Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- In Kirkpatrick’s Woods, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Fantastique, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,1 (× 86 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Втора глава
Виктория прекара нощта с Дънкан Къркпатрик.
Държеше я непрекъснато топла, обгръщайки я с тялото си.
Два пъти през нощта правиха любов.
Тя не беше сигурна, но имаше усещането, че бе тази, която пое инициативата при сблъсъка, който както при предишния бе изпълнен с дива експлозия от страст.
На следващата сутрин ръцете му направиха напразен опит да я задържат на матрака, когато тя скочи от леглото.
Не си казаха нищо, докато тя се обличаше.
Къркпатрик се обърна по корем и скри главата си под възглавницата.
По-късно следобед той я потърси. Тя стоеше в малката стая отпред.
Почука на дървената рамка на вратата, независимо че си помисли, че Виктория си дава вид на жена, която чете книга. Стоеше на една страница вече тридесет и пет минути.
Мислеше за него.
За интимностите с него.
Начинът, по който я докосваше. Безмълвното благоговение на милувките му. Усмивката, с която я дари след втория път, когато правиха любов…
Тя се опита да изглежда равнодушна, когато го забеляза да стои до вратата. Естествено сърцето й биеше лудо. Желаеше го от първия ден на запознанството им.
А може би несъзнателно и от преди това.
Желанието е фантастично чудовище, нали?
Сега, когато бе спала с него, просто го гледаше, мислеше за него, искаше да опита отново.
— Заета ли си?
— Не, не. Просто чета. — Тя избута назад кичур от косата си. Който за съжаление не беше там, откакто се подстрига късо.
Ръката й увисна във въздуха.
Къркпатрик забеляза това естествено. Тайнствената му усмивка й го показа.
— Имаш ли нужда от нещо? — Лицето й незабавно пламна от двусмисления й избор на думи.
— Не мисля, че мога да отговоря на това — изсмя се той. — Освен да ти предложа да дойдеш с мен днес.
— Какво?
— Започвам нов проект и трябва да си набавя малко дървен материал, Виктория.
Къркпатрик никога не й бе предлагал да отиде с него да търси дървета. Знаеше, че е много придирчив към дървесината, която използваше. Беше любопитна за това как той я подбира.
— Бих искала да видя това.
— Наистина ли? — Очите му бяха изпълнени с веселие.
И Виктория знаеше защо.
— Просто поисках да видя няколко дървета, нали?
— Аха.
— След като ме помоли да дойда с теб.
— Аха.
Тя затвори книгата и я остави на масата до нея.
— Е, мога ли да дойда така?
Преценяващият му поглед я обходи цялата. Тя носеше панталони и тениска.
— Зависи от теб. Мисля, че си добре — идваш и отиваме, но може да поискаш да се преоблечеш с дълги панталони, за да покриват краката ти за защита.
— Добре, дай ми една минута.
Той кимна.
— Ще се видим при трактора.