Читателски коментари (за „Чевенгур “ от Андрей Платонов)

Чевенгур на Андрей Платонов. Книгата ме приведе към три основни направления:

Представя една алтернатива на човешкото общество. Както всяка алтернатива, както също така и всяка реалност, ако си позволяваме да разделяме така, не е съвършенна. Със сигурност мога да кажа, че тази алтернатива просто не може да бъде видяна като реално осъществена такава, което пък веднага води на други размиси, недотам, по-скоро, изобщо не приятни. Защото така поставена алтернативата в (град ?) Чевенгур отмива с едно непознато чувство и действие, начин на мислене на обществото на прогресивния и уж технизиран двадесет и първи век-дружба мисля е точната дума. Интересно е, че в романа дружбата се осъществява, по скоро възнивка, между еднакви хора-днес обаче, един и същи чоловек може да бъде окачествен като приятел или като „неблагонадежден“ и поради това отхвърлен просто заради самата обстановка при знакоменся-то, поради липса на настроение и други фактори. Заменете дружба със солидарност, въпреки че има различен отенък, и ще стигнем отново до кървящата рана на миналото. Дори и като дума само.

Наличието на такива неразбрани, отхвърлени хора като московеца изпратен за доклад в Чевенгур. Напълно опреличавайки се на него, смея да твърдя че това е една черна констатация на хората в това общество. Незаговорен от никой (Що пък някой точно него да го заговаря?), неизлушан и неразбран въобще за какво и защо така смята(Все пак е луд, нали?) и не си опитващ късмета в сайтове по запознанства или обикновенни чат-стай(Е, значи той си е виновен!) просто констатира, показва какво МОЖЕ да бъде обществото към (считан за) един (малко) по-различен конкретно с вижданията си човек. Защото пък съм и убеден, че истински приятели няма, както искате си разтълкувайте това понятие-накратко за огня заради теб. Съшо така докато говорят не мислят или не са убедени в това коетоговорят. Тези хора имат някакъв потенциал с 1000 плюс приятели в соц.мрежите, но основно е бутафорен.

В днешно време победителите при половете са абсолютно жените. Идеално поле за изследване е именно Чевенгур. Жените имат възможността да не вършат нищо и да се издигат благодарение на анти-дискриминационната политика спрямо половете, могат да използват срещуположния пол, поради мисля факта, че или първите рядко се влюбват, или се влюбват съзнавайки какво залаг и какво искат т.е. печелят. Днес именно те са най-пасивните хора-отново по условие естествено!, мъжете се избиват за една жена, мъжете правят първата стъпка. Четете и детските приказки-тате ловува, защитава, работи, майстори, носи пари, мама-домакинствува ,в кухнята. Е добре, това балансирано ли е?

Книгата е шедьовър по 6-то балната система-предоставя алтернатива конструирана, предоставя поле за размисъл, случки за тази дейност. Къмту времето на революционния и пред комунистическата власт, тъй да се каже, малко е странна, но завършващите я страници ме доведоха да мнението от по-горе.

Хехе, попаднах на „Чевенгур“ без да имам ни най-малка представа кой е Андрей Платонов и още по-малка — какво е написал. И добре, че стана така, защото едва ли иначе щях да започна да чета 500 страничен очерк за руското селячество в първите години след Октомврийската революция, както евентуално някой би могъл да оприличи „Чевенгур“ с едно изречение. Тема, която не може да ми бъде по-далечна.

И щях да сбъркам жестоко в преценката си, разбира се. Защото „Чевенгур“ всъщност е кладенец към една дълбока душа, в която има всичко. Едва ли съществува друга творба, в която да се преплитат по такъв начин утопия, антиутопия, сатира, магически реализъм, застроени с неподражаемите и абсолютно самобитни описания на Платонов, за които просто се чудя как му ги е раждал акълът.

Великите книги се познават по това, че при всяко прочитане можеш да откриеш у тях нещо ново, нещо, което ти е убегнало на първо четене. Изтъркано клише, знам, но „Чевенгур“ е една от тези велики книги.

Книга на парадоксите — чете се трудно, и въпреки това те грабва. Описва тягостни съдби и въпреки това те кара да се усмихнеш. Книга, в която всеки се държи безумно и всеки ти е по своему симпатичен. Ключова дума на повествованието — „тъга“ и производните й, които се срещат буквално във всеки абзац. Ала не тя е водеща действието, а друга дума — копнеж.