Антоан дьо Сент-Екзюпери
Земя на хората (6)

1.

Самолетът несъмнено е машина, но и какъв инструмент за анализ е той! Тоя инструмент ни накара да открием истинското лице на земята. Действително през цели столетия пътищата ни мамеха. Ние приличахме на оная императрица^[1], която пожела да обиколи поданиците си и да види дали се радват на царуването й. За да я заблудят, придворните наредиха по пътя й весели декори и платиха на танцьори да играят. Извън тая тънка пътеводна линия тя не можа да види нищо друго от царството си и съвсем не узна, че в просторните поля ония, които умираха от глад, я проклинаха.

Така пътувахме ние по лъкатушните пътища. Пътищата избягват безплодните земи, скалите, пясъците, те се съгласуват с нуждите на хората и водят от извор до извор. Те отвеждат полските жители от хамбарите им до житните полета, приемат до прага на оборите още спящия добитък и го изливат призори в люцерните. Те съединяват това селце с онова селце, защото хората от двете селца се женят.

И ако дори някой от тия пътища се реши да пресече пустиня — ще направи двадесет завоя, за да се радва на оазисите.

Така, излъгани от техните извивки като от някакви снизходителни лъжи, след като сме минали през пътуванията си край толкова добре напоявани земи, толкова овощни градини и толкова ливади, ние дълго разхубавяваме образа на нашата тъмница. Ние вярвахме, че тая планета е влажна и нежна.

Ала нашият поглед се изостри и ние направихме жесток напредък. Със самолета узнахме правата линия. Щом се отделим от земята, ние напускаме тия пътища, които се отклоняват към водопоите и оборите и се извиват от град до град. Отсега нататък, отървани вече от любимите си робувания, освободени от потребността да имаме извори, ние се насочваме към нашите далечни цели. Едва тогава от висината на праволинейните си преходи откриваме дълбокото същинско дъно, скалите в основата, пясък и, сол, дето понякога като мъх в дупки на развалини тук-таме животът се осмелява да цъфне.

Ето че сега се превръщаме във физици, в биолози, изучаващи тия цивилизации, които кичат дъното на долините и понякога, като по чудо цъфтят подобно градини там, дето климатът благоприятствува. Ето че почваме да преценяваме човека в космичен мащаб, наблюдавайки го от прозореца на нашата кабина, както през научни уреди. Ето че отново почваме да четем нашата история.