Има храни, които след като опиташ, искаш да приемаш отново и отново. Има разкази, които с темата си, с изразните си средства трогват, разтърсват и искаш да прочиташ отново и отново. Това е един такъв разказ. Един разказ за живота, за несподелената любов, за душевния ребус и безизходицата, за целебните контакти с природата, за дълбоките и непознати води на океана и на човешката душа. Не мога да съдя за съвършенството на превода, тъй като не познавам оригинала. Но това е един разказ, едно произведение, което може да те накара да потърсиш оригинала, да потърсиш пътища и познания да опознаеш оригинала. Признавам, просълзих се. Не, това не е мелодрама. Това е животът, изрисуван с думи от автора и преводача. Благодарен съм им! Благодарен съм и на платформата Chitanka! Наистина най-добрият приятел на човека е Книгата — прочетената, четената книга. Мис Хариет на Мопасан е една от тях.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.