Карън Хоукинс
Да изгубиш сърцето си (1)

Тя разбъркваше картите, пръстите й прелитаха по протритата им повърхност.

— Е? Какъв ще е залогът?

Дугъл улови ръката й и я стисна в дланта си. София леко разтвори устни, а дишането й се ускори. Ръката й беше аристократична, с красива форма и дълги изящни пръсти, но кожата на дланта й беше покрита с мазоли.

Тя сви пръстите си и попита рязко:

— Аз ли да определя залога?

Той плъзна палец над китката й, където кожата й беше нежна и гладка. Колко несправедливо беше, че е принудена да върши всичката домакинска работа сама. Тя наистина ли готвеше и чистеше? Дугъл беше разбрал, че Ангъс и Мери бяха взети назаем от къщата на ескуайъра, след като София бе решила да му измъкне спечеленото. А след това… щеше ли тя да успее да се върне към предишния си живот.

Искрица съжаление премина през него, докато пускаше ръката й.

— Аз знам какво искам за залог.

Тя отдръпна ръката си, а бузите й подозрително пребледняха.

— По-лош сте, отколкото предполагах, МакЛийн.