Даяна Хамилтън
Откраднати мигове (10)

Десета глава

Клио прекара следващите десет дни в Слейд Хаус. Остави на Джуд кратка бележка къде отива, а на Мег обясни, че има нужда да прекара известно време с чичо си, който бе стар и болен.

Можеше да отиде и в предишния си дом, но една фирма вече го бе обявила за продажба. Освен това Джуд не би се поколебал да я върне оттам веднага, докато от дома на чичо й би премислил, преди да направи каквото и да било.

Почти през цялото време прекарваше в офиса на Люк, заедно с останалите членове от борда на директорите. Успя да игнорира пренебрежителното му отношение и с удоволствие откри, че плановете й за стабилизиране на фирмата започват да се реализират. Грейс призна, че съпругът й се чувства по-спокоен, откакто Клио се присъедини към фамилната компания. Това я зарадва, не само заради здравето на чичо й Джон, но и защото като че ли Грейс най-сетне беше започнала да я приема. Признанието вероятно костваше на леля й много, защото уязвяваше любимия й син.

Този ден Клио реши да остане у дома, за да се консултира с чичо си по плановете за известно разширяване на дейността на финансовата къща, след като евентуалните провали бяха зад гърба им.

За щастие, чичо й одобри проектите.

— Не знам дали разбираш колко съм доволен, че идваш във фирмата — каза й той като затвори последната папка. — Не виждах смисъл въобще да отиваш в „Мескал и Слейд“.

Нямаше как да му обясни, че причината бе в невъзможността й да работи заедно със сина му. Затова предпочете да си замълчи. Горда беше, че успя да изведе „Слейд Секюрити“ в по-стабилни позиции. Всъщност това беше единственото нещо, което притежаваше сега.

Разбира се, щяха да свикат борда на директорите, преди някои от схемите й да заработят. Джуд щеше да бъде поканен в качеството му на основен акционер. Може да му се предложи и място в съвета…

Имаше и още нещо, за което се налагаше да говори с него. Преди два дни узна, че е бременна. Трябваше да му съобщи новината.

— Да пийнем ли по чашка? Мисля, че заслужава да се отпразнува! — Джон Слейд се беше изправил и очите му блестяха.

— С удоволствие.

— А колко време още ще имам удоволствието да ни гостуваш тук? — попита я той, като взе кристална чаша.

— Не съм сигурна — тя отпи, без да знае какво да му отговори.

Тук живееше вече от десет дни и скоро трябваше да се премести. Но къде?

В имението на настойниците си се чувстваше защитена. Чичо й не скри радостта си, че я вижда отново у тях. Тогава тя се извини, че като нов партньор на Люк ще бъде по-добре да остане за известно време и да пътува всеки ден с него до офиса. Ако беше наложително щяха да работят заедно до късно.

Вече виждаше в очите на Грейс учудването, че една сравнително млада булка се разделя с любимия съпруг доброволно за толкова дълго време. А точно тази сутрин Люк й подметна, докато довършваше закуската си:

— Май си се преместила за по-дълго време. Какво става? Да не би Джуд да е открил връзката ти с Фентън и да те е изхвърлил? Не го обвинявам — и аз не бих искал да имам жена, която има нещо общо с такова влечуго.

Така че много скоро трябваше да реши какво да прави, къде да върви. Мисълта да възстановява брака си я смразяваше. Но идеята за развод я правеше още по-нещастна.

Все пак един светъл лъч просветваше в цялото й нещастие. Когато Джуд чуе за детето, което очаква, със сигурност ще иска да я изслуша, дори само заради негово добро. Нали в края на краищата той се ожени за нея заради деца. И тогава вероятно ще признае, че е сгрешил…

— Съвсем егоистично се надявам, че ще останеш още няколко дни — обади се Джон Слейд. — Но ще те разбера, ако с нетърпение желаеш да се върнеш при Джуд. Защо не му се обадиш да дойде тук за края на седмицата?

Клио примигна, откъсната от мислите си. Усмихна се неопределено. Тук беше, за да си отдъхне от Джуд и от проблемите на брака им, така че нямаше никакво желание да го кани. Необходимо й бе време да помисли, а в негово присъствие не беше в състояние да взема разумни решения.

— Ще видя дали обядът е готов — отклони отговора тя. Не искаше да се впуска в обяснения пред чичо си. — Ти почивай и допий питието си.

Клио се облегна на гладката хладна врата на кабинета. Пое дълбоко въздух и се поуспокои. Джуд ще трябва да изостави своята гордост и да я изслуша. След като ще става баща, би трябвало да бъде по-отговорен към бъдещето на този брак. Самата тя все още трудно свикваше с мисълта за майчинството. Вероятно ще могат да започнат отново, ще възстановят отношенията, които той бе разрушил с недоверието си.

Може би ще му позвъни още тази вечер да му предложи да се срещнат някъде на неутрален терен и да обсъдят бъдещето…

Клио се отправи по коридора към фоайето в предната част на къщата. Изведнъж тишината се наруши от гласа на леля й.

— Джуд! Каква чудесна изненада! Идваш тъкмо навреме за обяда. Ще отидем да намерим Клио. Тя ще бъде очарована!

Значи бе пристигнал, за да я върне обратно. Сърцето й лудо заби. Пак я бе притиснал до стената. Нямаше къде да избяга. Вместо да се крие, по-добре да приеме предизвикателството.

Тя забърза напред и се престори на приятно изненадана, когато влезе в обширното фоайе. Леля й я наблюдаваше внимателно и не би изпуснала и най-малката подробност в отношенията им.

— Джуд! Не те очаквах — колко хубаво, че дойде!

Една изкуствена усмивка колебливо се появи на устните й и веднага угасна, като чу мекия му отговор:

— Да, нали? Хубаво е и за двама ни — лицето му беше ведро и приятно, но очите зад гъстите мигли криеха студенина.

Той се обърна към Грейс с всичкия чар, с който печелеше хората, но зад него Клио веднага откри задните му помисли.

— Обядът сигурно ще е вълшебен, Грейс, но си обещах да взема Клио за малка почивка. Напоследък работи твърде много. Така че съм планирал нещо като втори меден месец.

С едно леко движение я хвана под ръка и тя се изпъна. Отново започваше ужасната си игра. Последствията я плашеха.

— Щях да дойда за теб по-рано — усмихна се двусмислено, — но бях затрупан от срещи.

Гласът му звучеше като извинение, но пръстите му се впиха в ръката й, така че за нея нещата бяха ясни.

— Ако ме извиниш, Грейс, предлагам Клио да си събере нещата. Чака ни път.

— Но, разбира се! — Грейс ги гледаше със светнал поглед.

Явно Джуд много й харесва, мрачно помисли Клио. Леля й смяташе, че той бе най-доброто нещо, което се беше случило на фамилията им от много години насам.

Клио добре знаеше, че блъфира. Никакъв втори меден месец, никаква почивка след тежкия й труд нямаше предвид. Въпреки това се усмихна и се постара да изглежда щастлива. Борбата с този мъж беше нейно частно дело и не желаеше да я прави достояние на повече хора.

Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини. Няколко минути по-късно вече слагаше вещите си в куфара. Каквото и да било възражение щеше да е безполезно пред любезната му, но твърда решителност. Освен това, чичо й и леля й биха се разтревожили. Тъмните страни на съвместния им живот си бяха лично тяхна работа.

Клио седна мълчаливо до него в колата. Опита наум няколко теми за разговор, но се отказа от всичките и здраво стисна устни. Каквото и да кажеше, щеше да избухне спор. Беше я измъкнал от Слейд Хаус, защото гледаше на нея като на негова собственост, както беше споменавал и преди. Освен това трябваше да му каже за бебето и не желаеше такава чудесна новина да се съобщава след скандал. Ще подбере подходящ момент, защото се надяваше — о, как се надяваше! — че заедно ще обсъдят нещата и ще помислят за бъдещето.

Не беше необходимо да я обича. Достатъчно беше само да възстанови старото си отношение към нея — уважение и харесване — така би могла да живее с него.

Тя затвори очи на яркото пролетно слънце. Искаше да се отпусне, да събере сили за разговора. Постепенно изпадна в неспокойна дрямка. Напрежението между тях в съня й се превърна в мъчителни кошмари — сънуваше все него: такъв, какъвто беше някога и какъвто бе сега. Изведнъж се стресна и се събуди. Минаваха през напълно непозната местност в провинцията.

— Поспа със съня на честен човек, а? — саркастичните му думи й подсказаха, че през цялото време беше я следил. — Казвал ли съм ти, че когато спиш, изглеждаш невинна като дете?

Тя не отговори на предизвикателството му. Това беше покана за нова атака, но не искаше да му се подчинява. Намери подходящия равен тон и попита:

— Някаква обиколка ли правиш? Би трябвало вече да сме в града.

— Когато решиш да избягаш, не ми остава нищо друго, освен да те върна.

— Не съм избягала! — не можа да се въздържи. Нов спор нямаше да доведе до нищо добро, най-малкото за един смислен разговор за детето. Знаеше това, но не можеше да разбере защо винаги я разбира погрешно. — Ти знаеше къде съм и какво правя.

— Знаех, че избяга. Можеше да работиш с Люк и от къщи — Клио мрачно призна пред себе си, че беше прав. Тя избяга от непоносимата обстановка в дома им. Сякаш прочел мислите й, той отбеляза: — Нещата не могат да продължават така.

С мъка си помисли, че може би вече се е решил на развод. Той също не печелеше нищо от този ужасен брак.

— И какво ще направиш? — макар че не искаше, тонът й бе враждебен. Извърна глава към прозореца с пълни със сълзи очи.

— Трябва да говорим. Крайно време е вече.

Джуд смени скоростите и колата заизвива по завоите на път, от двете страни, на който бяха разположени малки вили.

— Искаш да кажеш, че наистина ще ми дадеш възможност за обяснение по повод на всички обвинения, които отправи към мен? — попита го рязко и без да знае защо, се разтрепери.

— Затова реших да взема вилата на Фиона за ден-два. Там ще бъдем напълно сами — струва ми се, че и двамата се нуждаем от това. Имам да ти съобщя някои неща, а без съмнение и ти имаш — добави студено той и спря колата на кръстопът със старинен пътепоказател.

— Отдавна не съм идвал насам — Клио го изгледа учудено. Не й се вярваше, че е предприел такъв дълъг път само за да обсъдят нещата помежду си. — Фиона е в Париж. Полубизнес, полузабавление.

Ако й беше казал това преди няколко часа, щеше да се ужаси. Избяга от него, за да се спаси от тормоза, който й нанасяше. Но сега считаше, че има прогрес, след като желаеше да обсъждат отношенията си. Някаква надежда отново се роди в душата й. Клио се загледа през стъклата на колата.

Скоро спряха пред ниска каменна вила с окосена морава.

— Това е убежището на Фиона. Малко е, но е уединено.

— Прекрасно е!

Къщата наистина приличаше на излязла от детска рисунка. Два реда божури очертаваха пътеката от малката градинска врата до входа. В задната част на двора имаше добре обработена зеленчукова градина.

Клио не можеше да си представи елегантната сестра на Джуд да превозва тор с количка, да копае с лопата, или да коси сено. Отгатнал мислите й, той обясни:

— Един човек от селото използва градината. В замяна на това наглежда имота. Така е много удобно. Той прибира плодовете и зеленчуците, които отглежда, а тя е спокойна, че винаги наоколо се навърта някой.

Джуд се усмихна и й подаде ключа. Първата истинска усмивка, откакто я завари с Фентън. Сърцето й се разтуптя. Почувства се отново като влюбена глупачка.

— Влизай. Разгледай наоколо, докато вкарам колата в градината отзад. Само там има широка алея за паркиране.

Клио бавно тръгна по пътеката, като се наслаждаваше на късното следобедно слънце и свежия въздух. Животът започваше да изглежда по-красив. А колкото до техния съвместен живот, може би прогнозата не е толкова лоша. Дано!

Вратата се отвори лесно и Клио се озова направо в дневната, която също приличаше на илюстрация от детска книжка. Малките прозорци бяха закрити с червено-бели пердета, подът — застлан с килимчета. Меки, покрити с леко крещяща дамаска, фотьойли бяха подредени около открита камина. В единия край на стаята стоеше солидна чамова маса, заобиколена от четири дървени стола. Един гардероб и люлеещ се стол завършваха интериора. Фиона се беше постарала да не изменя на стила на селските къщи в този район.

Цялата вила беше солидна и функционална. Имаше само една спалня, втората беше превърната в баня. Ако всичко вървеше добре, може би нямаше да се наложи да търси второ легло, помисли Клио.

Бързо се смъкна по тясната извита стълба долу. По-спокойно! Безсмислено бе да храни големи надежди. Винаги, когато се беше опитвала да му говори, да му обясни позициите си, нещата ставаха по-лоши. И все пак се надяваше…

Джуд беше в кухнята. Куфарът й стоеше на пода, до него една голяма пътна чанта, а на масата кашон с продукти.

— Ще сваля тези задушаващи дрехи — той посочи сивия си костюм. Взе куфара й и пътната чанта с неговите вещи. — Харесва ли ти мястото? — в очите му отново имаше топлота, която сгря сърцето й.

Усмихна му се. Приятно й беше. Даже да я бе завел в най-грозната дупка, пак щеше да й е приятно, ако отношенията им бяха добри.

— Обожавам такива места!

— Добре.

Той се запъти нагоре, но нещо го спря и тя видя, че за миг, само за миг, в очите му се появи някакъв страх. После изчезна, сякаш никога не бе го имало. Стъпките му се чуха нагоре по стълбите.

Клио се зае с кашона на масата. Чувстваше се леко замаяна и все още притеснена. Този и следващият ден щяха да определят живота й по-нататък.

Кутията беше пълна с храна, която можеше да им стигне за дни напред. Тя се разшета бързо — сложи пилето, маслото и бекона в хладилника, котлетите остави отвън за тази вечер. Все още подреждаше вече пълния хладилник, когато чу гласа му зад гърба си:

— Ще нацепя дърва. Вечерта ще е студена.

Погледна го и отново сърцето й се сви. Изглеждаше както винаги великолепно. Сините джинси подчертаваха още повече стройните му крака. Ръкавите на тъмната спортна риза бяха навити до лактите и откриваха силните му мускулести ръце. Само като го погледна Клио разбра, че винаги ще го обича, каквото и да се случи.

— Не е зле да започнеш да правиш яденето. И двамата не сме обядвали — облегна се на масата и полуседнал я изгледа право в лицето. — Изглеждаш изтощена, въпреки че спа по пътя. Сигурно скърбиш около новината?

— Каква новина? — не й се щеше да му обяснява, че безсънните й нощи са само заради него. Изправи се бавно като затвори вратата на хладилника с коляно. — Каква новина? За какво говориш?

— Фентън се е сгодил за Ливия Хейн, дъщерята на милионера от пивоварната промишленост — усмихна й се подигравателно. — Вярвай ми, те напълно се заслужават един друг.

— Не знаех — сърцето й лудо заби. Усещаше пулса в ушите си.

Фентън сгоден? Това бе най-добрата новина, която беше чувала от години! Ако искаше да се ожени за милионите на онази жена, то не би направил нищо гадно, поне докато не сложат подписите си под брачното свидетелство. Явно много е работил по въпроса, затова никакъв повече не го видя. Едва ли точно в този момент би желал във вестниците да се прочете нещо за неплатени дългове и истории с други жени. Най-накрая беше спасена от Робърт Фентън!

— Не бях чула — тя внимателно отмахна кичур коса от лицето си и запази спокойно изражение.

— Така ли? Не те ли предупреди поне да очакваш отвратителна фотография във вчерашните вестници, заедно със съобщението за годежа им? Очевидно е било любов от пръв поглед — добави хладно.

Въобще не я интересуваше каква любов е било. Ако Джуд е прав, че тази жена е лека, то не би проявила и съжаление към нея. Май наистина беше така, помисли тя като видя фотографиите във вестниците, които Джуд остави на масата.

— Мислех, че след като Фентън не е повече с теб, можем да обмислим нещата и да поговорим за бъдещето на нашия брак. Защото, повярвай ми, той няма да иска да продължи връзката си с теб, ако се е закачил за друга неомъжена наследница — с тези думи той излезе от къщата.

Това, което й каза, не я ласкаеше особено, но най-малкото беше в настроение да говорят и да направят нещо, за да спасят брака им. Дано този път чуе това, което има да му каже.

Ръцете й трепереха, докато миеше салатата за вечеря. Отново нервното напрежение се надигаше помежду им. Имаше нещо, което не й бе ясно. Можа да разбере реакцията му, когато стана свидетел на сцената с Фентън, но не можеше да разбере нищо от по-нататъшните му действия. Не я обичаше, емоционално не беше увлечен, а поведението му на сляпа ревност ги лишаваше от възможността да направят каквато и да било крачка напред. Тя беше влюбената, тя беше наранената от неговото недоверие, тя беше оскърбената, а се налагаше тъкмо тя да направи нещо за подобряване на отношенията им.

Извади котлетите от хладилника и се ослуша. Все още чуваше ударите на брадвата, сякаш Джуд се готвеше да нацепи дърва за цял месец. Тогава месото може да почака, докато малко се освежи. Точно се качваше нагоре по стълбите, когато той се появи с наръч дърва. Тя спря, като не знаеше какво да направи.

— Искаш ли да сложа месото веднага, или да се кача горе да се преоблека? — изчерви се, усетила погледът му да се плъзга по слабото й тяло, облечено в джинси и риза.

Това беше намек, само намек за старата топлота, с която я гледаше някога. Сърцето й се сви от любов. Всичко, всичко ще се оправи, помисли Клио.

— Така изглеждаш много добре — погледна разбърканата й коса. — Но ако ще се почувстваш по-удобно, иди и се преоблечи. Само не се бави много, защото имаме да говорим.

Слава Богу! Каза, че ще я изслуша и дано бъде така. Не беше чувала този мек глас от седмици.

Тя го погледна с благодарност. Просто не можеше да скрива повече любовта си. Бързо взе душ и затършува из куфара с дрехи. Избра бежово дантелено бельо и топъл вълнен пуловер. Вечерта наистина ставаше студена. Бледозеленото й отиваше. Дрехите чудесно стояха на слабата й фигура. Дълбокото деколте на пуловера очертаваше лека сянка между гърдите й. Тя несъзнателно се завъртя пред огледалото и опипа с ръце корема си. Още нямаше никаква следа от наедряване, но скоро ще се появи. Цялата се изпълни с любов към малкото същество, което носеше вече в себе си, и към мъжа, станал баща на детето й. После бързо се обърна и излезе от стаята, въодушевена и щастлива. Ще трябва да му каже за детето по-скоро — на вечеря или даже преди това. Просто повече не можеше да чака, искаше да сподели с него чудесната тайна! Обясненията за Фентън могат да се отложат — ще трябва веднага да каже на Джуд, защото това беше най-важното нещо на света. Краката й леко я понесоха надолу към кухнята.

Намръщи се като видя, че той почти е приготвил котлетите. Дано не се разсърди, че се е забавила. Освен това искаше тя да приготви яденето — знак за любовта й! После, усмихвайки се на собствената си глупост, се отправи към стаята, като душеше апетитната миризма от скарата. Джуд режеше хляб и също й се усмихна, макар и по-сдържано.

— Изглеждаш много добре — плъзна поглед по приятния й тоалет. — Но не мога да чакам повече. Пропуснах и закуската сутринта.

— Да ти помогна ли?

Изведнъж тя се почувства някак плаха и въздъхна с облекчение, когато той поклати отрицателно глава. Един тъмен кичур беше паднал на челото му и му придаваше смешен малко разбойнически вид. Тя отново се развълнува.

— Не. Всичко е готово. Ще ядем в дневната. Иди да налееш вино. Тук няма място за двама ни. Вземи и хляба със себе си.

Вече нямаше значение с какъв тон й говори. Нищо не се беше променило в съзнанието му, имаха още много да говорят, включително и за бъдещето им. Но тя знаеше, че всичко, всичко ще бъде наред.

Джуд беше застлал покривка на червени и бели карета, в тон с пердетата. Светлината на огъня и слабата светлина от единствената лампа в стаята правеха атмосферата уютна. Небето отвън бе станало аметистовосиньо. Клио сложи хляба в една купа до салатата и се усмихна на грижливо подредената маса — чаши за вино, свещ в малък порцеланов свещник с формата на роза. Беше си направил труда да подреди всичко много красиво. Все още усмихната, тя запали свещта, наля вино, взе чашата си и отиде до прозореца. Първите звезди се бяха появили на небето, вечерните сенки се сливаха в тъмна пелена. Да, още до утре сутринта всички техни проблеми ще отпаднат и те ще започнат истински семеен живот, който ще има реално значение за нея, а може би някога и за него.

— Ела да вземеш това — гласът му зад гърба й я изплаши, тя подскочи и почти разля виното си.

На слабата светлина в стаята чертите му изглеждаха по-меки, устните — по-нежни. Само очите му оставаха непроницаеми.

Котлетите бяха чудесни, но тя изгуби апетит, докато го гледаше как поглъща своята храна. Искаше да му каже за детето, не можеше повече да мълчи. Щеше й се той да сподели радостта й. Не, не радостта, а дълбокото й щастие.

Джуд по-рано беше говорил за деца. Сега неговото дете растеше в нея, плът от нейната плът. Искаше да сподели чудото с него.

— Джуд… — от нервното напрежение гласът й прозвуча висок и тънък. — Ще имаме дете! Бременна съм.

Не знаеше каква реакция би трябвало да се очаква при такава новина. Но във всеки случай най-неочаквано за нея лицето му остана затворено, очите — с някакъв безличен празен израз. Не можа да разбере и кратката болка, която прониза за миг цялото му същество. А после леко отмести чинията си й отчуждено произнесе:

— Поздравления. Но ще ме извиниш, аз не мога да споделя с теб твоя трогателен ентусиазъм. Как мога да съм сигурен, че детето е мое, а не на Фентън?

В този миг нещо у нея угасна — надеждата. Цялата й надежда. Тя се бе борила храбро с всички трудности дотук. След тези думи, надеждата й издъхна. Остра болка стегна сърцето й. Това беше краят.

— Върви по дяволите! — тихо каза тя.

Неописуемата болка я разкъсваше.

Джуд я погледна още веднъж, бутна назад стола си и стана. Преди да излезе само тъжно каза:

— Вече съм там — в ада.