Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (4)

Трета сцена

 

ВОЛУМНИЯ

Моля ти се, дъще, изпей нещо или бъди по-весела. Ако моят син ми бе съпруг, отсъствието му от къщи, с което си печели чест, би ме радвало повече от прегръдките му в ложето, с които би ми доказал най-горещата си любов. Още когато беше крехко момче и единствен плод на утробата ми; когато юношеската му прелест береше като цветя всички погледи наоколо; във възрастта, в която една майка цар да я моли цял ден, не би дала единствен час от близостта на детето си — чувствайки как славното име ще приляга на левент като него и как той би останал само красива картина на стената, ако знаменитостта не го оживеше, — с радост го пуснах да търси опасностите там, където се добива славата. Изпратих го на жестока война и той се завърна от нея увенчан с дъбови клонки. Повярвай ми, дъще, сърцето ми не подскочи толкоз, когато чух, че е момче, колкото когато видях, че е мъж.

 

ВИРГИЛИЯ

Ами ако беше загинал в боя, майко?

 

ВОЛУМНИЯ

Тогава за син щеше да ми бъде неговата слава. В нея щях да намеря потомството си. Слушай какво ще ти кажа съвсем искрено: да имах двайсет синове и всеки да ми беше скъп като твоя и моя Марций, бих предпочела единайсет от тях да паднат достойно за страната си пред това един-единствен да тъне в наслади далеч от битките.

 

ПРИСЛУЖНИЦАТА

Госпожо, благородната Валерия желае да ви посети.

 

ВИРГИЛИЯ

Разрешете ми да се оттегля!

 

ВОЛУМНИЯ

Не, стой със нас! Аз чувам барабана

на твоя мъж и виждам как той хваща

Авфидий за косата и как хукват

пред него волсците като деца,

видели мечка. Ей го, тропва с крак

и гръмко вика: „Пъзльовци, след мен!

Във Рим родени сте, ала във страх

заченати!“ — и чело, кръв струящо,

с ръка желязообкована бърше

и втурва се като жътвар, наел се,

докрай ако не свърши, да остане

без надница!

 

ВИРГИЛИЯ

Как „чело кръв, струящо“?

О, Юпитере! Не! Без кръв! Без кръв!

 

ВОЛУМНИЯ

Глупачко, млък! Кръвта краси мъжете

по-истински от златните трофеи.

Гърдите на кърмящата Хекуба^[4]

не са били тъй дивни, както после

било е челото на Хектор^[5], в кръв,

но вдигнато пред гърците!… Върви

и покани Валерия да влезе!

 

ВИРГИЛИЯ

Закриляйте, могъщи небеса,

съпруга ми от страшния Авфидий!

 

ВОЛУМНИЯ

Главата на Авфидий той ще смачка

с петата си!

 

ВАЛЕРИЯ

Добър ден, драги госпожи!

 

ВОЛУМНИЯ

Здравейте, моя мила!

 

ВИРГИЛИЯ

Радвам се, че те виждам, уважаема Валерия!

 

ВАЛЕРИЯ

Какво правите? Наистина примерни домоседки! Какво работите там? Ах, прелестна шевица! Как е малкият ти?

 

ВИРГИЛИЯ

Благодаря, добре е.

 

ВОЛУМНИЯ

По го влече да гледа мечове и слуша барабани, отколкото да внимава в урока.

 

ВАЛЕРИЯ

Значи бащичко! Ужасно е сладък! Вярвайте, миналата сряда половин час стоях да го гледам, като си играеше. Един такъв решителен! Гледах го как се затича подир една златна пеперудка: улови я и я пусна. И пак подир нея! Гони я, гони я, че като се спъна, като се търкулна презглава! Но пак стана и — подир нея. Не се отказва. И накрая я хвана. И на падането ли се беше ядосал, на друго ли, но като стисна зъбки — така — и я разкъса! Да бяхте го видели как само я късаше!

 

ВОЛУМНИЯ

Татковите му избухвания.

 

ВАЛЕРИЯ

Личи си благородникът!

 

ВИРГИЛИЯ

Пакостниче!

 

ВАЛЕРИЯ

Остави работата и да се поразходим! Този подиробед ще помързелуваш малко с мен.

 

ВИРГИЛИЯ

Съжалявам, госпожо, но няма да излизам.

 

ВАЛЕРИЯ

Няма да излизаш?

 

ВОЛУМНИЯ

Ще излезе, ще излезе!

 

ВИРГИЛИЯ

Не, с ваше разрешение, майко, наистина не искам. Няма да прекрача прага, докато мъжът ми не се върне от войната.

 

ВАЛЕРИЯ

Фу, съвсем не е умно да се затваряш така! Хайде, трябва да отидем при съседката, която тези дни ще ражда.

 

ВИРГИЛИЯ

Ще й пожелая леко раждане и ще я посещавам с молитвите си, но не мога да ида при нея.

 

ВОЛУМНИЯ

Но защо все пак?

 

ВИРГИЛИЯ

Не от леност и не че не я обичам.

 

ВАЛЕРИЯ

Искаш да бъдеш втора Пенелопа^[6], но казват, че вълната, която тя била изпрела, докато чакала Одисея, само напълнила Итака с молци. Хайде с мен! Да беше батистата ти чувствителна като пръстите, та поне от жал да престанеш да я бодеш! Хайде, трябва да дойдеш с нас!

 

ВИРГИЛИЯ

Не, мила госпожо, моля за извинение, но не мога.

 

ВАЛЕРИЯ

Ела и ще ти кажа чудесни новини за твоя съпруг.

 

ВИРГИЛИЯ

О, госпожо, още е рано за новини.

 

ВАЛЕРИЯ

Наистина! Не се шегувам! Снощи са пристигнали вести от него.

 

ВИРГИЛИЯ

Вярно ли?

 

ВАЛЕРИЯ

Чиста истина, сериозно ти говоря! Чух един сенатор да казва, че волсците събрали войска и тръгнали срещу нас. Нашият главнокомандващ Коминий излязъл насреща им с една част от римските полкове. Твоят съпруг и Тит Ларций обсадили техния град Кориоли. Те били уверени, че ще победят и че войната ще бъде кратка. Честна дума, всичко е истина. А сега, моля те, тръгвай с нас!

 

ВИРГИЛИЯ

Не се сърди, уважаема Валерия, друг път ще те слушам във всичко.

 

ВОЛУМНИЯ

Остави я, драга! В такова настроение само би ни развалила удоволствието.

 

ВАЛЕРИЯ

И аз така мисля… Прощавай тогава!… Да вървим, мила!… За последен път, Виргилия, изпъди това свое тържествено решение и тръгвай с нас!

 

ВИРГИЛИЯ

Не, не, уважаема госпожо. Наистина не бива. Желая ви добро забавление.

 

ВАЛЕРИЯ

Добре, сбогом тогава!