Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Матрицата на съдбата (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
That Familiar Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 98 гласа)

Информация

Форматиране
Xesiona (2012)

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Даксан заведе Соша на едно от любимите им места, на върха на скалата зад дома им. Когато стигнаха, той се облегна на скалната стена, и придърпа гърба й към себе си. Почти както го бяха направили първият път. Докато двамата наблюдаваха играта на лунната светлина, трептяща върху сполтамското море, силните му ръце обгръщаха кръста й. Това бе тяхното любимо време. Нощта.

На тази скала можеха да бъдат себе си, далеч от бдителните очи на местните жители на Агни. Брадичката на Даксан докосна рамото на Соша в нежна ласка. С всеки изминал миг, с всяка дума, която произнасяше той, с всяка целувка, с всяко докосване — Соша го обикваше все повече и повече.

О, колко го обичаше!

Той беше като блестящото море пред тях. Екзотично красив на повърхността, объркващо сложен и неразгадаем отвътре. Даксан непрекъснато разкриваше пред нея все повече от себе си. И макар до сега да не бе правил това, той вече не се страхуваше да разтвори душата си напълно. До край. Даде й всичко. В замяна тя му отговори със същото.

Соша си спомни деня, в който направи избора да не се подчини на заповедта на своя крал и да се впусне в приключение. Тук тя го бе намерила.

Истина бе, че дните на Сполтам не бяха леки. Трябваше да стои зад стените на неговото имение, в повечето случаи добре прикрита. И въпреки че Даксан се доверяваше на слугите си, Соша никога не трябваше да забравя да държи очите си сведени, когато говори с тях. Но ако сега пак й се наложеше да избира, отново би направила същото. Щом Даксан помагаше на техния народ да оцелее и тя щеше да бъде тук, плътно до него.

Залезите на Сполтам бяха удивителни, както и постоянният, за щастие, достъп до божественото питие „Залез“.

Имаше вечери като тази, когато красотата на небето, звездите и морето се запечатваха в съзнанието й, подобно на топлите ръце, които я държаха в безопасност. Които я държаха с любов. До нея беше Даксан, нейната единствена, истинска половинка.

Защото когато беше с него, всичко беше наред.

Да, тя беше направила най-добрият избор.