Дейвид Морел
Шпионинът, който дойде на Коледа (4)

Трета част
Влъхвите

— Така наречените трима влъхви са споменати на едно-единствено място в Новия завет и то е някъде в началото на Евангелието от Матей — каза Каган.

Взираше се в прозореца, нащрек за издайническо движение в сипещия се сняг.

— Коул, чел ли си някога описанието на Рождество Христово в Библията? — Момчето не отвърна нищо. — А да си чувал някой да чете на висок глас тази част от евангелието, докато си бил на църква?

— Опасявам се, че отдавна не сме били на църква — обади се с приглушен глас Мередит от кухнята, където правеше кафе.

— Не може да е било по-отдавна от моя последен път — рече Каган.

Това не беше вярно; каза го, само за да прояви съпричастност. Вчера следобяд бе прекарал цял час пред възстановката на Рождеството в една от катедралите на Санта Фе, опитвайки се да преодолее обзелото го вълнение и да реши какво да прави.

— Тримата влъхви се споменават съвсем бегло. Само с няколко изречения. Това е удивително, като се има предвид колко много е изписано за тях в последствие. За да разбереш какви са били всъщност, трябва да знаеш, че Евангелието от Матей е било написано на иврит или на гръцки. През годините е било превеждано многократно на други езици. Имало е промени. В английския език думата „влъхви“ се е появила едва няколко века по-късно. Когато езиковедите се опитват да обяснят значението на оригиналната дума, обикновено я превеждат като „астролози“ или „магьосници“.

С пресъхнала от стреса и дехидратацията уста, Пол чу как Мередит пълни с вода кафе машината в кухнята.

— Звучи логично да ги наричаме астролози, защото се казва, че са проследили пътя на една звезда. Но аз предпочитам да ги наричам магьосници. Тази дума звучи ли ти познато, Коул?

— Не съвсем.

— Думата „магия“ води началото си от нея. Каган усети, че е събудил интереса на момчето и се наведе напред, защото му се стори, че забеляза някакво движение на улицата, но реши, че му се е привидяло. Поне се надяваше да е така.

— Евангелието казва, че са дошли от изток. Ако отвориш една карта на света по онова време, страната, от която са дошли, би трябвало да е Персия. Сега се нарича Иран. Чувал ли си за Иран, Коул?

— Ами, да. Когато мама и татко гледат новините.

— Това е страна, която е оказала голямо влияние върху историята. В наши дни тя е в основата на голямо напрежение и насилие. Преди две хиляди години ситуацията не е била много по-различна. Персия е искала да контролира земите, с които е граничила, в това число и Израил, страната, в която Исус скоро щял да се роди. Персите не били завладели Израил, защото Римската империя го била обявила за своя територия. Да нападнат Израил било все едно да нападнат Рим, а това било лоша идея. Понякога персите пресичали границата и правели набези над селищата, за да накарат римските войници да ги преследват и да им устроят засада. В края на краищата, понеже не разполагали с достатъчно сили за масирано нападение, прибягнали до друга тактика, най-старата и най-надеждната, далеч по-ефективна от едно сражение — изпратили шпиони.

— Шпиони? — учуди се Коул.

Пол се намръщи отново, защото в снежната завеса от другата страна на оградата му се мярна нещо като сянка, но щом се вгледа по-внимателно, сянката изчезна като мираж.

— Магьосниците били свещеници с огромно политическо влияние. Днес в Иран вероятно биха ги наричали аятоласи^[1]. Това е дума, която чуваш често по телевизията, въпреки че в древните времена влъхвите владеели тайно, могъщо познание, равно по значение на магия. В Евангелието от Матей не се споменава точният брой на магьосниците, които отишли в Израил. Обикновено се счита, че са трима, за щото са поднесли три дара на младенеца Исус. А и предвид обстоятелствата, би било глупаво повече от трима да предприемат подобно пътешествие. Колко то по-малко, толкова по-добре. Едва ли са искали да привличат внимание.

Каган долови аромата на кафето, което завираше в кухнята. Устата му се изпълни със слюнка.

— Освен сцената в обора, какъв друг образ изниква в съзнанието ти, когато си помислиш за влъхвите?

— Ами по телевизията и на разни рисунки, които съм виждал, те обикновено яздят камили на път към една голяма ярка звезда в далечината.

— Точно така. Някои хора смятат, че това всъщност е било комета или струпване на планети — тогава светлината им е по-ярка от обичайното. А може и наистина да е било звезда, която е експлодирала. Каквото и да е било, мислиш ли, че е било лесно да се проследи?

Коул обмисли въпроса.

— Звездите се движат.

— Много си наблюдателен.

— Не бях забелязал, докато живеехме в Лос Анджелис. Имаше толкова много улични лампи, че не можех да видя небето. Но тук небето е толкова ясно, че виждам всички звезди. Любимото ми съзвездие е Орион, онова с формата на меч. Но то се мести и никога не е на едно и също място.

— Правилно. Всички небесни тела се движат по хоризонта, освен няколко така наречени фиксирани звезди, една от които е Северната звезда. Всъщност мъдреците навярно са се водили именно по нея, за да намерят пътя си през пустинята. Няма как да са се ориентирали по комета, струпване на планети или експлодираща звезда, защото ярката светлина щеше да се мести през цялата нощ. В определени моменти щеше да бъде над главите им или в противоположна на търсеното от тях място посока. И те щяха да се лутат в пустинята, докато умрат. Само чудо би могло да задържи светлината на едно и също място, за да им покаже пътя. Не казвам, че не може да е станало нещо подобно, но тази история така или иначе не е за чудеса. Маговете трябва да са имали съвсем друга причина да прекосят пустинята нощем. Въпросът, Коул, е: каква може да е била тя?

— Да избегнат горещините през деня.

— Добър отговор.

— Само че в училище изучаваме особеностите на времето, ледниковите епохи и разни такива неща, за да разберем дали климатът наистина се променя. И учителят ни каза, че по онова време някои пустини може да не са били толкова горещи, колкото са сега.

— И аз съм чел тази теория. — Каган насочи вниманието си към снежния пейзаж отвън. — Тогава да предположим, че пътуването денем през пустинята не е било толкова опасно, колкото е сега. Каква друга причина може да са имали магьосниците да пътуват нощем? На камили. В продължение на повече от месец. При положение, че камилите лесно биха могли да се спънат в тъмното и да си счупят краката. Подобно пътуване определено би било рисковано. Тогава какво е предимството на нощта?

Коул не разполагаше с отговор.

— Представи си, че това е военна история — подсказа му Пол.

— Може би не са искали да бъдат забелязани от римските войници?

— Коул, трябва да си помислиш пак дали не искаш да станеш шпионин. Позна. Маговете са пътували нощем, защото са били на тайна мисия и не са искали да бъдат забелязани от римските войници.

* * *

— Микрофонът е с клипс — каза Андрей.

— Закрепих го под яката на палтото ви. Настроен е да предава постоянно. Ще чувам всичко, което казвате, както и почти всичко, изречено близо до вас. От време на време ще ви давам инструкции през слушалката. — Руснакът пъхна устройството в лявото му ухо.

— Бандитът няма ли да я види? — Гласът на Броди потрепери не само от студ.

— Не си сваляйте шапката и дръжте наушниците спуснати колкото е възможно по-дълго. Накрая ще ви се наложи да я свалите, но слушалката е малка, с телесен цвят и е трудно забележима дори на дневна светлина. Той е загасил лампите. Гарантирам ви, че няма да ги светне.

— Телевизорът и коледните лампички също не работят вече — каза Михаил, който наблюдаваше къщата иззад елата.

— Микрофонът и слушалката имат малки батерии — обясни Андрей на Броди. — Те захранват този предавател-приемник, който при нормални обстоятелства бихме закачили за колана ви. Но ако заподозреният ви претърси — а той навярно ще го направи, — ще го намери, дори и да е тъмно, затова трябва да го скрием някъде по вас. Най-удачното място е в една от ръкавиците ви. Свалете ги, докато се приближавате към къщата. И ги оставете някъде веднага щом влезете. Настроих устройството на специална работна честота. Така няма да ви разсейвам, когато говоря с управлението. А сега да проверим дали всичко работи. Детектив Грант, тръгнете нататък по улицата и кажете нещо в микрофона.

Когато мъжът се отдалечи, Андрей чу глас в слушалката си, но той не принадлежеше на Яков. Беше гневният глас на пахана.

— Клиентите ни мислят, че съм им взел парите, без да имам никакво намерение да им доставя пакета. Те настояват, че лъжа! Смятат, че планирам да продам бебето на някой друг!

Нещо се строши, на заден фон се чу шум от счупване. Някакъв мъж с арабски акцент изкрещя:

— Искаш ли да ти отрежа палците? А ушите?

— Топките ти! — извика друг глас с акцент. — Ще те накараме да си ги изядеш! Така се разправяме с хората, които ни мамят!

Андрей погледна към Броди, като се постара видът му да не издава какво се случва.

— Някой ме търси по телефона. Извинете ме.

Тед знаеше за микрофоните, затова на Андрей не му се налагаше да се преструва, че говори по мобилен телефон, както когато се намираше сред тълпата на Кениън Роуд. Въпреки това, реши да прибегне до същия трик, този път по други причини.

Извади телефона от джоба на якето си и го отвори. После умишлено го изпусна в снега.

— По дяволите.

Продължавайки да разиграва театър, Андрей се наведе и започна да рови в преспите. Тънката кожена ръкавица едва предпазваше пръстите му от студа. Когато намери апарата, той беше целият в сняг. Андрей го избърса, престори се, че натиска някакъв бутон и после изгледа намръщено екрана.

— Нещо не е наред.

— Телефонът ви не работи? — попита го Броди.

— Сигурно се е напълнил със сняг. Хайде, дайте ми вашия.

Когато Тед му го подаде, руснакът набра някакъв номер и се отдалечи на известно разстояние, като се престори, че говори по телефона, докато всъщност говореше в микрофона, закачен на скиорското му яке.

— Ти ли ми звънеше преди малко?

— Какви ги вършиш? — попита паханът в слушалката му. Беше бесен.

— Трябваше да го направя. Ще ти обясня по-късно.

— Чу ли какво ти казах? Клиентите ни твърдят, че ги лъжа! Но аз няма да поема вината заради това, че ти се издъни! Ще се постарая да разберат кого трябва да накажат!

Андрей сдържа с усилие гнева си.

— Кажи им, че ще получат пакета преди полунощ.

— Гарантираш ли?

— Като го доставим, поискай им бонус.

— Отговори ми! Гарантираш ли доставката?

Андрей усети, че бузите му пламтят въпреки студа. Но по някакъв начин успя да се овладее и да отговори, без да повишава тон. Почти.

— Да, по дяволите. А сега ме остави да си върша работата.

Престори се, че натиска някакъв бутон на телефона и прекъсва разговора.

— Какво има? — попита го Броди.

— Вие имате семейни проблеми. Аз също. Андрей чу Яков да шепне от мястото си малко по-надолу на улицата:

— Проба. Едно, две, три, четири.

Тед веднага притисна пръст към предмета в лявото си ухо.

— Чувам го.

Когато Яков се върна, Андрей го попита:

— Детектив Гранд, микрофонът на господин Броди работи ли? Чухте ли гласа му във вашата слушалка?

— Съвсем ясно.

— Отлично. — Андрей се възползва от моментното разсейване на Тед и пусна телефона му в джоба си. Мъжът не забеляза нищо. — Добре, а сега да изрепетираме това, което трябва да направите.

* * *

Облечени в посипани със сняг дрехи, те напуснаха витото стълбище, минаха покрай асансьора и продължиха по един от хотелските коридори към обезопасената врата. Бяха петима: Андрей, Каган, Яков, Михаил и Виктор — наскоро пристигнал от Русия, когото Пол беше виждал едва няколко пъти. Андрей пъхна подобния на кредитна карта хотелски пропуск в един процеп. Електрическата брава се отключи с тих металически звук.

Андрей носеше кожените си ръкавици за стрелба, за да не остави отпечатъци по дръжката на вратата. Координирайки придвижването си с помощта на слушалки и скрити микрофони, петимата мъже бяха влезли в хотела през различни входове, за да не привличат излишно внимание. Когато минаваха покрай охранителни камери, всеки от тях бе придърпвал шапката си надолу. Така направиха и сега, когато се озоваха под последната камера, за която трябваше да се тревожат.

Затваряйки вратата след себе си, те се озоваха в продължение на коридора. От лявата им страна се простираха номерирани врати на стаи. В тази по-изискана част на хотела една привлекателна, добре облечена рецепционистка им се усмихна и посочи топящия се по дрехите им сняг.

— Виждам, че още не е спряло да вали.

— Нощта е прекрасна, само за разходки — отговори Андрей.

— Посетихте ли Кениън Роуд? — поинтересува се червенокосата жена.

— Много е впечатляващо.

— Това е най-голямата атракция в навечерието на Коледа. Всъщност през цялата година. Радвам се, че не сте я пропуснали. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Не, благодаря.

— Трябва да сте се регистрирали в хотела, когато не съм била дежурна. Не си спомням да съм ви виждала преди.

— И аз не си спомням да съм ви виждал. Върнахме се само за да вземем от стаите си няколко подаръка за едно парти.

— Надявам се да си прекарате добре.

— И ние.

Както можеше да се очаква на Бъдни вечер, от стаите не долиташе нито звук, защото всички гости бяха отишли на вечеря, да разглеждат атракциите или може би да чуят литургията в близката катедрала. Но въпреки че не съществуваше реален риск да бъдат прекъснати, петимата мъже трябваше да действат максимално бързо.

Докато Андрей разговаряше с рецепционистката, Михаил пристъпи зад нея, заби във врата и една спринцовка и натисна буталото.

— Хей! Какво пра…

Бързо действащата отрова накара жената да потръпне. Пет секунди по-късно тя се свлече безжизнена върху бюрото.

Другите мъже свалиха зимните си ръкавици и отдолу се показаха латексови. В грижливо изрепетирана последователност Михаил грабна пропуска на рецепционистката от бюрото, върна се в началото на коридора и отвори вратата на една служебна зона. Каган и Яков вдигнаха мъртвата жена, пренесоха я вътре и оставиха трупа. После се върнаха в коридора и затвориха вратата, която се заключи автоматично.

През това време Андрей и Виктор се изкачиха по едно извито стълбище и се спряха пред трите врати, които водеха към апартамента на мишената.

Останалите се присъединиха към тях.

Андрей погледна ръчния си часовник и кимна. Всичко се развиваше по план. Шест минути по-рано, в 8,00 вечерта, скрити сред тълпата от туристи на побелелия от сняг площад, мъжете бяха видели как Хасан, жена му и четиримата им телохранители се качиха в лимузината, която щеше да ги откара до офиса на губернатора на Ню Мексико. В 9,00 часа Хасан щеше да застане пред телевизионните камери и да произнесе първата от многото възторжени речи за новороденото Дете на мира и надеждите си за Близкия изток.

Но точно преди началото на речта, съпругата на Хасан щеше да получи обаждане по мобилния си телефон. И щеше да отговори на обаждането, защото изписаният на дисплея номер щеше да принадлежи на бавачката на нейното бебе.

Гласът обаче щеше да е мъжки. Той щеше да й разкаже в цветисти детайли какво се е случило с детето. И щеше да подчертае, че ако Хасан обича сина си, ще отмени речта.

И никога няма да държи отново подобни речи.

* * *

Каган се взираше в прозореца и търсеше скрити сред сипещия се сняг сенки.

Един от тях ще се опита да отвлече вниманието ми отпред — мислеше си той. — Вероятно Андрей. Приготвил съм му достатъчно клопки. Ето така разсъждава той. Междувременно Михаил и Яков ще нападнат отстрани. Но не трябваше ли вече да са предприели нещо? — зачуди се Каган. — Може би съм успял да ги заблудя. Мина доста време. Може би няма да се случи нищо. Може би са се върнали на Кениън Роуд.

Бебето проплака.

— Мередит? — каза той.

— Просто е неспокоен. Сигурно отново сънува.

— Не звучеше доволно.

— Сложих малкия си пръст на устните му. В момента го смуче. Вече се успокои.

— Не му позволявайте да се разплаче.

— Той е добро бебе. Няма да плаче.

Пол нито веднъж не погледна към жената. Взираше се напрегнато в прозореца, с пистолет в скута.

После продължи разказа си, опитвайки се да успокои Коул и Мередит, като се надяваше, че така ще превъзмогне умората и ще остане нащрек.

— В онези дни Йерусалим е бил столица на Израил. Управлявала го една римска марионетка на име Ирод, който се самопровъзгласил за цар на юдеите. Ирод бил голям параноик. Четиридесет години по-рано един бунт го принудил да избяга от Израил. Римляните нанесли жесток ответен удар и с помощта на хиляди калени в битките войници възвърнали властта на Ирод. След този случай той смачквал в зародиш всеки възможен опит за въстание, като веднъж стигнал дотам, че убил една от жените си, майка й и няколко от синовете й.

Една сутрин стражите на източната стена на Йерусалим му докладвали, че към града се приближават трима чужденци на камили. Самоувереното им поведение подсказвало, че са от знатно потекло. Когато стигнали до портата, те съобщили, че са свещеници с тайна мисия и поискали да поднесат почитанията си на Ирод. Как е реагирал той според теб, Коул?

— Не му е харесало, че се появяват така изненадващо.

— И още как, особено при положение че идвали от територията на най-близкия, най-голям враг на Израил. Ирод бил бесен и поискал обяснение от стражите си. Как влъхвите са успели да пропътуват целия път до Йерусалим, без никой да ги забележи? Защо римските войници не са ги заловили? Доколко самият той е защитен, щом някакви си чужденци прекосили пустинята, без никой да разбере?

Вече ти казах, че влъхвите имали репутацията на тайно общество с магически сили. Когато ги отвели при Ирод, те му разказали за удивителната звезда, която ги отвела до Йерусалим. Ирод бил изумен. „Звезда? — попитал той. — Каква звезда?“

Маговете отговорили: „Звезда, която известява раждането на новия юдейски цар“.

Каган чу стъпки — Мередит му носеше кафето. Понечи да й каже да се наведе, но не се наложи. Тя го накара да се гордее с нея, като се приближи без нито веднъж да вдигне глава над нивото на прозореца.

— Благодаря. — Той задържа дясната си ръка върху положеното в скута му оръжие и пренебрегвайки болката в лявата си ръка, поднесе чашата към устните си. Духна върху димящата течност, после отпи, като вдиша аромата й.

— Водата, която сложихте върху печката, ври — осведоми го Мередит.

— Чудесно. Нека продължава да ври. Ако нивото й спадне, долейте още вода. — Каган отново не отмести очи от прозореца. Чу как жената пропълзя по пода и седна до бебето.

— Докъде бях стигнал, Коул? — Не се нуждаеше от напомняне, просто искаше съзнанието на момчето да остане ангажирано със задаваните му въпроси.

— До Ирод и звездата.

— Точно така. — Припомни си отново какво му беше разказал преди години известният шпионин. — По онова време, както сред юдеите, така и сред римляните, се ширело поверието, че древните пророчества ще се сбъднат, че скоро ще се роди специален човек и ходът на историята ще се промени. В Книгата на пророк Даниил от Стария завет, която е написана стотици години по-рано, той разказва, че е имал видение за небесен знак, който ще доведе мистериозен водач, а с него — нова, безконечна власт.

Съществували много подобни предсказания. Римски историци като Светоний и Тацит споменавали пророчества за израилтянин, който щял да управлява света. Вергилий, един от най-големите римски поети, предрекъл, че от небето ще слезе дете, най-вероятно от съзвездието Дева, и ще сложи началото на златна ера.

— Сякаш е говорел за Дева Мария — каза изненадано Коул.

— А може да има и друго обяснение. Може би Вергилий е искал да впечатли някоя влиятелна личност, може би някой политик, чиято жена скоро щяла да ражда и чиито добродетели е искал да възпее. Вероятно детето й щяло да донесе мира, за който говори поетът. Може да е визирал дори самия римски император.

За тези пророчества могат да се намерят най-различни обяснения. Но те не са важни. Важното е, че две хиляди години по-късно хората продължават да им вярват с цялото си сърце.

Ирод явно също е вярвал в тях. Когато чул за вълшебната звезда, той обезумял от ярост и свикал жреците си, за да разбере какво мислят за твърденията на влъхвите. „В много от пророчествата действително се говори за звезда“ — съгласили се жреците. Ирод изкрещял: „Но казват ли пророчествата къде ще се роди новият цар?“ „Да“ — отговорили жреците и му цитирали древен текст, който гласял: „И ти, Витлеем, в никакъв случай не си маловажен, защото от теб ще произлезе цар на Израил“.

„Витлеем“ — промърморил Ирод. А сега, Коул, припомни си, че това бил жаден за власт социопат, който убил собствените си синове, защото подозирал, че кроят заговор против него. Какво би направил, ако сметне, че тронът му е застрашен от съперник? Той бил прехвърлил седемдесетте и се боял да не изгуби властта си. Въпреки че най-вероятно щял да бъде мъртъв по времето, когато детето стане достатъчно голямо, за да се превърне в истинска заплаха, последователите на това дете били друга работа. Ако се подготвял бунт, Ирод трябвало да го спре на всяка цена. Какво се е случило в действителност, Коул? Как мислиш?

— Не разбирам.

— Влъхвите били шпиони. И каква мислиш е била мисията им? Те се появили като по магия и разказали история за удивителна звезда и новороден съперник за трона. С каква цел?

— Историята определено го е вбесила.

— И какво е заключението?

— Може би това е била целта им — да го ядосат.

— Определено имаш инстинкт на шпионин. Магьосниците се възползвали от пророчествата и от репутацията си на хора, владеещи тайно познание, което им позволява да предсказват бъдещето, за да дестабилизират властта на Ирод.

— Дестабилизират?

— Да я отслабят. От шпионска гледна точка това била брилянтна тактика. Ако Ирод вземел решение да заповяда на хората си да потушат всеки признак на възможен бунт, ако за новородения владетел се разчуело из цялото царство, той вече нямало да е в състояние да се съсредоточи върху управлението на страната. Тогава Персия можела да засили нападенията си по израилската граница, докато отбраната на Ирод не стане толкова хаотична, че царството да рухне от само себе си. И Римската империя нямало да знае какво да предприеме, защото упадъкът на Израил щял да бъде предизвикан от самия Ирод.

— Имате право — каза Коул и по гласа му пролича, че е впечатлен. — Това, което са направили, е било далеч по-ефикасно от едно сражение.

— Стига планът им да беше проработил. Но Ирод показал колко е умен и защо е успял да се задържи на власт толкова много години. Инстинктите му го предупредили, че това би могло да е капан. Не че подозирал влъхвите. Дори собствените му жреци признали, че новодошлите имат способности на пророци.

Не, това, което го тревожело, бил Витлеем. Градът се намирал само на осем мили от Йерусалим, в плодороден земеделски район, чиито жители разполагали с достатъчно пари да организират въстание. Бил разположен между лесни за отбрана и трудни за нападение хълмове. Близостта му до Йерусалим го правела още по-подозрителен, защото оттам лесно можели да се извършват внезапни набези върху столицата.

Обзет от гняв, Ирод едва не заповядал на армията си да претърси Витлеем и да намери детето. Но се опасявал, че по този начин може да предизвика бунта, който искал да потисне. Затова решил да избере друг подход и това, което му хрумнало, било толкова неочаквано, че изненадало дори мъдреците.

Опитал се да ги вербува за свои собствени шпиони. „Детето, което сте дошли да търсите, е предопределено да стане цар — казал им той. — Продължете пътуването си. Отидете във Витлеем. Намерете Спасителя, известен от появяването на звездата. Поклонете се пред него. После се върнете тук и ми кажете къде е детето, така че и аз да отида да му се поклоня“.

Класически ход. Влъхвите били убедени, че Ирод не си дава сметка кои са истинските му врагове. Те се превърнали в това, което експертите от разузнаването наричат двойни агенти — шпиони, които се преструват, че работят за едната страна, докато всъщност работят за другата.

Когато потеглили на юг към Витлеем, те сигурно са били преизпълнени със задоволство. Вече били спечелили доверието на Ирод и можели да му говорят каквото си пожелаят, а той щял да им вярва. Лъжливите им сведения щели да го накарат да изпраща войници напред-назад из царството, докато силите му не отслабнат фатално в преследването на един фантом. Но във Витлеем се случило нещо забележително, нещо, което променило всичко.

— Какво? — полюбопитства Коул.

— Разбрали, че лъжливата информация, която дали на Ирод, всъщност била вярна.

* * *

— Наясно ли сте какво се иска от вас? — попита Андрей Броди. — Разберете колкото се може повече. Говорете за това, което сте научили, колкото е възможно по-естествено, така че заподозреният да не разбере, че го подслушваме. Интересува ни най-вече какви отбранителни мерки е взел.

— Да — започна Тед, — но…

— Да не би да размислихте? Не искате ли да помогнете на жена си и на сина си? Не искате ли да се извините за това, че сте я ударили?

— Кълна се в бог, никога не съм съжалявал повече за нещо през целия си живот.

— Тогава им го докажете. Може би ще успеете да убедите заподозрения, че не сме тук отвън, че е в безопасност и може да пусне семейството ви.

— Но…

Андрей го прекъсна.

— Добре, явно не искате да помогнете на жена си и сина си, хубаво. Разбираемо е, че не желаете да рискувате собствената си кожа. Самосъхранението е на първо място, така са устроени хората. Когато снайперистите от екипа на Специалните части обградят къщата, ще измисля друг начин да се оправим със ситуацията.

— Снайперисти? За бога, не.

— Господин Броди, нямам много алтернативи.

— Добре, добре. Ще вляза в къщата.

— Сигурен ли сте? Няма ли да размислите?

— Казах, че ще го направя!

— Говорете по-тихо. Заподозреният може да ви чуе.

— Съжалявам. Всичко е толкова…

Андрей положи ръка на рамото му, за да го успокои.

— Семейството ви ще се гордее с вас. Това е важното. Останаха само няколко подробности. Дайте ми вашите ключове.

— Ключовете ми? Защо?

— В гаража ви има ли някакво превозно средство?

— Един рейндж роувър.

— Заподозреният може да се опита да избяга с него. Кениън Роуд вече трябва да е отворена за автомобили. Може да се изкуши да си опита късмета.

Броди даде ключовете на Андрей.

— Ако Кениън Роуд вече е отворен за автомобили, защо екипът на Специалните части още не е пристигнал? Мина доста време.

— Добър въпрос. Ще се обадя да попитам в управлението. — Руснакът извади мобилния телефон на Тед, започна да набира някакъв номер и отново го остави преднамерено да се изплъзне от пръстите му. Апаратът падна в снега.

— По дяволите — изруга Андрей. — Трябваше да си сложа по-дебели ръкавици. Ръцете ми така са премръзнали, че не мога да държа почти нищо.

Той бръкна в снега, порови малко и измъкна телефона. Избърса го и се престори, че пак набира номер.

— Мамка му. Сега и този не работи. — Не искаше Броди да влиза в къщата с телефон. Пьотър несъмнено щеше да го намери и щеше да повика помощ. — Ужасно съжалявам. По-добре ми дайте назаем телефона на жена ви.

— Да ви го дам…? — Тед се напрегна. — Какво става тук?

— Не се тревожете. Полицейското управление ще ви осигури нов — обеща му Андрей.

— Как казахте, че се казвате?

— Не съм ви казвал. Аз съм детектив Паркър.

— Казахте ми, че микрофоните и слушалките ви позволяват да поддържате връзка с управлението. Тогава защо ви е телефонът на жена ми? Това е… Тук има нещо гнило. Покажете ми значката си.

— Значка?

— Искам всички да ми покажете полицейските си карти.

— Казах ви да говорите по-тихо — предупреди го Андрей. — Картата ми е под якето. — Той избърса предницата му от снега. — Наистина ли искате да премръзна само за да…

Тед отстъпи назад.

— Какво правите, господин Броди?

Когато мъжът се обърна, за да побегне по тъмната улица, Андрей го блъсна силно и го събори в снега. После притисна с коляно гърба му и навря лицето му в една преспа.

Броди започна да се бори и да се дави за въздух, но руснакът натисна лицето му още по-дълбоко в снега.

— Чуй ме — прошепна той в лявото ухо на Тед. — Ще правиш каквото ти кажа или ще те задуша. Усещаш ли как ноздрите ти се пълнят със сняг? Част от него се топи. В момента вдишваш вода. Скоро ще умреш от задушаване.

Броди започна да кашля с лице, заровено в преспата. Снегът приглушаваше звуците. Той направи несполучлив опит да се измъкне от преспата. Гърдите му започнаха да се свиват и разпускат конвулсивно.

— Чуваш ли какво ти говоря? — попита го тихо Андрей, като увеличи натиска върху гърба му. — Искаш ли да умреш в снежна преспа на Бъдни вечер, или предпочиташ да прекараш празниците с жена си и сина си?

Тед се опита да каже нещо под снега и се задави.

Руснакът веднага пъхна ръка под шапката му, сграбчи го за косата и повдигна главата му. Бузите на мъжа бяха покрити със сняг. Той направи опит да прочисти носа и устата си, но Андрей притисна ръка към лицето му, за да заглуши гласа му.

— Как се казват жена ти и синът ти? — промърмори руснакът. Отдръпна ръка от устата на Броди и същевременно допря глока си до слепоочието му.

По мустаците на Броди се стече сопол.

— Мередит. Жена ми се казва Мередит. А синът ми… синът ми е Коул.

— Хубави имена. Обзалагам се, че са чудесни хора. Такива ли са?

— Да.

— Обичаш ли ги, Тед? — Върхът на заглушителя на глока се вряза в кожата на Броди. Андрей си представи колко твърд и студен е металът.

— Дали ги обичам? — успя да отговори мъжът. — Разбира се.

— Докажи го, Тед. Докажи, че обичаш Мередит и Тед. Докажи колко много ти се иска да не беше удрял жена си. Това е шансът ти да бъдеш герой. Спаси ги. Спаси семейството си, Тед.

— Да — заекна Броди. — Ще направя всичко за тях.

— Тогава нищо не се е променило. Ще влезеш в къщата. Ще разгледаш какви отбранителни мерки са взети. Ще питаш за тях. Ние ще чуем всичко. И ще знаем какво да очакваме.

— Мередит и Коул…

— Ние се грижим за хора, които ни съдействат, Тед. Току-що ми хрумна нещо. — Андрей усети как го обзема ужасно съмнение. — Има ли компютър в къщата? Възможно ли е мъжът вътре да е изпратил имейл за помощ?

— Достъпът до интернет е с парола. Андрей въздъхна с облекчение.

— Добре. Преди да влезем в къщата, ще те уведомя, че идваме. Ще бъдеш предупреден. Всичко, което трябва да направиш, е да накараш семейството си да залегне на пода. Щом дадем урок на нашия приятел там вътре и си върнем онова, което открадна от нас, ще си тръгнем. И ще оставим теб, жена ти и сина ти да си живеете живота.

— Боже, как ми се иска.

— Онова, което мъжът открадна от нас, е изключително ценно. Искам да направиш всичко възможно да го получим живо.

— Живо?

— Става дума за едно бебе.

— А… какво търси едно бебе там вътре?

— Това не ти влиза в работата, Тед. Просто говори за бебето, когато го видиш. Кажи ми къде е. Когато влезем, искам да съм сигурен, че е невредимо.

— А моето семейство!

— Казах ти, просто ги накарай да залегнат на пода. Обещавам ти, че ти, жена ти и синът ти ще сте в безопасност. След час всичко ще е свършило. Нас няма да ни има. Семейството ти ще е живо благодарение на теб. Ти ще бъдеш герой в техните очи. Жена ти няма да има друг избор, освен да ти прости, че си я ударил. Разбра ли, Тед? Всичко ли ти е ясно?

* * *

Каган стоеше заедно с Андрей, Михаил, Яков и новият мъж — Виктор, пред трите врати в коридора. Иззад средната се чуваше приглушеният звук на телевизор, единственият шум в коридора. Другите гости навярно не бяха в стаите си, а празнуваха някъде из града.

Докато адреналинът му се покачваше, Пол чу достатъчно от телевизионната програма, за да разбере, че някакво малко момиче пита някого дали наистина е Дядо Коледа. Гласът на възрастен мъж отговори, че е.

Тримата телохранители се намираха в средната стая.

Съсредоточен върху това да контролира дишането си, Каган видя как Андрей извади мобилния телефон от джоба си. Той беше настроен на вибрация — руснакът очакваше обаждане от бавачката в апартамента. Нямаше да й отговаря. Просто трябваше да усети вибрацията.

Освен това се налагаше да провери от кого е повикването. По този начин бавачката изпращаше сигнал, че е подготвила лявата врата, като е закрепила парче пластмаса върху контролираното от пружина езиче на бравата, за да му попречи да влезе в касата на вратата и тя да се заключи. Същото щеше да е направила и с дясната врата.

Вече трябваше да е отнесла бебето в банята и да е легнала заедно с него във ваната.

Ваната не беше устойчива на куршуми, но изстрелите така или иначе нямаше да са насочени към нея. Въпреки това, като предпазна мярка, враговете на Хасан бяха подкупили бавачката да легне странично, с гръб към затворената врата на банята като държи бебето от вътрешната си страна, така че ако някой заблуден куршум попаднеше в помещението, бебето щеше да бъде защитено от жив щит.

Телефонът на Андрей избръмча тихо. Той погледна дисплея, за да провери номера. Кимна на другите, прибра апарата и извади глока от джоба на якето си.

Каган и останалите извадиха на свой ред оръжията си. Всички цеви бяха със заглушители. Всеки от мъжете дръпна назад затвора на пистолета си, за да се увери, че в патронника има патрон. Бяха го правили неколкократно преди началото на мисията, но въпреки това, го направиха отново по силата на навика.

Ръцете на Пол бяха потни под латексовите ръкавици.

Андрей кимна за последен път. Екипът се раздели. Каган и Михаил тръгнаха към дясната врата на стаята, където им бяха казали, че бавачката почиваше, когато жената на Хасан се грижеше за бебето. Яков и Виктор поеха към лявата врата, а Андрей, който обичаше да отвлича вниманието, пристъпи към средната.

Руснакът потропа шумно по вратата, с което несъмнено стресна телохранителите зад нея. Каган бутна с длан дясната врата, а в същия миг Яков натисна бравата на лявата.

В продължение на една напрегната секунда Пол усети съпротивление и се зачуди дали пластмасовата пластина на бавачката действително е свършила работа и е попречила на езичето да влезе в касата, но после Андрей потропа още по-шумно, той натисна бравата отново и вратата се отвори. Михаил моментално се прицели, за да се увери, че стаята е празна.

Андрей почука на средната врата за трети път, като извика: „Поддръжка!“, а Каган и Михаил се втурнаха в стаята отдясно. Както беше обещала бавачката, междинната врата беше отворена. Каган се престори, че се спъва в леглото, като позволи на Михаил да го изпревари, да се хвърли на земята и да открие огън в съседната стая на височината на гърдите и главите на пазачите.

Заглушителят направи изстрелите му почти безшумни. Разнесе се миризма на изгорял барут, Пол се втурна покрай него и започна да стреля, куршумите му се забиваха в телохранителите, които на практика вече бяха мъртви. Яков и Виктор изскочиха през отсрещната врата и също откриха стрелба, бяха застанали под такъв ъгъл, че да не попаднат под кръстосания огън.

От пазачите шуртеше кръв. Стенейки, те се свлякоха едновременно на земята, при което единият падна върху другите двама.

Михаил влезе в стаята и застреля всеки от мъжете в главата.

Каган изтича обратно при вратата, която беше отворил. Показа се в коридора и махна на Андрей да влезе. Щом Андрей се шмугна покрай него, той махна пластмасовата пластина, която беше прикрепена отстрани на вратата и освободи езичето на бравата. Затвори вратата, заключи я и последва другия мъж в средната стая, в която вече се носеше острият мирис на кръв.

Двамата с Андрей минаха по телата и се присъединиха към останалите от екипа в третата спалня, чиято външна врата Яков междувременно беше затворил и заключил.

Андрей почука три пъти по вратата на банята, два пъти, после веднъж: — това беше уговореният сигнал, че всичко е приключило.

След малко ключалката изщрака. Вратата се отвори и Пол видя една палестинка. Заради фереджето, което носеше, беше трудно да се определи на каква възраст е и как изглежда, но имаше тъмни, изразителни очи, в които се четеше нервност. Носеше черна кърпа за глава и семпла, широка черна рокля.

В ръцете си държеше едно арабско бебе. Детето беше облечено в сини ританки и беше увито в одеяло.

Жената погледна уплашено покрай Андрей и хората му към средната стая.

— Всичко свърши — каза Андрей.

Бавачката знаеше достатъчно английски, за да го разбере. Той и подаде дебел хартиен плик.

— Ето остатъка от сумата, която ти се полага. Дай ни бебето.

Жената изгледа намръщено плика, сякаш и се искаше никога да не се бе съгласявала да бъде част от всичко това.

— Вземи парите — каза и Андрей. — Ти ги заслужи. Замини някъде далеч.

Палестинката се колебаеше.

— Виктор — рече Андрей, — вземи бебето.

Виктор направи каквото му бе наредено. Невръстното дете усети, че вече не е в сигурни ръце и се размърда неспокойно.

Жената изглеждаше притеснена.

— Не се тревожи. Няма да му се случи нищо лошо — увери я Андрей.

Щом взе плика, Яков я простреля два пъти в гърдите и веднъж в главата. Тя залитна назад и се просна върху покрития с бели плочки под на банята. Яков стъпи върху нея и измъкна плика от ръката и.

* * *

— Следващата част на историята я няма в Евангелието на Матей — каза Каган. — Разказана е в това на Лука, където пише, че римският император издал декрет за преброяване на населението.

Той отпи от кафето. Имаше нужда от енергия и усети как пресъхналата му уста попива горещата течност. Дясната му ръка продължаваше да лежи върху оставения в скута му пистолет.

— Преброяването било важно по много причини. То определило размера на данъците, които Рим можел да поиска от Израил. Но освен това принудило евреите да пътуват, понякога надалеч, и по този начин им било напомнено, че са подвластни на всеки каприз на императора.

— Защо ги е принудило да пътуват? — попита Коул.

— Защото всяко семейство трябвало да се регистрира като част от племето — те го наричали род, — към което принадлежал съпругът. За да го направят, трябвало да отидат до града, от който водело началото си племето. Тук в историята се появяват Мария и Йосиф. Те живеели на север, в Назарет, но Йосиф принадлежал към рода на Давид, а Давид произхождал от град Витлеем, който се намирал на седемдесет и пет мили на юг от Назарет. Пътуването било трудно, защото се минавало през няколко каньона. А Мария била в напреднала бременност, затова трябвало да се придвижват внимателно и пътуването им отнело много повече време от обичайното. В резултат на това, когато пристигнали във Витлеем, се оказало, че много пътници са ги изпреварили и че няма свободни места, където да отседнат. Странноприемницата била пълна, както се казва в Евангелието от Лука.

Каган допи кафето си в мрака и се наведе, пренебрегвайки болката в ранената си ръка, за да остави чашата на пода. През цялото време не откъсна нито за миг очи от прозореца. Сега снеговалежът беше толкова силен, че оградата приличаше на неясно петно.

— Мария и Йосиф били принудени да спят в един обор. Мария родила там и понеже нямало къде другаде, оставила бебето в една ясла. Това е коритото, от което се хранят животните. Ако някога отидеш във Витлеем, Коул, ще видиш една пещера, за която казват, че е рожденото място на Исус. Може и да е вярно. Във Витлеем има много варовикови склонове, а в онези дни хората дълбаели пещери във варовика и ги използвали за обори. Харесва ми идеята за пещера. Пещерите са много по-лесни за отбрана от един обикновен обор.

Възстановката на Витлеемските ясли до вашето коледно дърво изобразява мъдреците от Изтока, които приветстват Мария, Йосиф и новородения Исус в обора. Но не е станало точно така. Матей казва, че влъхвите влезли в една къща, където открили Исус и майка му. Подобни детайли подсказват, че те са пристигнали известно време след раждането на Исус.

Щом се добрали до Витлеем, магьосниците направили това, което Ирод очаквал — започнали да разпитват за новородени деца, които са се появили на бял свят при необикновени обстоятелства. Ако питаш мен, последното нещо, което са очаквали, е било да намерят доказателства, потвърждаващи историята им. Целта им е била да дадат невярна информация на Ирод и да се опитат да го убедят в нея, доколкото е по силите им. Затова, когато чули за раждане в обор, те вероятно са решили, че това е подробност, от която могат да се възползват — велик цар, роден в обикновени условия. Контрастът с алчността на Ирод щял да го докара до лудост.

Но когато влъхвите се заели да проучат по-обстойно случая, опитвайки се да съчинят още по-голяма измислица, с която да баламосат допълнително Ирод, те дочули нещо още по-необичайно около раждането и то променило всичко.

— И какво е било то? — попита Коул.

— Нещо, свързано с другите хора от възстановката на Витлеемските ясли до коледното ви дърво. Ти вече ги спомена.

— Пастирите?

— Да. Във Витлеем се носела мълва, че нещо странно се е случило с пастирите. В нощта, в която се родило бебето, сред мрака, обгърнал ливадата, на която пасели овцете си, внезапно се появило странно видение, обкръжено от ярка светлина. То им казало да ликуват, да отидат във Витлеем и да потърсят родено в обор бебе, защото това дете било специално, то било Спасителя. Внезапно пред пастирите се появили и други ярки видения с думите: „Слава на Бога във висините. Мир на земята“. После всички до едно изчезнали, оставяйки овчарите сами в тъмнината.

Да ти призная, Коул, ако на мен ми се беше случило подобно нещо, сигурно щях да получа сърдечен удар. Но пастирите били замесени от по-здраво тесто. Те преживели шока и били обзети от такова голямо любопитство, че решили да отидат във Витлеем, за да проверят дали виденията са им казали истината. И както им било предречено, открили бебето в обора.

Ето какво дочули мъдреците да се говори сред жителите на Витлеем. И веднага попитали къде могат да намерят пастирите, при което били упътени към ливадата, на която уж ги споходило видението. Там чули историята от първа ръка. Подобно събитие нямало как да не привлече вниманието им. Спомни си, че те вярвали в магии. Заинтригувани, влъхвите попитали къде се намира оборът и къде биха могли да открият бебето, но както разказва Евангелието от Матей, по това време Мария и Исус вече се намирали в някаква къща.

Интересното е, че до този момент в това евангелие изобщо не се споменава Йосиф. Имам теория за него, но ще я оставя за по-късно. По-важното засега е, че магьосниците били опитни манипулатори.

— Не знам какво е това — каза Коул.

— Това е изкуството да накараш хората да ти се доверят до такава степен, че да ти предоставят доброволно информация, която при нормални обстоятелства не биха споделили с теб. Като имитираш ловко характеристиките на речта и жестовете им, дори начина, по който дишат, можеш да накараш напълно непознати хора да се почувстват така, сякаш те познават от години. Мъдреците владеели до такова съвършенство това изкуство, че убедили Мария да им разкрие някои доста интимни неща. Например по какъв начин е получавала видения, подобни на онова, което имали пастирите на полето. Тя им обяснила, че когато двамата с Йосиф се сгодили… Мередит, мога ли да говоря свободно за бременността?

Коул отвърна вместо нея:

— Ако имате предвид секс, девственост и разни такива неща, мисля, че знам достатъчно, така че можете да говорите без притеснения.

— Аз? — повдигна вежди Пол. — Притеснения?

— Всичко е наред — каза Мередит. — Нещо ми подсказва, че ще разбере всичко, което му кажете.

Звучеше почти развеселено.

Добре — помисли си Каган. — Успях да ги разсея. Той се загледа през прозореца и затърси правилните думи, с които да продължи историята.

— Йосиф и Мария били сгодени, но преди да станат официално съпруг и съпруга, тя му съобщила, че е бременна. Йосиф знаел, че бебето не е от него, и обвинил Мария, че е била с друг мъж, но тя се заклела, че му е била вярна. Казала му, че един ангел дошъл при нея и й съобщил вестта, че въпреки че още е девствена, е заченала от Светия Дух.

Какво можел да стори Йосиф? Можел да обвини Мария в невярност и да се откаже от нея или да приеме думите й, че един ангел й е говорил за чудодейно зачатие.

Това бил труден и мъчителен избор. Йосиф се чувствал предаден. Но в същото време обичал Мария с цялото си сърце. Объркан, той премислял ту едната възможност, ту другата, претеглял ги, неспособен да реши. Гняв или любов.

Емоционално изтощен, той заспал и внезапно му се присънил сън, в който едно ярко видение се явило пред него. Ангелът потвърдил думите на Мария — че ангел й бил казал, че е заченала от Светия Дух.

Сънят бил важен, защото родът на Давид, към който принадлежал Йосиф, имал традицията да вярва в истинността на сънищата и тълкуванието им. Въпреки това, Йосиф несъмнено се е почудил дали странните му мисли са предизвикани от съня, или наистина е бил посетен от ангел. Всичко се свеждало до това, дали иска да отхвърли жената, която обича, защото е бременна с чуждо дете. Накрая решил да повярва на съня си. Преглътнал гордостта си и доказал любовта си, като се оженил за Мария.

Бебето проплака.

— Мередит?

— Пелената му все още е суха. Може пак да е жаден. Ще донеса още от сместа.

Докато плачът на бебето се усилваше, Каган чу как Мередит бърза към кухнята. После чу стърженето на тенджерата, когато жената пресипваше остатъка от течността в чашата за аперитив. Тя се втурна обратно във всекидневната, седна на пода и взе бебето в ръце.

Миг по-късно бебето отново притихна.

— Пие, но е ужасно неспокоен — каза Мередит. Съобщение ли ми изпращаш? — запита се Каган. — Също както когато ме риташе и аз си мислех, че ме напътстваш?

Той поклати глава. Трябва да се стегна. Не съм на себе си заради раната.

— И така Йосиф се оженил за нея — продължи Пол. От ускореното си сърцебиене усещаше пулсиране в слепоочията. — Обаче имало един проблем. Бременността на Мария скоро щяла да си проличи. Твърде скоро. Като всички други любопитни хора и добрите жители на Назарет щели да започнат да задават въпроси, и можеш да се обзаложиш, че те нямало да повярват на приказките на Мария за ангела. Скандалът щял да я превърне в изгнаница.

Тогава Мария научила, че една от роднините й, Елисавета, също е бременна. Елисавета живеела в град, наречен Юда, и тя решила да отиде при нея — „набързо“, както се казва в евангелието. Останала там три месеца, като й помагала с домакинството чак до деня на раждането, след което дошло време да се върне в Назарет, където местните жители със сигурност щели да забележат, че е в по-напреднала бременност, отколкото се полагало. Когато двамата с Йосиф чули за римския декрет, те осъзнали, че си имат чудесно извинение да напуснат града. Били задължени от закона да отидат във Витлеем и да се регистрират, така че побързали да си съберат багажа.

На влъхвите не им отнело много време, за да научат всичко това от Мария. Приликите с разказа на пастирите за явилите им се ангели били удивителни. Имало прекалено много невероятни съвпадения и тези магьосници, които вярвали в сънища и магия, не можели да ги пренебрегнат. Точно обратното, те решили да проучат още по-подробно нещата и започнали да разпитват жителите на Витлеем, като търсели противоречия и абсурди — всичко, което би могло да хвърли сянка на съмнение върху чутото.

Но въпреки всичките си усилия, мъдреците заключили, че и двата разказа са верни, че лъжливата информация, която били дали на Ирод, за да дестабилизират управлението му, по някакъв мистериозен и необясним начин се е оказала истина.

Когато чух за пръв път тази интерпретация на коледната история, бях с група шпиони. — За момент Каган изпита носталгия. Беше чул за пръв път тази история на осемнайсет. Преди четиринайсет години. А сега съм старец. — Един от тях каза, че според него влъхвите също са били жертва на лъжлива информация.

— Така ли? — учуди се Коул.

— Внезапната им поява в Йерусалим сигурно не е останала дълго в тайна. Както и острата реакция на Ирод на разказа им за звездата и новородения цар. Ирод бил мразен владетел. Страховете му от евентуално въстание били съвсем основателни. Може би някой бунтовник шпионин в двора на Ирод е научил, че царят изпраща мъдреците от Изтока във Витлеем, за да търсят детето. Бунтовниците може да са подучили пастирите и Мария какво да говорят, за да съвпаднат разказите им с онова, което влъхвите са казали на Ирод. Може би магьосниците са били заблудени по същия начин, по който самите те са заблудили Ирод.

— Заблудени?

— Няма начин бунтовниците да са знаели, че влъхвите са шпиони. Нито че целта им е да дестабилизират управлението на Ирод. Така че са им разказали въпросните истории с надеждата, че мъдреците ще ги предадат на Ирод и по този начин ще го извадят още повече от равновесие. Може би пастирите и Мария също са били бунтовници. Може би са искали същото нещо като влъхвите, но нито един от двата лагера не е разбрал, че работят за една и съща цел.

— Завъртя ми се главата — каза Мередит.

— Такъв е шпионският свят. Един бележит американски шпионин, който в действителност може да е работел за Съветския съюз, веднъж нарече шпионажа „безброй огледала“.

— Но аз не искам да повярвам, че Мария и пастирите може да са излъгали.

— Нито пък аз — отговори Пол. — И поне доколкото ми е известно, останалата част от историята доказва, че не са.

Бебето издаде някакъв звук. Каган се напрегна.

— Става все по-неспокоен — отбеляза Мередит. Опасенията на шпионина се засилиха.

— По-добре да приключвам.

* * *

— Сигурен ли си, че всички врати на къщата се отключват с един и същи ключ? — попита Андрей.

— Да — отговори Броди.

— Добре. Тогава не е нужно нещата да стават по трудния начин. Отиди в къщата. Престори се на изненадан, като видиш натрапника. Задавай му естествени въпроси за капаните, които е подготвил. Разбери къде е бебето.

— Но той ще види, че съм нервен — рече Броди. — Може да заподозре, че работя за вас.

— Естествено, че ще види, че си нервен. В това се крие красотата на ситуацията. Пребиваш жена си. Уплашен си, че ще те напусне. Връщаш се, за да й поискаш прошка. И сварваш някакъв непознат в къщата. Кой не би бил нервен? Той никога няма да се досети какво става в действителност. Просто прави това, което ти казахме. На сутринта ти и семейството ти ще можете да отворите коледните си подаръци. И тази вечер ще бъде само един лош спомен.

— Бога ми, дано сте прав.

Андрей стисна окуражително ръката му.

— Ще се справиш чудесно. Вярвам в теб. Загледа се в гърба на мъжа, който тръгна през сипещия се сняг с несигурна крачка към портата.

Когато Тед се озова достатъчно далеч, за да не може да чуе какво казва, Андрей се обърна към спътниците си.

— Яков, щом Броди влезе вътре, отиди от лявата страна на къщата. Михаил, ти заобиколи от дясната. Вземи един от металните столове, за които спомена Броди, и го сложи под прозореца на голямата спалня. Понеже слушалката и микрофона ти са в Броди, ще поддържаме връзка с теб по мобилните телефони. Щом научим къде е бебето и къде са импровизираните капани, ще кажа Честита Коледа на Броди. Това е сигналът ми за вас двамата. Секунда по-късно ще открия огън по предния прозорец и ще нападна оттам.

По същото време ти, Михаил, ще се качиш върху стола и ще влезеш през прозореца в задната спалня. Шумът ще попречи на Пьотър да чуе как Яков отключва страничната врата и прониква в къщата. Ще стреляме от три различни посоки. Ще настане такава дандания, че Пьотър няма да знае накъде да се обърне по-напред. Плюс това всички онези хора ще са при него, ще пищят, ще се паникьосват и ще му пречат да се прицели.

Когато намерих мобилния телефон, който Пьотър изгуби, открих и резервните му пълнители. Сигурно ги е носел в един и същи джоб. Без достатъчно патрони, за да се справи и с трима ни, няма никакъв шанс.

— Броди и семейството му трябва да останат невредими, нали така? — попита Михаил.

— Точно обратното. Не можем да им позволим да разкажат всичко на полицията. Искам ги всичките мъртви. Без бебето. Не можем да атакуваме, докато не разберем къде е бебето.

* * *

Острият мирис на кръвта на бавачката изпълни ноздрите на Каган. Той видя как Яков прокарва палец по дебелия сноп банкноти в плика, който взе от трупа на жената.

Андрей протегна ръка.

— Какво? — попита го Яков.

— Нашите клиенти може да си поискат парите за подкупа — каза Андрей. — Дай ми ги.

— А ако не се сетят да си поискат парите?

— Тогава паханът ще поиска своя дял.

За изненада на Каган Виктор, а не Яков, беше този, който проговори следващ:

— Паханът винаги е на първо място — каза новобранецът, който държеше бебето.

Андрей не му обърна внимание.

— Яков, искам плика.

Мъжът въздъхна и му го подаде.

— Щом паханът вземе своя дял, ще разделя парите по равно — обеща Андрей.

— Ще проверим тази работа. — Виктор стисна по-здраво ритащото бебе.

Андрей се обърна към него.

— Ти си нов, Виктор. Все още се учиш как стоят нещата при нас, затова този път ще направя изключение. Но никога не ме предизвиквай отново.

Очите на новобранеца проблеснаха заплашително.

— Яков също те предизвика. А ти какво направи? Едно шибано нищо.

— Предизвикал ли ме е Яков? Не мисля така.

Виктор го изгледа намръщено.

— Както кажеш.

— Сега вече схвана идеята. Както кажа аз.

Бебето проплака в ръцете на Виктор. Безпомощността в плача му накара нещо да трепне в Каган.

— Дай пакета на Михаил — нареди му Андрей.

— Но аз мога да се грижа за него — възрази Виктор.

— Не те харесва. Придържай се към плана и дай бебето на Михаил, преди да се е разплакало.

Пол видя как Андрей пристъпва към детето и се заглежда в малкото му нещастно личице. По неговото лице също премина някаква странна емоция — чувство, което той изглежда намери за толкова необичайно, че се смути. Когато Виктор подаде новороденото на Михаил, Андрей разтърси глава, сякаш се опитваше да прогони необичайното чувство. Прибра плика в един вътрешен джоб на скиорското си яке, после натисна микрофона, който беше скрит под закачените за якето му билети за ски лифт.

— Тук е Мелхиор. Пакетът е у нас. Излизаме от магазина. Две минути.

Виктор и Яков отвориха вратата на спалнята, провериха дали коридорът е пуст и излязоха от стаята. Прибраха оръжията в якетата си и махнаха на Михаил да ги последва с бебето. Каган и Андрей останаха последни, прибраха пистолетите си и се увериха, че вратата се е заключила след тях.

Както се бяха разбрали предварително, Каган окачи на дръжката една табела „Не ни безпокойте“. Телевизорът в апартамента продължаваше да работи, а възрастният мъж от екрана все така настояваше, че е Дядо Коледа.

Слязоха по витото стълбище и прекосиха застлания с килим коридор, като се спряха при бюрото, където ги бе посрещнала рецепционистката, преди Михаил да я убие.

Виктор отвори обезопасената врата, която отделяше стаите за специални гости от останалата част на хотела. Като вървяха от двете страни на Михаил, който носеше бебето, мъжете подминаха асансьора, отвориха вратата на един противопожарен изход и тръгнаха по слабо осветено бетонно стълбище. Докато слизаха, свалиха латексовите си ръкавици и нахлузиха зимните.

Плачът на невръстното дете отекна сред стържещите им стъпки.

— Тук е Мелхиор. Една минута до пристигането — каза Андрей в микрофона.

След три етажа се озоваха на нивото на улицата. Тук имаше охранителна камера, насочена към коридора. Те нахлупиха по-ниско шапките си и сгъстиха още повече групата, като частично прикриха вървящия по средата Михаил, така че бебето в ръцете му да не се вижда.

През една стъклена врата — страничния изход на хотела — Каган видя сипещия се сняг и мъждиво проблясващите улични лампи. Покрай витрината минаваха облечени в топли дрехи хора. Един тъмен микробус спря внезапно до паркираните покрай тротоара автомобили.

„Не мога да го направя“ — помисли си той. Този следобед бе отишъл в една близка катедрала и бе прекарал дълго време на колене пред възстановката на Рождество Христово, опитвайки се да убеди сам себе си, че хората, за които работи, са напълно прави; че всичко, което е от значение, са невинните животи, които е спасил. „Върнете ме вкъщи“ — умолявал ги бе той в непроследими съобщения, които им изпращаше през последните три месеца. На няколко пъти бе успявал да се измъкне от Андрей и бе поемал риска да говори с тях по телефона. Но началниците му винаги намираха някаква причина да не го отзоват. Бил в прекалено изгодна позиция, оправдаваха се те. Никой никога не би могъл да проникне толкова дълбоко в руската мафия. Ако изчезнел, руснаците щели да разберат, че е бил шпионин и тогава щяло да е много по-опасно да се опитват да внедрят друг оперативен служител в сърцето на престъпната организация.

„Тогава инсценирайте смъртта ми — бе настоявал Каган. — Руснаците няма да заподозрат, че съм бил шпионин, ако ме мислят за мъртъв“. Но началниците му бяха дочули нови слухове за пластичен експлозив, ръчни гранатомети и биологични оръжия, вкарвани в страната през пристанищата, контролирани от одеската мафия. И му бяха напомнили за всички невинни животи, които е длъжен да спаси.

През това време Каган бе изпълнявал заповедите на пахана и бе изгарял домове, чупил ръце и крака, изтръгвал зъби и пребивал жени. Почти бе погубил душата си.

Виктор и Яков излязоха от хотела и се озърнаха в двете посоки, като огледаха хубаво пешеходците. После кимнаха на Михаил да изнесе бебето. Андрей и Каган ги последваха.

Пол почувства как бузите му измръзват. Усети тежест в стомаха си.

„Прекалено дълго — каза си той. — Стига толкова“.

Групата премина между две покрити със сняг коли, паркирани край тротоара. На улицата проблеснаха фарове. Виктор стигна до микробуса и отвори страничната му врата. Яков влезе вътре. Михаил се приближи до автомобила заедно с бебето. Андрей и Каган го последваха.

Детето се размърда неспокойно в ръцете на Михаил.

„Искам да направя света по-добро място“ — рече си Пол.

Бебето проплака. Михаил го задържа с една ръка и протегна другата, за да се хване за страничната облегалка на една от седалките в микробуса.

— Не го изпускай — предупреди го Андрей.

„Исках да се боря с хора като тези, които накараха родителите ми да живеят в страх толкова дълго време“ — помисли си Каган.

Михаил седна до Яков срещу страничната врата, а бебето продължи да се извива в ръцете му.

„А сега не съм по-различен от хората, на които исках да отмъстя“.

Пол остави Андрей да се качи пръв в микробуса. Средната седалка беше заета, затова Андрей се принуди да се настани на задната.

„Пребивах. Измъчвах. Убивах. Но бог ми е свидетел, такова нещо няма да направя“.

Каган се наведе към вътрешността на микробуса, сякаш се канеше да се хване за една от облегалките и да се покатери вътре. И докато сърцето му препускаше бясно, каза разтревожено:

— Какво е станало с бебето? То кърви!

— Какво? — попита Михаил. — Къде? — И разтвори ръце, за да го огледа.

Каган грабна детето, оттласна се от отворената врата, усети, че Виктор е зад гърба му, и се завъртя. Нещо го дръпна здраво за шубата, но само за момент. Понеже държеше бебето с две ръце, той се съсредоточи върху десния си лакът. Завъртя се толкова силно, че когато капачката на лакътя му се сблъска с носа на Виктор, се чу изпращяване. Костиците се счупиха и хлътнаха навътре с такава сила, че Пол разбра — бяха пронизали мозъка му.

От отворения микробус се разнесоха викове на тревога и той се втурна по улицата, шмугна се между паркираните коли, изскочи на тротоара и се развика на пешеходците да му направят път. В същия миг болка прониза лявата му ръка, след което усети изтръпване.

Беше го улучил куршум. Пистолетът, от който го бяха изстреляли, беше със заглушител, затова никой от околните минувачи не разбра какво пръсна витрината пред него.

„Повече няма да стрелят — помисли си отчаяно Пол. — Андрей няма да рискува някой заблуден куршум да улучи бебето“.

Докато тичаше през тълпата, той използва вече ранената си лява ръка, за да разкопчае ципа на шубата. След усещането за изтръпналост последва остра болка. Докато си представяше как Андрей, Яков и Михаил изскачат от микробуса, Каган напъха бебето под дрехата и вдигна ципа, за да му осигури топлина.

Знаеше, че Андрей ще се спусне веднага след него. Яков и може би Михаил щяха да завлекат тялото на Виктор в колата, преди пешеходците да са разбрали какво става, и щяха да вдигнат тревога. После двамата убийци също щяха да се включат в преследването.

Гласът на Андрей прокънтя в слушалката му:

— Пьотър, какви ги вършиш, по дяволите?

Каган хукна още по-бързо, като си пробиваше път през тълпата с рамо.

— Пьотър, върни пакета!

Вместо да отговори, той си пое дълбоко дъх и се втурна към катедралата, която се извисяваше в края на тясната улица. Бебето притисна топлото си телце към стомаха му, беше изненадващо спокойно.

„Ще те пазя — обеща му Пол наум. — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъдеш в безопасност“.

Той се огледа за полицейска кола, изкушен да поиска помощ, но почти веднага осъзна, че докато обяснява каква е ситуацията, Андрей и останалите ще го настигнат. После ще застрелят и него, и полицая с по един изстрел в главата и ще вземат бебето.

„Обади се за подкрепление“ — каза си той. Изгарящ от нетърпение да се свърже с началниците си, Пол посегна да извади мобилния телефон от левия джоб на шубата с ранената си ръка. Остана като зашеметен, когато откри, че джобът е разпран и че телефонът и резервните му патрони са изпаднали. Тогава си спомни, че нещо беше дръпнало отстрани шубата му. Сигурно някой се беше опитал да го хване и му беше скъсал джоба.

„Винаги разполагай с план, с резервен план и с резервен план на резервния“. Инструкторите му го бяха втълпили в главата. „Представяй си това, което се каниш да направиш. Разигравай го наум, дори и да не можеш да го упражняваш физически. Никога не прави нещо, без да знаеш с какви възможности разполагаш“.

Но Каган беше решил импулсивно да вземе бебето. Въпреки че го беше обмислял в катедралата този следобед, едва когато на качване в микробуса каза на Михаил: „Бебето кърви!“, взе решение да го направи.

„Къде да отида?“ — помисли си отчаяно той.

И тогава видя тълпата на улицата от дясната страна на катедралата. Стотици хора, които вървяха в някаква определена посока. Скрито под шубата му, бебето го ритна, сякаш го подканяше да върви.

— Пьотър! — в слушалката изръмжа гневният глас на Андрей. — Намерих мобилния ти телефон! Сега си съвсем сам! Не можеш да повикаш помощ! Върни пакета!

Като дишаше тежко и присвиваше очи заради болката в подутата си лява ръка, Каган продължи да тича, мъчейки се да запази равновесие върху хлъзгавия тротоар. Чу някой в тълпата да говори за коледната украса на Кениън Роуд. Бебето го ритна отново.

— Пьотър, това, което ще направя с теб, изобщо няма да ти хареса — процеди Андрей в слушалката.

* * *

Бебето проплака.

— Не плачи — промърмори Пол.

— Правя всичко възможно да го успокоя — настоя Мередит.

— Знам — отговори вежливо той.

Продължаваше да се взира напрегнато в прозореца. Не можеше да се отърве от чувството, че бебето се опитва да го предупреди, колкото и налудничаво да изглеждаше това.

„Дали не съм изгубил повече кръв, отколкото си мисля? Толкова ли съм замаян, че си въобразявам разни неща?“

Бебето притихна отново. Но Каган не се успокои.

— Останалата част от историята може би не е подходяща за Бъдни вечер — каза той. И с надеждата, че ще успее да задържи интереса на момчето, добави: — Коул би нарекъл някои моменти от нея гадни.

— Тогава искам да я чуя — настоя момчето. Каган облиза сухите си устни.

— Добре, но да не кажеш, че не съм те предупредил. Влъхвите били изумени от това, което им разказали Мария и пастирите. Удивителните прилики с историята, която самите те били разказали на Ирод, ги накарали да вземат необикновено решение. Нарушили едно от основните правила на шпионажа и разкрили мисията си, като признали на Мария, че са чужди агенти, които се преструват, че работят за Ирод.

„Искахме да го изкараме от равновесие и да го накараме да търси един несъществуващ новороден юдейски цар — обяснили й те. — Но сега открихме, че историята, която сме съчинили, е вярна. Не можете да останете тук. Скоро Ирод ще се зачуди защо не сме му докладвали. Ако научи за бебето ви от друг източник, войниците му ще дойдат и ще ви избият всичките“.

Това, което се случило после, доказва, че Мария и пастирите не са били част от бунтовнически замисъл. Ако бяха, щяха да разберат, че мъдреците от Изтока са на тяхна страна. Щяха да признаят, че са размирници и да се опитат да обединят сили с влъхвите, за да отслабят властта на Ирод.

Но те не го направили. Вместо това двете групи се разделили и избягали. Мъдреците поели на изток към Персия по нов маршрут и изиграли ролята на примамка. Междувременно Йосиф побързал да се придвижи с Мария и Исус на югозапад към Египет. Той заявил, че му се присънил друг сън, в който му било казано да вземе семейството си и да избяга. Един шпионин би поспорил, че сънят е измислена история, която да послужи за алиби на влъхвите, ако хванат Йосиф и го подложат на разпит. Историята звучала достоверно, защото, както вече споменах, родът на Давид, към който принадлежал Йосиф, имал традицията да уважава сънищата и да им вярва. По същата причина магьосниците оповестили, че на свой ред са споходени от видение, което им внушило да се върнат вкъщи. В случай че ги подложели на разпит, те можели да заявят, че не са нарушили договореностите си с Ирод, а просто са се подчинили на същите религиозни повели, които са били причина да тръгнат подир звездата.

Дали Ирод е щял да повярва на някоя от тези истории е спорно. Но поне са разполагали с резервен план.

Евангелието от Матей отбелязва, че Йосиф, Мария и Исус избягали през нощта — нещо, което навярно влъхвите са ги посъветвали да направят и са ги научили как да прекосят пустинята по тъмно. Самите мъдреци изчезват на това място от евангелието, както подобава на едни добри духове. Но мъжът, който ми разказа тази версия на коледната история, вярва, че накрая те са се присъединили към Исус, Мария и Йосиф в Египет и са им показали разни шпионски трикове: как да разпознават, че са под наблюдение, как да вербуват агенти — в евангелията ги наричат ученици — и как да разкриват двойни агенти.

Това последното ме кара да вярвам, че Исус е знаел, че Юда ще го предаде. Всъщност, Исус може би е заповядал на Юда да го предаде, за да се изпълни някое пророчество. Шпионският свят е сложен за разбиране. Но това е коледна история, а не великденска.

Коул го прекъсна.

— Казахте, че имате теория защо Йосиф не е бил с Мария по време на разговора й с влъхвите.

— Да. Заради огромната си отговорност Йосиф е бил принуден да бъде най-вече агент по сигурността и чак след това — съпруг и баща. Докато мъдреците разговаряли с Мария, той е наблюдавал улицата отвън, нащрек за войниците на Ирод. По-късно щял да прекарва все по-малко време с Мария и Исус, защото постоянно се грижел за безопасността им. Също като влъхвите и той скоро изчезва от евангелиетата, както подобава на един добър агент по сигурността. На нито едно място в светите писания не го цитират лично. Винаги остава на заден фон.

— Но вие казахте, че в историята има гадни моменти — оплака се Коул.

— Няколко. И във всички участва Ирод. Противно на надеждите на влъхвите, той не се впуснал да преследва лъжливите слухове, които достигали до него от различни точки из цялата страна. Непостоянното му поведение не дестабилизирало Израил. Вместо това той направил нещо толкова обезпокоително, че никой не би могъл да го предвиди, дори и да е бил запознат с миналите му деяния.

Когато Ирод осъзнал, че е бил измамен, той изпаднал в ярост и изпратил хората си във Витлеем и околните селища. Войниците се подчинили на заповедта му и изколили всички деца от мъжки пол до двегодишна възраст. Ирод не можел да бъде сигурен кога точно се е родил новият цар, затова искал да е сигурен, че ще елиминира заплахата.

— Всички деца до двегодишна възраст? — Гласът на Коул прозвуча шокирано и същевременно възбудено. — Чувал съм за това, но никога не съм си давал сметка… Колко момчета е избил?

— Може би стотина. Според преданията броят им е много по-голям, но населението на цялата област, включително на Витлеем, не е било толкова голямо, че да има хиляди деца. Въпреки това, масовото убийство на стотина деца сигурно е създало впечатлението, че загиналите са хиляди. Последиците за областта били катастрофални.

Дори и наистина да е имало заговор за бунт, клането на децата подействало толкова разтърсващо, че никой не посмял да въстане срещу Ирод. Как да се бориш с някого, който бил толкова откачен, че наредил по време на погребението му няколкостотин мъже да си прережат гърлата? Ирод издал такава заповед, защото искал да се проливат сълзи в деня на смъртта му. Нямало значение дали хората ще жалят него, или загиналите мъже. Важното било, че поданиците му ще скърбят.

От една страна, планът на влъхвите се провалил напълно. Те се надявали да дестабилизират управлението на Ирод, а вместо това предизвикали масово клане. Но от друга страна, това масово клане имало неочаквано позитивен ефект. Като избил всички деца от мъжки пол около Витлеем, Ирод станал причината Исус да е единственото оцеляло дете, родено където и когато било предсказано, че ще се появи царят на мира. Преброяването на населението се оказало съдбоносно. То станало причина Мария и Йосиф да отидат във Витлеем, за да изпълнят пророчеството, освен това осигурило писмено доказателство, че Исус се е родил там.

Колкото до Ирод… След клането на децата той се разболял от мистериозна болест. Един очевидец разказва, че царят имал чувството, че го горят с огън. Гърчел се в конвулсии. Краката му се подули и се напълнили с вода. Вътрешностите му се покрили с язви. Пенисът му изгнил и в него се завъдили червеи.

— Червеи в неговия… ух, че гадно — каза Коул.

— Предупредих те. В историческите документи пише, че Ирод дишал страшно учестено и излъчвал ужасна миризма. Агонията му продължила дълго, което, да си призная, ме радва. Когато най-накрая умрял, хората, които трябвало да се погрижат за погребението му, отказали да изпълнят заповедта му, така че нито един мъж не загинал в негова чест.

— Но от какво е умрял? — поинтересува се момчето.

— Една от теориите е, че е страдал от хронично заболяване на бъбреците. Според друга е имал тежка форма на рак на кожата. Аз самият вярвам, че е страдал от гангрена. Бил е изяден от собствените си бактерии. Едва ли има друг човек, който да заслужава повече подобна участ. Бил е унищожен от собственото си зло.

Но това, което представлява интерес за мен, е, как се е заразил? Лош късмет? По божията воля? Или благодарение на някой шпионин, който го е докоснал със заразен плат? Никога няма да разберем. Когато една шпионска мисия е успешна, никога не научаваме какво се е случило в действителност. Но на мен ми допада идеята, че Ирод е бил убит с нещо, което сега наричаме биологично оръжие.

Каган направи пауза.

— И това е шпионската версия на Коледа.

Внезапно бебето се разплака.

До преди малко беше мълчало, а сега виеше така, сякаш върху него се бяха стоварили цялата болка и страх на света, и този път Каган беше абсолютно сигурен какво предстои.

— Започва се — каза той.