Нора Кейд
Ще те накарам да се влюбиш (8)

VIII

На другата сутрин Джени лениво се излежаваше в леглото си. Чувстваше се коренно променена — някак си по-жизнена, по-пълноценна. Мислеше за отминалата нощ и щастлива усмивка проясняваше чертите на лицето й. Стив я обичаше, нямаше съмнение. Снощи бе станала негова любима, а той — неин любим.

Нежно погали с пръсти мястото на възглавницата, където още ясно личеше отпечатъкът от главата му. „Аз съм главната героиня в един от моите романи — замечтано си каза тя. — Героинята, която след горчиви разочарования, след поредица недоразумения и заблуди най-сетне намери щастието в прегръдките на своя герой…“

Небето беше мрачно и облачно. Дебели мътносиви планини от облаци се трупаха по върховете на Тетон. Но това с нищо не накърняваше приповдигнатото настроение на Джени. За нея тази утрин беше най-хубавата, най-прекрасната от всички в целия й живот.

Окрилена, се спусна по пътя към оборите. Сега щеше да се срещне със Стив — със своя любим, великолепен Стив. Тя нетърпеливо се оглеждаше за него, поздрави с весела усмивка и приятелски думи Уили, Пит и другите мъже, които работеха вляво и вдясно от пътя. Спря се малко и при ковачницата, за да види как подковават един кон. Когато се обърна, за да продължи обиколката си, видя Стив, застанал пред вратата на канцеларията си от срещуположната страна на асфалтовата алея. Джени весело вдигна ръка и му махна. Но Стив, изглежда, не я забеляза. Отвори вратата, влезе и отново я затвори, без да покаже и най-малък признак, че я е забелязал.

Джени отпусна ръка, веселата й усмивка помръкна. Не беше възможно да не я е забелязал. И все пак, изглежда, бе така. Защо иначе не бе отвърнал на поздрава й? А може би го занимаваше някакъв проблем, свързан с ранчото. Джени кимна. Естествено Стив беше някъде другаде в мислите си, затова не я бе видял.

Е, тогава ще отиде в канцеларията му, за да му каже набързо добър ден. Джени притича през алеята. Тъкмо бе достигнала отсрещния край, вратата се отвори и Стив застана в рамките й.

— Здравей! — гласът й преливаше от любов и нежност.

Стив я погледна така, като че ли не се спомняше да я е срещал някога.

— Добро утро — все пак каза той кратко и се провикна над главата й: — Хей, Дан, готов ли е вече конят?

— Да. Искате ли да му хвърлите един поглед?

— Окей, идвам веднага — без нито дума повече и без да я погледне, Стив я остави и тръгна.

Тя гледаше след него зашеметена. Лицето й изгуби цвета си. С наведена глава пое с бавни стъпки обратно към къщата. Защо Стив постъпваше така? Защо се държеше с нея тъй студено и отблъскващо? Дали защото наоколо имаше други хора? „Ами да, разбира се, я се съвземи, Джени“ — каза си тя. Това трябва да беше обяснението за странното му поведение.

С отчаяна бързина Джени се нахвърли върху домакинската работа. Чисти, забърсва праха и излъска всички гладки повърхности, докато по челото й избиха гъсти капчици пот. През цялото време търсеше оправдание за озадачаващото, съвсем, съвсем необяснимо поведение на Стив спрямо нея. Но колкото повече се задълбочаваше, толкова по-загадъчно и по-възмутително й се струваше то, толкова по-невероятни й изглеждаха изсмуканите от пръстите й опити да го оправдае пред себе си.

След като не си намери друга работа в къщата, тя пренесе неуморната си деятелност навън в градината — плевеше бурените и яростно копаеше рохкавата почва. Постепенно обтегнатите й нерви се поуспокоиха. Стигна до заключението, че всичко се дължи на някакво глупаво недоразумение, което ще се разсее най-късно до вечерта.

 

 

Възхитено подсвирване се разнесе зад Джени, докато тя все още стоеше с лице към печката.

— Гръм и мълния! Трябва да призная, че съм напълно заслепен от тоалета ти! Как си се издокарала само! Празнуваме ли нещо тази вечер?

— Здравей, Чък — Джени се изчерви до корените на косите си. — Не, не, нищо не празнуваме… нищо особено. Говори ли вече със Стив — имам предвид бъдещите ви планове с Хелън?

— Още не — той поклати глава. — През целия ден никъде не открих стария Стив. Но след вечеря моментално ще уредя тая работа. Доволна ли си?

Червенината по бузите на Джени стана с една степен по-наситена.

— Не е чак толкова спешно — смутено промърмори. — Вечерята ще бъде готова приблизително след около половин час, погрижи се дотогава да придобиеш малко по-цивилизован вид — тя хвърли укорителен поглед на потъналите му в кал ботуши и на прашното му работно облекло.

— Както заповяда дамата — с дълбок поклон Чък се оттегли заднишком от кухнята.

Малко след това, когато всичко беше готово, Джени развърза престилката, отнесе изящно гарнираните блюда в трапезарията и удари гонга.

— Вечерята е сервирана! — извика тя с треперещ глас.

Като по предварителна уговорка Чък и Стив се появиха едновременно. Но Джени виждаше само Стив, който повече от всякога й изглеждаше като герой от уестърните. Беше облечен в излети по него джинси и широка бяла памучна риза — великолепен фон на мургавото му мъжествено лице. Джени изпусна лека въздишка на възхищение.

— Уау! Та това е истинска празнична трапеза! Стек, печени картофи, сос бешамел, грах с мента, царевица на грил, салата и рогчета от маслено тесто с мед! — Чък сияеше. — С какво заслужихме това, момиче Джени?

Джени свенливо се усмихна.

— Да ти е сладко, Чък. Но остави малко място и за десерта — шоколадова торта.

— Яденето е превъзходно, Джени — Стив не я поглеждаше, а гласът му, макар и любезен, звучеше студено и безстрастно.

Джени имаше чувството, че в гърлото й заседна буца. Така не говореше мъж, който обича. Тя боязливо хвърли поглед към него. Какво му беше станало? Беше ли сбъркала в нещо? Отново ли се бе излъгала в него? Отново ли се бе оставила да я заблуди и да я въвлече в някоя от неговите ужасни игрички? Не й достигаше въздух. Като че ли някой стягаше примка около шията й — все по-силно и по-силно. Отмести приборите си и застина неподвижно — безчувствена към всичко наоколо.

Чък искаше да й каже нещо, но като видя лицето й, думите замряха на устните му. Розовите допреди малко страни на Джени внезапно посивяха, ведрият блясък в очите й угасна. Тя изглеждаше съсипана. Отчаяна, наранена и безпомощна. Сърцето му се сви от жалост. Той видя умолителния й поглед, отправен към Стив, в началото пълен с очакване, а после, когато Стив не реагира — някак примирен и тъжен. Какво, по дяволите, й бе сторил отново брат му? Чък поклати глава. Днес му бе хрумнало едно вероятно обяснение за силната антипатия на Стив към Джени. Беше заради Ийв. Тя също беше руса, синеока и чудно красива — точно като Джени. И все пак не можеше да го разбере. Та нали именно Стив го беше учил да не се поддава на привидности. Дори и днес го бе предупредил натъртено да приема с най-голяма предпазливост, дори открито скептично, всички прибързани оценки от и за други хора.

— Джени?

Тя трепна.

— Казвал ли съм ти досега, че в нашите вени тече индианска кръв?

— Наистина ли? — лек руменец се появи по бузите й.

Чък кимна.

— След като първата бяла жена на нашия прапрадядо не могла да преживее суровата зима тук в планината, на следващата пролет той се оженил заедно хубаво индианско момиче от племето на шошоните — той замечтано се загледа над главата на Джени. — Прекрасен живот е било тогава.

— Аха, отново заговори индианецът в теб. Според романтичните ти представи за живота всичко, от което се нуждае човек, за да е щастлив, са няколко добри коня и усамотение в безкрайните дебри на планините, нали? — иронично подхвърли Стив и поклати глава. — Кога най-после ще станеш зрял, разумен?

— Ами сигурно тогава, когато и ти придобиеш добри маниери и престанеш да се държиш като някой от най-дивите наши червени братя! — Чък го изгледа в упор, после премести очи към Джени.

Стив му отвърна с враждебен поглед, хвърли салфетката си и стана.

— Имам среща с Глория — каза той. — Много благодаря за превъзходната вечеря, Джени. Отказвам се от десерта, него ще ми го сервира Глория. — Начинът, по който натърти на последните си думи, не оставяше никакво съмнение, че съзнателно изтъква двойствения им смисъл.

Джени усети как в гърдите й се заби остро копие. Тя буквално рухна на стола. Стив искаше да отиде при Глория! Как можеше да постъпва така?! Смаяно гледаше след него.

Чък изпусна едно нецензурно проклятие. Скочи с намерението да настигне Стив и да му поиска обяснение, но после се опомни.

— Джени — промълви той и нежно я погали по раменете.

Но тя не усещаше нищо. Не виждаше Чък, не чуваше думите му, не чувстваше ръцете му, които я милваха успокояващо. Стана така стремително, че столът й отхвръкна назад и се преобърна на пода. С вперени напред безумни очи се втурна към вратата, през която току-що бе излязъл Стив.

— Стив! — изкрещя Джени. — Стив!

Той невъзмутимо продължаваше да се отдалечава.

— Стив! Аз… аз искам да знам къде е мястото ми. Защо ме люби снощи?

Стив спря и се обърна.

— Е, аз не съм особено придирчив, а пък и обстоятелствата бяха благоприятни. Защо да не се възползвам… — той повдигна рамене. — Надявам се, че не сте изтълкувала погрешно нашето малко интермецо^[1], мис Вандийн. И двамата си направихме удоволствието, без да навредим никому, или не е така?

Джени го гледаше с широко отворени невярващи очи.

— Има ли още нещо?

Тя тъпо поклати глава, извърна се и безсилно провлачи крака обратно към къщата.

— Джени! — Чък я подхвана и я подкрепи, после внимателно я придружи до канапето. — Какво ти стори този невъобразим глупак брат ми? — взе в ръце и я залюля като малко дете.

— Чък — Джени изхлипа. — О, Чък. Стив… — не можа да продължи. Пък и какво ли можеше да му каже? Че снощи е спала с брат му? Че той я направи жена? Че се е излъгала в истинските му чувства? Тя се облегна на рамото му и избухна в сълзи.

— Джени! Не плачи, момичето ми. — Чък безпомощно попиваше сълзите й с носната си кърпа. — Джени, мисля, че знам защо Стив се отнася така с теб. Това не го извинява, но все пак е някакво обяснение… Почакай за момент, веднага се връщам.

— Ето — Чък се намести на канапето до Джени й тикна под носа й една поомачкана снимка. Любителят фотограф бе уловил мига, в който Стив придържаше за ръката стройна млада жена, опитваща се през смях да запази равновесие върху ствола на едно повалено дърво. Джени й хвърли бегъл незаинтересован поглед.

— Е, и какво? — попита тя, тихо подсмърчайки.

— Погледни по-добре, Джени. Тази жена тук може да ти бъде сестра, дори близначка. Толкова много прилича на теб, че дори и аз за момент се обърках.

Джени се полуизправи и повторно разгледа снимката. Чък имаше право — приликата между нея й непознатата беше поразителна.

— Откъде имаш тази снимка? Коя е тя?

— Изпадна от една книга на Стив, която ми беше заел. И когато я видях, сетих се как миналата пролет Стив бленуваше за жената на своя живот. Момичето, за което искаше да се ожени, се казваше Ийв.

Пулсът на Джени леко се ускори.

— Но той не я е направил своя жена? — едва прошепна тя.

— Не — по лицето на Чък се изписа неволна гримаса. — Преди да се стигне дотам, хубавата Ийв офейка и ощастливи със сърцето и ръката си един заможен фермер. Стив никога не ми е говорил за нея. Онова, което знам, научих от Луиз. Не съм виждал Ийв, но, изглежда, е била доста рафинирана и лукава змия.

— Но Стив я е обичал — Джени замислено разглеждаше снимката в ръката на Чък.

— А ти изглеждаш досущ като нея, Джени. Твоите дълги руси коси, хубавото ти лице, фигурата ти — всичко е поразително еднакво.

Джени кимна.

— Започвам да разбирам. Моята външност отваря у Стив старите рани. Той отново се чувства наранен, обиден и измамен, гордостта му е наново уязвена.

— И за да си спести нови разочарования, издига около себе си отбранителни валове — стена от грубост и лошо поведение, която да те държи на достатъчно разстояние, та да не можеш да събудиш прясно погребаните му чувства.

Джени дълбоко пое въздух. Сълзите й бяха пресъхнали.

— От теб става истински психолог, Чък — опитът й за усмивка излезе твърде жалък. — Е, и сега? Можем ли да предприемем нещо с нашето ново прозрение?

— Хм. Какво би се получило, ако го нападнем със собственото му оръжие? Просто обърни копието към него и започни да се отнасяш със Стив така, както той постъпва с теб.

— Мислиш ли? — Джени се колебаеше.

— Струва си да опитаме. Доколкото го познавам, той ще падне в клопката. — Чък кимна. — Да, Джени, това е верният път. Ядосай Стив, накарай го да ревнува и когато се опита да те доближи, покажи му ледено безразличие. Дразни го, разпалвай го, докато пламне неудържимо и тогава безсърдечно го отблъсни. Сигурен съм, че скоро ще разбере урока.

— Добре, ще опитам — Джени се изправи. — Но и трябва да ми помогнеш, Чък. Сега няма да имам толкова смелост.

— Обещавам, момичето ми. Зад теб съм. Горе главата, заедно ние сме по-силните.

 

 

Целият следващ ден Стив не се мярна из ранчото. Появи се едва на вечеря. На Джени, която искаше за пръв път да изпробва новата си тактика, й трепереха ръцете, докато поставяше чиниите с яденето на масата.

Тя посвети цялото си малко попресилено внимание изключително на Чък. Донесе му второ парче месо, преди още да бе приключил с последните хапки от първото. Отправяше му нежни любвеобилни погледи, внимателно слушаше думите му, смееше се в захлас на пикантните му шеги — изобщо двамата изглеждаха едно сърце и една душа. Към участието на Стив в разговора Джени се отнасяше с учтива сдържаност. Колкото по-дълго продължаваше тази игра, толкова по-спокойна и по-уверена ставаше. Стив обаче от минута на минута се чувстваше все по-неудобно. Какъв дявол караше Джени тъй неприлично да флиртува с Чък? Как можа тъй бързо да забрави „тяхната нощ“? Нима не беше усетила, че помежду им бе имало нещо повече от плътска връзка?

— Човече, яденето беше бомба! — Чък сгъна салфетката си. — Натъпках се догоре.

— На мен също ми дойде прекалено много. Хиляди благодарности, Джени — хапливата язвителност в гласа на Стив не оставяше съмнение в какъв смисъл трябваше да се тълкуват думите му.

С чувство на задоволство и известно облекчение Джени разчисти масата и приведе кухнята в ред. Първото препятствие бе преодоляно, ако не без всякакви, то поне без големи трудности. Сега трябваше само да продължи играта по убедителен начин.

— Ааах! — Чък шумно се прозя и се протегна, когато Джени се върна в трапезарията. — Най-добре веднага да си легна. Няма ли да дойдеш с мен и да ме приспиш с една песен? — той заговорнически й намигна.

Джени се увери с периферното си зрение, че Стив гледа към тях, и се наведе към ухото на Чък.

— Поздрави Хелън от мен — прошушна му.

Чък се засмя.

— Ела поне на верандата за малко и ми пожелай „лека нощ“.

Стив драска една кибритена клечка толкова силно, че тя се счупи по средата.

— С удоволствие.

Хванати за ръка, Чък и Джени напуснаха помещението и спряха на верандата точно пред прозореца. Чък преметна ръка през рамото й и я привлече към себе си. Тя от своя страна долепи буза до лицето му така, че отвътре да изглежда, че се целуват.

— Как играя ролята си?

— Извънредно убедително, Стив вече проявява лека нервност. Очевидно сме на прав път.

Когато след малко Джени се върна сама във всекидневната, Стив все така стоеше на същото място пред камината, втренчен в танцуващите алени езици на огъня.

— Стив, не си ми казал как намираш новата ми прическа?

Той бавно се обърна и я заразглежда с присвити очи.

— Защо си отрязала дългите си коси? — попита я.

— Заради теб. За да можеш по-добре да ме различаваш от бившите си любовници.

— Какво значи това? — гласът му звучеше остро.

Джени вдигна рамене.

— Разбрах, че имам двойница между старите ти приятелки. Била те е изоставила по доста оскърбителен начин, както ми бе намекнато.

Лицето на Стив се обля в пурпурночервено.

— Кой… кой ти каза?

— О, всеки тук го знае, с изключение на мен, разбира се — тя се усмихна. — Ти сигурно си бил доста раздразнен, когато тук се появи моя милост — поразително приличаща на онази жена. И същевременно ти предоставях уникалната възможност да си отмъстиш на едно наивно и прекалено доверчиво момиче, чието лице обаче ти напомняше за накърнената суета и за уязвената гордост.

Стив я гледаше измъчено.

— Джени… аз…

— Моля те, Стив, по-добре не казвай нищо. Не се опитвай да ми доказваш, че всички твои нападки, обиди и грубости са били предназначени само да осуетят по-близките ни отношения с Чък — тя горчиво се засмя. — О, не, Стив, ти произнесе присъдата си над мен, без да ми предоставиш и най-минимален шанс да се защитя. Теб не те интересуваше какъв човек съм аз. Ти искаше да ми причиниш зло, каквото на теб е било причинено. Искаше да ме накараш да усетя върху себе си презрението ти към нея, да изкупя нейната вина — Джени дишаше тежко. — И още няколко неприятни истини ще научиш сега, Стив Фелтън. Аз съм сираче. След смъртта на родителите ми, които живееха в Индия като мисионери, една стара моя леля ме прибра при себе си и ме отгледа. Само допреди няколко месеца аз не носех модни дрехи, не знаех какво е това грим, не познавах изкуството на флирта. Никога не съм имала приятел, с никого не съм излизала, преди да срещна Чък. През целия си живот обаче съм хранила предпочитания към Запада и съм мечтала един ден да опозная вашия свят. Дойдох тук, изпълнена с радостно очакване, предвкусваща щастливи преживявания включително и от срещата с „великолепния брат“, за когото Чък непрекъснато ми говореше. Да, а след това той, този брат, застана срещу мен и се нахвърли върху нищо неподозиращата си беззащитна плячка като див звяр.

Стив бе свел ниско главата си.

— Джени, аз не съм предполагал…

— Ти не искаше нито да предполагаш, нито да знаеш! — викна тя вбесено.

Стив млъкна.

— Въобще не съм имала намерение да се омъжвам за Чък. Но сега, след като ти отне девствеността ми, аз го виждам в съвсем друга светлина. Мисля, че той би бил добър съпруг — мил, верен, внимателен и пълен с разбиране към душевността ми.

Приглушено стенание прозвуча откъм сведената глава на Стив. С тежки крачки той тръгна към вратата.

— И да знаеш, че спах с теб, защото исках да накарам Чък да ревнува! — изстреля Джени последната си отровна стрела в гърба му.

Стив спря като ударен от гръм. Точно същите думи му бе казала и Ийв, преди да го напусне: „Аз спах с теб само за да накарам Рой да ревнува!“ Той се извърна. Лицето му бе бяло като платно.

— Ах, ти, малка долна курво! Ах, ти… — Стив заплашително се приближаваше към нея.

Джени уплашено заотстъпва назад, докато сгъвките на коленете й опряха в тапицерията на канапето. Отбранително изпъна напред ръце:

— Стив…

С поглед, пълен с такава омраза и презрение, че Джени чак усети ледена тръпка по гърба си, Стив я блъсна на дивана.

— Моля те, Стив, недей… — изскимтя тя.

Но Стив не чуваше нищо. Хвърли се върху нея и притисна тялото й с цялата си тежест, захапвайки злобно устните й.

Джени се бореше отчаяно. Малките й юмручета барабаняха по раменете му, диво риташе с крака и се извиваше като змия. Но напразно. Колкото по-голяма бе съпротивата й, толкова по-решително я стягаше Стив в менгемето на здравите си ръце — толкова по-брутална ставаше целувката му и толкова по-груби докосванията му. С рязко дръпване той измъкна блузата й изпод колана на полата, нетърпеливо я разтвори, разкъсвайки копчетата, и похотливо сграбчи гърдите й. Настървено започна да ги мачка, да притиска твърдите им зърна, докато Джени се задъха, борейки се за глътка въздух. По-скоро чу, отколкото видя, че той разтвори ципа на джинсите си, после усети как коравата му ръка разкъса бикините й. Тя безсилно се отпусна и Стив грубо я облада.

Джени се разплака от болка и унижение.

Той я пусна, с гъвкаво движение се изправи и закопчавайки се, я изгледа отвисоко.

— Е, сега приличаш точно на курва, каквато си в действителност! — обърна се и излезе от стаята.