кан, спира се в Гибралтар, пресича Атлантика за 102 дни самотно плаване и е посрещнат триумфално в Ню Йорк. През октомври 1924 г. той продължава пътешествието си през Панама, Полинезия, Таити, Самоа, пресича Индийския океан, заобикаля нос Добра надежда и пристига в Хавър на 26 юли 1929 г. По Сена „Файркрест“ стига до Париж и известно време Жербо е любимецът на столицата. Тогава той издава книгата „Сам през Атлантика“, после „В търсене на слънцето“ и „Пътят на завръщането“. Отвикнал и затруднен в приспособяването пак към живота на „цивилизованите“, Жербо тръгва на 28.IX.1932 г. от Марсилия за Полинезия, където прекарва години наред, като посещава архипелазите на Тихия океан, живеейки постоянно на борда на кораба си, и натрупва една огромна етнографична документация. През 1939 г. се опитва да се завърне във Франция, но среща административни затруднения. Той напуска Полинезия, като се опитва да стигне Мадагаскар, но заболява край Тимор и умира там на 16.XII.1941 г., няколко часа преди окупирането на острова от японците. Изчезва яхтата му заедно с търпеливо събираните сведения. Последната му книга „О…У…“ (шифрованият указател на корабчето му) бе издадена през 1952 г. Останките му бяха пренесени в Пора-Пора (Маркизки о-ви) през 1948 г.

 

Льо Тумлен Жак-Ив — френски мореплавател-самотник, извършил околосветско пътешествие (1949–1952) с едномачтовата си яхта „Курун“. Второ пътешествие през 1955 г. до Антилите. Написали книгите „Курун около света“ и „Курун в Антилите“.

 

Марен-Мари — цялото му име е Марен-Мари Дюран дьо Сент Фрон. Художник при френското Министерство на мореплаването. Един от най-добрите художници-маринисти и автори на морски книги, и по-специално книгата „Наветрен борд, подветрен борд“, издадена за пръв път (на английски, поради войната) в 1945 г. Пресякъл Атлантика през 1934 г. на борда на едномачтовата яхта „Винибел“ и завърнал се, все тъй сам, с моторната лодка „Ариел“. Един от пионерите на платната, наречени „двойни стаксели“, които позволяват да се закрепи румпелът и да се пусне яхтата да плава сама при заден вятър. Живее в Бретан.

 

Мелвил Херман — американски моряк и писател, роден в Ню Йорк през 1819 г. Още съвсем млад става моряк; пленяват го туземците тайпи на о-в Нуку Хива. Освободен от един кораб от Сидней, той посещава Полинезия, а после постъпва в американската военна флота. Своята известност Мелвил дължи на литературните си творчество: „Тайпи“ (1846), „Ому“ (1847), „Моби Дик“ (1851), „Вълшебните острови“, „Раят на канибалите“ и др.

 

Силет Офер — мореплавателка от швейцарски произход. Живяла дълго време на борда на една голяма моторна лодка. Разказала в една много хубава книга своите морски приключения. Умряла преди 5–6 години.

 

Слокум Жосуа — прочут американски мореплавател. Първият самотник, извършил обиколката на света със своето корабче „Спре“ („Морска пяна“), автор на книгата „Сам с яхта около света“ (1900 г.), станала класическа в този род. Моряк преди всичко, капитан на големи тримачтови кораби, минаващи покрай нос Хорн; по-късно сам построява „Спре“ и я повежда около света, като минава през Магелановия проход, Слокум несъмнено е най-забележителният автор и моряк в историята на малките яхти за далечно плаване. През 1909 г., на 65-годишна възраст, тръгва отново на борда на „Спре“ от Бристол (Род Айланд) в посока към Ориноко и изчезва в открито море.

 

Уалър Отуай — капитан на американски кораб, вероятно създателят на двойните стаксели, прилагани на малки платноходни корабчета за далечно плаване.

 

Шадури Марк — автор на морски приключенски и екзотични книги.

* * *

Ахтерщевен — конструктивно оформление на задната крайна част на кораба.

Бак — носовата част на палубата.

Бермудско стъкмяване — служи си главно с триъгълни платна.

Бизан — четириъгълно платно, което се вдига на последната мачта близо до кърмата.

Бизанмачта — последната поред мачта, третата от носа към кърмата.

Бимси — напречни подпори, които свързват двата борда и поддържат палубата.

Битенг — стоманена тумба за навиване на котвената верига.

Борд — странична стена на кораба. Като се застане с лице към носа, надясно ще бъде десният борд, а наляво — левият.

Бушприт — наклонено рангоутно дърво, което стърчи пред носа на кораба и служи за вдигане на кливерите.

Ванти — стоманени въжета, които поддържат мачтите, като са закрепени за бордовете.

Водолиния — линията, до която корабът потъва във водата.

Вистрели — хоризонтални рангоутни дървета, които се наставят на бордовете и служат за вдигане на стакселите, а също и за завързване на спуснатите във водата лодки.

Възел — единица за скорост на кораба; разстоянието, което той изминава на 12 минута. Когато се каже, че корабът има толкова възела, това значи, че той се движи с толкова мили в час.

Галс — 1) курс на кораба по отношение на вятъра. Ако той духа откъм левия борд, тогава се казва, че корабът се движи с ляв галс; ако е откъм десния борд — с десен галс; 2) въже, което задържа платното за галсовия ъгъл.

Гафел — наклонено рангоутно дърво, което се закрепя с единия си край за мачтата и служи за разпъване на горната страна на четириъгълните платна.

Гафелно стъкмяване — служи си главно с четириъгълни платна, чиято горна страна се разпъва върху гафел.

Гик — хоризонтално рангоутно дърво, което се закрепя с единия си край за мачтата и служи за разпъване на долната страна на платната. Грот — главното, голямото платно, което се вдига на гротмачтата.

Гротмачта — втората поред мачта, от носа към кърмата.

Дерикфал — въже, което вдига гафела за нока.

Диаметрална плоскост — вертикална плоскост, която минава по дължината на кораба и го разделя на две еднакви симетрични половини.

Дрейф — отклонение на кораба от линията на неговия курс под влияние на вятъра или на някакво течение, а също така, когато котвата не може да го задържи при буря, ако е закотвен. Поставяне в дрейф — платната се разполагат така, че едните го тласкат напред, а другите — назад, в резултат на което корабът стои на място.

Илюминатор — прозорец на кораба (дебело, кръгло стъкло в металическа рамка). Поставя се в борда или палубата и е подвижен или неподвижен. Кил — най-долната надлъжна греда, която служи за основа на целия корпус. Кливер — триъгълно платно, което се държи за фокмачтата и бушприта.

Кнехт — излята заедно двойна стоманена тумба, закрепена към палубата и служеща за задържане на швартовите въжета.

Кокпит — открито, водонепроницаемо и самоотливно помещение, врязано в кърмовата част на палубата и оградено с ниски комингси. Комингс — праг около люк, който спира стичането на водата от палубата в кораба: Кърма — задната част на кораба.

Лавиране — придвижване с променлив курс, зигзагообразно, поради вятъра.

Лаг — прибор за измерване скоростта на кораба и проплаваното разстояние.

Леер — стоманено въже, прекарано през стойки, на два-три реда. Служи за перила на палубата.

Люк — отвор в палубата за влизане във вътрешните помещения на кораба.

Миля — морска единица за дължина, равна на 1852 м.

Нок — задният край на хоризонтално рангоутно дърво (гик, гафел). Предният край на това дърво опира в мачтата и се нарича пета.

Нос — предна част на кораба.

Палуба — хоризонтална настилка (покривка, под) върху кораба.

Планшир — най-горната част на фалшборда, оформена като перила.

Преход — плаване на кораба от едно място до друго.

Рангоут — дървените или стоманени детайли на един кораб (мачти, тикове, гафели, реи), които служат за поставяне и носене на платната.

Рея — напречно рангоутно дърво към мачтата или стенгата, което служи за вдигане на сигнали или на платна.

Риф — коралови или скални образования, скрити или леко подаващи се над водата, твърде опасни за корабите; 2) вземане на рифове — намаляване площта на платната чрез подвързване долната им част с рифщерти (въженца).

Рубка — помещение, намиращо се обикновено на палубата.

Рул — устройство за изменяне направлението на кораба.

Румпел — ръчка за въртене на руля, поставя се на главата на руля.

Рупор — ръчна конусообразна металическа тръба за разговори на неголеми разстояния.

Секстант — мореплавателен ъгломерен инструмент; служи за определяне местоположението на кораба по астрономичен начин или по брегови ориентири.

Стаксел — триъгълно платно. Обикновеният стаксел се вдига по щага.

Стенга — надставка, която служи като продължение на мачтата.

Такелаж — общо название на всички въжета към рангоута. Такелажът, който служи да задържа рангоута (мачтата, бушприта), се нарича неподвижен, а този, с който се вдигат, свалят и управляват платната — подвижен.

Фал — въже, което служи за вдигане на платната или флагове.

Фалшборд — обшивка, която представлява продължение на борда над палубата и предпазва от падане зад борда.

Флаг — служи за сигнализации, така напр. жълтото флагче означава: „Искаме да влезем в пристанището; изпратете на борда ни лекар, митничар и пристанищен служител“. То се вдига на левия борд и след извършването на тези формалности се сваля.

Фокмачта — първата мачта на кораба, при носа. Двумачтовият кораб няма тази мачта, а само грот и бизан-мачти.

Форщевен — предната част на корпуса на кораба, която образува носа.

Швартоване — завързване кораба към брега, с швартови въжета.

Шкафут — средната част на палубата.

Шкот — въже, което служи за управляване на платната, за поставянето им в най-подходящото положение.

Щаги — въжета от неподвижния такелаж, които поддържат мачтите и други рангоутни дървета, разположени по диаметралната плоскост от носа, а понякога и откъм кърмата — ахтерщаг.

Ют — кърмовата част на палубата.

 

Съставил: А. Керемидаров