Нора Робъртс
Горчиво небе (21)

Двадесет и първа глава

— Чувствам се като идиотка.

— Не изглеждаш като идиотка. — Тес наклони глава и я огледа от главата до петите.

Да, личеше си, че косата й е била вчесана от майсторска ръка — ръката на Лили бе успяла да й придаде съвършено нов облик, като се разпускаше за секунди само с помощта на няколко фиби, ако към нея посегне нетърпелива мъжка ръка.

Дългата рокля, избрана от Тес, беше с проста кройка, но подчертаваше талията. Жалко, че не беше бяла, но в оскъдния гардероб на Уила не се намериха бели дрехи, от които да скроят бяла рокля. Но и бледосивото не й стоеше зле, дори й придаваше скромен, непорочен вид. С това изключение, че съобразителната Тес беше предвидила дълга редица от странични копчета, разкопчани чак до средата на бедрото. Елегантните сребърни обици бяха принос на Лили, а гримът — дело на Тес. Уила с облекчение бе посрещнала предложението на сестра си да й помогне при гримирането. Но Тес не беше уверена дали тя разбира колко ценно предимство за една жена е да изглежда непорочна.

— Изглеждаш като девственица — заяви тя, след като приключи с гримирането, — очакваща с нетърпение да бъде принесена в жертва пред олтара на някоя богиня.

Уила примирено завъртя очи.

— Ох, Господи!

— Стана много добре. — Сестра й я потупа окуражително. — Направо ще го побъркаш.

В този миг изпита угризение. Дали не беше пришпорила прекалено силно естествения ход на събитията? Дали не беше твърде рано за Уила? Все пак тя беше с шест години по-млада. И без никакъв опит.

— Слушай… — Тес неспокойно закърши ръце и побърза да ги кръстоса пред гърдите си, за да прикрие безпокойството си. — Сигурна ли си, че си готова за тази решителна стъпка? Това е нещо напълно естествено, но все пак е важно решение. Ако не си абсолютно уверена, Нейт и аз можем да останем в къщата. Четиримата ще си прекараме приятно. Защото…

— Май си по-нервна и от мен. — Уила се усмихна. Не очакваше, че сестра й ще поеме толкова присърце подготовката за вечерта.

— Разбира се, че не съм. Аз съм… е, няма значение. — Не, не беше като Лили, каза си Тес, която се разплакваше при най-малкия повод. Внезапно я обзе толкова силен порив на нежност към природената й сестра, че се наведе и я разцелува по двете бузи. От изненада Уила едва не политна. Веднага се изчерви, а гърлото й пресъхна.

— На какво дължа този изблик?

— Как да ти го обясня, в този миг те чувствам като моя дъщеря. — Тя така се смути, че веднага тръгна към вратата. — В нощното шкафче има презервативи. Можеш да ги използваш.

— За Бога, та той ще си помисли, че съм…

— … подготвена, умна, предпазлива. Има ли значение какво ще си помисли за теб? — В този миг отвън се чу клаксонът на пикапа. Тес се обърна, върна се при сестра си, прегърна я силно и отново се запъти към вратата. На прага се спря и махна с ръка: — Ще се видим утре.

Смаяна от сърдечното сбогуване, Уила не бе помръднала от мястото си. Чу гласа й, после и гласа на Нейт, който я чакаше в подножието на стълбището. После се хлопна врата на автомобил и се чу поздравът на Бен. Стомахът й се сви на топка, краката й се подкосиха и тя приседна на ръба на леглото. Навън разговорът заглъхна, чу се шум от отварянето и затварянето на врата. Накрая забръмча двигателят на пикапа.

Сега в къщата нямаше никой, освен нея и Бен.

Все още не бе късно да промени решението си. Никой не можеше да я задължи да го спази. Ще измисли някакво оправдание, ще му докаже, че държи на достойнството си. И то още щом той влезе.

Той вече беше в трапезарията, зает с изучаването на каменната поставка над камината, вече напълно изчистена от ловните трофеи на баща й.

— Всичко изхвърлих — обади се тя и той се обърна към нея. — По-точно ние трите махнахме трофеите. Лили, Тес и аз. Все още не сме решили какво да поставим на мястото на портрета му, затова в момента то е опразнено.

Беше изхвърлила прословутия портрет на Джек Мърси, помисли си Бен, но по гласа й разбра, че осъзнава напълно значението на постъпката си.

— Хм, това променя стаята. Сега изглежда съвсем различно.

— Чудесно. Именно това бе и моето намерение.

Той пристъпи напред, но се спря още на третата крачка.

— Изглеждаш прекрасно, Уила. И много различна.

— И се чувствам различно — усмихна се тя. — А ти как се чувстваш?

Чувстваше се напълно спокоен, преди да се обърне към нея и да я види в дългата бледосива рокля. Особено го смути прорезът на роклята й, през който се очертаваше съблазнителното й бедро. Косата, вдигната нагоре в изящна фризура, разкриваше нежния й врат. Стори му се някак уязвима, особена.

— Чудесно. Толкова си красива и наконтена тази вечер. Мисля, че трябва да те заведа на някое по-специално място.

— Лили и Тес преровиха целия ми гардероб и го подложиха на унищожителна критика. Аз им казах, че това е единствената прилична рокля, която имам. — Тя се завъртя и сърцето му веднага заби учестено. — Заплашиха ме, че ще ме замъкнат по магазините.

„Стига си бъбрила“ — заповяда си тя и се запъти към бара.

— Искаш ли едно питие?

— С кола съм.

— Да, вярно. Но, знаеш ли, можеш да останеш тази нощ тук. — Ето, направи го.

— Тук?

— Да, защото съм сама в къщата. Бес ще пренощува при приятелката си, а Тес и Лили са навън.

— Тук си съвсем сама? — Нещо заседна на гърлото му, нещо горещо, адски трудно за преглъщане.

— Да, няма никой. — Отвори хладилния шкаф и извади шампанското, за което Тес изрично бе настоявала. — И така, помислих си, че можем да… да си отдъхнем от останалите. — Бутилката изтропа, когато я постави върху барплота. — Ако настояваш да гледаме нещо, Тес ми остави цял куп видеокасети. Има и достатъчно храна в кухнята.

Той не успя дори да помръдне и Уила се видя принудена сама да разкъса фолиото около гърлото на бутилката и да освободи телта.

— Освен ако не предпочиташ да излезем.

— Не. — Не можеше да откъсне поглед от бутилката, докато тя внимателно дърпаше запушалката. — Шампанско? Празнуваме ли нещо?

— Да. — Изплаши се, че няма да успее да напълни чашите, без да разлее скъпоценната течност. — Празнуваме настъпването на пролетта. Днес видях първите пролетни цветя. Навсякъде е пълно с минзухари.

Устните му се присвиха, когато пое чашата си от ръката й.

— Да, време беше пролетта да настъпи.

— О, по дяволите! — промърмори тя и на две глътки пресуши чашата си. — Не ме бива да се преструвам. Всичко това е идея на сестрите ми. — Остави празната си чаша и го погледна в очите. — Виж, Бен, работата е там, че съм готова.

— Прекрасно. — Изгледа я слисано и отпи от чашата си. — Значи все пак искаш да излезем тази вечер?

— Не, не. — Закри с ръка очите си и пое дълбоко дъх. — Готова съм за секс с теб.

Той зяпна от изненада.

— Извинявай, но нищо не разбирам.

— Защо да го усукваме повече? — Тя заобиколи барплота. — Искаш да бъда с теб в леглото, а аз съм готова. Така че не ни остава нищо друго, освен да го направим.

Бен припряно отпи от чашата си и едва не се задави.

— Просто така?

Трепетът в гласа му я смути. Какво щеше да стане, ако се окаже, че досега само си е играл с нея, че се е опитвал да я предизвика, както беше свикнал още от детството им? Е, сега всичко зависи от неговото решение.

— Нали тъкмо това искаш? — ядосано изрече тя. — Е, и?

— Дадено. — Винаги му беше въздействала, когато избухваше. Идеше му да я ухапе, и то по най-скритите кътчета на тялото й. Но този път тя промени играта, промени дори правилата на играта. — Почакай, почакай. Нима очакваш от мен да се държа като хлапак?

— А какво лошо има в това? — Уила сви рамене. — Освен ако не си променил решението си.

— Не, не съм го променил. Не съм променил решението си, само че просто… Ох, Господи, Уила! — Остави чашата си, изплашен, че изглежда в очите й като пълен глупак. — Ти така ме слиса…

— О, нима? — Смущението изчезна от очите й. — Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?

— А ти какво очакваше? — избухна Бен. — Нагласила си всичко, дори не си забравила и за шампанското, а накрая ми заявяваш, че искаш да правим секс. Как да не съм шашнат?

Може би той имаше право. Ала изглеждаше толкова привлекателен с пламнало от смущение лице. Трябваше да го накара да се отпусне.

— Добре. — Тя пристъпи към него и обви ръце около врата му. — Да видим дали сега ще се почувстваш по-добре — прошепна и впи устни в неговите.

Реакцията му бе бърза и накара краката й да омекнат. Ръцете му я притиснаха, езикът му се плъзна в устата й. След малко целувката му стана по-нежна и той промърмори името й.

— Искам те, Бен. Наистина те искам. — Гласът й трепереше. — Може да не се качваме горе. Можем да го направим тук, на дивана.

— Задръж малко. По-полека. По-полека — повтори младият мъж, без да я пуска от прегръдките си. Едва се сдържаше да не я обладае на пода във всекидневната.

— Нужно ми е малко време, за да се съвзема, а ти трябва да бъдеш напълно сигурна, защото ако после промениш решението си, ще бъде твърде късно.

Уила се засмя, повдигна се и обви краката си около кръста му.

— Приличам ли ти на жена, която ще промени мнението си?

— Не, предполагам, че не. — Но ако го стори, той трябваше да спре, а знаеше, че това сигурно ще го убие.

— Желая те, Уила. — Устните му леко докоснаха нейните. — Наистина те желая.

Сърцето й подскочи.

— Значи всичко е наред.

— В спалнята — успя да изрече той, когато тя захапа брадичката му. — Първия път трябва да бъде в леглото.

— При теб така ли беше?

— Не съвсем. — Тръгна към стълбите. Никога досега не бе забелязвал, че стъпалата са толкова много. — Беше през зимата, в пикапа и аз едва не замръзнах… няма значение.

Тя се засмя и се сгуши в прегръдките му.

— Сега ще бъде по-добре, нали?

— Да. — За себе си не се съмняваше. А за нея… щеше да се постарае да бъде нежен и търпелив. Бен спря пред вратата на спалнята. Не знаеше какво още да очаква през тази нощ.

Стаята бе осветена от свещи, а огънят в камината бе запален. Леглото бе оправено и подканваше с малките възглавнички, разпръснати върху него.

— Всичко е дело на Тес и Лили — обясни Уила. — Те наистина го взеха присърце.

— О! — Идеален декор за сцена на съблазняване, като в холивудски филм, каза си Бен и сърцето му учестено заби. — Те казаха ли ти… някой говорил ли е с теб за тези… неща?

— Маккинън. — Тя го погледна и му се усмихна. — Та аз управлявам ранчо.

— Не е съвсем същото. — Пусна я на земята и отстъпи една крачка. — Виж, Уила, в известен смисъл и на мен ми е за пръв път, защото никога… не съм бил с… Не искам да ти причиня болка. А освен това напоследък не съм бил с жена. Всъщност откакто преди една година ти хвърлих око, не съм спал с друга жена.

— Наистина ли? — Признанието му възбуди любопитството й. — Защо?

Той въздъхна и седна на ръба на леглото.

— Трябва да сваля ботушите си.

— Аз ще ти помогна. — Уила застана с гръб към него и притисна единия му крак между бедрата си. Той едва не изохка. — Цяла година? — Погледна го през рамо и дръпна ботуша.

— Може би и повече. — Бен опря другия си крак в задника й и я бутна напред.

— Ти никога не си бил мил с мен. — Уила възседна другия крак и задърпа втория ботуш.

— Защото ме плашеше до смърт.

Младата жена леко залитна напред, когато издърпа ботуша.

— Така ли?

— Да. — Ядосан на себе си, той прокара ръка през косата си. — И повече не искам да говорим за това.

— О, щях да забравя. — Тя отиде до масата край прозореца и включи стереоуредбата на Тес. — Музика. Според Тес е задължителна.

Ала младият мъж не чуваше нищо, освен ударите на сърцето си. Косата й бе леко разрошена, а очертанията на тялото й прозираха през роклята на светлината на огъня в камината.

— Сега вече всичко е както трябва. Може би трябваше да вземем и шампанското?

— Всичко е наред. — Гърлото му пресъхна и гласът му едва се чуваше. — По-късно.

— Добре. — Тя вдигна ръце и започна да разкопчава роклята, а той я гледаше смаяно, с отворена уста. Преди Бен да успее да възвърне способността си да говори, тя вече бе разкопчала шест от копчетата.

— Почакай. Не бързай толкова. Ако се събличаш пред мъж, трябва да го правиш по-бавно, с плавни движения.

— Така ли? — Спря се, погледна го и видя, че не откъсва поглед от пръстите й. — Отдолу не нося нищо. Тес каза нещо за въздействието на контраста.

— Боже мой! — Не беше сигурен, че краката му ще го държат, но се изправи и пристъпи към нея. — Не я сваляй! — Гласът му бе толкова дрезгав и дълбок, че треперещите й пръсти спряха на следващото копче. — Остави ме аз да довърша.

— Добре. — Странно, но усещаше ръцете си тежки като олово. Отпусна ги безпомощно, когато той се зае с останалите копчета. Какво приятно усещане, каза си Уила, когато пръстите му докоснаха кожата й. — Не трябва ли да ми пускаш ръка или нещо подобно?

Той леко се засмя.

— И до това ще стигнем. — Роклята й бе разкопчана. — Не мърдай — прошепна Бен и притисна устни към нейните. — Можеш ли?

— Да, но коленете ми треперят.

— Просто не мърдай — повтори, притиснал устни до нейните, докато си сваляше ризата. Устните му се спуснаха към шията, а после към ухото й. — Можеш да ми вярваш.

— Знам. — Ушите й забучаха, когато устните му отново се впиха в нейните. — Ако продължаваш така, ще се задуша.

— Искаш ли да спра?

— Не, харесва ми — прималяло отвърна тя. — По-късно ще дишам.

Бен захвърли ризата си на пода.

— Искам да те видя, Уила. Позволи ми да те погледам. Той бавно смъкна роклята от раменете й и я остави да се плъзне на пода. Тялото й бе стройно и слабо, с нежни извивки, а кожата й блестеше като злато на трепкащата светлина на свещите. — Толкова си красива!

Уила с усилие потисна желанието си да прикрие голотата си с ръце. Никой досега не й бе говорил подобни неща.

— Винаги си казвал, че съм мършава.

— Ти си красива. — Измъкна фибите от косата й и тя се разпиля по раменете й. Зарови ръце в гъстата лъскава коса, а устните му не се откъсваха от нейните.

— Винаги съм искал да си играя с косата ти, дори и когато беше малко момиченце.

— По-скоро обичаше да я дърпаш.

— Момчетата винаги правят така, когато искат да привлекат вниманието на някое момиче. — Бен усука косата й и леко я дръпна назад. — Ммм… — устните му се плъзнаха по шията й и леко я захапаха. — А сега успях ли да привлека вниманието ти?

— Да. — Тя потръпна. — Опитвам се да се овладея, но главата ми е като замаяна. Всичко в мен пламти.

— Искам да бъда в теб. — При тези думи очите й се отвориха и той видя в тях желание, примесено със страх. — Но нека да не бързаме. Искам първо да те погаля.

Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, пръстите му погалиха извивките им. От устните й се изтръгна стон, когато палецът му разтърка зърното й. Тялото й потръпна от непознато, но сладостно усещане. Ръката му се спусна още по-надолу между бедрата й и пръстите му леко докоснаха нежния център на нейната женственост.

Очите й се разшириха, а ръцете й се вкопчиха в раменете му. Пръстите й погалиха гладката кожа, стегнатите мускули и някакъв стар белег и се впиха в гърба му, докато тялото й потръпваше под ласките на мазолестите му ръце.

Не бе очаквала подобно нещо. Мислеше, че всичко ще свърши бързо, с много охкания и ахкания. Как можеше да очаква тази нежност, примесена с жар?

— Бен.

— Хмм?

— Повече не мога да стоя права.

Той захапа рамото й и плъзна език по гладката кожа.

— Само още малко. Не съм свършил.

Значи това било да събудиш чувствеността в една жена. Да знаеш, че твоите ръце са първите мъжки ръце, които я докосват. Да знаеш, че си първият мъж, който кара кожата й да пламне, краката й да се подкосят и мускулите й да тръпнат. Трябваше да бъде много внимателен с нея и щеше да бъде, въпреки че нейната невинност караше кръвта му да кипи.

Без да откъсва поглед от лицето й, Бен я вдигна на ръце и я понесе към леглото.

— Ти още не си свалил панталоните си.

Той легна предпазливо върху нея.

— И за двамата ще е по-добре, ако остана още малко с тях.

— Добре. — Ръцете му отново започнаха да я галят и горещи вълни се разляха по тялото й. — Тес… в чекмеджето има… презервативи.

— Аз ще се погрижа. Остави това на мен, Уил. — Отново обсипа с целувки шията й. — Просто се отпусни и се остави в ръцете ми — прошепна и устните му засмукаха зърното на гърдата й.

Тялото и се изви като дъга и от устните й се изтръгна приглушено стенание. Сякаш по вените й потече огнена лава, а бедрата й се стегнаха около тялото му. Ръцете й се вкопчиха в косата му и придърпаха главата му. Реагираше спонтанно на ласките му и доверчиво му поднасяше тялото си. Извиваше се под него, а нейният аромат — на сапун и чиста кожа — го влудяваше повече от всеки парфюм.

Отново притисна устни към нейните, а езиците им се преплетоха в див танц. Някъде дълбоко в съзнанието му отекваше приглушеният ритъм на музиката.

Ръката му се плъзна по дългото й бедро, пръстите му погалиха съкровеното място между краката й и се отдръпнаха. Тя се задъха и ноктите й се забиха в гърба му.

— Погледни ме. — Бен леко плъзна пръст между бедрата й и усети, че е влажна и гореща. Ала когато тя се изви, ръката му се отдръпна. — Погледни ме. Искам да гледам очите ти. Искам да виждаш какво правя с теб.

— Не мога. — Но очите й останаха широко отворени, макар и замъглени от страст. Сякаш всеки миг тялото й щеше да експлодира. — Искам…

— Знам. — Нейният чувствен глас, който сега бе още по-гърлен и дълбок, го подлудяваше. — Погледни ме. — Обхвана я с ръце и видя как очите й потъмняха от страх и страст. Може би първия път винаги е така, каза си Бен. — А сега да продължим.

Нима имаше друг избор? Пръстите му отново докоснаха най-чувственото й място и всичко в нея изригна. Тялото й се стегна и всичко се завъртя пред очите й. От гърлото й се изтръгнаха дрезгави стенания, а сърцето й сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите й.

Удоволствието избухна в нея подобно на ослепителна болка и тя безпомощно извика. Тялото й се разтърси от конвулсии, кожата й блестеше от капките пот, а устните й бяха меки и отдаващи се. Уила се притисна диво към него, жадна за още и още. Пръстите му продължиха да я галят, докато вълните на оргазма я заливаха отново и отново.

Бен се изтърколи от нея. Тя остана да лежи неподвижно сред смачканите чаршафи.

Каза си, че трябва да се помоли на Бог да не развали всичко в последния миг. Треперещите му пръсти смъкнаха ципа на джинсите. Искаше тя да изживее върховната наслада, преди да я обладае истински. Искаше да си спомня за удоволствието, защото не можеше да предотврати болката.

— Чувствам се като пияна — промърмори Уила. — Сякаш пропадам в дълбока пропаст.

Това чувство му бе познато. Кръвта бучеше в главата му, а слабините му пламтяха и жадуваха за облекчение. Смъкна джинсите си и ги захвърли настрани, без да помисли, че в задния джоб бе сложил презервативите.

„Бог да благослови Тес“ — каза си той и бръкна в чекмеджето на шкафчето.

— Не заспивай — помоли я, когато чу въздишката й. — За Бога, не заспивай.

— Ъхъ. — Ала това състояние на полуунесено блаженство бе нещо прекрасно. Тя се протегна, а светлините затанцуваха по кожата й в златисти и червени отблясъци. Бен с мъка откъсна поглед от нея и разкъса опаковката на презерватива. — Ще ме докоснеш ли пак?

— Да. — Трябваше да се овладее. Желаеше я толкова силно, че едва се сдържаше, но трябваше да бъде внимателен. Легна върху нея и зарови лице в косата й.

— Имам нужда от теб, Уила. — Признанието не се изтръгна лесно от него. Устните му погалиха нейните. — Позволи ми да те имам, Уила. Прегърни ме и ми позволи да те имам.

Ръцете й го обгърнаха и той проникна в нея.

О, Господи, колко бе тясна и гореща! Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не я обладае като жребец, покрил разгонена кобила. Заповяда си да се движи по-бавно. Взря се в лицето й. Видя в очите й изненадата, приемането и накрая потъмнелия поглед на насладата.

— О, това е чудесно — прошепна тя, когато той проникна още по-дълбоко в нея. — Наистина е чудесно.

Уила му отдаде невинността си без съжаление, с усмивка и радост. Тялото й се движеше в идеален синхрон с неговото, а в очите му прочете страстното желание, за което й бе говорил, желанието да бъде изцяло негова. Когато се взря по-дълбоко в зениците му, сякаш видя себе си в дълбините им и потъна в тях.

„Толкова е красиво“ — помисли си Уила.

— Не съм си представяла, че ще е така. — Уила лежеше под него и си играеше с косата му. — Ако знаех, щях да се реша по-рано.

— Бих казал, че е съвсем навреме. — Искаше му се да полее с шампанско това прекрасно златисто тяло и да го попие с устни капка по капка.

— Винаги съм смятала, че хората обръщат прекалено голямо внимание на секса. Вече не мисля така.

— Това не беше секс. — Той извърна глава и притисна устни до челото й. — Някой друг път ще правим секс. Сега се любихме.

— Каква е разликата?

Все още бе възбуден и знаеше, че може да продължи.

— Искаш ли да ти покажа? — Вдигна глава и се усмихна. — Още сега.

Тя се засмя и го погали по бузата.

— Дори и на биковете им трябва малко време, за да възстановят силите си.

— Аз не съм бик. Почакай ме в леглото.

— Какво си намислил?

— Сега ще се върна — каза й той и стана от леглото.

Уила се протегна и се сгуши между възглавниците.

Изглежда я очакваха още изненади. Сложи ръка върху гърдите си. Сърцето й вече биеше по-спокойно, не както преди малко, когато устните му смучеха зърната на гърдите й.

Беше наистина странно изживяване да усещаш как един мъж смуче гърдите ти, преди да проникне в теб. А горещите вълни, които обливаха утробата й?

Сега тялото й се чувстваше по-различно, олекнало, отмаляло и задоволено.

Запита се дали не изглежда по-различно, тъй като се усещаше променена.

Цялата болка, мъка и страх, които бе изпитала през последните месеци, сега се бяха стопили и сякаш се бе озовала в прекрасен оазис. Светът нямаше значение, нищо извън тази стая нямаше значение. Дори и убиецът. Нищо не бе реално.

Утре ще има достатъчно време да мисли за тревогите, за страха, за заплахата, надвиснала над нейното ранчо, над нейните планини, над нейната земя. А тази нощ щеше да бъде само една жена. Истинска жена, която ще се остави на мъжа да я води.

Усмихна се, когато той се върна при нея. Застина за миг, без да може да откъсне очи от тялото му.

Безброй пъти го бе виждала гол до кръста и познаваше широките му рамене и силните му ръце. Припомни си как един ден го бе видяла да се къпе гол в реката заедно с Адам и Зак.

Но тогава тя беше само на дванадесет години, а сега не мислеше като дванадесетгодишно момиче. Пък и пред нея не стоеше момче, а зрял мъж. Едър и силен. При тази мисъл изтръпна от възбуда.

— Изглеждаш много добре без дрехи — подхвърли тя.

Той спря да налива виното в чашата и се втренчи в нея.

— И ти не изглеждаш зле.

Всъщност тя изглеждаше зашеметяващо, излегната върху смачканите чаршафи без следа от фалшив свян. Косата й бе разрошена, очите й блестяха на светлината на свещите, беше отпуснала ръка върху корема си.

— Не приличаш на неопитна девственица.

— Бързо се уча.

— Разчитам на това — усмихна се той.

— Така ли? — Винаги бе обичала предизвикателствата. — И какво ще предприемете сега, господин Маккинън?

— Ще пийнем по глътка шампанско. — Бен остави бутилката на масичката до леглото. — Ето вземи — подаде й пълна чаша. — Мисля, че се нуждаеш от малко питие.

— Нима? — Усмихна се и отпи от виното. — А ти няма ли да пиеш?

— По–късно.

Уила се засмя и отново отпи.

— По-късно след какво?

— След като те обладая. — Той прокара пръст по шията й. После го плъзна по потръпващия й корем. — Искам да те обладая и ти ще ми позволиш.

Дъхът й секна и тя с усилие преглътна. В този миг той не изглеждаше объркан и смутен. Зелените му очи бяха потъмнели от желание. В тях нямаше нежност, а по-скоро някаква стаена жестокост. А това я възбуди още повече.

— Така ли мислиш?

— Да. — Видя, че гърдите й започнаха учестено да се повдигат и лицето й пламна.

— Няма да бъде бавно, но няма и да бързаме. Изпий си шампанското, Уила. Ще го вкуся от теб.

— Да не би да искаш да ме уплашиш?

Той се покатери на леглото и я възседна. Изгледа го смаяно.

— Скъпа, смятам да те накарам да полудееш. — Взе чашата от ръката й, потопи пръст в шампанското и погали зърното на гърдата й. — Ще те накарам да крещиш — кимна бавно и описа кръг и около другата й гърда. — Би трябвало да се страхуваш. Всъщност искам този път да те накарам да изпиташ малко страх.

Изсипа последните капки върху корема й и остави чашата на масичката.

— Ще ти покажа някои неща, за които дори не си сънувала. Отдавна чаках този миг.

Тя преглътна сковано и усети как по гърба й пробягна непозната тръпка.

— Мисля, че вече започвам да се страхувам. — Пое дълбоко дъх. — Ала искам да ми покажеш тези неща.