Братя Грим
Въздушният дворец

Това се случило много отдавна, когато живял един много жесток цар. Какви ли злини не причинявал!

Веднъж той повикал своя съветник и му казал:

— Искам да намериш такъв майстор, който да ми построи въздушен дворец, но така, че покривът да не докосва облаците, а основите да не допират земята. Дворецът трябва да е по-прозрачен от въздуха, по-блестящ от слънцето и по-красив от звездите.

Съветникът знаел много добре, че желанието на царя е неизпълнимо и безсмислено, но нямало какво да стори — заповедта си е заповед и ако не я изпълниш, ще ти вземат главата. Тръгнал съветникът да търси майстор, но никъде не намерил такъв, който дори да го изслуша докрай. Те само се смеели и казвали:

— Нима е възможно да се построи въздушен дворец?!

Отчаял се съветникът и се страхувал да се върне в двореца, защото там го очаквала сигурна смърт. Вървял дълго и накрая стигнал, едва жив, до един град, където живеел прочут майстор строител. Съветникът отишъл при него и паднал на колене.

— Какво правиш? — извикал майсторът. — Стани веднага!

Но съветникът продължавал да лежи в прахта.

— Няма да стана, о, велики майсторе, докато не обещаеш да изпълниш молбата ми! — отговорил той.

— А каква е молбата ти? — попитал майсторът.

— Царят ми заповяда да намеря майстор, който да му построи въздушен дворец. Много време измина, откакто търся, но не успях да намеря! Ако се върна в двореца, лошо ме чака — царят е заповядал да ми отсекат главата.

— Царят ти е дал неизпълнима задача — казал майсторът. — Въздушен дворец не може да се построи! Но все пак аз ще ти помогна и ще те спася от ужасната смърт.

Тогава майсторът и съветникът тръгнали към двореца на жестокия цар. Щом пристигнали, той веднага наредил да доведат майстора и му казал:

— Е, майсторе, искам да ми построиш въздушен дворец, но така, че покривът му да не докосва облаците, а основите да не допират земята. Освен това той трябва да е по-прозрачен от въздуха, по-блестящ от слънцето и по-красив от звездите.

— О, господарю — съкрушено казал майсторът, — аз мога да изпълня твоето желание и да ти построя дворец, чийто покрив да не докосва облаците, а основите да не допират земята, но при едно условие — глината трябва да се размеси с вода, която по твоя заповед трябва да бъде донесена със сито.

Царят замълчал и се замислил.

— Защо така се замисли, царю? — попитал майсторът.

— Ей, човече — извикал царят. — Нима водата може да се задържи в сито?! Ти, както изглежда, си си загубил ума и говориш глупости!

— Царю, щом може да се построи дворец във въздуха, значи може да се донесе вода със сито — отговорил майсторът, поклонил се и напуснал двореца.

Така той победил царя със слово.