Робърт Шекли
Клопка за хора (9)

9

По средата на 42-ра улица стоеше стена, чийто край не се виждаше нито на север, нито на юг. Изникнала само за една нощ, тя имаше циклопична структура и бе построена в псевдосантименталния стил на нюйоркската архитектура. Това, Бакстър го разбра, бе едната страна на нов гигантски жилищен комплекс за хора с по-високи от средните доходи. По време на строежа му цялото улично движение за Таймс Скуеър бе отбито през тунела „Куийнс Бетъри“ и източната бариера на 37-ма улица.

Стив прецени, че този нов маршрут ще му отнеме не по-малко от три седмици и ще го изведе до неизследвания район „Гармънт“. Той разбра, че надбягването за него бе свършило.

Смелостта, твърдостта и честността бяха претърпели поражение и ако не бе религиозен, Стив Бакстър сигурно щеше да се самоубие. С нескрито огорчение той включи малкото транзисторно радио и изслуша последния бюлетин.

Четирима състезатели бяха вече стигнали Управлението на Държавния поземлен фонд. Други петима, идващи през откритите южни подстъпи, се намираха на няколкостотин ярда от целта. А съобщението, което Стив чу, че Фрайхоф Сейнт Джон е получил пълна амнистия от губернатора и отново е на път, приближавайки Таймс Скуеър от изток, доведе унижението му до краен предел.

В този най-черен за него миг Стив почувствува една ръка на рамото си. Той се обърна и видя Флейм. Смелата девойка се бе заклела да няма нищо общо повече с него, но се бе огънала. Този вежлив, уравновесен мъж означаваше за нея повече, отколкото нейната гордост, повече вероятно от самия й живот.

Но как можеха да преодолеят стената? Това бе съвсем проста работа за дъщеря на разбойнически главатар. Ако човек не може да заобиколи една стена, да мине през нея или под нея, тогава трябва да мине над нея. И за тази цел тя бе донесла въжета, туристически обувки, метални клинове, шипове за обувки, чукове и брадви — пълна екипировка за алпинизъм. Тя бе твърдо решила, че Бакстър трябва да получи последна възможност да постигне мечтата на сърцето си, че тя, Флейм О’Рок Стайнмец, трябва да го съпроводи и че този път тя не бива да получи отказ.

Започнаха да се катерят рамо до рамо по гладката като стъкло безкрайна стена на сградата. Дебнеха ги безброй опасности — птици, самолети, снайперисти, хитри престъпници, — всички рискове, които големият град може да поднесе като изненада.

А далече някъде долу, с лице като че ли изсечено от гранит, ги наблюдаваше старият Пабло Стайнмец.

След нескончаем низ от опасности стигнаха до върха и започнаха да се спускат от другата страна…

И тогава Флейм се подхлъзна!

Бакстър с ужас видя как стройната девойка полетя надолу към своята гибел, за да намери смъртта си на Таймс Скуеър, нанизана на острия като игла връх на една автомобилна антена. Обезумял от скръб, Бакстър се спусна надолу и коленичи до нея.

А от другата страна на стената старият Пабло усети, че се бе случило нещо фатално. Той потрепера, устата му се изкриви в предчувствие за нещастието и посегна слепешката към бутилката.

Силни ръце изправиха Бакстър на крака. Той вдигна неразбиращи очи към любезното румено лице на служителя на Държавния поземлен фонд.

Трудно му бе да повярва, че е завършил състезанието. Със странно притъпени чувства видя как пробивността и високомерието на Сейнт Джон предизвикаха буря от смях във взривоопасния бирмански квартал на изток от 42-ра улица и как Сейнт Джон бе принуден да потърси убежище в лабиринта от развалините на обществената библиотека, откъдето не би могъл сам да се измъкне.

Но на Стив Бакстър не бе в характера да злорадствува, дори когато злорадството бе единствената възможна реакция. Най-важното за него бе, че той бе спечелил, бе стигнал до Управлението на Държавния поземлен фонд навреме, за да предяви искане върху последния останал акър земя.

Това бе струвало безброй усилия и страдания и живота на една млада девойка-разбойник.