Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава
Българска, първо издание
Редактор: Дочка Русева
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Художник: Стоян Шиндаров
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Мария Бозева
Дадена за набор на 10.II.1981 година
Подписана за печат на 25.IV.1981 година
Излязла от печат на 30.V.1981 година
Формат: 1/32 84/108
Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Картините са четири
Бавно и методично Стрезов разгръщаше документите в папката. Уредникът на музея седеше неподвижен на стола, вперил поглед в пепелника. От снощната му приказливост не беше останала и следа.
Стрезов се срещна с Гребенаров, така се казваше уредникът на местния музей, в ресторанта. Там Гребенаров му разказа една предълга заплетена история, пълна с отвлечени изкуствоведчески разсъждения и неясни спомени от миналото, от която Стрезов успя да разбере следното: Интересът на Гребенаров към изобразителното изкуство датирал от времето преди неговото следване в чужбина. Още тогава той знаел (знаел е твърде силно казано!), по-скоро в него било залегнало убеждението, че в местния музей има и друга картина от художника Н. (истински ранен Н.!). Видял я при една ученическа екскурзия. И ето че сега, седмица, откакто дошъл да оглави местния музей, не можел да открие никаква картина от ранния период на художника. За подобна картина не се сещал дори и предишният уредник.
— Тя е сякаш пред очите ми. Рибар, няколко лодки и море в горния десен ъгъл — завърши разказа си Гребенаров.
И инспектор Стрезов предложи да посети на следната сутрин музея.
… „Няма нищо по-приятно от преглеждането на стари документи“, мислеше си Стрезов, след като предварително обходиха с Гребенаров мазето и тавана на старинната къща-музей. И сега в ръцете си държеше документ със следното съдържание:
„Дарявам на местния музей три картини: «Натюрморт с риби», «Старият Несебър» и «Утро».“ Отдолу датата — 27.XII.1945 година — и подписът на художника.
— Да — съгласи се Гребенаров унило. — Картините са три. Точно толкова, колкото са в мазето… И подписът е същият, както в долния десен ъгъл на картините. Вероятно съм се объркал…
— Нищо, нищо — каза снизходително Стрезов.
В стаята влезе възрастен човек.
— Начков, бившият уредник на музея — представи го Гребенаров.
— Какъв уредник съм аз! Човек за пенсия — махна с ръка Начков. — Допреди години тази сграда беше читалище. Малка библиотека, салонче за събрания и нещо като картинна галерия… Близо четиридесет години служа тук — и библиотекар, и уредник, и разсилен, ако щете. Когато се разболеех или ми се наложеше да отсъствувам, на вратата катинар висеше… А сега е друга работа.
— А Н. познавахте ли? — попита Стрезов.
— Познавах го, и то много добре. Приятели бяхме. Когато подари трите картите на галерията лично аз го помолих да напише бележката, която сега държите в ръката си — нека се знае колко са били и как са попаднали тук.
— Гребенаров твърди, че картините са били повече.
— Гребенаров каквото иска да казва. Но аз ви казвам, че никога не са били повече.
— Послъгвате — рече Стрезов и за да може Начков да разбере, че отсега нататък разговорът става сериозен, се легитимира. — А сега ми разправете цялата истина!
Какво кара Стрезов да се съмнява в думите на Начков?
Отговор: 70. Картините са четири