Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (5)

Глава четвърта

Една малка изненада.

Вълк за заек тежко страда

 

Да не бързаме обаче, но да продължим напред.

Докато на моста Коста с рибата си бе зает,

клетият Стоянчо, хванат в плен от тримата глигани,

бе кой знай къде отвлечен чак във тъмните балкани.

Ето че вълкът пристига в състезателен екип.

Кашля, киха и, изглежда, разболял се е от грип.

 

„Апчихи! Стоянчо чака.

Мокри са ми двата крака.

Изтървах пет-шест шарана.

Нищо не можах да хвана.

Риба не кълве трохи, ами червей. Апчихи!

Хей, Стоянчо… Не ме чува!

Или нещо се шегува.

Хей, Стояне-е!… Не ме слуша.

Ей сега ще го надуша.

Имам страшно обоняние —

триста метра разстояние.

Хей, Стоянчо-о… Нито звук.

А! Какво надушвам тук?

Миризма на някой друг.

Или кофа със боклук?

Зъбите не си е мил

и на баня не е бил.

Стоп! Подушвам, че дори

не един е, а са три —

мръсни, кални, неумити.

Но кои са теч бандити?

Туй са тримата глигани!

Калпазани! Хулигани!

Те са, дявол да ги вземе!

Търся ги от сума време.

Те Стоянчо са отвлекли.

Може би са го опекли!

Може би са го одрали!!

Може би са го изяли!!!

Ох, ще се разплача май че.

Де си, мое мило зайче,

мой приятелю едничък?

Как ще бъда пак самичък?“

Песничка за приятеля

И дори да си богат

и прочут, и знатен —

страшно е на този свят

да си без приятел.

С четири очи света

по-добре се гледа

и е двойна радостта

в битка и победа.

В дни на болка или скръб

нищо страшно няма,

щом е приятеля на гръб

носите ги двама.

 

Ако е в немилост той —

сам и изоставен,

няма ли да влезеш в бой —

даже и неравен?

Няма ли да отречеш

титли и успехи?

Няма ли да му дадеш своите доспехи?

Че макар да си богат

и прочут, и знатен —

страшно е на този свят

да си без приятел.

 

„А сега какво да правя?

Няма време да се бавя.

По следата, по следата —

Ще ги стигна вдън гората.

Хвана ли ги — без съмнение

следва страшно отмъщение.“