Нора Робъртс
Относно Кейт (11)

Единадесета глава

Кейт тъкмо целуваше руснака, когато Броуди се изправи пред вратата на гримьорната й. Беше облечена с червена къса роба и все още не бе свалила сценичния си грим. Косата й бе прибрана в елегантен кок. Това бе специалната й прическа за втория танц, онзи испанския, със секси поличката.

Публиката полудя по нея, помисли си Броуди, както и той самия.

Беше се запътил да й го каже, а я завари омотала ръце около врата на руснака, с който се караха така ожесточено днес следобед. Зачуди се кой от двамата да убие първо.

— Извинете, че ви прекъсвам — прокашля се той.

Кейт само извърна глава и го погледна с искрящите си очи.

— Броуди — извика тя и протегна ръка, а Давидов леко прехвърли своята през раменете й и огледа хладно натрапника.

— Това ли е строителния предприемач? Онзи, който възнамерява да ме застреля? Сега вече иска да ме застреля още повече. Не му харесва да те целувам — каза той.

— О, не изглупявай — намеси се Кейт.

Броуди я стрелна с поглед:

— Точно така, не ми харесва това, че той те целува.

— Държиш се абсурдно. Та това е Давидов — обясни Кейт.

— Знам кой е — Броуди затвори вратата след себе си. Щом се налагаше да пролива кръв, предпочиташе да е на сравнително уединено място. — Днес се запознах с жена ви.

— Да, тя те харесва, както и момчето ти. И аз имам син и две дъщери — каза Давидов.

Той рядко устояваше на предизвикателствата, а и му харесваше да гледа как мъжа насреща му се пали, затова опря устни в косата на Кейт.

— Жена ми знае, че дойдох да целуна балерината — каза Давидов и я хвана за ръка, — която беше великолепна тази вечер, съвършена. Да, същата тази, на която няма да простя, че ме напусна.

— Чувствах се великолепно — потвърди Кейт, все още замаяна от успеха на представлението и без да усеща напиращата болка, — и съм щастлива.

— Щастлива — той завъртя очи, — като твой хореограф ме е грижа само дали ще танцуваш. Като твой приятел, обаче — той въздъхна и целуна ръцете й — съм доволен, че имаш това, което искаш.

— Всички ще сме много по-щастливи, ако се оттеглиш — изкоментира Боруди.

— Ревността не е привлекателна по принцип, а в този случай е и напълно неуместна — намръщи се Кейт.

— Убийството също не е привлекателно, но е доста подходящо за случая — отвърна й той.

— Един момент — каза Давидов, като ги прекъсна, — ако искате да се зъбите един на друг, почакайте само да се доизкажа. Написах „Червената роза“ специално за моята Рут — каза той и се обърна към Кейт — любовта на живота ми. Никой друг, освен теб, не е достоен да я замести и да изиграе Карлота като нея.

— О — сълзите напираха в очите и се търкулнаха по бузите й. — По дяволите.

— Липсваш ни. Държа да си много, много щастлива, иначе ще дойда до Западна Вирджиния и ще те довлека обратно — той хвана лицето й в ръцете си и прошепна на руски. — Искаш ли този мъж?

Тя кимна с глава.

— Да.

— Така да бъде — той я целуна по челото и се обърна да огледа отново Броуди. — Аз съм мъж, който обича жена си. Запозна се с нея и би трябвало да си разбрал, че тя е всичко, за което мога да мечтая. Целувам тази жена тук, защото ценя и нея. Ако имаш очи и си я гледал тази вечер, би трябвало да си разбрал и това.

Очите му блестяха предизвикателно.

— И въпреки всичко, ако сваря друг мъж да целува жена ми, ще му счупя краката. Но аз съм руснак.

— Аз обикновено започвам с ръцете. Ирландец съм — поясни Броуди.

Давидов се изсмя гърлено и лицето му светна.

— Харесвам го. Браво! — доволен, той удари Броуди по рамото и излезе.

— Не е ли чудесен? — попита Кейт.

— Само преди няколко часа го мразеше — учуди се Броуди.

— О — тя махна с ръка и седна пред огледалото, за да изчисти грима си. — Това беше по време на репетиция, тогава винаги го мразя.

— Винаги ли го целуваш след представление?

— Особено ако мине добре. Той е тиранин, но гений. Той е Давидов! — каза тя. — Нямаше да съм танцьорът, а може би и жената, която съм, ако не бях работила с него. Интимни сме, Броуди, но не сексуално. Никога. Той обожава жена си, ясно?

— Искаш да кажеш, че сте просто хора на изкуството — поколеба се той.

— Нещо такова. Подобно на бейзболистите, които се прегръщат и потупват по задниците след добра игра.

— Не си спомням да съм виждал брат ти да целува някой от съотборниците си след добър удар, да речем. Но става, приема се — каза той.

— Добре. Тази вечер бе прекрасна, нали? — тя се завъртя на стола. — Хареса ли ти?

— Ти беше невероятна. Никога не съм виждал нещо подобно. Никога не съм виждал друга като теб.

— О — тя скочи от стола и се метна на врата му. — Толкова съм доволна! — засмя се и изтри с пръсти отпечатъка от червило, който бе оставила на бузата му — Извинявай. Исках да бъде наистина забележително. Ставам много нервна, когато се сетя, че семейството ми е тук и ме гледа. Мама и тате са дошли чак от къщи, баба и дядо също. Всички лели, чичовци и братовчеди. Брендън ми изпрати цветя.

Тя грабна още салфетки, подсмръкна и седна отново на стола си.

— Помислих си, че ще ми прилошее, стомахът ми се бунтуваше — сложи ръка на корема си. — Музиката зазвуча и това бе всичко, което усещах.

Той огледа стаята. Беше отрупана с цветя. Стотици рози, бутилки шампанско, екзотичните й костюми бяха навсякъде. Всички тези блестящи неща, изпълващи стаята, бледнееха в сравнение с вълнението на Кейт.

Как е могла да зареже всичко това? Защо го е направила? — зачуди се той. Накани се да я попита, но вратата се отвори с трясък. Цялото й семейство нахлу в стаята и моментът отлетя.

 

 

На следващия ден, в къщата на баба й, тя отново беше гвоздея на програмата. Екзотичната сирена, която подпали сцената миналата вечер, бе заменена от прекрасна жена, която се чувстваше също толкова добре в дънките си, както и с боси крака.

Броуди беше доста озадачен и му бе трудно да свърже двата образа в една жена. Реши, че ще трябва да си даде време, за да успее да го направи. Най-доброто, което можеше да стори сега бе да се упражнява.

Къщата беше препълнена с хора. Бяха толкова много, че той се зачуди как им достигаше кислорода. Шумът бе неописуем.

До една от стените имаше пиано, на което непрекъснато свиреше някой. Звуча всичко от рок до Бах. Във въздуха се носеше ароматът от храната, която се готвеше в кухнята. Виното се разливаше щедро и изглежда, че никой не се застояваше на едно място за повече от пет минути.

Синът му се беше потопил в обстановката изцяло. Ако наведеше глава настрани, можеше да го види сред другите тела наоколо. Бяха се проснали с Макс на килима и си играеха. Последния път, когато мерна Джак сред хората, го видя седнал в скута на Юри и изглежда водеха доста сериозен разговор, като включиха и няколко бонбона в него. Преди това пък, се бе спуснал по стълбите и връхлетя върху двойка тийнейджъри. Тъй като Броуди не го бе видял кога се бе качил горе, сега го наблюдаваше изкъсо.

— Няма страшно, момчето е добре — каза жена, която имаше типичните черти за Станисласки — буйна, смела, красива, и седна на дивана до него. — Казвам се Рейчъл, приятно ми е — представи се тя с усмивка. — Лелята на Кейт. Не е лесно да ни запомниш, а?

— Много сте — призна той и направи отчаян опит да си припомни подробности около името Рейчъл. Сестрата на майката на Кейт. Точно така. Омъжена за… мъжа, който беше собственик на бар. А той пък, беше полубрат на Ник.

Изобщо не се учудваше, че му бе трудно да научи всички.

— Ще му намериш колая. Това там е моят съпруг — тя посочи към високия мъж, който бе обхванал с ръце врата на едро, чернокосо момче. — Опитва се да удуши сина ни Гидеон, докато разговаря със Сидни, забележителната червенокоска, която е женена за брат ми Мик. До тях е Лоръл, най-малкото от децата на Мик и Сидни. Мик е ей там, спорят с най-големия ми брат Алекс. Бес, съпругата на Алек, другата изключителна червенокоса жена, изглежда обсъжда нещо много важно с дъщеря си Кармен, Ник и Келси, дъщерята на Фреди. Високият красавец, който излиза от кухнята е Гриф, най-големия син на Мик, който изглежда е измъкнал малко храна от майка ми Надя. Запомни ли?

— А… — едва отвори уста Броуди.

— Това ти е достатъчно засега — засмя се тя и го потупа по коляното. — Има още толкова много от нас. Отпусни се, синът ти е добре. Но ти нямаш нищо за пиене. Вино?

— Може, защо не — съгласи се той.

— Ще ти донеса — тя го потупа отново и отиде за чаши. Почти веднага Гриф се стовари на дивана до него и започна да му говори за строителство.

В тази област поне, Броуди беше експерт.

Кейт се промуши между телата и седна на облегалката на дивана, като му подаде чаша с вино.

— Добре ли си тук?

— Да, идеално. Открих, че е като онова правило при планинарите, ако се изгубиш, стой на едно място и ще те намерят. Хората посядат при мен, говорим си няколко минути и се оттеглят. Скоро ще науча и кой кой е.

Докато говореше, Алекс седна до тях на дивана и подпря крака на масичката за кафе.

— С Бес смятаме да пристроим няколко стаи на вилата ни.

— Виждаш ли — каза Броуди на Кейт и се обърна отново на другата страна. — Какво точно имате предвид?

Кейт ги остави да си приказват и се оттегли към кухнята. Майка й беше край масата и приключваше с приготвянето на огромна салата. Надя стоеше до печката и надзираваше Адам, най-малкия син на Мик, който бъркаше нещо в тенджерата.

— Имате ли нужда от помощ — попита тя.

— В кухнята ми винаги е претъпкано — каза Надя. Косата й беше мека и снежнобяла, като пухкава къделя около силното й и набраздено от годините лице. Но очите й проблеснаха весело, когато потупа Адам по рамото. — Ето, справи се чудесно. Сега бягай да играеш.

— Ще ядем скоро, нали? Умираме от глад — измрънка детето.

— Много скоро. Кажи на братята и сестрите си, както и на братовчедите си, че трябва да подредите масата.

— Добре — той се изстреля от кухнята и се разкрещя на останалите.

— Винаги иска да командва — каза бабата.

Наташа се засмя.

— Мамо, всички деца искат да командват. Как се справя Броуди, Кейти?

— Говорят си с чичо Алекс — Кейт грабна един крутон, завъртя се към печката и вдиша парата от тенджерите. — Не е ли прекрасен?

— Има добри очи — каза Надя. — Будещи доверие и мили. Грижи се добре за сина си. Имаш добър вкус.

— Уча се от най-добрата — тя се наведе и целуна майка си. — Благодаря ти, че го прие така добре.

Сърцето на Надя трепна от вълнение.

— Отиди да помогнеш за масата. Младежът с теб и малкото му момче ще си помислят, че в тази къща не се яде.

— Скоро ще разберат, че не е така — тя грабна още един крутон и целуна майка си по главата на излизане от кухнята.

— Е — Надя се загледа в тенджерата — ще танцуваме на сватбата й скоро. Май си доволна от избраника.

— Разбира се, че съм — Наташа се зае да подправи салатата и едва виждаше кое къде е, тъй като очите й се замъглиха от сълзи. — Той е добър мъж, прави я щастлива. Да си призная, ако трябваше да избирам за нея, и аз бих избрала Броуди. О, мамо, толкова се вълнувам за моето бебче.

— Знам, знам — Надя се спусна да прегърне дъщеря си и й предложи ъгълчето на престилката си, а тя използва другия край, за да подсушат очите си.

 

 

До средата на седмицата Кейт бе затрупана с работа и обзета от нетърпение да отвори врати за първите си ученици. Студиото беше напълно завършено. Подът беше гладък и блестеше, стените проблясваха от огледалата. Офисът й бе подреден, кътчетата за преобличане бяха снабдени с костюми.

Предният прозорец с надпис „Школа за танци Кимбъл“ бе готов и монтиран. Тя стоеше на тротоара с длани на устните и не можеше да откъсне очи от него.

Сбъднати мечти, помисли си. Само трябваше да вярва силно и да се труди достатъчно дълго.

— Извинете, мис?

— Хмм — отнесена в радостта си, тя се обърна и премигна учудено. Беше жената от отсрещната сграда, спомни си Кейт, онази, която видя как Броуди я разнася на рамото си. — О, да, здравейте.

— Здравейте. Не сме се срещали преди — жената усукваше с пръсти дръжката на чантата си. Изглеждаше притеснена, също толкова, колкото беше и Кейт. — Аз съм Маржъри Роуън.

— Кейт Кимбъл.

— Да, знам. Всъщност, донякъде познавам и приятеля ви. Хазяинът ми го е наемал на няколко пъти за дребни ремонти по сградата, в която живея.

— Хм — каза Кейт като кимаше с глава.

— Както и да е, онзи ден си взех брошурите за училището от магазина на майка ви. Дъщеря ми, която е на осем, не спира да настоява да я запиша на балет.

Кейт се успокои, че не се оказа разговор свързан с нарушаването на спокойствието на малката уличка. Не само това, ами се отваряше възможност за още един ученик.

— С удоволствие ще ви обясня всичко, което ви интересува, както и на дъщеря ви, разбира се. Първите класове ще започнат следващата седмица. Искате ли да влезем, да разгледате училището? — покани я Кейт.

— Да си призная, на няколко пъти надничахме през прозореца. Надявам се да нямате нищо напротив — призна си смутено жената.

— Разбира се, че нямам.

— Казах на Одри, дъщеря ми, че ще си помисля. Изглежда вече съм решила. Бих искала да опита.

— Защо не влезете вътре да ми разкажете повече за Одри — настоя Кейт.

— Благодаря. Тя ще се прибере от училище скоро. Ще я изненадам приятно — жената се заизкачва по стълбите, поуспокоена. — Знаете ли, винаги съм искала да взимам уроци по балет, когато бях малка, но не можехме да си го позволим.

— Защо не го направите сега? — попита Кейт.

— Сега? — Маржъри се разсмя и влезе в студиото. — Твърде стара съм за балет.

— Чудесно упражнение е, увеличава гъвкавостта и е забавно. Никой не е твърде стар за това. Изглеждате в добра форма.

— Старая се — Маржъри се огледа, усмихна се замечтано на гредата, на огледалата, на снимките по стените. — Предполагам, че ще е забавно, но не мога да си позволя класове и за двете.

— Ще измислим нещо. Елате отзад в офиса ми — подкани я Кейт.

Един час по-късно Кейт се качи по стълбите към втория етаж. Искаше й се да сподели с някой. Броуди бе избран за тази мисия. Вече имаше още двама ученика. Първият тандем — майка и дъщеря. Това й даде някои нови идеи за училището. Щеше да изготви план за семейства. Започна да крачи из дневната си и спря изведнъж. Завъртя се бавно и осъзна, че напредъкът се забелязваше и на този етаж. Подът и стените бяха завършени, дървото блестеше като огледало.

Смаяна, тя влезе в кухнята си, където всичко светеше. Шкафчетата само чакаха да бъдат напълнени. Парапетът на прозореца крещеше за саксии с цветя. Прокара пръст по кухненския плот. Броуди беше прав за бара, помисли си тя. Не, те бяха прави, поправи се, за всичко. Апартаментът, както и всичко останало в сградата, бе плод на взаимни усилия и резултатът беше безупречен.

Тя се втурна в спалнята, Броуди бе коленичил на пода и монтираше дръжки на вратите на вградения гардероб. Джак седеше със скръстени крака, изплезил език между зъбите си и се мъчеше да затегне един болт в месинговата плочка на контакта.

Майк спеше доволно между тях.

— Няма по-хубава гледка от мъже, които работят — каза тя. И двамата вдигнаха поглед и сърцето й запя. — Здравей, красавецо Джак.

— Приключваме — каза й той. — Наложи се да дойда и да помагам, тъй като Род и Кери трябваше да ходят на зъболекар. Аз вече ходих, нямам кариеси.

— Браво на теб — поздрави го Кейт. — Броуди, бях толкова погълната от студиото долу, че не съм забелязала какво си направил тук. Изглежда чудесно, точно както го исках.

— Остана още довършителна работа тук и малко отвън, но по принцип е завършено — той не беше обзет от обичайното си приповдигнато настроение в края на работния ден. Беше потиснат от няколко дена.

— Страхотно е — тя приклекна до Майк, който се събуди и подскочи към нея, за да я поздрави. — Току-що се записаха още двама ученика. Ако успея да си намеря двама красиви мъже, които биха излезли с мен, за да го отпразнуваме, ще придаде подобаващ завършек на деня.

— Ще дойдем! — извика Джак.

— Джак, утре си на училище — пресече ентусиазма му Броуди.

— Мислех си за ранна вечеря — Кейт се опита да развесели натъжилия се Джак. — Хамбургери и пържени картофки.

— Тя говори за МакДоналдс — обясни Джак, метна се на гърба на баща си и го запрегръща силно. — Може ли да отидем? Моля!

Отново бе притиснат в ъгъла, помисли си Броуди.

— Много е трудно за един мъж да отхвърли предложение за такава изискана вечеря.

— Той иска да каже „да“ — Джак се прехвърли на Кейт и се вкопчи в крака й. — Може ли да тръгваме вече?

— Имам да довърша няколко неща тук — каза Броуди, приглади косата си назад и погледна към Кейт.

Често го правеше откакто се бяха прибрали от Ню Йорк, помисли си тя. Гледаше я, но някак си по по-различен начин. Достатъчно различно, че да накара жабите в корема й да се разскачат отново.

— Един час ще ти бъде ли достатъчен? — попита той.

— Идеално. Имаш ли нещо напротив, ако ти открадна помощника? Искам да отида и да кажа на майка ми. Тъкмо по пътя ще разходим Майк.

— Да, разбира се. И Джак, никакви умилквания.

— Той има предвид, да не си прося играчки. Ще взема каишката на Майк. Тате, а може ли… — той изтича към баща си и започна да му шепне нещо на ухото.

— Да, давай — каза баща му.

— Ще се върнем след час — увери го Кейт.

— Чудесно — Броуди изчака да слязат надолу по стълбите и седна на пода.

Трябваше да вземе решение и то скоро. Не стига, че той се беше отплеснал по Кейт, ами и Джак бе луд по нея. Един мъж можеше да си позволи някоя и друга рана в сърцето, но не биваше да причини това на детето си. Единственото нещо, което можеше да направи бе да си поговори с Кейт. Беше време да си изяснят какво става между тях двамата.

Най-вече трябваше да си поговори и с Джак. Трябваше да разбере какво мисли и чувства момчето.

Първо с Джак, реши Броуди. Може би синът му не виждаше нищо повече от един приятел в Кейт и щеше да бъде разочарован от идеята за евентуално постоянно, и по-значително присъствие в живота му. Откакто детето се помнеше си бяха само двамата.

Той погледна встрани и подскочи, след като долови движение с периферното си зрение.

— Ако намалиш тази шумотевица — каза Боб О’Конъл, — никой няма да може да те изненада.

— Харесва ми да слушам музика, докато работя — каза Броуди, но се изправи и я спря. — Какво има?

Не си бяха говорили от сцената в кухнята на семейство Кимбъл. И двамата се оглеждаха предпазливо.

— Искам да ти кажа нещо — започна Боб.

— Тогава го кажи.

— Отгледах те възможно най-добре. Нямаш право да казваш, че не е така. Може би бях доста строг, но ти пък беше доста буен. Трябваше да издържам семейство и го правех по начин, който смятах за най-добър. Сигурно си мислиш, че не съм прекарвал достатъчно време с теб — Боб замълча за секунда и пъхна ръце в джобовете си. — Може би наистина не съм. Не ми идва отвътре, не е както при теб и твоето момче. Истината е, че не беше толкова лесно дете каквото е Джак. Късметлия си в това отношение. Трябвало е да ти кажа всичко това по-рано, но го казвам сега.

Броуди не можа да отрони дума, въпреки че баща му го зяпна в очакване. Опитваше се да преглътне шока. Най-сетне каза:

— Знаеш ли, това беше най-дългата реч, която си произнасял, свързана с мен.

— Приключих — каза Боб. Лицето му се изпъна, завъртя се и тръгна да излиза от стаята.

— Татко — Броуди остави бормашината настрана. — Оценявам го.

Боб изпусна тежка въздишка, обърна се и каза:

— Е — търсеше подходящите думи, — да си довърша мисълта тогава. Може би не трябваше да те нападам онзи ден. Не и пред сина ти и твоята… момичето на Кимбъл. Майка ти ми подпали главата заради това.

Броуди не спираше да се учудва.

— Мама?

— Да — Боб ритна нервно една дъска. — Не го прави често, но когато се случи, може да ми смъкне кожата като нищо. Още не ми говори. Каза, че съм я изложил.

— Кейт ми каза същото и не ме остави, без да ме прати по дяволите, както тя си знае — оплака се Броуди.

— Не ме стресна особено, като ми се нахвърли. Но трябва да призная, че тя ще те вкара в правия път.

— Аз ще реша дали ще вляза в пътя — възропта Броуди.

Боб кимна. Тежестта, което носеше на раменете си от няколко дена насам, поолекна.

— Предполагам си вършиш работата. Не е зле за един млад предприемач.

За пръв път от дълго време насам Броуди се усмихна искрено на баща си.

— И ти не работиш лошо за водопроводчик.

— Едва ли. Не ти беше много трудно да ме уволниш.

— Ти ме ядоса — оправда се Броуди.

— По дяволите, момко, ако уволняваш всеки, който ти вдига кръвното, как ще задържиш екипа си? Как е ръката? — попита Боб.

— Добре е — Броуди я вдигна и сви пръстите си в юмрук.

— След като не си й нанесъл трайни щети, сигурно ще можеш да набереш телефона на майка си. Обади й се да й кажеш, че сме се сдобрили. Тя може да не ми повярва, предвид ситуацията. Още е сърдита, знаеш как е.

— Ще го направя. Знам, че те разочаровах… — поде Броуди.

— О, не… почакай… — прекъсна го Боб.

— Може би бях разочарование и за себе си — продължи Броуди, — но смятам, че се реванширах. Направих го заради Кони, заради Джак. Заради себе си също. Донякъде го сторих и заради теб, за да ти покажа, че струвам нещо.

— Доказа ми — Боб не беше добър в поемането на инициатива, но пое тази. Прекоси стаята и си подаде ръката. — Гордея се с това, което постигна.

— Благодаря — той пое ръката на баща си в здраво ръкостискане. — Предстои ми да поправям една кухня. Ще има и малко работа за водопроводчик. Заинтересован ли си?

— Може и да съм — усмихна се Боб.