Луиз Бегшоу
Когато тя беше лоша (24)

Двадесет и трета глава

— О, господи! — Джанис се отпусна тежко на стола в кабинета на Лита. — Идеално е.

Лита бе подготвила макет, издържан в обичайния й стил — използваше колаж, за да предаде в общи линии идеята си. След като веднъж се спреше на нещо определено, художественият редактор поемаше работата и създаваше завършен продукт. Но и колажите се оказваха полезни. Разкриваха основната идея. Явно Джанис я бе схванала.

Привлекателна жена на средна възраст, спретнато облечена в черни панталони и искрящо бяла блуза, оправяше палтото на своята нежна дъщеричка с ангелско личице. Вратата бе отворена и на заден план се виждаше училищният автобус. Майката изглеждаше елегантна и самоуверена. На преден план имаше бутилка „Софт Соун“. Текстът под рекламата гласеше: „Няма място за безпорядък. Няма място за стрес. Има място само за най-доброто“.

— Смяташ ли, че това ще свърши работа? — попита Лита с известна гордост.

— Напълно. Жената е красавица, но и майка. Наистина си улучила.

Джанис се наведе и се взря в дребните букви под основния текст. Лита бе написала само няколко изречения:

„Пестеливостта се свързва със стила. Когато нямате време или пари за пилеене и искате кожата ви да е с копринена мекота, използвайте «Уандърсоуп». Семейството ви го заслужава.“

— Това също е чудесно. Лесно ще спечелиш. — Джанис изглеждаше доволна като котка, уловила мишка. — Надявам се, че и аз ще получа повишение, нали?

— Определено. Веднага щом приключим.

— Тогава какво ще кажеш да те черпя един обяд? — смело предложи Джанис. — Знам място, където сервират най-вкусната супа в центъра.

— Звучи идеално. Да тръгваме! — Лита грабна чантата си и двете хукнаха към асансьора.

Щом се върнаха, тя продължи до края на деня да работи върху рекламата си за парфюма. Изкушаваше се да се върне отново на сапуна, но вече се бе научила да вярва на инстинктите си. Ако не им се довереше и продължеше да поправя и да добавя излишни неща, проектът само губеше. Щом интуицията й подсказваше, че първоначалният вариант е правилният, беше най-добре да го остави така.

„Софт Соун“ бе идеален. Знаеше го. Джанис работеше тихо пред вратата й, поемаше телефонните разговори от старите им клиенти и печаташе разни документи. Показа се на вратата едва към шест часа, когато бе време да си тръгват.

— Ще се видим утре, Лита. — Тя поспря за миг.

— Какво има?

— Вероятно нищо. Но Кати Доналдс доста се надуваше. Твърди, че Пийт Бесъл има невероятна идея.

Кати беше асистентката на Пийт. Офисът им се намираше в дъното на коридора.

— Спокойно. — Лита се чувстваше абсолютно сигурна. — Не може да е по-добра от моята.

Прибра се у дома, взе си ароматна вана, а после си приготви чили и си сипа голяма чаша „Каберне совиньон“. След като спечели голямата премия и издейства повишение за Джанис, ще си вземе една седмица отпуск. Ще иде на някое топло и екзотично място. Заслужаваше го.

 

 

На другата сутрин Лита отиде рано в офиса и се зае да довърши рекламата на „Ламур“. После грабна макета си и слезе до кабинета на Хари.

— Свободен ли е?

Сюзън кимна и даде знак на Лита направо да влиза. Тя не можеше да понася това момиче, но нямаше смисъл да води предварително загубена битка. Хари явно смяташе, че слънцето изгрява с нея.

— Какво е това?

— Рекламата на „Ламур“.

— Дай да погледна. — Хари повдигна макета и го обърна към светлината. — Ами… чудесно е. Знамето е много оригинално хрумване.

— За това благодари на Джанис.

— Коя Джанис?

— Секретарката ми. Идеята е нейна. И текстът — също.

— Секретарката ти?

— Аз самата започнах като такава. Не е ли време да обмислиш нови пътища за издигане на текстописци? Според мен тя заслужава повишение. — Лита седна срещу Хари и кръстоса крака.

Вайс разглеждаше работата й, без да погледне към краката й. Винаги я караше да се чувства невидима в сексуален план. Не знаеше дали да му е благодарна или сърдита за това.

— Ще си помисля. Една добра идея не означава, че си добър текстописец.

— Винаги можеш да…

— Казах, че ще помисля.

— Най-малкото би трябвало да получи премия за приноса си — заяви Лита.

— Съгласен съм. Защо ти не й я дадеш? Нали на теб се плаща за тази реклама.

— Да те вземат мътните, Хари! Невъзможен си. — Лига надникна зад гърба му; на стената имаше облегнат голям кадастрон. — Чий е онзи проект?

— На Пийт Бесъл. Предложението му за рекламата на „Харис“. Даде ми копие, а оригиналът вече е в кабинета на изпълнителния директор. Много се гордее с работата си.

— Може ли да погледна? — любопитно се приведе напред Лита.

— Не знам. Той може да не иска да го виждаш.

— Нали вече го е пратил в кабинета на директора?

— Така е. — Хари замислено изгледа протежето си. — Няма да ти хареса. Идеята му наистина си я бива.

— Дай да видя.

Той вдигна кадастрона и го обърна с лице към нея.

— О, господи! — промълви Лита.

— Какво има? — загрижено попита Вайс. Тя бе пребледняла. — Не е чак толкова блестяща.

— Трябва да… Извини ме, Хари — измърмори Лита. Скочи от мястото си и избяга от кабинета му.

„Това момиче е много щуро!“, помисли си Хари с разбиране.

 

 

Лита профуча край смаяната Сюзън и се качи с асансьора направо на деветия етаж. Робърт Доун, изпълнителният директор на „Дохъни“, разполагаше с целия етаж. Офисът му по-скоро приличаше на луксозен апартамент — с лична кухня и баня, специален готвач и частна зала за хранене, където канеше главните изпълнителни директори на най-важните клиенти. Пространството бе обградено от огромна стена от тъмно стъкло, през което се виждаше целият Манхатън.

Никой не пристъпваше тук без покана. Но тя трябваше да опита.

В огледалните стени на асансьора забеляза, че е зачервена и потна. Панически се опита да приглади косата си и притисна с длани бузите си. Знаеше, че трябва да е абсолютно концентрирана. Ако изобщо искаше да има някакъв шанс да й повярват.

Вратите се отвориха с тихо съскане и Лита прекрачи върху дебелия сребристосив вълнен килим, който заглушаваше всяка стъпка. Госпожа Хигинс, помощник-секретарката на Доун, седеше пред кабинета на Фелисити Йона. Нона бе главната секретарка. Хигинс вдигна очи към Лита и забеляза прилепналите по краката й джинси с мъниста около кръста, памучната риза, вързана над пъпа й и разкриваща златистата кожа на корема, сандалите с висока платформа и свободно разпуснатата лъскава коса, която се стелеше по раменете й.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да. Казвам се Розалита Моралес. Аз съм от старшите творчески мениджъри на по-долните етажи.

— Да? — Жената никак не бе впечатлена от чутото.

— Трябва веднага да разговарям с господин Доун.

— Мога ли аз да ви помогна с нещо?

— Опасявам се, че не. Трябва лично да го обсъдя с господин Доун — студено отвърна Лита.

Нямаше настроение да се разправя с подчинените му. Госпожа Хигинс го разбра по тона й и отстъпи.

— Ще ви свържа с госпожица Нона — промърмори тя.

Лита чакаше на мястото си, но вътрешно кипеше. Тук бе толкова тихо, всичко изглеждаше толкова благоприлично и спокойно, че другата жена навярно можеше да чуе биенето на сърцето й.

Госпожа Хигинс влезе в кабинета на шефката си и главната секретарка се появи само след миг. Тогава госпожа Хигинс се запъти към кухнята. „Не иска да става свидетел на сцената“, помисли си Лита. Това й напомни за Рупърт. Тя се намръщи.

— Господин Доун приема само посетители, които имат уговорена среща, госпожице Моралес. Бих ли могла аз да изясня въпроса?

Лита изгледа госпожица Нона, която бе на около трийсет и пет и доста по-привлекателна от госпожа Хигинс. „Сигурно затова Доун я държи по-близо до кабинета си“, цинично си помисли тя. Нона я оглеждаше с недобре прикрита враждебност.

— Желая да се срещна с господин Доун. Вероятно можете да го попитате дали ще направи изключение.

— Не мога да сторя това.

— И защо?

— Защото той не е тук — тържествуващо отвърна Нона. — И няма да се върне още два дни. В командировка е в Канада.

— По дяволите! — изсъска Лита.

— Моля?

Лита се опомни.

— Съжалявам. Въпросът е спешен. Трябва да уведомя господин Доун, че не може да приеме един от пробните макети в конкурса за рекламата на „Харис“. Знаете ли за какво става дума?

— Разбира се. — Нона махна към кабинета си. — Вече имам три. Чакат го да ги види.

Сърцето на Лита направо щеше да изскочи от гърдите.

— Един от тях да не би да е на Пийт Бесъл?

— Мисля, че да.

— Не можете да му го предадете! — Лита всеки момент щеше да закрещи.

Нона изобщо не трепна:

— И защо?

— Защото… — Тя вече не успяваше да контролира гнева си. — Идеята е моя!

 

 

— Просто не знам как е станало — недоумяваше Джанис и нервно кършеше ръце.

— Аз знам. Не заключихме вратата на кабинета ми.

— Ужасно съжалявам, госпожице Моралес…

— Джанис — Лита въздъхна отчаяно, — аз не те обвинявам и няма защо да се връщаш на „госпожице Моралес“. Няма да те уволня.

— О! — промълви Джанис. Лицето й бе посивяло.

— Онзи негодник е ровил в кабинета ми… Не мога да повярвам, че е направил такова нещо.

Джанис все още кършеше ръце.

— Но аз съм виновна. Казах на секретарката му, че ти имаш най-страхотната идея на света. Бях се ядосала, че тя се хвали как господин Бесъл вече бил уредил всичко. Аз й казах, че дори няма да има конкурс.

— Каза ли й да дойде тук и да открадне идеята?

— Разбира се, че не.

— Значи не си виновна. — Лита кипеше от гняв. — Онази кучка на горния етаж не иска да направи нищо по въпроса. Даже ми заяви, че това бил първият представен проект.

— Предполагам, че няма начин и на него да му е хрумнала същата идея, нали?

— Абсолютно никакъв — отвърна категорично Лита. — Пийт е добър, не го отричам. Но не разбира от пазара на домакински стоки. Винаги използва двайсетгодишни модели, за да продава разни неща на заети майки. — Тя ядно смачка лист хартия в ръката си и го метна към коша. Не улучи. — Мамка му!

— Нали няма да им позволиш да се измъкнат?

— Аз ли? По дяволите, не! — Лита се изправи и взе макета си.

— Къде отиваш? — попита, озадачена, Джанис.

— Ти само дръж фронта. Веднага се връщам — обеща тя.

Отиваше при Хари. Той й вярваше. Щеше да оправи всичко.

 

 

— Лита, това е плагиатство. Не разбирам.

Хари свали малките си кръгли очила и внимателно ги избърса. Сложи ги пак, но макетът отново изглеждаше същият. Пълно копие на работата на Бесъл.

— Много си прав. Но той копира мен. Аз измислих това преди два дни.

— И си му го показала.

— Не…

— Тогава си го обсъдила с него. Казала си му каква е темата.

— Не…

— Стига, Лита! — Хари я гледаше скептично и това я влудяваше.

— Стига? Стига? — Тя бе скочила на крака и крещеше. Сюзън я зяпаше отвън, но на нея не й пукаше. — Хари, моята секретарка казала на неговата, че имам страхотна идея. А после отидохме да обядваме и не заключихме вратата.

— Лита, не разсъждаваш логично. Защо един голям талант като Пийт Бесъл ще се промъкне тайно в кабинета ти и ще копира работата ти?

— Или той го е направил, или аз. — Тя махна гневно към собствения си колаж.

— Ако идеята ти е хрумнала вчера, защо не ми го предаде тогава? Защо си чакала? Ако е стоял готов в кабинета ти, защо не го качи при Боб Доун? Няма никакъв смисъл.

— По дяволите, не знам. Бях заета с „Ламур“. Не мислех, че има за какво да се бърза. — Лита гневно изгледа Хари. — Да не искаш да кажеш, че не ми вярваш?

— Какво мисля аз е без значение. Нямаш никакви доказателства, Лита. Напротив, ако нещата стигнат дотам, Пийт може да докаже, че ти си видяла работата му и си я копирала. Аз ти я показах.

— Мислиш, че съм способна да направя това толкова бързо?

— Би могла.

— Не искам да повярвам. — Тя се отпусна тежко на стола. — Ти няма да ме защитиш.

Хари помълча.

— Не, няма. Не покровителствам любимците си.

Лита усети как й прилошава и започва да й се гади. Беше толкова нечестно! Това бяха парите й за инвестиции, парите, с които щеше да се измъкне от бясната надпревара. Шансът й да накара Боб Доун да я забележи, да я издигне едно ниво над останалите. Може би дори да получи партньорско място. А сега единственият човек, на когото вярваше, я предаваше.

— Разбирам. — Тя взе макета си и излезе от стаята, без дори да затвори вратата.

 

 

Кабинетът на Пийт Бесъл се намираше на етажа на Лита, в другия край на коридора. Тя мина покрай Джанис, която работеше на бюрото си, без да й обърне внимание, и продължи към Кати Доналдс, изрусената и с оранжев тен — заради прекаления престой в солариума — секретарка на Пийт.

— Вътре ли е? — рязко попита Лита.

— Да. Ще проверя дали може да ви приеме веднага, госпожице Моралес — любезно изрече Кати.

— Може — отвърна Лита и нахълта в кабинета, без да й обръща повече внимание.

Пийт говореше по телефона, но прекъсна разговора си и затвори.

— Лита, каква мила изненада! — самодоволно подхвана той. Пресегна се и затвори вратата зад гърба й, за да не ги чува Кати. — Какво носиш тук? О, копие на моята реклама. Надяваш се да почерпиш вдъхновение ли?

— Стига празни приказки, Пийт! И двамата знаем какво си направил.

— Да. Спечелих конкурса. Парите наистина ще ми дойдат добре.

— Пийт, ти си влязъл в кабинета ми, видял си проекта ми и си го копирал.

Бесъл доближи лицето си до нейното, присвивайки очи.

— Ще ти дам малък съвет, сладурано. Недей да разпространяваш клевети, които само те правят смешна в очите на другите. Боб Доун получи проекта ми вчера и не очаквай Хари Вайс да ти помогне. Дадох му копие в присъствието на секретарката му. Така че приятелчето ти няма да може да те измъкне този път. — Забеляза израза на лицето й и се ухили. — Вече си била при него, нали? И той ти е казал да се оправяш сама. Знаеш ли какво? Вземам си думите обратно. Разправяй каквото си щеш. Никой няма да ти повярва. Сигурно най-сетне ще уволнят сладкото ти дупе. Тогава може би ще ти позволя да се върнеш тук и да ми правиш кафе. Но ще трябва да носиш по-къса пола.

— Върви на майната си, Пийт!

— Предпочитам да съм в твоята компания. Трябва да знаеш, че си губиш времето като търговски мениджър, Лита. Такава страстна мацка като теб.

Обзе я толкова силен гняв, че цялото й тяло потрепери.

— Харесва ми, когато правиш така — лаконично отбеляза Пийт. — Гърдите ти се поклащат.

— Ще ти го върна! Долен подлец.

— О, да. Мно-о-ого ме е страх. — Той се наведе над нея, отвори вратата и продължи с престорено весел глас: — Радвам се, че се видяхме. Благодаря ти, че намина.

Лита се стегна, изправи се и излезе от кабинета му. Обзе я странно спокойствие. Върна се в собствения си офис, мина покрай изнервената Джанис и затвори вратата. Прекара остатъка от сутринта в разтребване на кабинета си. Имаше няколко талисмана, чанта с грим, няколко папки с недовършени проекти, които скъса и изхвърли. Почисти методично цялата стая, както бе направила с кабинета на шефа си преди повече от година. Всичко бе подредено и чисто до блясък. После излезе.

— Джанис, можеш да си вземеш почивка до края на деня.

— Защо?

— Няма да имам нужда от теб днес — отвърна Лита.

Без да обръща повече внимание на притеснената си секретарка, тя слезе с асансьора и влезе направо в кабинета на Хари.

Вайс вдигна поглед и въздъхна тежко:

— Виж, Лита, вече взех решение. Този път не мога да ти помогна. Няма да кажа на Боб Доун, че идеята за рекламната кампания е била твоя.

— Не се налага да го правиш. Напускам.

Хари попита, сякаш не е чул добре:

— Какво?

— Надявам се, че ще повишиш Джанис, Хари. Тя го заслужава, защото е талантлива. Поне е най-добрата секретарка в тази проклета компания.

— Стори ми се, че каза „напускам“.

— Така е. — Лита го погледна и в очите й се четеше дива ярост. Хари не я бе подкрепил и това бе най-ужасното нещо в кариерата й. По-ужасно дори от загубата на парите й заради измамата на Рупърт. — Сбогом.

Завъртя се на пети и излезе. Не искаше дори да стисне ръката му.