Джил Брейди
Дженифър (2)

II

Рей Дентън миеше ръцете си в банята. Току-що беше вечерял, а пресните плодове за десерт се оказаха доста сочни. Погледна в огледалото и откри, че има уморен вид. Лицето му под късо подстриганата гъста кестенява коса изглеждаше бледо и малко потиснато. Спешно се нуждаеше от слънце и се надяваше в следващите дни да му се наслади изцяло. Работата му на професор в свободния колеж във Филаделфия не му даваше почти никаква възможност да използва пълноценно слънчевите лъчи.

Поначало не беше никак доволен, когато леля му Лоела го беше поканила на Бахамските острови, за да отпразнуват седемдесет и петия й рожден ден. Беше започнал научната си дисертация за английските дворци, която бе разбудила и напълно завладяла научните му интереси. Но просто не можеше да откаже поканата на леля Лоела.

Лоела Морети беше много богата жена, а той беше единственият й наследник. Но не заради парите й бе дошъл. Рей винаги беше изпитвал особена любов към леля Лоела, която не остана безответна. Още като малко момче той бе очарован от начина й на живот. Тя не се влияеше от мнението на другите и правеше винаги това, което поискаше. И така до ден-днешен. Зад гърба си имаше седем брака и не беше изключено да ги последва още един, въпреки нейните седемдесет и пет години. Бе имала най-солидните и най-лудите мъже — творци и милионери, индустриални магнати и авантюристи. Браковете й просъществуваха само по няколко години, тъй като тя бързо се разочароваше от съпрузите си. Винаги вървеше по свой път, упорито и може би малко безцеремонно. А понякога помагаше като ангел небесен на някой беден творец да достигне признание и слава. Такава си беше.

Булевардните вестници намираха любовните й истории за много интересни, а тя умееше да попада на заглавните им страници. Във висшите кръгове не играеше никаква роля, но в обществото, в което се движеше, беше водеща. В себе си обаче таеше скрито влечение към консерватизма и Рей се питаше понякога, дали това не беше все пак един несбъднат неин стремеж. С удоволствие би си хванала някой английски лорд — нейна стара мечта, която все не й се удаваше да осъществи. Но беше „едва“ на седемдесет и пет и който я познаваше, знаеше, че при нея все още всичко е възможно.

Рей опипа брадата си, оглеждайки се в огледалото: „Дали да не се обръсна пак преди лягане? Безсмислено. За кого ли да направя това усилие?“ Беше сам в хотел „Клейтън“. Леля Лоела щеше да пристигне едва вдругиден.

Може би Рей беше привързан към нея, защото тя беше съвсем различна от самия него. Той водеше живота си по-строго определен път. Никога не беше правил нищо извън него, нещо необмислено, лудо. Даже и годежът му с Аманда Харис беше разумен и премислен. Аманда щеше да пристигне за уикенда. Леля Лоела сигурно щеше да я хареса. Та нали произхождаше от водещите фамилии на Филаделфия. Тя беше точно онова консервативно момиче, което самата Лоела на младини би се радвала да бъде.

Освен това, Аманда беше приказно красива, особено ако човек харесва хладните руси красавици. А и леля Лоела с удоволствие се обграждаше с добре изглеждащи хора. Аманда сигурно щеше да задоволи вкуса й.

Рей установи, че животът му върви по реда си. Рано или късно щеше да се ожени за Аманда. Разумно беше да нямат деца. По този въпрос бяха единодушни.

Среса косата си и тъкмо се чудеше дали да не си вземе още един душ, когато откъм спалнята се чу шум от падащ предмет. „Може би стюардът се е върнал. Сигурно е забравил нещо.“ Рей отвори вратата.

Това, което видя, накара дъхът му да спре. В края на леглото седеше прекрасно младо момиче, почти голо, опитващо се да събуе фините си дантелени бикини.

Рей почувства как кръвта се качва в главата му. Докато се чудеше, как да постъпи, Дженифър го видя.

Тя застина и се втренчи подозрително в него. Красивото й, покрито с лек слънчев загар тяло, с твърди, едри гърди, беше изложено щедро пред погледа му. Но това продължи само няколко секунди, след което Дженифър бързо изчезна под завивката. Виждаше се само главата й и зелените й пламтящи очи.

— Вън! — извика тя. — Веднага! Ако не изчезнете, ще се обадя на рецепцията!

Рей преглътна на пресекулки и се окашля:

— Мисля, че сте се объркала, мис. Това е моят апартамент. Сбъркала сте стаята и леглото. — Думите му не прозвучаха толкова ядосано, колкото му се искаше, и това го учуди.

— Не ми говорете измишльотини! Тези номера са ми известни. Това е моят апартамент и, ако не си тръгнете веднага, страхувам се, че ще се случи нещо. Не ви е срам да влизате така в чужди стаи. Тръгвайте си веднага или ще вдигна шум до Бога.

Рей скръсти ръце. Не можеше да откъсне поглед от нея.

— А какво бихте казала за това, вие да напуснете моето легло? Вече ви обясних, че това е моят апартамент.

Дженифър отново почувства, че й се повдига. Стаята се завъртя около нея и тя се свлече обратно на възглавницата.

— О, Боже, главата ми! Защо най-после не си тръгнете? За какво са тези глупави разправии. Оставете ме на мира. Толкова съм уморена. Това проклето шампанско…!

— Уважаема госпожице, повярвайте, сбъркала сте вратата.

— Престанете с тези безсмислици. Искам само да легна и да спя, да спя. Отивайте си и ме оставете на спокойствие. Искам да заспя най-после. Ако не заспя ще ми стане лошо!

Завря глава във възглавницата и затисна ушите си.

Рей си пое дълбоко въздух. „Какво да правя сега с това момиче?“ Очевидно беше пияна и на това се дължеше заблудата й. Но не можеше да я изхвърли така, полугола. Особено в това състояние. Тя сигурно щеше да се разкрещи, а законите в този щат бяха много сурови. Възможно бе да го обвинят в лоши намерения спрямо нея.

Рей отпусна рамене. По тялото му изби студена пот. „Как можа да се случи точно на мен?!“

Мислеше за Аманда, за леля Лоела, за добрия си авторитет като професор. Тази история би била добра плячка за всеки вестникар. А и момичето, изглежда, нямаше да се предаде лесно. Въпреки това той отново се опита да поговори спокойно с нея. Приближи се и седна в края на леглото.

— Чуйте, мис, ще ви предложа нещо. Облечете отново роклята и обуйте обувките си и аз ще ви отведа във вашия апартамент. Повярвайте ми, объркала сте се. Това не е вашата хотелска стая. Аз тъкмо се готвех да си лягам, когато вие нахълтахте…

Рей не продължи нататък. Ужасен забеляза, че момичето беше заспало. В него се надигна гняв. „Хубава работа! Само това ми липсваше!“

Дженифър се обърна в леглото. Тънката завивка се смъкна наполовина от тялото й. Рей видя нежната, примамлива извивка на дупето й под ефирните бикини и почувства, че тази съблазнителна картина го влудява.

— По дяволите!

Той стана и за малко не стъпи върху едната й обувка. Черната й рокля от шифон лежеше на земята като черен къс нещастие. Във въздуха се носеше свеж дъх на френски парфюм.

Изведнъж Рей се почувства безпомощен като малко момче. Непознатата го вълнуваше и възбуждаше. Харесваше му. Но от друга страна… Момичето не можеше да прекара нощта в неговия апартамент. Това просто не беше допустимо!

„Нещо трябва да направя и то веднага.“ Стоеше, гледаше спящата, нейните дълги стройни крака, свити по детски, и изведнъж почувства нежност. Ядът обаче отново го завладя. Той се надвеси и докосна рамото й:

— Събудете се, мис. Непозната! Трябва да изчезвате!

Дженифър не помръдваше, като че беше в кома. Мека като коприна, косата й се спускаше по голите й рамене. Толкова прекрасна, свилена, тъмноруса коса! Рей се отдръпна объркан. Можеше да извика стюарда. Естествено той щеше да му помогне, особено след като му обясни цялата ситуация… Решително отхвърли тази идея. Никой нямаше да му повярва, а и голям шум щеше да се вдигне, ако се опиташе да я разбуди. „Малката трудно може да се вмести в представата за обикновено момиче. Очевидно е пила повече, отколкото може да носи. И това пленително заоблено дупе!“ Рей въздъхна и се обърна. Всичко беше безсмислено. Трябваше да изчака да се наспи. Каква приказна нощ се очертаваше!

Внезапно откри хотелския ключ, който се търкаляше под леглото. Вероятно момичето го беше захвърлило на пода, както всичко останало. В нейното състояние това беше съвсем естествено. Рей вдигна ключа и веднага разбра какво бе станало. Той самият живееше в апартамент № 212, а нейният бе един етаж по-надолу — 112. Тя очевидно се беше заблудила. Остави ключа на нощното шкафче и отново погледна непознатата, която изглеждаше безжизнена. Пред него се разкри комичната страна на нещата и Рей се усмихна.

Ако разкажеше всичко това на приятелите си от голф клуба във Филаделфия, нямаше да му повярват и дума! Такива неща се случваха само в еротичните, сънища. Внезапно в леглото ти да се появи полуголо суперкрасиво момиче. И то точно в твоето!

Рей не бе натрупал много опит с жените. Беше имал само две-три връзки. Крайно време бе да изпробва мъжкия си чар. Пред очите му се появи Аманда. Една необвързваща любовна авантюра за нея би била немислима. За толкова богата жена като нея всеки би желал да се ожени. В този смисъл техният годеж беше нещо съвсем естествено и Рей беше много доволен. Не че Аманда беше особено страстна в леглото. Сексът за нея далеч не бе най-желаното удоволствие. Рей предполагаше, че с времето това ще се промени. При някои жени тези влечения се развиваха по-късно. И той се надяваше, че под нейната гладка, студена фасада се крие вулкан, чакащ да бъде събуден. Може би всичко се дължеше на възпитанието й, което не й позволяваше по-свободно поведение преди брака. Сега обаче Аманда беше далеч и на него му се струваше, че никога не е съществувала. Докато гледаше спящото момиче, почувства как кръвта отново се качва в главата му. Приличаше на воайор, който наблюдава нещо забранено. Реши да отиде до барчето в другата стая, за да изпие едно двойно уиски.

По принцип пиеше рядко. Смяташе, че алкохолът е коварен стимулант, от който нямаше нужда. Обичаше да бъде трезвен и да владее всяка ситуация. Сега обаче изпитваше силна нужда от едно питие.

В барчето откри две малки бутилчици уиски. Изля ги в една чаша и добави сода. После седна в креслото и отпи, вперил поглед във вратата на спалнята. Постепенно се поуспокои, но уискито разбуди фантазията му. Необуздани, мислите му го завладяха, стопиха спокойствието и душевното му равновесие.

„Това голо момиче в леглото ми… Тази нежна, гладка, кадифена кожа… Трябва да спра да мисля за това! Най-добре да се съсредоточа върху научната си работа.“ Но английските дворци не бяха в състояние да го откъснат от видението на голото женско тяло.

Винаги съзнателно Рей се беше старал да не мисли за еротичните си преживявания с жените. Достатъчно му беше, че Аманда му се отдаде без резерви, защото обратното би било твърде консервативно и старомодно. Та нали бяха сгодени.

Защо го завладяваха сега тези сексуални желания и представи, които преди никога не бяха вземали връх в него? Защо сега желаеше толкова силно една гореща, страстна нощ с това момиче, което явно обичаше тези неща? И колко ослепително красива изглеждаше, когато бе ядосана!

Изпивайки чашата си, Рей почувства, че му се вие свят. Върна се обратно в спалнята. Непознатата лежеше по гръб, завита до шията. В полуотворената й уста проблясваха бели зъби. Под кичурите коса, лицето й изглеждаше детско. Рей отново се почувства странно привлечен. Този път обаче чувството му нямаше нищо общо със секса.

Колко мъничка бе само! Почти се губеше в голямото френско легло. Беше съвсем безпомощна и изцяло в неговите ръце. „Ако сега просто си легна до нея… Нали имам право, в края на краищата, да спя в собственото си хотелско легло!“ Тази мисъл го накара отново да се изпоти и той категорично я отхвърли. Не, в леглото е това момиче не би имал и секунда спокойствие. А и това би било подло. Никога не би се, възползвал от ситуацията, дори и само за да я докосне. Достойнството му не позволяваше. Тази нощ трябваше обаче поне малко да поспи, а канапето в хола беше твърдо и тясно. Оставаха само двете дебело тапицирани кресла в ъгъла на спалнята. Рей ги допря едно до друго, взе двете декоративни възглавници от дивана, откопча колана на панталона си и се настани колкото се може по-удобно. После изгаси лампата. Чуваше се само равномерното дишане на непознатата. Но дори и то му действаше възбуждащо като шампанско и той се питаше, дали ще успее поне за малко да затвори очи.

„Каква дяволска нощ!“