Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (7)

Шеста сцена

 

КОМИНИЙ

Сега, приятели, поотдъхнете!

Напуснахме полето със достойнство,

по римски: без ненужна упоритост

и без позорно бягство. Но врагът —

повярвайте — ще ни нападне скоро.

Докато биехме се, на вълни,

долиташе със вятъра викът

на нашите отвъд… На тях и нас

вий, римски богове, успех дарете,

та две войски в усмихнати редици

да се сберат и да ви почетат

със жертва благодарствена!…

                        Докладвай!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Войската на града извърши излаз

и даде бой на Ларций и на Марций.

Когато тръгвах, нашите се бяха

оттеглили в окопите.

 

КОМИНИЙ

                Макар

да казваш истина, не ми харесват

словата ти. Кога се случи туй?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Преди около час.

 

КОМИНИЙ

                Дотам е миля,

дори по-малко — чухме ги оттук.

Защо цял час си се мотал за миля

и идеш толкоз късно?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                Съгледвачи

на волсците видяха ме и аз

принуден бях да избикалям. Инак

отдавна да съм тук.

 

КОМИНИЙ

                Ха! Кой е този

като с одрана кожа? Небеса,

прилича ми на Марций! Не за пръв път

такъв го виждам!

 

МАРЦИЙ

                Късно ли пристигам?

 

КОМИНИЙ

Овчар не различава гръм от хлопка,

тъй както аз — гласа гръмлив на Марций

от всички други!

 

МАРЦИЙ

                Късно ли пристигам?

 

КОМИНИЙ

Да, ако туй по теб е твоя кръв,

не вражеска!

 

МАРЦИЙ

        О, дай да те прегърна

горещо, както някога жена си,

когато я ухажвах; с радост както

в мига след сватбения пир, когато

поведоха ни свещите нагоре

към ложето!

 

КОМИНИЙ

        О, цвят на храбростта!

Тит Ларций какво прави?

 

МАРЦИЙ

                Управлява:

издава разпоредби и осъжда

едни на смърт, а други на прокуда,

тогоз помилва, другиго посплашва —

държи Кориоли в името на Рим

завързан като хрът, въртящ опашка —

дано го пуснат!

 

КОМИНИЙ

Где е робът, който

ми каза, че врагът ви бил отхвърлил?

Докарайте го тук!

 

МАРЦИЙ

                Не го наказвай!

Неистина той казал ти е само

за знатните ни: реднишката паплач…

дано я чума тръшне! И трибуни

им дават на такива!… Даже мишки

от котката не бягат, както те

побягнаха пред сган от негодяи,

по-долни и от тях!

 

КОМИНИЙ

                А как надвихте?

 

МАРЦИЙ

Часът не е за разговори. Друг път.

Врагът къде е? Пръснат ли е вече

и ако не, защо е стихнал боят?

 

КОМИНИЙ

Със загуби отстъпихме, о, Марций,

за да спечелим в следващия пристъп.

 

МАРЦИЙ

А как са разположени? Къде са

най-тежките им части?

 

КОМИНИЙ

                Предполагам,

че сложили са в авангарда тези

от Анциум^[10] начело със Авфидий,

най-главната им сила.

 

МАРЦИЙ

                О, Коминий,

във името на общите ни битки,

на кървите, които в тях сме лели,

на клетвата за дружба помежду ни,

прати ме, моля те, срещу Авфидий

и анциатите! И нека в миг

със мечове и копия сгъстим

тоз въздух над главите ни и смело

опитаме часа!

 

КОМИНИЙ

                Макар че искам

в целебна баня да те видя, гдето

да ти обмажат раните с балсами,

молбата ти не мога да отхвърля.

Кои ще вземеш като най-полезни

във битката?

 

МАРЦИЙ

        Които най-горещо

поискат да се бият… Ако има —

макар че грешно е да се съмнявам! —

сред вас такъв, комуто да се нрави

червилото, с което съм нашарен;

комуто името да е по-мило

от кожата му; който да поставя

добрата смърт над лошия живот,

а родната страна над всичко друго;

то нека той — и ако има други

да мислят като него, — нека те

издигнат меч във знак, че са готови

да следват Марций!

                Казах „меч“ не „мен“!

Ако това не е за външност само,

кой тук не струва четирима волсци?

Да, всеки би могъл да блъсне щит

о щита на Авфидий! Но за жалост,

на всички благодарен, аз не мога

да взема всички. Другите ще влязат

във работа по-късно… Да вървим!…

Четирма души нека подберат

сред най-настойчивите!

 

КОМИНИЙ

                Храбри войни,

добре се представете в този изпит

и равни с нас ще бъдете във всичко.

На добър час!