Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Histoire de l’œil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Оня с коня (2012 г.)

Издание:

Жорж Батай

История на окото

 

Френска. Първо издание

 

Georges Bataille

Histoire de l’œil

 

© Георги Н. Ангелов, превод от френски, 1992

© Петя Брайкова, художник, 1992

 

Издателска къща „Петриков“, 1992

 

Художник: Петя Брайкова

Коректор: Ваня Петрова

 

Предпечатна подготовка: ЕТ „Илко Ничовски“

Печат: ДФ „Абагар“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне

Симон

Това не особено сериозно премеждие на Симон бе последвано от по-спокоен период. Тя легна болна. Когато майка й идваше, отивах в банята. Възползвах се от случая, за да пикая или да се къпя. Още първия път, когато жената поиска да влезе в банята, бе спряна от дъщеря си.

— Не влизай, вътре има гол мъж.

Симон набързо я прогонваше и аз отново заемах мястото си на стола до леглото. Пушех, четях вестници, понякога вземах на ръце изгарящата от треска Симон; тя пишкаше заедно с мен в банята. След това внимателно я подмивах на бидето. Все още бе слаба и, разбира се, не я докосвах дълго.

Скоро тя си измисли забавление — караше ме да хвърлям яйца в тоалетната чиния. Твърди яйца, които потъваха и пробити, полупразни яйца. Слагах я да седне на чинията: гледаше ги между краката си, под дупето; накрая дърпах водата.

За друга игра трябваше да чупя сурово яйце на края на бидето и да го изсипвам под нея; понякога тя се изпишкваше върху яйцето или аз си свалях гащите и го изгълтвах от дъното на бидето; обеща ми, когато отново е в състояние, да направи същото пред мен, а после и пред Марсел.

Освен това си представяхме как полагаме Марсел, със запретната рокля, но обута, в полупълната с яйца вана и как тя ще се изпишка, смачквайки ги с тежестта си. Симон мечтаеше още да хвана Марсел гола, с дупето нагоре и крака свити на раменете ми, а главата й да виси надолу; тогава тя, облечена в намокрен с гореща вода и прилепнал пеньоар, разкриващ голата й гръд, щеше да се качи на бял стол. Щях да дразня гърдите й, като вкарвам зърната им в дулото на зареден револвер, с който току-що е стреляно — така най-напред щяхме да бъдем разтърсени, а после дулото щеше да мирише на барут. През това време тя щеше да изцежда от високо сметана върху сивия анус на Марсел; щеше да уринира в пеньоара или, ако той се разтвореше, върху гърба и главата на Марсел, а аз можех да я опикавам също от другата страна. Тогава и Марсел щеше да ме облее, стискайки врата ми между бедрата си. Освен това можеше да вкара струящият член в устата си.

След подобни мечтания Симон ме молеше да й постеля одеяла до тоалетната чиния, обгръщаше я с ръце, надвесваше лице над нея и гледаше яйцата с широко отворените си очи. Самият аз лягах до нея, а страните ни се докосваха. Потъвахме в продължително съзерцание. Поглъщащият звук на пуснатата вода връщаше Симон към реалността, тогава тя се измъкваше от вглъбението и доброто настроение я обземаше отново.

Най-накрая един ден, когато залязващото слънце в шест часа осветяваше косо банята, пробитото яйце бе повлечено от водата и като се напълни със странен звук, потъна пред очите ни; този инцидент имаше крайно силно въздействие върху Симон — тя се напрегна и изживя продължителен оргазъм, като буквално изпи окото ми с устни. После, без да изпуска страстно засмуканото като гръд око, седна и се изпика яростно, със сладострастни викове, върху плаващите яйца.

От този момент можех да я считам за излекувана. Обхваната от радост, дълго споделяше интимни подробности, при положение, че обикновено не говореше нито за себе си, нито за мен. Призна с усмивка, че миг преди това й се искало да се облекчи напълно; сдържала се, за да продължи по-дълго удоволствието. И наистина, желанието изпълвало корема й, чувствала органа си набъбнал като цвете, готово да разцъфне. Ръката ми тогава била в цепката й; каза ми, че нарочно останала в същото положение, било безкрайно нежно. Попитах я с какво свързва думата уринирам и тя ми отговори: Гравирам, очите, с бръснач, нещо червено, слънцето. А яйцето? Око на теле, заради цвета на главата, освен това белтъкът на яйцето е бялото на окото, а жълтъкът — зеницата. Подразбира се, че формата на окото е като на яйцето. Попита ме, кога ще излезем да стреляме по яйца и да ги чупим във въздуха, под слънцето. Това ми се струваше невъзможно й тя заспори, изтъквайки различни забавни доводи. Развеселена си играеше с думите, като казваше ту чупя око, ту избождам яйце и правеше невероятни умозаключения.

Добави, че за нея миризмата на дупето, пръднята е миризма на барут; струя урина — „изстрел, видян като светлина“. Всяка от половините на задника й била обелено твърдо сварено яйце. Поръчахме да ни донесат полусварени, обелени горещи яйца. Щяхме да ги поставим на седалката: обеща ми, че след малко ще се облекчи напълно върху тези яйца. Ръката ми все още беше на дупето й, точно както ми я бе опикала, а след това обещание в нас се разрази истинска буря.

Трябва да добавя, че болничната стая е идеално място за отдаване на по детски безсрамна похот. Смучех гърдите на Симон докато чакахме варените яйца. Тя ме галеше по главата. Яйцата донесе майка й. Не се обърнах. Помислих, че е слугинята и продължих заниманието си. Когато познах гласа й въобще не реагирах, не можех вече да се откъсна от гърдите; събух си гащите, без да позирам, все едно че ми се ходеше по нужда. Исках да си тръгне и същевременно изпитвах радост, че съм прехвърлил всякаква граница. Когато излезе от стаята беше се смрачило. Запалих осветлението в банята. Симон седна на седалката и изядохме по едно топло яйце. Галех тялото на приятелката си и плъзгах останалите по нея, най-вече в цепката на дупето й. Симон наблюдаваше известно време как потъват под задницата й, бели, горещи, обелени, голи; и тя се топна след тях, със същия звук като на варените яйца.

Тук трябва да кажа: оттогава между нас не се случи нищо подобно; с едно малко изключение, престанахме да говорим за яйца. Ако някъде случайно забележехме, не можехме да се погледнем, без да се изчервим, а в очите ни се четеше смущаващ въпрос.

Краят на разказа ще покаже, че този въпрос не трябваше да остава без отговор и, че отговорът ще бъде съизмерим с бездната, отворена в нас, вследствие забавленията ни с яйцата.