Шерил Удс
Ах, тази Дейзи! (23)

Двадесет и втора глава

— Мислех, че ще накараш този мъж да се изнесе от къщата ти — каза Ивън, тръпнещ от възмущение, вперил поглед в Дейзи. — Погледни тук, само погледни!

В ръката си стискаше дебело тесте писма и бележки, написани на розови бележки.

— Напоследък цялото ми време отива в разговори с родители.

— Нали това ти е работата — отвърна дръзко Дейзи.

— Няма място за шеги — смръщи вежди директорът. — Кариерата ти е под въпрос. Още ли не си го разбрала? Опитвах се да те защитя.

— Нима?

— Точно така. Когато председателят на училищното настоятелство ми се обади, го уверих, че съм разговарял с теб и ти си разбрала, че подобно поведение не може да се приеме.

До този момент Дейзи бе успяла да сдържа гнева си, но усещаше как всяка частичка контрол й се изплъзва.

— И за какво държание става въпрос? — попита тя, преценила, че напразно ще си приказва ако започне да обяснява, че Уокър не живее с нея. — Да не би пак да се върнахме на въпроса за СЕК-СА?

Лицето на Ивън поаленя.

— Предупредих те…

— Да, разбрах, че тук няма място за шегички. Но, честна дума, говорех много сериозно. Всъщност, мисля си дали да не взема да ви осъдя всички за обида и клевета — тя стана и се приведе към лицето му. — А сега, ако ме извиниш, очакваме ме годишен изпит, който трябва да проведа.

— Как така ще си тръгваш преди да съм приключил? — възнегодува той. — Провеждаме важен разговор.

— Вече не го провеждаме.

Докато стигна в класната си стая, гневът й се стопи, но на негово място остана чувство за нещо неизбежно. Огледа таблата, посветени на Американската революция и Гражданската война, над които се бе трудила толкова упорито заедно с учениците си, после премести поглед към въпросите за изпита, които бе написала на дъската. Усети мириса на тебешир и я завладя носталгия.

В това настроение, последното, което й се искаше, бе да забавлява семейство Финч, които щяха да идват. Трябваха им няколко седмици, докато определят дата, удобна на всички, но тя държеше да опознае родителите на Гари и приятеля на Томи по-добре. Тримата пристигнаха точно в шест, а тя си наложи да се усмихва и да ги посрещне любезно. Томи вече бе отворил вратата.

— Влизай, Гари. Можем да поработим по лодката — той погледна Дейзи. — До вечерята има още много време, нали?

— Половин час — отвърна Дейзи. — Моля те, опитай се да не се цапаш — обърна се, за да посрещне Пол и жена му. — Много се радвам, че успяхте да дойдете. Трябваше да ви поканя отдавна, след като Томи и Гари са толкова добри приятели.

Марибет Финч се чувстваше малко неудобно. На Дейзи й се стори, че може и да е болна. Жената беше бледа, а очите й блестяха прекалено много.

Дейзи се усмихна на Марибет.

— Харесва ли ви в Тринити Харбър? Успяхте ли да се сприятелите с много хора?

— Всъщност, не сме — отвърна Мирабет. — Имахме толкова много работа след преместването.

Тук нещо не е наред, реши Дейзи. Не беше напълно убедена, но тя със сигурност умееше да води разговори и да поддържа приятен тон. Марибет изглеждаше нервна, а Пол дори не се стараеше да се държи приятелски и нямаше нищо общо с приятния човек, с когото се бе запознала на пристанището, когато бе извел Томи на разходка без нейно позволение. Дори и тогава бе значително по-приятен от начумерения гост в дома й тази вечер.

Вечерята не протече много по-различно. Единствено Дейзи и момчетата си приказваха небрежно. Когато Марибет се оплака от силно главоболие веднага след вечеря, Дейзи никак не се учуди. Само Гари погледна със стреснато, силно притеснено лице.

— Може ли Гари да остане да спи тук? — попита Томи. Гари погледна баща си с надежда, но Пол вече клатеше глава.

— Не и тази вечер.

Преди Томи да успее да каже и дума, Дейзи постави ръка на рамото му.

— Тогава някой друг път.

Веднага щом си тръгнаха, Томи я погледна много учуден.

— Защо всички се държаха толкова странно тази вечер?

— И аз това се чудя — каза тя. Инстинктивно усещаше, че има нещо, което не е наред при семейство Финч, и въпреки че не й влизаше в работата, след като Томи и Гари бяха близки приятели, тя смяташе да държи под око майката и бащата. Радваше се, че децата работят по лодката, защото така не се налагаше да ходят у семейство Финч.

 

 

На Кинг му беше топло, потеше се и настроението му бе отвратително. Току-що бе изгубил един от най-добрите си бикове. Май напоследък нищо не вървеше както трябва. А пък когато видя Ана Луиз и Франсис на входа, веднага разбра, че денят няма да стане по-хубав.

— Вие двете пък какво искате? — изръмжа той и влезе пред тях, насочвайки се право към кабинета си. Пиеше му се нещо и смяташе веднага да си сипе, без значение дали те искаха или не. Наля си щедра порция уиски в една чаша, изпи я на един дъх и чак тогава се обърна към тях. Истината бе, че двете жени изглеждаха по-скоро притеснени, отколкото обидени.

— Що не вземете да седнете? Още не съм станал алкохолик.

— Не съм си и помислила подобно нещо — отвърна Франсис. — Имаш ли нещо против да отида до кухнята и да направя малко леден чай? Направо се сварихме, докато те чакахме на вратата.

Той й махна небрежно с ръка, а след това се намръщи към Ана Луиз.

— Така като те гледам, май нещо си наумила.

— Щом Франсис се върне, веднага ще ти обясня, и то накратко.

— Значи нищо не става ако и двете не ми висите над главата. Усещам, че става въпрос за някоя работа, дето хич няма да ми хареса.

— Позна — съгласи се тя.

— Тогава изплюй камъчето. Не ме дръж в напрежение.

— Добре. Както кажеш. Училищното настоятелство е решило да уволни Дейзи.

Кинг я загледа така, сякаш му говореше на непонятен език.

— Я ми кажи, как по дяволите, си въобразяват, че ще им се размине?

— Независимо от цялото ти влияние, те имат правото да назначават и уволняват.

— На какво основание?

— Точно от каквото се страхуваше. Твърдят, че дава лош пример — обясни Ана Луиз, докато го наблюдаваше внимателно.

Кинг се намръщи на острия й поглед.

— И ти си въобразяваш, че ще се съглася с тях? Затова ли сте ми се домъкнали двете с Франсис такива напушени? Искате да знаете дали ще подкрепя собствената си дъщеря или ще надигна глас като онези идиоти, които искат да я наплюят? Това ли била работата?

— Сега остава да отидеш и да й кажеш, че си я бил предупредил — продължи Франсис. Тя се нуждае точно от такава помощ.

— Престани с твоите дивотии, жено. Нямам никакво намерение да й го казвам, нито пък на тях. Някоя от вас да знае телефона на Дейв Хигинс? Когато приключа с него, бордът ще трябва добре да си помисли дали да се занимава с дъщерята на Кинг Спенсър.

Франсис му подаде някакво листче, усмихната хитро и доволно.

— Нали ти казах, че ще се погрижи — обърна се тя към Ана Луиз.

Кинг се намръщи на жената пастор.

— Ти да не би да си се съмнявала?

— Понякога си такъв инат — изтъкна тя — Не бях сигурна дали ти не стоиш зад цялата работа.

— Май нямаш особено високо мнение за мен, а?

— Е, имаш си и добри страни — измъкна се тя, а след това добави — както и лоши.

— Не и когато става въпрос за семейството ми — заяви разпалено той. — Семейство Спенсър са сплотени и точка по въпроса. Каквото и да мисля за Уокър, никога не бих наранил Дейзи. Тя е моя плът и кръв, за бога!

Грабна телефона и набра номера на председателя на училищното настоятелство, който освен това притежаваше местния магазин за машини Джон Диър. Кинг харчеше значителни суми при него и му водеше и други клиенти. Много лесно можеше да пренасочи купувачи и заинтересовани другаде и Хигинс отлично го знаеше. Пролича в секундата, когато долови фалшивата веселост в гласа на мъжа.

— Направо на въпроса — каза му Кинг. — Нападките срещу дъщеря ми ги приемам като нападки срещу самия мен. Дейзи няма никаква нужда от тази работа, дори наполовина толкова, колкото вие имате нужда от нея. Тя е най-добрата учителка в околията и ти го знаеш.

— Разбира се — съгласи се Дейв. — Ако ставаше въпрос единствено за уменията й като преподавател…

Кинг го прекъсна.

— А ще бъдеш ли така добър да ми кажеш за какво става въпрос, ако не за уменията й на преподавател?

След този въпрос се възцари мълчание, точно както Кинг предполагаше, че ще стане. Мъжът нямаше да посмее да оплюе моралността на Дейзи, не и пред баща й.

— И на мен ми се стори, че ще видиш нещата от моя гледна точка — изсумтя Кинг. — Имам ли думата ти, че всичко приключва сега, веднага?

— Не мога да ти обещая такова нещо — отвърна Дейв. — Настоятелството…

— Върши каквото ти им наредиш.

— Не и в този случай — отвърна той с подобие на истинско съжаление. — Кинг, знаеш, че се възхищавам на Дейзи, но тя така явно демонстрира връзката си с този мъж из целия град. Хората са възмутени.

— Искам да знам за кои хора става въпрос. Един или двама, които винаги са имали зъб на семейство Спенсър, нали?

— Няма да споменавам имена, но до мен достигна достатъчно, а и останалите от настоятелството задават въпроси. Честно казано, много съм изненадан, че социалната служба не й е взела детето. Да не би да си използвал влиянието си пред Франсис, за да не им позволиш?

Кинг заекна, изпълнен с възмущение, но веднага след това обузда гнева си. Тук той нямаше да му помогне.

— Добре. Задай всички въпроси, които имаш — каза той бавно и ясно. — След това аз смятам да задам още няколко. Ще започнем с любовната ти история с жената от Кинсейл…

— Никога не съм… — започна Дейв.

Гласът му потрепваше, което бе тъкмо ефектът, към който се стремеше Кинг.

— Ходеше там всяка събота вечер, нали. И оставаше чак до малките часове — продължи той. — А да не забравяме случая, когато Морийн замина за Атланта с оня тип от Ричмънд.

— Ама той й беше братовчед — отвърна мъжът, вече заел отбранителна позиция, усетил, че вятърът е задухал от друга посока. — Кинг, ти го знаеш много добре.

— Дали наистина го знам толкова добре? Това, което на човек му се струва, че вижда, може и да не е точно така. Помисли си пак преди да започнеш да каляш отново доброто име на дъщеря ми. Помисли си хубаво — той тресна слушалката изключително доволен. — Това би трябвало да е достатъчно.

Забеляза, че Франсис и Ана Луиз се споглеждат.

— Какво има? — полюбопитства той.

— Дейв Хигинс наистина ли е имал любовница? — попита Франсис с нескрито удивление.

Кинг се изкиска.

— Че кой ще го погледне? Дори собствената му жена избяга от него.

— Ама ти нали каза…

— Казах, че нещата може да изглеждат по определен начин, без това да е вярно. Сега, вие двете няма ли да се разкарате? Имам си работа.

— Каква работа? — попита подозрително Ана Луиз.

— Ще поръчам един камион за пренасяне на вещи и ще извлека онова момче, преди да е станало нещо, с което няма да мога да се справя.

— Дейзи няма да е съгласна — предупреди го Ана Луиз.

— Да не би да си мислиш, че не знам? Нали така започна цялата тази каша. Само че този път нито ще питам, нито ще предлагам каквото и да е. Ще направя каквото трябва.

— Докато Уокър има нощни дежурства, Томи не може да стои сам — предупреди го Франсис. — Ще се наложи да се намеся.

— О, за бога, да не си мислиш, че ще го изхвърля на улицата — сопна се Кинг. — И двамата с Уокър ще ги преместя тук. Ще трябва да търпя един смрадлив янки в дома си.

Франсис изведнъж се разкиска и не можа да спре.

— О, Кинг — изхълца тя, докато си поемаше дъх. Двамата с Ана Луиз я загледаха. Франсис не беше жена, която си позволяваше да се киска.

— Какво? — попита най-сетне Ана Луиз.

— Уокър е точно толкова янки, колкото ние с теб — каза Франсис. — Роден е в Ричмънд. Написано е в доклада ми. И той ще ми говори за това, как изглеждали нещата. Този път май ти оплете конците — тя отново избухна в смях.

Кинг се замисли. Щом Уокър не беше янки, значи е сбъркал. Нито един южняк джентълмен не би оставил дама в беда. Веднъж вече бе пробвал да сплаши Уокър с брак, но не се получи нищо. Това не означаваше, че няма смисъл да се пробва отново, след като и доброто име на Дейзи, и работата, на която бе посветила живота си, бяха поставени на карта.

— Забрави за камиона — каза той и се отпусна на стола.

— Така ли? — попита Ана Луиз и го погледна подозрително.

— Май е време двамата с Уокър пак да си поговорим — той набра номера на шерифския офис, но му казаха, че няма да имат връзка с Уокър чак до сутринта.

— Тогава му кажете да ми се обади веднага щом утре се появи — каза той на телефонистката. — Кажете му, че е много важно и че го очаквам за закуска. В осем точно.

Той се отпусна назад и погледна доволно двете жени.

— Дами, какво ще кажете да ви заведа да похапнете раци на пристанището? Изведнъж се почувствах страхотно!

— Виждаме — отвърна Ана Луиз. — Единственото, което ме притеснява е как стана така, Кинг?

— Хич не си го слагай на сърцето — успокои я Кинг.

— Май ще е най-добре да се помоля — каза кисело тя.

— Прави каквото знаеш. Нещата са под контрол — отвърна той. Всъщност, нещата щяха да се оправят.

 

 

— И защо вуйчо Уокър ходи за риба всяка вечер? — обърна се Томи към Дейзи след като Уокър бе наминал за кратко. На нея не й остана време да му разкаже за вечерята със семейството на Гари, защото му се налагаше отново да дежури край реката.

Кратките неочаквани посещения вече се превръщаха в нещо обичайно. Понякога, щом на Уокър му останеше време, вечеряха заедно, а след това той потегляше на работа. Двамата с Уокър бяха решили да не казват на Томи истината за наблюдението, тъй като на малкия често му се случваше да разправя какво ли не на приятелите си, и то без да се замисля.

— Нали вече не работи в града, и според мен просто се радва, че му остава време и за него самия — обясни доста неясно Дейзи.

— А защо да не мога и аз да ходя с него?

— Сигурно скоро ще те вземе — отвърна тя. — Междувременно, трябва да си доволен от програмата му. Така през деня му остава повече време, да тренира отбора по бейзбол. Нали ще бъде страхотно, че лятото ще си с него по цял ден!

— Ами да — съгласи се Томи, след като помисли малко. — Това е направо страхотно. Никога не съм си имал татко, който да ми обръща внимание — той я погледна с притеснение. — Вуйчо Уокър е почти като татко, нали?

— Точно така.

Томи изглеждаше доволен от отговорите й. Само че, малко по-късно същата нощ, когато влезе в стаята на момчето, за да погледна дали е завит, тя разбра, че привидното му съгласие я е подвело. Него го нямаше. Без капчица съмнение разбра къде е отишъл и усети как се вледенява. Трепереше като лист, докато набираше номера на Тъкър. Измъкна го от леглото му и му разказа какво се е случило.

— Тази вечер ми зададе прекалено много въпроси. Сигурна съм, че се е промъкнал до лодката на Уокър. Трябва да му кажеш.

— Успокой се, Дейзи. Уокър стои там нощи наред и нищо не се е случило. Няма причина да си мислиш, че точно тази нощ ще стане нещо. Веднага ще звънна на Боби, ще вземем неговата лодка, за да ги пресрещнем и да се увериш, че всичко е наред.

— Идвам с теб — заяви тя. — Ще се видим на пристанището.

Когато тя се появи, понесла ловната си пушка, Тъкър бе готов да избухне.

— Остави тази проклетия в колата. Няма да я вземеш.

— Тъкър Спенсър, стрелям също толкова време, колкото и ти. При това, мерникът ми е безупречен.

— Проклет да е татко, че те научи — измърмори той. — По дяволите, Дейзи, винаги си се целила по бутилки и тарабите от оградата, никога не си имала пред себе си човек за мишена!

— Тогава да се надяваме, че няма да ми се изпречат хора, които да взема на мушка — отвърна тя, пое протегнатата ръка на Боби и се качи в лодката без дори да погледне Тъкър.

— Какво става тук? — попита Кинг, изникнал сякаш от нищото. — Накъде сте се запътили с тази лодка, в този небогоугоден час? И защо, мътните го взели, Дейзи носи пушка?

— Като се обади, пропуснах да ти кажа, че татко е тук — обясни Боби. — Вечеряше с Франсис и Ана Луиз, и между другото имаше изключително самодоволен вид. Опитах се да заобиколя, за да не ме види, докато излизах, но май вижда по-добре, отколкото си мислех.

— Браво, направо страхотно — измърмори Тъкър. — Връщай се при дамите и вечерята татко. Всичко е наред.

Кинг погледна Дейзи.

— Да, много добре виждам. Последният човек, който ме уверяваше, че всичко е наред, за малко да си изгуби проклетата работа.

— А преди да се съмне, на мен може да ми се наложи да я хвърля в затвора — заяви застрашително Тъкър.

— Защо? — полюбопитства Дейзи, омръзнало й бе да я обсъждат така, сякаш я няма и сякаш е напълно неспособна да управлява собствения си живот.

— Защото пречиш на полицейско разследване и носиш заредено оръжие. Не знам, всъщност, но все ще измисля някакво обвинение. И при това ще ги измисля непоклатими.

— Татко направо ще бъде на седмото небе, нали така, татко?

— Може ли някой да ми каже, каква проклетия става тук? — попита Кинг. — Точно в този момент виждам, че цялото ми семейство е решило да се направи за посмешище. Ако Ричард разбере, веднага ще го изнесе в новия брой.

— И как ще разбере Ричард? — попита разумно Дейзи.

— Не споменах ли, че Ана Луиз вечеря с татко? Сигурен съм, че ви казах — намеси се Боби, без да крие, че му става все по-забавно и по-забавно.

Дейзи му се намръщи и отново се обърна към баща си.

— Добре, с две думи. Уокър извършва нощно наблюдение по подозрение за трафик на наркотици. Мислим, че Томи се е промъкнал при него. Сега вече ясно ли ти е защо не можем да продължим с приказките?

Баща й погледна строго Тъкър.

— Истина ли е това? Значи в Тринити Харбър има наркотици? Защо никой не ме е уведомил?

Дейзи изгуби търпение.

— Може ли да оставим обсъждането на този въпрос за малко по-късно? Хайде да вървим, преди нещо да се е случило на Томи — тя се обърна към Тъкър. — Ти свърза ли се с Уокър?

— Да. Томи е при него. Открил го е скрит под палубата. Май се готви да насини дупето на племенника си.

— Ако той не го направи, аз със сигурност ще го сторя — заяви мрачно Дейзи. Никога през живота си не се бе страхувала толкова много.

Поне така си мислеше, докато не чу изстрелите, които отекнаха над реката. В този момент изрече молитва.