Нора Робъртс
Горчиво небе (27)

Двадесет и седма глава

— Струва ми се, че е по-добре сама да го видиш.

Уила учудено повдигна вежди и пое листа от ръката на Лили. Беше се приготвила да си ляга след изморителното празненство, но сестра й неочаквано се появи в спалнята. Ала още след първия ред умората изчезна от лицето й.

„Не искам повече да те тревожа. Не желая повече да страдаш, нито ти, нито Адам, нито двете ти сестри. Ако знаех какво бе замислил Джеси Кук щях да го убия по-рано, преди да те изплаши до смърт. Сега можеш да си отдъхнеш и да се посветиш на приготовленията за сватбата ти с Адам. Ще бъда наблизо и ще бдя над теб и над твоите най-близки хора.

С най-добри пожелания:

Твой неизвестен приятел“

— Господи! — По гърба й пробягнаха студени тръпки. — Откъде се взе това писмо?

— Намерих го под вратата на кухнята.

— Показа ли го на Адам?

— Да, и то веднага. Не зная какво да правя, Уила. Но според мен е изпратено от този, който е убил Джеси. Който е извършил и предишните убийства. — Лили издърпа листа от ръката на Уила и го сгъна. — Но този път той се опитва да ме успокоява. Твърди, че повече нищо не ме заплашва, обаче аз никак не съм спокойна.

— Разбира се. Та той всъщност е тук, в къщата ни. — Тя закрачи из спалнята. — Дяволите да го вземат! Отново се връщаме в началото. Днес тук се събраха десетки хора и така ще бъде до деня на сватбата ти. Може да е всеки от тях. Каквото и да предприема, няма да успея да го разкрия.

— Но нали е написал, че няма намерение да ми причини зло, нито на мен, нито на теб, нито на Тес. — Лили изплашено изхлипа. — Нито пък на Адам. Това е изключително важно за мен. Но… ако се появи на сватбата?

— Остави тази грижа на мен. — Сложи ръце на раменете на сестра си. — Дай ми писмото. Аз ще се оправя с всичко, ще го занеса в полицията. А ти не трябва да мислиш за нищо, освен за сватбата си. Нали остават само няколко дни…

— Реших да не казвам за писмото на родителите си. Доста мислих, преди да взема това рисковано решение, разговарях с Адам и накрая стигнахме до извода, че е най-разумно засега да крием от другите, освен от теб. Ти ще решиш на кого да кажеш. А освен това не искам да тревожа излишно родителите си.

— Това няма нищо общо с тях. — Отново взе писмото и го скри в чекмеджето на шкафчето си. — Лили, твоята сватба означава много за мен. Не се случва всеки ден да се омъжва моя сестра, а още по–рядко да се омъжва сестра ми за брат ми. Затова искам от теб само едно — да мислиш само за сватбата. Моля те, направи го заради мен.

— Не се страхувам от него. Не искам вече да се страхувам от когото и да било. Тя се притисна към сестра си. — Обичам те, Уила, и много ти се възхищавам, но досега не посмях да ти го призная.

— Да. И аз теб, Лили.

Затвори вратата след нея, отиде до шкафчето и отново се вгледа в писмото. Какво, по дяволите, да предприеме сега? Нямаше да намери отговора в леглото, дори и ако не затвори очи до разсъмване. Затова изтича до телефона.

— Бен? Да, да, запазихме ти от кейка. Слушай, имам нужда от теб. Искам да позвъниш на онзи полицай, който разследваше случая с Джеси, и да ми уредиш среща с него, но не тук, а в твоето ранчо. Трябва да му покажа нещо, но не желая да се разчува. Не. Ще ти обясня, като се видим. Тръгвам веднага. Работата не търпи отлагане — нервно му обясни тя, когато Бен започна да спори с нея. — Ще заключа вратите на пикапа отвътре, а на седалката до мен ще оставя заредена пушка, но няма да чакам нито минута повече. Казах ти вече, че тръгвам веднага. — Тресна слушалката, без да го изслуша.

 

 

— Дявол да те вземе! Винаги си била упорита и твърдоглава, същата като баща си! — За кой ли път през последните два часа Бен я обсипваше с упреци.

— Трябваше да го направя и го направих! — Тя се изненада от хубавото и скъпо вино, което й поднесе. Не очакваше, че Бен ще купи от това вино и ще се заеме с ролята на любезен домакин след разговора с полицаите.

— Трябваше аз да дойда при теб.

— И едва не го направи. Срещнах те по средата на пътя между твоето и моето ранчо. Нали ти бях обяснила, че не е нужно да се страхуваш за мен? Нали сам прочете писмото? В него нямаше никаква заплаха.

— Не, всъщност нямаше закани, но самият факт, че е получено, не ми дава спокойствие. Лили сигурно не е на себе си от страх.

— Напротив, съвсем спокойно го посрещна. Повече е загрижена за родителите си. Решихме да не им казваме, поне на първо време. Но мисля, че е редно да предупредя Тес. А тя ще го каже на Нейт.

Отпи от чашата си, докато наблюдаваше как Бен неспокойно кръстосва из стаята.

— Бен, не мисли, че не разбирам желанието ти да ми се притечеш на помощ. Но исках час по-скоро да предам на полицаите това писмо, за да открият автора.

— Да не си въобразяваш, че всичко става така бързо и лесно, както в криминалните филми?

— Е, в момента не успях да измисля нещо по-добро. — Остави чашата и стана от стола. — По-малко от седмица остава до сватбата, къщата ми е пълна с гости, затова трябва да тръгвам. А утре рано сутринта ме чакат куп задължения. — Извади ключовете от джоба си, но той ги изтръгна от ръката й. — Слушай, Маккинън, ако…

— Не, ти ме изслушай! — Бен захвърли ключовете през рамо и те издрънчаха в ъгъла на стаята. — Никъде няма да ходиш. Няма да те пусна навън сама посред нощ. Оставаш тук, за да мога да те пазя.

— Трябва да застъпя на пост в полунощ.

Посегна към телефона и бързо набра някакъв номер.

— Тес? Да, аз съм, Бен. Уила остава тук, при мен. Обади се на Адам и му кажи, че трябва някой да поеме нейната смяна. Тя ще се върне на сутринта.

— Бен, ти не си управител на ранчото Мърси, нито си мой господар. Аз сама съм си господар. — Пристъпи към ъгъла, за да вземе ключовете, но внезапно стените се завъртяха пред очите й. — Какво правиш, по дяволите?

— Ще те отведа в леглото. Там по-лесно ще се справя с теб.

Тя се изви в ръцете му, изкрещя яростно, дори се опита да го ухапе. Бен сърдито изфуча през зъби, но не я пусна.

— Много си хаплива — изръмжа той, когато я домъкна в леглото си. — Хапеш като невестулка. А аз, глупакът, очаквах да ми благодариш, че съм загрижен за теб.

— Ако си въобразяваш, че ще правя секс с теб, и то след като се държиш с мен като с подивяло теле, много се лъжеш.

— Ще видим. — Повали я по гръб, притисна я към леглото и изви ръцете над главата й. — Хайде, бори се с мен. — Беше чисто предизвикателство, поднесено със стоманени нотки в гласа. — Досега никога не сме опитвали. Може и да ми хареса.

— Кучи син! — Тя се замята, тялото й се изви, а когато устните му докоснаха нейните, отново го ухапа.

Той се претърколи с нея, като се пазеше от ръцете и ноктите й. Със свободната си ръка разкъса ризата й, а сетне фината памучна камизолка под нея, но не я докосна. Това бе истинска борба, извинение за буйната страст, с която и двамата мислеха, че прогонват страха.

Останала само по гащички, Уила лежеше под него със затворени очи.

— Пусни ме, страхливецо!

— Ако трябва, ще те завържа за таблата на леглото, но няма да те пусна. А когато свършим, ще заспиш дълбок и спокоен сън. — Устните му докоснаха слепоочието й, после се плъзнаха по бузата й и тя се отпусна под внезапната му нежност.

— Пусни ме!

— Не мога. Просто не мога.

Устните му отново намериха нейните. Целувката бе бавна и нежна. Уила почувства как омеква и тялото й потръпна.

— Недей. — Извърна лицето си. — Не ме целувай по този начин.

— И за двама ни е тежко. — Обърна лицето й към своето и видя, че очите й са влажни и тъмни. — И може да стане още по-тежко. Господи, нуждая се от теб, Уил! Как, по дяволите, се случи това?

Той я притегли към себе си. Главата й се замая, сърцето й запърха в гърдите, готово да разкрие тайната, която пазеше дори от себе си. Устните й прошепнаха името му, а пръстите й, които се бяха вкопчили в ръба на таблата, се отпуснаха безпомощно.

Бен смъкна разкъсаната й риза и ръцете му бавно се плъзнаха по раменете й. Тя се отдаде на тези ръце, които я докосваха, галеха, възбуждаха. Отдаде се на вкуса на устните му, които сякаш искаха да я изпият, отдаде се на топлината на тялото, притиснато до нейното.

Каквото и да поискаше той тази нощ, тя щеше да му го даде. От каквото й да се нуждаеше той, тя щеше да му го даде. Тихото, неизказано отчаяние сякаш се преля от него в нея, примесено със сладкото познание, че тя притежава това, което той толкова отдавна търсеше.

Буйната страст бе стихнала. Сега в мрака се разнасяха само приглушени въздишки и стенания, кратки викове на възторг и безкрайна наслада.

Луната изгря, през прозорците нахлу свежият пролетен вятър и погали облените им в пот тела.

 

 

Денят беше превъзходен за сватбена церемония. Топлият пролетен вятър разклащаше върхарите на боровете и разнасяше уханието на цветята, подредени на верандата.

Подредиха масите под раираните чадъри, но масата за младоженците разпънаха под снежнобялата тента, точно пред дървената площадка за танци.

Прекрасен ден, повтори си Уила, като се опита да не мисли за ченгетата, които се бяха смесили с гостите.

— Господи, чакай да те погледна! — Тя протегна ръка, за да оправи вратовръзката на Адам. — Приличаш на манекен от някое списание. — Нежно го погали по бузата. — Днес е велик ден за теб, нали?

— Най-великият. — Избърса сълзата от ресниците й и направи жест, сякаш я слага в джоба си. — Ще я запазя за спомен. Ти нямаше да й позволиш да се пролее.

— Струва ми се, че доста сълзи ще пролея днес. Май няма да мога да ги спра. — Уила взе нежната лилия, която той я бе помолил да откъсне за него, и внимателно я забоде на ревера му. — Знам, че беше редно най-добрият ти приятел да закачи цветето, но Бен има толкова големи ръце!

— А твоите треперят.

— Знам — усмихна се тя. — Все едно, че аз ще се омъжвам днес. Не се притеснявах, преди да облека тази рокля.

— Много си красива. — Адам взе ръката й и я притисна към бузата си. — Ти беше в сърцето ми дори преди да се родиш, Уил. Винаги си била там.

— О, Господи! — Очите й отново се насълзиха. Целуна го припряно и се извърна. — Трябва да вървя. — Изскочи през вратата и едва не събори Бен. — Отдръпни се.

— Почакай, нека те огледам. — Без да обръща внимание на сълзите в очите й, той я завъртя и с възхищение огледа дългата синя рокля. — Чудесно, чудесно. Красива си като пролетен синчец. — Избърса една сълза от бузата й. — С роса по листенцата.

— О, спести си глупавите комплименти и се погрижи за Адам. Разправи му един от тъпите си вицове и го накарай да се отпусне.

— Тъкмо това мислех да направя. — Целуна я. — Да знаеш, че първият танц ще е мой. Както и последният.

Уила бързо се отправи към къщата. Спря пред вратата и притисна ръка до гърдите си, за да се успокои. Пое дълбоко въздух и отвори вратата. Адел и Луела слизаха по стълбите. Майката на Лили бе облегнала глава на рамото на Луела и тихо подсмърчаше.

— Какво има? Какво се е случило? — Уила посегна към полицата, където лежеше пистолетът, но Луела се усмихна.

— Нищо не се е случило. Просто Адел се разплака, както всяка майка, на която й предстои след броени минути да изпрати дъщеря си под венчило.

— Тя е толкова красива, нали, Луела? Прилича на ангел. Моето момиченце.

— Тя е най-красивата булка, която съм виждала. А сега двете с теб, скъпа, ще си отворим бутилка шампанско и ще си пийнем в нейна чест. — Луела я потупа по ръката и двете жени се запътиха към кухнята. — Уил, качи се горе. Лили иска да те види.

— Трябва да намеря Роб — каза Адел.

— Мъжете не оценяват такива моменти, Ади. — Задърпа я към кухнята. — Ще го намерим, след като вдигнем тост за младоженката. Има време. Качи се горе, Уил. Лили те чака.

— Добре — отвърна тя, но не помръдна, загледана в отдалечаващите се жени. Бе смаяна от разбирателството и приятелството между двете тъй различни съпруги на Джек Мърси.

Все още клатеше глава недоверчиво, когато отвори вратата на спалнята на Лили. Пристъпи и застина от изненада.

— Не е ли прекрасна? — избъбри Тес, докато оправяше булото. — Нали е великолепна?

— О, Господи, о, Лили! Изглеждаш като принцеса, излязла от приказките!

— Исках бяла рокля — смутено промълви тя и се извърна към високото огледало. Жената, която видя отсреща, бе красива, облечена в бяла сатенена рокля, която се стелеше на вълни до петите й, украсена с дантела и малки блестящи перли около деколтето. — Знам, че това е втората ми сватба, но…

— Не, не е. — Тес плъзна ръка по дългите тесни ръкави. — Този брак е единственият, който има значение за теб, така че ти е първият.

— Първият. — Усмихна се и докосна с пръсти булото, което се стелеше върху раменете й. — Не съм притеснена. Смятах, че ще треперя от нерви, но не е така.

— Донесох ти нещо. — Уила извади малка кадифена кутийка, която държеше зад гърба си. — Ако искаш, може и да не си ги слагаш. Предполагам, че вече имаш нещо старо, нещо ново и всичко каквото се изисква. Но когато Тес ми каза, че роклята ти е украсена с перли, аз си спомних за тези. Били са на баба ми. На нашата баба — поправи се тя и подаде кутийката.

Лили отвори капака и ахна. Перлените обици бяха във форма на нежни капки, с изящен старинен обков от преплетени тънки златни нишки. Без да се колебае дори за миг, свали обиците от ушите си и постави подарените от Уила.

— Толкова са красиви!

— Изглеждаш прекрасно. — Като че ли са изработени специално за Лили, помисли си Уила с възхищение и завист, а не за грубовата говедарка като нея. — Сигурна съм, че ако баба ни можеше да ни види отнякъде, щеше да се зарадва, че ще ги носиш на сватбата си. Не си я спомням много, но… по дяволите, какво ми става днес, нима пак ще се разрева?

— Както е тръгнало, май всички ще се разревем. Явно трябва да се намеся, защото без мен и двете сте загубени. — Тес й подаде кърпичката си. — Успях да задигна една бутилка шампанско от кухнята и я скрих в банята. Мисля, че си я заслужихме.

Уила се закиска, а Тес забърза към банята.

— Метнала се е на майка си, нали?

— Благодаря ти, Уила. — Лили докосна обиците. — Не само, заради тези прекрасни обици, а за всичко, което направи за мен.

— Не ме разплаквай повече, Лили, защото ако сега ревна, после няма да мога да спра. Нали знаеш, че тук никой не ме познава като безпомощна ревла. Репутацията ми ще се съсипе. Ако мъжете в ранчото узнаят, че съм се размекнала, после няма да мога да живея сред тях.

— Ето, готова съм. — Тес се появи на прага с три високи кристални чаши и разпенена бутилка. — За какво да пием? — Напълни догоре чашите. — За истинската любов и за семейното щастие?

— Не, първо за… — Лили надигна чашата си. — За дамите на Мърси. — Трите чаши се чукнаха. — За кратко време изминахме доста дълъг път.

— Да, за това ще пия с радост. — Тес учудено повдигна вежди: — Уила, какво чакаш?

— И аз ще пия за дамите на Мърси. — Още веднъж докосна ръба на чашата си до тази на Тес и се усмихна, щом кристалът зазвъня.

Усмихната, Лили поднесе чашата към устните си.

— Но аз ще си позволя само една глътка, за да не навредя на бебето.

— Бебето? Какво бебе! — извикаха сестрите й в един глас.

Без да бърза, за да се наслади на мига, младоженката намокри само върха на езика си в пенливата течност.

— Ами… бременна съм.

 

 

По-късно Уила си каза, че никога не е виждала нещо по вълшебно — когато Лили в прекрасната си булчинска премяна пое по прашния път на ранчото, облегната на ръката на мъжа, който заместваше баща й, към мъжа, който щеше да стане неин съпруг.

След размяната на венчалните клетви и обещанията да бъдат заедно, докато смъртта ги раздели, тя забрави, че не всичко на този свят е красиво и очарователно. Огледа се с пламнало лице, когато младоженците сляха устни и отвред се надигнаха радостни приветствия. Внезапно си спомни за детето, което Лили носеше под сърцето си, и за бъдещето, криещо тайните си пред всички тях.

— Този път къде се отнесе? — измърмори Бен на ухото й.

— Какво? — Тя се озърна смаяно и едва не го настъпи.

— Виждаш ми се доста отнесена, скъпа.

— О, да… Нали знаеш, че не мога да се концентрирам, когато ги гледам двамата, толкова щастливи, толкова млади. Дори ми се зави свят. Не зная дали ще мога да издържа дори и един танц с теб.

— Само се остави на мъжа да те води. — Приведе се към ухото й. — Да не би да се тревожиш за онзи тип, да не би да си мислиш, че и сега е сред нас?

— Разбира се, че се тревожа. Огледах всички лица, повтарях си, че ги познавам от години, и все не мога да повярвам, че се спотайват такива черни мисли зад някое усмихнато лице. Ако не беше проклетото завещание на баща ми, Адам и Лили можеха да напуснат ранчото и да заминат на сватбено пътешествие, както се полага на всички младоженци. Сега ще се безпокоя и за двамата.

— Ако не беше проклетото завещание на Джек Мърси, може би те двамата въобще нямаше да се познават. Хайде, Уил, стига сме се тревожили. Днес нищо лошо няма да се случи.

— Надявам се да се окажеш добър пророк, Бен. Те изглеждат толкова щастливи. Смешно е да се помисли, но преди година те въобще не са се познавали. А ето че вече са съпруг и съпруга.

— И скоро ще станат родители.

Уила така се сепна, че този път успя да го настъпи по лачената обувка.

— Откъде разбра?

— Адам ми го каза. — Бен се ухили и я поведе към бюфета. — Жалко, че не можа да видиш физиономията му в онзи момент. Не помня да е бил друг път толкова щастлив.

— Така ми се иска това щастие никога да не ги напуска… — С мъка се сдържа да не измъкне малкия дамски пистолет, скрит под роклята й. Искаше й се да загърми във въздуха, да накара всички наоколо да разберат колко е развълнувана. — Бен, по-добре си избери партньорка за танците от онези дами. Виж колко са много и скучаят. Ако ме поканиш на първия танц, веднага ще започнат да клюкарстват.

Той се захили. Защо винаги разумната и трезва Уила толкова се стесняваше, когато той пожелаеше да разкрие пред всички какви чувства изпитва към нея.

— Скъпа, и без това хората вече говорят само за нас двамата. — Забеляза как тя се сконфузи. — Но това въобще не ме притеснява.

— Никак не ми харесва хората да се занимават с личния ми живот. — Тя се обърна към Тес и Нейт. — За какво бърборят тези двамата там?

— Нейт се опитва да я убеди за нещо, не знам какво точно, но изглежда, че засега не е успял. О, ето една жена, с която може да се танцува с удоволствие. — Взе две чаши от подноса в ръката на минаващия келнер и посочи с кимване към Луела.

Тя се появи в яркорозова рокля и обувки с умопомрачително високи токчета, хванала под ръка бащата на Бен. Поне една дузина каубои отстрани потрепваха с крака и очакваха своя ред за танците.

— Но това е баща ти!

— Да, той е.

— Но само го погледни!

— Е, нищо чудно една седмица след тези танци да се оплаква от болки в кръста, но нали сега е щастлив.

Уила се засмя и грабна ръката на Бен. В този миг един каубой от съседното ранчо пристъпи неуверено към Луела и я покани за един буен степ. Стю Маккинън избърса изпотеното си чело.

— Тя е способна да изтощи всеки, който се осмели да я покани на танц — отбеляза Тес.

Нейт намигна на Бен и кимна към Стю, който закуцука към масата, отрупана с халби бира.

— Тя ли те научи да танцуваш така?

— Още не съм пийнала достатъчно, за да се впусна във вихрен танц. — Тес взе чашата на Уила и я преполови. — Почакай малко и ще видиш, че съм нейна достойна дъщеря.

— Е, аз съм много търпелив, пък и няма закъде да бързаме. Не съм присъствал на по-приятна сватба от тази, Уил. И ти, и останалите дами можете да се гордеете със себе си.

Внезапно залитна, защото Луела го тупна по рамото:

— Твой ред е, красавецо.

— Луела, няма да мога да издържа на темпото ти, дори и да имах четири крака. Ти явно не си за тук, а за някоя дискотека.

— Дискотека, дрън–дрън! — Тя се намръщи и го хвана за ръцете. — Аз имам стриптийз бар, скъпи, а не някаква скапана дискотека. А сега ми позволи да ти покажа някои по-специални стъпки.

— Стриптийз бар? — изуми се Уила и вдигна вежди, когато младият мъж се впусна във вихрения танц насред дансинга.

— О, това са глупости. — Тес се прозина отегчено и се обърна към Бен. — Бен, подай ми още една чаша.

— Ей сега.

— Стриптийз бар! — повтори смаяната Уила.

— И какво от това? Нали все някак трябва да преживява.

— А как изглежда? Искам да кажа, всичко ли смъкват от себе си, за да танцуват съвсем голи около стълба? — Очите й се разшириха от любопитство. — А самата Луела…

— Не. — Тес грабна чашата от ръката на Бен и побърза да отпие от нея. — Поне не след като купи заведението.

— Никога не съм посещавала подобно място. Сигурно е много вълнуващо — каза Уила. — А има ли и мъже танцьори? И те ли танцуват чисто голи?

— О, Боже мой! — Тес подаде чашата на Уила. — Такива гледки могат да се видят само в нощните клубове, на които е написано на входа: „Само за дами“. Но сега трябва да отида на дансинга и да спася Нейт, преди майка ми да го е уморила от изтощение.

— Нощни клубове само за дами… Непременно бик посетила такъв клуб! — Развеселена от тази мисъл, Уила се обърна към Бен.

— Не, скъпа, няма да посещаваш такива клубове, ако не искаш да ти сервирам грандиозен скандал.

Тя си помисли, че скандалът може да прерасне в страстна любовна сцена, отметна глава назад и се разсмя звучно, а после го прегърна през кръста и го повлече към дансинга.

 

 

Той също беше щастлив. Младоженката бе приказно красива, грееща от щастие, като излязла от приказките с бялата си рокля и було. Музиката огласяше околността, храната и напитките бяха в изобилие.

Този щастлив ден всички дължаха на него, само на него, но той не се издаде пред никого. И без това толкова събития се изплъзваха от контрола му, толкова приятни неща изчезваха между пръстите му в мига преди да стисне ръката си в юмрук. Но от това нямаше да се откаже. Този път нямаше да изгуби.

Представяше си как ще се забавлява още години занапред. Разбира се, ще убива само за удоволствие. Отмъщението, дори и да е плод на дълго притаявана ненавист, бледнее пред удоволствието.

Някой се блъсна в него. Някаква красива, макар и непозната жена. Може би е решила да пофлиртува с него? Реши да откликне на поканата, стаена в очите й, да я накара да се смее и да се изчервява, да я увлече в танците. Докато танцуваше, си мислеше дали тя да не бъде следващата му жертва. Защото от хубавата й червена коса ставаше прекрасен трофей.