Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Measure for Measure, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2012)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 7

Трагикомедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

В затвора.

Влизат Князът, преоблечен като монах, и Тъмничарят.

 

КНЯЗЪТ

Мир вам! Нали сте вие тъмничарят?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Да, аз съм, отче. За какво ви трябвам?

 

КНЯЗЪТ

Водим от милостта и направляван

от благия ни орден, ида тука

да посетя злочестите души

зад тез решетки. Както е редът,

пуснете ме при тях и ми кажете

на всекиго вината, та да мога

да им окажа помощ!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Бих направил

и повече за вас.

Влиза Жулиета.

                Да почнем с таз.

Девойка прелестна от знатен род,

която е допуснала честта й

да изгори от пагубния дъх

на младия й плам. Сега е трудна,

а този, който сторил е бедата,

осъден е на смърт. Младеж такъв, че

да стори втори грях му по̀ приляга,

отколкото да мре за този пръв!

 

КНЯЗЪТ

Кога е срокът му?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Изглежда утре…

Към Жулиета.

Вий стойте тук! Ще дойдат да ви вземат.

 

КНЯЗЪТ

Разкайваш ли се, млада хубавице,

за сторения грях?

 

ЖУЛИЕТА

                Да, благи отче,

и нося със търпение срама му.

 

КНЯЗЪТ

Тогаз ще те науча да разпиташ

тъй свойта съвест, че да разбереш

дали е искрено, или притворно

разкайването ти.

 

ЖУЛИЕТА

                Аз слушам, отче.

 

КНЯЗЪТ

Обичаш ли тоз, който е причина

за твоето нещастие?

 

ЖУЛИЕТА

                Да, както

обичам таз, която е причина

за неговото.

 

КНЯЗЪТ

                Значи във греха

взаимно сте се тласнали?

 

ЖУЛИЕТА

                        Взаимно.

 

КНЯЗЪТ

Тогава ти по-грешна си от него.

 

ЖУЛИЕТА

Признавам го и кая се за туй.

 

КНЯЗЪТ

Така и трябва, дъще, но дано

се каеш не зарад срама, до който

грехът те е довел, защото туй

би значело, че жалиш не небето,

а само себе си; че би желала

да си спестила Божията скръб

не от любов към Бога, а от страх

пред неговия съд.

 

ЖУЛИЕТА

                Не, аз се кая,

защото съм сгрешила, а срама

приемам с радост.

 

КНЯЗЪТ

                И упорствай в туй!

Разбрах, че съучастникът ти утре

ще трябва да умре. Утеха сетна

ще ида да му дам. Benedicite[6]!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

Ах, утре да умре? О, страшна милост,

живот ми ти даряваш не по-светъл

от мрака в гроба!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Жалко за младежа!

 

Излизат.

Бележки

[6] „Benedicite“ (лат.) — Благослови, Господи!