Христо Смирненски
Юбилейно Кво да е ^[0]

Сред делничната суета,

сред мъка, скука, яд и скръб,

съзнал си длъжността света,

с усмивка вечна на уста,

стои той днес кат образ скъп.

 

А облаци и тъмнина

надвисваха над роден край;

блестящ в златиста светлина,

заменил слънце и луна,

стоя на поста си докрай.

 

И стиснал бича си в ръка,

със своя непритворен смях

сърцата млади приласка

и смаза в своите крака

лъжата на вседневний грях.

 

В звъна на празничен стакан,

разперил своя страстен вик,

от чисти радости пиян,

следеше с поглед замечтан

той на живота пъстрий лик.

 

И не в едно сърце запали той

свещений поетичен плам,

откърми не един герой,

и всеки негов весел брой

бе лъч в културния ни храм.

 

Години девет бе на пост

сред мрак, неволя и беда;

навсъде беше свиден гост,

за учен, прост, богат и бос

той беше утринна звезда.

 

И над кого ли се не смя

кат цар, макар и сиромах?

Къде по нашата земя

не пръсна скучната тъма

и мозъчния тежък прах?

 

Сред делничната суета,

сред мъка, скука, яд и скръб,

съзнал си длъжността света̀,

с усмивка вечна на уста

стои той днес кат мощен дъб.