Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Светослав Славчев, Йордан Костов. Инспектор Стрезов решава

Българска, първо издание

Редактор: Дочка Русева

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Художник: Стоян Шиндаров

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Бозева

Дадена за набор на 10.II.1981 година

Подписана за печат на 25.IV.1981 година

Излязла от печат на 30.V.1981 година

Формат: 1/32 84/108

Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“ — София, 1981 г.

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Вместо предговор

— Влезте — покани ни Стрезов и потъна навътре в тъмния коридор. Настолна лампа с рефлектор светеше върху бюрото, отрупано с всевъзможни пружинки и зъбчати колелца. — Ще ме извините за малко!

Стрезов извади от джоба на бялата престилка часовникарска лупа и я постави на окото си.

Седяхме на фотьойлите и мълчахме. Гледахме как Стрезов, забравил за нашето съществуване, лови с пинцети пружинните и ги пъха обратно в дървената кутия на старинния стенен часовник. Сега, с престилката, лупата и пинцетите, той ни приличаше на техник от „Фина механика“ — намусен и ловък едновременно.

Бяхме свикнали да виждаме Стрезов в най-различни ситуации — да се катери по покриви, да разговаря професионално с шофьори, да се произнася върху датировката на един или друг старинен предмет, преди още да са дошли резултатите от експертизата, — но не и в ролята на часовникар. И точно в момента, в който Стрезов навиваше болтовете на задния капак, вратичките над циферблата се отвориха и кукувичката повтори девет пъти механичното си „ку-ку“, придружено от девет последователни поклона.

— А сега покажете ръкописа! — каза Стрезов и смени лупата с очилата.

Куфарчето беше между нас, на еднакво разстояние от двата фотьойла, и с нищо не издаваше, че в него има ръкопис. Почувствувахме се в положението на д-р Уотсън, който в началото на всеки разказ неизменно остава учуден от способността на своя приятел Шерлок Холмс да отгатва куп съществени подробности от биографията на непознатия посетител само по това, как е отворил вратата или пък доколко държи на външния си вид.

— Само без сравнения с Шерлок Холмс или прибързани аналогии с прочутия му дедуктивен метод! Присъствали сте на не едно разследване, придружавали сте ме къде ли не в желанието си да вникнете в научната обосновка при разследването на дадено престъпление, така че, както обичате да казвате, „материалът е събран, а написването е подробност“. Вадете ръкописа!

Извадихме ръкописа. Стрезов прекарваше вертикално поглед през страницата и отгръщаше следващата. Знаехме, че владее до съвършенство избирателната система за бързо четене. И друг път сме се учудвали на бързината, с която преглежда обемистите папки, за да вземе решение по разследването, но този път, нека си признаем, се почувствувахме засегнати — на нашия ръкопис той отдели по-малко време, отколкото за поправката на часовника с кукувицата. А часовникът, макар и старинен, беше просто един стенен часовник, и нищо повече, докато ръкописът…

— Така! — рече Стрезов и остави ръкописа на масата. Неговото, „така“ беше нещо средно между „да“ и „не“, нещо като „така, но не съвсем“ — нещо, което най-малкото се нуждаеше от допълнителни разяснения. А той не бързаше да ги даде.

— Книгата се нуждае от… — наруши мълчанието Стрезов — от предговор!

— Вярно! — съгласихме се ние. — Да поясним на читателя, че истинското разследване най-често няма много общо с начина, описан в предложените тук задачи, защото животът не е логическа задача, а нещо далеч по-сложно, комплексно… Да разкажем за истинския Стрезов, различен от литературния инспектор Стрезов, от рисунките на художника…

По погледа на Стрезов разбрахме, че сме се поувлекли.

— Добре започнахте. Например това, че следствието не е просто логическа задача и че отговорите на много от въпросите най-често не са с един отговор, а крият в себе си десетки преплетени съдби. И още — само шерлокхолмсовска логика не е достатъчна. Успехът на криминалистиката като наука зависи от успехите на останалите науки. Преди още следователят да е изградил работата си хипотеза, достатъчно специалисти от различни области вече са по следите на престъпника. Провеждат се рентгено-структурни анализи, използват се радиационни методи на датировка, правят се трасологични експерименти или се идентифицират лица и предмети по останки с тегло хилядни части от грама.

— Вярно! — за втори път възкликнахме ние и започнахме да си припомняме онова, което бяхме видели в лабораториите по криминалистика или прочели в научно-популярната литература.

Кола блъснала човек. Шофьорът се изплашил и не спрял. После изтрил внимателно калника от кръвта и заличил всички видими следи. Измислил си алиби, и в него включил познати и роднини. Минало време и той се успокоил. Решил, че му се е разминало. Когато следствените органи го потърсили за първи път, държал се нагло. Но в една нащърбена част на бронята намерили миниатюрно вълнено влакънце. Изследвали влакното. Определили процента на естествената вълна и процента на изкуствената тъкан, установили начина на обработка на плата, състава на боята, името на фабриката, произвела плата, дата на производството и още ред подробности, с които се доказало недвусмислено, че влакното е от връхната дреха на пострадалия. Папката с анализите видяхме на служебното бюро на Стрезов. Видяхме и виновника, но вече не нагъл и безцеремонен, а признал всичко.

В случая все пак имате налице палто, влакно от палтото, добре измита броня на камион и жертва върху паважа, докато понякога се случва така, че на разположение е само малка купчинка пепел. Но се оказва, че и тя е достатъчна, за да излезе наяве истината.

Спомнихме си за прецизните уреди, за които лаборантът каза, че с тях може да се установи дали в момента на повече от сто километра разстояние свети електрическа крушка, или някой пали цигара; за рентгеновите снимки, които показаха, че изчезналата старинна икона е скрита под дебелия слой на нарисуваната отгоре картина…

Стрезов само се усмихваше и поглеждаше косо към часовника. В този момент на вратата се позвъни и в стаята нахълта старшина Варадин — запъхтян и понатежал от годините.

— Да тръгваме! — каза той, но като ни видя разположени свойски на фотьойлите с по чаша кафе пред нас, добави — Колата ви чака, другарю подполковник.

— Напред към седемдесет и първия случай! — засмя се Стрезов. — И да не пропуснете да напишете предговора!

Така и не написахме точно този предговор, който имаше предвид Стрезов. Въздържахме се по простата причина, че сериозно описание на съвременните технически средства, с които разполага днес криминалистиката, е работа за специалист и то не един, а няколко — всеки поотделно вещ в различна област — атомна физика, физикохимия или биохимия. Но вярваме, че там, където не ви достигнат знания за решаването на предложените задачи, ще ви помогне логическото мислене и интуицията.