Ърнест Томпсън Сетън
Сребърното петънце (3) (Историята на един гарван)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silverspot, The Story Of A Crow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2012)

Издание:

Ърнест Томпсън Ситън. Уинипегският вълк

 

Рецензенти: Петър Съмналиев, Рита Ханджиева

Редактор: Юлия Илиева

Художник на корицата: Петър Кръстев

Художник-редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Катя Шокова

Коректор: Юлиана Трендафилова

ИК „Земиздат“

История

  1. — Добавяне

III

Гарванът се държи глупаво до един определен момент, и то само нощем. И само една птица ужасява гарвана — бухалът. Когато тези две злини дойдат заедно, това вещае сигурна смърт на злощастните птици. Едва доловимият крясък на бухала след падането на мрака е достатъчен да ги накара да извадят глави изпод крилете си, да се разтреперят и да останат обезверени чак до сутринта. При много студено време, когато птиците излагат по този начин главата си, може да замръзне едното, а понякога и двете очи. Следва пълна слепота, а следователно и смърт. Болници за гарвани няма.

С настъпването на утрото смелостта им се възвръща. Ободрени, те претърсват гората на цяла миля, докато открият бухала, и не успеят ли да го убият, го измъчват почти до смърт и го прогонват на 20 мили.

През 1893 г. гарваните пристигнаха както обикновено в Кесъл Франк. Няколко дни след това минавах през гората и попаднах случайно на следите на заек, който беше препускал с всички сили по снега и се беше промъквал на зигзаг през дърветата, като че някой го беше преследвал. Колкото и да е странно, не открих никакви следи от преследвачи. Тръгнах по следите на заека и скоро открих капки кръв върху снега. Малко по-нататък се натъкнах и на полуизядените останки на малко сиво зайче. Убиецът си оставаше истинска загадка, докато след внимателно оглеждане не зърнах върху снега голяма следа от два пръста и красиво изписано кафяво перо. Всичко се изясни — вирджински бухал! Половин час след това, когато минах отново през същото място, на едно дърво, само на десетина крачки от костите на своята жертва, стоеше с кръвожаден поглед самият бухал. Убиецът все още се навърташе наоколо. Очевидните доказателства не поставяха под съмнение неговото престъпление. Когато се приближих, той издаде едно гърлено „гррр-оо“ и отлетя да обиколи голямата мрачна гора, като размахваше бавно криле.

Два дни след това на разсъмване настана голяма суматоха сред гарваните. Излязох рано, за да видя какво става, и върху снега зърнах няколко носени от вятъра черни пера. Тръгнах точно срещу вятъра и скоро забелязах окървавените останки на гарвана и голямата двойна следа, която ми подсказа, че убиецът отново е онзи бухал. Наоколо личаха белези от борбата, но свирепият убиец явно е бил по-силният. Нещастният гарван е бил смъкнат от дървото през нощта, когато в тъмнината е бил лишен от възможността да се отбранява.

Обърнах останките, по една случайност изрових главата от снега и възкликнах със съжаление. Уви! Това беше главата на Сребърното петънце. Угасна дългият живот на Сребърното петънце, толкова полезен за своя род, но накрая покосен от бухал, от който беше научил стотици млади гарвани да се пазят.

Сега старото гнездо при Шугър Лоуф е пусто. Гарваните пак долитат през пролетта при Кесъл Франк, но без своя знаменит водач. Те намаляват и скоро няма да се мяркат повече из старата борова гора, в която заедно със своите прародители са живели и са се учили векове наред.

Край