Асен Джаков
Хималаите — слънце и снегове (16)

Прощавай, Непал!

Последни два дни в Непал. Шляхме се по улиците на Катманду. Непал ми беше станал толкова близък, че се чувствах почти като у дома си. Не разглеждах нищо и не снимах нищо. Всичко ми се струваше обикновено. Единственото интересно събитие през тези дни беше посрещането на пакистанския президент. По този случай в Непал имаше национален празник. Държавните предприятия и учебните заведения не работеха. По главните улици се бяха събрали празнично облечени хора. Всички ученици бяха дошли с учителите си. Полицията и жандармерията пазеха улицата от двете страни. Гвардейският оркестър беше застанал близко до входа на двореца. Музикантите бяха облечени като шотландци: с карирани поли, три четвърти чорапи, пъстри гети, наметнати елеци и шапки. Инструментите бяха също шотландски — гайди и барабани. Изглежда, това е наследство от английското влияние върху устройството на армията. Процесията на посрещането беше много пищна. Отпред вървеше стара синя Волга, а след нея — отряд гвардейци на коне. Бяха облечени с пъстри дрехи. Водеха ги двама офицери на бели коне. Останалите бяха на черни и носеха дълги пики с национални знамена на тях. Кралят и гостът му бяха в открита каляска, теглена от шест коня. След тях в покрита каляска с много красива изработка минаха кралицата и жената на пакистанския президент. Процесията завършваше от друга група гвардейци и автомобилите, които бяха докарали висшите особи от летището до града.

След тази среща сметнахме, че сме видели достатъчно от Непал и можем спокойно да го напуснем. Минахме за последен път край Санге Шерпа и изпихме последната чаша чанг. Простихме се със стопаните на хотела, а няколко часа след това — и с Непал. Бавно правехме последните стъпки по бетона на пистата. Отивахме към самолета с непалско знаме на опашката. Вгледах се в него. Два остри триъгълника, разположени един над друг. Формата им наподобяваше острите хималайски върхове — едното от богатствата на Непал. Другото богатство на тази страна е бедният, но трудолюбив народ. За 4 месеца опознах доста непалци и повярвах в искреното им желание да живеят в мир. Може би трябваше да посветим нашата експедиция само в името на мира. Сигурно ако народите се опознаят по-отблизо, борбата за мир ще стане по-лесна, а това е мечта не само на пътешествениците. Надявам се, нашият пример да запали много българи да тръгнат из далечните страни. Това ще допринесе за укрепването на мира в целия свят.