Жорж Батай
История на окото (9)

Мръсни животни

Решихме да избягаме в Испания, за да си спестим неприятностите около разследването. Симон разчиташе на помощта на някакъв свръхбогат англичанин, който й предложил да я отвлече и издържа.

Напуснахме къщата през нощта. Лесно успяхме да откраднем лодка и да стигнем до безлюдно място на испанския бряг.

Симон ме остави в една гора и отиде до Сан Себастиан. Привечер се върна зад волана на хубава кола.

Каза ми, че ще се срещнем със сър Едмонд в Мадрид, че той цял ден я разпитвал до най-дребни подробности за смъртта на Марсел и я накарал дори да нарисува планове и скици, накрая изпратил един слуга да купи манекен с руса перука. Симон трябвало да се изпикае върху лицето на манекена, поставен с отворени очи в позата на Марсел. Сър Едмонд не докоснал младото момиче.

След самоубийството на Марсел Симон се промени много. Забелязваше само най-общото, като че ли бе от друг свят. Изглежда, всичко я отегчаваше. Единственото, което я свързваше с живота бяха редките, но много по-бурни оргазми. Те се различаваха от обикновените радости, както дивашкият смях, например, от този на цивилизованите хора.

Симон най-напред разтвори уморени очи за няколко мръсни и тъжни сцени…

Един ден, сър Едмонд накара да хвърлят и затворят в ниска, тясна кочина без прозорци, една малка и апетитна нощна красавица от Мадрид; тя се пльосна само по корсет в редкия тор под коремите на свинете. Дълго се любихме със Симон в калта пред вратата, докато сър Едмонд онанираше.

Изведнъж Симон с рев се освободи от мен, сграбчи дупето си с две ръце и отметна силно глава назад, удряйки я в земята; изпъна се така няколко секунди, без да диша, пръстите й с нокти разтваряха с всичка сила органа, после изведнъж се раздра и развилия като заклана птица, мятайки се на земята се нараняваше с ужасен шум в железния обков на вратата. Сър Едмонд й подаде китката си, да я захапе. Спазъмът я разтърсва дълго време, а по лицето й се бяха размазали кръв и слюнка.

Винаги след подобни пристъпи идваше и сядаше в мен; сядаше в големите ми ръце и стоеше неподвижна, без да говори, като едно мрачно дете.

Въпреки това Симон предпочиташе коридата пред тези мръсни интермедии, за които сър Едмонд проявяваше такава изобретателност. Три момента от зрелището я завладяваха напълно: първият, когато животното, подобно на огромен плъх изхвърча с бясна скорост от торила; вторият, когато рогата му потъват до челото в слабините на някоя кобила; третият, когато абсурдната кобила препуска из арената, хвърля къчове напосоки, а между краката й се изсипват куп вътрешности в отвратителни цветове — бяло, розово и седефеносиво. Когато разкъсаният пикочен мехур на кобилата изпуснеше изведнъж върху пясъка локва урина, ноздрите й потреперваха.

От началото до края на коридата тя изпадаше в мъчително безпокойство — ужас, в дъното на който се таеше непреодолимото желание да види как един от тези чудовищни удари с рог, които яростно засиленият бик раздава сляпо по празното цветно платнище, изхвърля тореадора във въздуха. Впрочем, трябва да призная, че ако страховитият звяр преминава многократно, без големи паузи, през плаща, на един пръст от тялото на тореадора, човек изпитва тоталните и повторяеми тласъци, характерни за физическата игра на любовта. По същия начин се усеща и близостта на смъртта. Тези серии от щастливи преминавания са редки и докарват тълпата до истинска лудост. Жените в тези патетични моменти свършват — до такава степен се напрягат мускулите на бедрата и слабините им.

Веднъж сър Едмонд разказа на Симон, че съвсем доскоро мъжествените испанци — тореадори-любители при случай — са имали навика да поръчват на пазача на арената да им сервира на скара тестисите на първия бик. Носели ги на местата им, тоест на първия ред и те ги ядели, докато наблюдавали как умира следващият. Симон се заинтересува живо от този разказ и тъй като следващата неделя трябваше да отидем на първата голяма корида за годината, тя помоли сър Едмонд за тестисите на първия бик. Но при едно условие — искаше ги сурови.

— Но какво ще правите със сурови тестиси? Нима ще ги ядете сурови?

— Искам ги пред себе си, в чиния.