Читателски коментари (за „Кметът на Кастърбридж “ от Томас Харди)

Описаната от Харди случка в началото на книгата не може да се окачестви като нереалистична.

Съдилищата в Обединеното кралство започват да гледат бракоразводни дела от 1857г. Дотогава официалният развод е бил привилегия само на богатите хора — действително е било необходимо да се плати сериозна сума, за да се получи разрешение от Парламента. Но и след 1857г. процедурата по развода е била доста скъпа за бедните хора. Любопитно е, че до 1753г. браковете не били официално регистрирани.

Продажбите на съпруги (британски обичай, на който властите не противодействали особено силно) просъществували с изолирани случаи чак до около 1913г. Описаните в книгата събития биха могли да бъдат отнесени не по-рано от 1830-1840г. Самата продажба е представлявала един вид публично обявяване на раздяла на съпрузите пред обществото. Във викторианската епоха се предполага, че са се състояли няколкостотин подобни продажби, т.е. явлението не е било толкова масово.

Решението за продажбата най-често е било съгласувано между съпрузите. Жената е имала право на избор на кого да бъде продадена в процеса на „търга“. Много често единственият купувач е бил новият любовник на жената.

Имало е случаи, в които мъжът просто харизвал жена си безплатно, или я продавал символично за халба бира…

Не са редки случаите, при които след време продадената съпруга се връщала при мъжа, извършил продажбата, за да изживее живота си с него. Понякога купувачът се женил официално за купената жена едва след смъртта на официалния ѝ съпруг.