Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Теодор Стърджън. Повече от човешки

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №76

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от английски: Искра Иванова

Рецензент: Огняна Иванова

Редактор: Каталина Събева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Американска, I издание

Дадена за набор на 16.VI.1986 г. Подписана за печатна 13.X.1986 г.

Излязла от печат месец ноември 1986 г. Формат 32/70×100 Изд. №1997

Печ. коли 19. Изд. коли 12,30. УИК 11,44. Цена 1,50 лв.

Страници: 304. ЕКП 95366 5637–257–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч-820/73/-31

© Агоп Мелконян, предговор, 1986

© Искра Иванова, преводач, 1986

© Текла Алексиева, художник, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

c/o Jusautor, Sofia

 

© Theodore Sturgeon, 1953

More Than Human

Ballantine Books, 1976

История

  1. — Добавяне

„Златният век“ — така американските историци на научната фантастика наричат периода 1938–1946 г. И наистина, през тези няколко години в САЩ се появява цяла галактика от нови имена, които по-късно не само ще извисят престижа на този вид литература, не само ще диктуват модата в „сайънс фикшън“ (и не само на американския континент), но и ще запишат имената си в примамливата категория „класици на жанра“. Този бум е резултат от съперничеството на три издания: „Амейзинг сториз“ (Удивителни истории), създадено и ръководено от Хюго Гернсбек, „Естаундинг сайънс фикшън“ (Поразителна научна фантастика) под диригентството на Джон Камбъл и „Ънноун“ (Непознато) — също под палката на Камбъл.

И за да не бъдем голословни, нека видим кои автори дебютират в тези издания само през 1939 година:

Айзък Азимов — в „Амейзинг“, през март;

Алфред Бестър — през април;

А. Е. Ван Вогт — в „Естаундинг“, през юли;

Робърт Хайнлайн — пак там, през август;

Фритц Лайбър — в „Ънноун“, през август;

Теодор Стърджън — в „Естаундинг“, през септември.

Шест знаменити имена само за една година! С основание можем да говорим за „златен век“.

Започнахме с тази историческа справка, за да покажем епохата и атмосферата, в която за пръв път се чува името Стърджън — време на подем и разцвет, на приповдигнатост и ентусиазъм около научната фантастика.

За него енциклопедиите са лаконични: роден в 1918 г. в Ню Йорк, истинското му име е Едуърд Хамилтън Уолдоу; почти без образование, работи от ранна възраст, сменя всевъзможни професии (моряк, булдозерист, продавач, управител на хотел), но едновременно пише разкази за различни незначителни списания.

Както вече казахме, във фантастиката дебютира през септември 1939 г. с разказа „Ефирното същество“. През следващите три години Стърджън остава изцяло под влиянието на Камбъл и неговите две списания — тук той публикува десетки разкази (през този период е изключително продуктивен), някои под псевдоним. Но Втората световна война прекъсва писателската му дейност и той постъпва в армията.

След края на войната Стърджън отново се връща към литературната фантастика и точно тогава са най-големите му успехи. В началото все още работи за Камбъл, но след 1950 г. се ориентира към новото списание „Галакси“ (Галактика), което със своята привързаност към романтичната и героична фантастика му допада повече, отколкото „твърдата“ научна фантастика на „Естаундинг сайънс фикшън“. (По това време издател на „Галакси“ е Фредерик Пол, познат ни от сборника „Тунел под света“, библиотека „Галактика“ №69.)

Едно от любимите занимания на американците са класациите. Класации има и в научната фантастика — за най-добри разкази, повести и романи на годината. Името на Стърджън откриваме в много от тях. И тъй като става дума за най-добрите произведения на автора, ще изброим някои заглавия:

1939 г. — „То“ (разказ)

1941 г. — „Микрокосмически бог“ (разказ)

1946 г. — „Паметен“ (разказ)

1947 г. — „Гръмотевици и рози“, „Зрелост“ (разкази)

1950 г. — „Призрачните съкровища“ (роман)

1955 г. — „Преграда“ (разказ)

1956 г. — „Другият“ (разказ)

1958 г. — „Децата на комедианта“ (разказ) и т.н.

Особено място в творчеството му заемат разказът „Скалпелът на Окам“ (най-добър разказ за 1971 г.), романът „Венера плюс X“ (за 1960 г.) и преди всичко „Бавна скулптура“ (1970 г.), носител едновременно и на двете най-големи награди за фантастика — „Хюго“ и „Небула“.

Безспорен връх в творчеството на Стърджън е романът „Повече от човешки“ (1953 г.), носител на голямата Международна награда за фантастика (учредена от английския писател Джон Уиндъм). Романът е интересна сплав между няколко по-ранни разказа, публикувани в „Галакси“ в различни години и обединени твърде майсторски. Тук Стърджън е истинският Стърджън — оригинален, по своему романтичен, шокиращ въображението с блестящи, незабравими хрумвания. Този роман оказва силно влияние върху следвоенната американска фантастика и е предвестник на цяла серия творби, анализиращи проблема „свръхсъздание“.

И още два факта от групата „класации“. Едно широко проучване на „Естаундинг сайънс фикшън“ от 1956 г. поставя „Повече от човешки“ на трето място в раздела „Най-добри книги на всички времена“ — една, разбира се, много висока оценка. Двадесет години по-късно мястото е вече девето, но нима и то не е завидно?

Естествено, тази класация е само любопитен факт, тя не определя истинското място на един творец. Според американските критици Стърджън е „най-левият“ (заедно с Урсула Ле Гуин) в своите политически убеждения сред писателите фантасти. Като основание се посочват разказите му от средата на 60-те години, в които — през призмата на фантастиката — се описваше дълбоката морална криза на американската младеж: безпътица, липса на духовни пориви, недоверие към всякаква власт, песимизъм относно бъдещето. Стърджън е от малцината писатели, които не полетяха със звездолета на въображението към неведоми планети, а се опитаха да направят критичен обзор на своето време и своето общество; които превърнаха „сайънс фикшън“ в поразително точен скалпел за дисекции на една социална структура, която се нуждаеше и се нуждае от промени.

Стърджън не е привърженик на „твърдата“ научна фантастика. Някои критици го обвиняват, че пише в „женски маниер“, други — че прекалено прецизно проучва скритите (и не винаги съвсем благопристойни) страни на любовта и секса, трети — че недостойно използува прийомите на фантастиката, за да пише „напудрени будоарни историйки със сълзлив завършек“. И има, и няма основания за подобни упреци. Стърджън е просто по-различен от мнозинството свои събратя по перо, които не могат да му простят, че не иска да работи с евтините калъпи на фантастиката. Той обича експеримента, а всеки експеримент носи риск.

И ако късите му разкази могат да бъдат обект за дискусии, романът „Повече от човешки“ е един от интересните образци в световната фантастика.

Край