Мери Хигинс Кларк
Къщата (25)

24

7 август

Хенри и Фийби Спрейг седяха на една маса на открито в „Уейсайд“. За първи път през това лято Хенри беше извел жена си да обядват навън. По устните на Фийби играеше усмивка. Обичаше да наблюдава хората, а главната улица на Чатам беше оживена. Туристите и жителите на града разглеждаха стоките по витрините, влизаха и излизаха от магазините за деликатеси или бързаха към многобройните ресторанти.

Хенри погледна менюто, което му подаде салонната управителка. Реши, че ще поръча шунка с яйца и холандски сос, защото знаеше, че на Фийби й харесва начинът, по който ги приготвяха в заведението.

— Добро утро. Готови ли сте с поръчката, сър?

Хенри вдигна очи и се втренчи в поразително красивата сервитьорка. Беше Тина, младата жена, която беше видял в „Чешир“, срещу фризьорския салон, в началото на юли. Тогава Скот му каза, че е актриса в театъра на Кейп Код.

По нищо не пролича, че го е познала, но всъщност миналия път почти не го забеляза, преди да изхвърчи от бара.

— Да, можем да поръчаме.

Докато се хранеха, Хенри Спрейг коментираше минувачите.

— Виж, Фийби, внуците на Джим Сноу. Помниш ли как ходехме заедно със семейство Сноу на театър?

— Престани да ме питаш дали помня. Да, разбира се — сопна му се тя и продължи да си пие кафето. Само след миг се приведе напред и се огледа, а очите й шареха от маса на маса. После промърмори: — Толкова много хора. Не ми се стои тук.

Хенри въздъхна. Надяваше се, че избухването й е добър признак. При някои пациенти лекарството, което Фийби приемаше, имаше невероятно добро действие — спираше развитието на болестта на Алцхаймер и дори я лекуваше. Откакто й го предписаха, Фийби понякога си възвръща за кратко време паметта, помисли си той. Или просто си въобразявам, защото на мен ми се иска да е така?

Сервитьорката им донесе сметката. Когато остави парите на масата, Хенри я погледна. Имаше притеснен и потиснат вид, а жизнерадостната й усмивка беше странно отнесена. Познала ме е, каза си той, и сега се чуди дали я свързвам със Скот Коуви.

Стана му приятно от откритието и нямаше намерение да се издава. Изправи се с усмивка на безразличие и дръпна назад стола на Фийби.

— Готова ли си, скъпа?

Фийби се втренчи в сервитьорката и я попита:

— Как си, Тина?