Дона Карлайл
В ролята на съпруг (2)

Втора глава

Откакто се премести в къщата, Кендра нямаше нужда от будилник. Всяка сутрин, точно в седем без петнадесет, слънчевите лъчи се прокрадваха през окачения вместо перде чаршаф и осветяваха лицето й. Петнадесетина минути тя се въртеше, криеше се под възглавницата и мърмореше. Накрая се предаваше и бавно се надигаше от леглото.

Сутринта след случая с катерицата, Кендра стана както обикновено в седем. Наметна късо кимоно и заслиза към кухнята. Направи гримаса при вида на хаоса, който цареше там, мръсни плотове, куп неизмити чаши и утайка от кафе в умивалника. По масата се валяха неразпечатани писма и празни кутии от мляко. Теракотеният под беше с кални следи.

— Не е точно „къща-мечта“ — промърмори тя и си обеща, че днес най-после ще зареди машината за миене на съдове.

Като начало напълни кафеварката. Преди няколко дни беше купила пакет шоколадови бисквити. Беше останала само една, и то поизсъхнала, но Кендра я изяде. Тъкмо отваряше рибна консерва за Морис, когато на входната врата се позвъни. Необичайно… Откакто се премести тук, единственият й посетител беше Пати, но дори тя имаше достатъчно чувство за такт, за да не звъни по това време.

Звънецът отново нахално наруши тишината на утрото. През зацапаните стъкла на входната врата Кендра зърна фигура на мъж. Сигурно някой съсед идва да направи забележка за буйната трева, помисли с раздразнение тя и предпазливо открехна вратата.

— Да?

Мъжът наистина гледаше към двора и когато се обърна, на лицето му прочете неодобрение. Но когато видя Кендра, в зелените му очи трепна усмивка. Имаше издължено загоряло лице, меден оттенък на косата и леко орлов нос. Когато се усмихна, на бузата му се появи трапчинка, която смекчи иначе суровите му черти. Беше облечен в тъмносиньо сако, сиви джинсови панталони и риза оксфордски тип. Облеклото идеално подчертаваше слабата му фигура. Мъжът стоеше пред нея с небрежно пъхната в джоба на панталоните ръка и усмихнато я преценяваше. Може би щеше да промени решението си за продажба на къщата.

— Госпожица Филипс? — имаше дълбок и приятен глас. — Аз съм Майкъл Дрейк от „Съпрузи под наем“. Надявам се, че не идвам много рано?

Тя разочаровано пое визитната му картичка, погледна я и му я подаде обратно.

— Съжалявам, нямам нужда от…

— Мисля, че госпожица… — той погледна в малко черно тефтерче, което извади от джоба си. — Дормън направи поръчката.

— Пати?!

— Да, Патрисия Дормън. Тя ме помоли да дойда веднага.

— Тук?

— Точно така.

Кендра смутено притвори кимоното на гърдите си и отново погледна визитката. С едри букви беше написано „Агенция Съпрузи под наем“, а отдолу, с по-дребен шрифт, „Майкъл Дрейк“. Спомни си за обещанието на Пати да й намери съпруг и нещата се изясниха. Кендра погледна търпеливо чакащия.

— Ще ме извините ли за момент?

Затвори бързо вратата и се спусна към телефона. Набра бързо номера, написан върху визитката и чу приятен женски глас:

— Агенция „Съпрузи под наем“. Работните ни часове са от девет до пет, без събота и неделя, но ако желаете…

Кендра затвори слушалката и отново позвъни.

— Какво прави този мъж пред вратата ми? — попита тя, когато чу сънливия глас на Пати.

— Нямаш ли по-лесен въпрос?

— Този… Този… — Кендра отново погледна картичката. — Този „съпруг под наем“!

— О! Там ли е вече?! — в гласа на Пати прозвуча изненада. — Това е за теб. Една услуга.

— Искаш да кажеш, че ти си го извикала?!

— Да, аз. Обещах ти да го направя.

— Ти си луда? Не можеш просто да погледнеш в телефонния указател и да намериш съпруг!

— Разбира се, че мога. Намираме се в Америка, да не си забравила?

Кендра въздъхна, прокара пръсти през косата си и се обърна към вратата. Той все още стоеше там.

— Добре — каза тя, като снижи глас. — Добре, нека да започнем отначало. Часът е седем сутринта, аз стоя тук полугола, а един мъж чака пред вратата ми и твърди, че иска да ми стане съпруг, под наем, разбира се… Сигурна съм, че можеш да ми го обясниш, затова започвай!

— Много е просто — Пати едва потисна прозявката си. — Когато снощи се прибрах у дома, си спомних за една статия. Беше за мъже, които помагат на прекалено заети жени в домакинството. Погледнах в телефонния указател и открих номера на Майкъл Дрейк. Обясних му ситуацията и… — в гласа й се прокрадна извинителна нотка. — Аз наистина не мислех, че ще пристигне толкова бързо. Смятах първо да ти кажа.

— Колко мило! — Кендра пое дълбоко въздух и се опита да си спомни за нещо, което да смекчи гнева й към Пати, но не успя. — Осъзнаваш ли какво си направила? Дала си адреса ми на напълно непознат мъж по телефона?! — процеди тя през зъби.

Пати се поколеба:

— Не беше особено умно, нали?

Кендра замълча. Не можеше да каже нещо, без да излезе от границите на благоприличието. Тя пое дълбоко въздух, бавно го изпусна и вече по-спокойно каза:

— Довиждане, Пати. Ще се видим в офиса.

Затръшна слушалката и няколко мига гледа втренчено, преди да се върне към действителността. Не можеше просто да го остави да стои пред вратата. Изглежда той наистина беше такъв, за какъвто се представяше.

Главоболието й се усили, но тя просто нямаше избор. Стегна колана на кимоното, направи опит да приглади косата си и се отправи към вратата.

— Ужасно съжалявам, господин Дрейк — започна тя, като се насили да се усмихне приветливо. — Изглежда има някакво недоразумение.

— О, всичко е наред. Трябваше първо да ви се обадя, но не предполагах, че не ме очаквате. Тъй като живея наблизо, реших, че можем да проведем предварителния разговор, преди да отидете на работа. Така ще спестим цял ден и аз ще мога да започна още днес. Мога ли да вляза?

И преди да е свършил, Майкъл Дрейк прекрачи прага. Кендра стъписана отстъпи назад и го пусна да мине. Стори й се, че очите му пробягаха по голите й крака. Той понечи да затвори вратата, но спря да огледа бравата.

— Не харесвам този тип ключалки. Използвате обикновен ключ, нали? Тези стари врати са красиви, но несигурни. Трябва да се постави секретна брава.

Майкъл Дрейк премина през фоайето и внимателно се огледа наоколо. Тя пристъпи след него, като търсеше най-подходящите думи да го отпрати.

Внезапно той спря пред вратата на дневната и Кендра връхлетя отгоре му. Дрейк замислено огледа стаята. Настолната лампа беше обърната, на пода се търкаляха списания и хартии, по белите стени имаше дребни черни следи, оставени от лапите на катерица. Мебелите бяха продънени, стойката на телевизора едва се крепеше, а по стъклата на прозорците се забелязваха отпечатъци от пръсти. Той обърна насмешлив поглед към Кендра.

— Вие сте Кендра Филипс? Дизайнерката? От „Къщи-мечта“?

— Да, само че…

Той отново погледна стаята и насмешливо повдигна вежди.

— Предекорирате, предполагам.

Кендра почувства, че се изчервява.

— Всъщност, снощи имахме малко произшествие.

Той учтиво я слушаше. Тя млъкна объркано. Нямаше намерение да споделя снощната история с него.

— Не е важно — измърмори тя, избягвайки погледа му.

— Виждам — кимна сериозно той и се наведе да събере пръснатите списания. Когато се изправи, отново огледа краката й. Този път Кендра беше сигурна, че не греши. При други обстоятелства това нямаше да я изненада, дори щеше да й бъде приятно, но сега определено изпита неудобство. Тя стоеше полуоблечена и разрошена пред него, но одобрителният поглед, с който Дрейк я измери от глава до пети, я накара да застане нащрек. Но щом срещна очите му, тя се почувства още по-объркана. В тях нямаше нищо, освен учтив професионализъм и леко съжаление.

— Госпожице Филипс, ще бъда откровен с вас. Услугите ни са доста скъпи и ако за момента нещата във вашия бизнес са… — той се поколеба — неустановени, може би сега не е най-подходящото време за…

Кендра се засегна.

— Уверявам ви, че вашите такси не представляват никакъв проблем. Това че в момента тук цари бъркотия не означава, че не мога да си го позволя. Искам да кажа, аз не съм свикнала да живея така! — тя се учуди защо, по дяволите, защитава себе си и финансовото си състояние пред този човек. Всичко, което наистина трябваше да направи, бе да се отърве от него. — Току-що се нанесох и се чувствам объркана, това е.

Зелените му очи я стрелнаха замислено и преценяващо. След малко той кимна решително:

— Добре, нека да погледнем останалата част от къщата.

Той стана преди Кендра да успее да възрази и се наложи тя да го последва.

— Сама ли живеете?

— Да. Тоест, не. Имам котарак.

— В къщата или навън?

— Предимно под леглото.

Майкъл Дрейк дръпна вратите на библиотеката и надникна.

— Носите ли си работа за вкъщи?

— Понякога.

— Тогава сигурно ще искате това помещение да се превърне в кабинет.

— Всъщност, не. Аз…

Той затвори вратата и тръгна към хола в източното крило.

— По кое време се връщате вечер?

— В седем, осем… Зависи — тя се разтревожи от личния характер на въпросите му и бързо каза: — Наистина не виждам смисъл да се занимаваме повече с това. Както и преди споменах, господин Дрейк, съвсем не…

Той вече беше спрял до солариума и гледаше вътре.

— Чудесно! Имате ли автоматична напоителна инсталация?

— Какво? — запремига Кендра.

— Трябва да имате отделен водоизточник за цветята — той тръгна покрай стената, като внимателно я оглеждаше. — Така… В стените има вградена водна инсталация.

— О, не знаех това — каза Кендра респектирано.

Той се усмихна и погледът му отново се спря върху краката й. Раздразнението й се засили. Майкъл Дрейк мина покрай нея и се отправи към хола. Движеше се с широки самоуверени крачки, и тя трябваше да удвои своите, за да не изостане. Чувстваше се като гост в собствения си дом и това още повече я ядоса.

— Колко спални имате? — попита през рамо той.

— Четири. Но…

— А бани?

— Три.

— Външни входове?

Тя пресметна наум.

— Три, четири. Не знам — Кендра се намръщи. — Какъв сте вие всъщност? Крадец? Или може би иконом?

— Нито едното, нито другото — той тихо се засмя. Но веселото му настроение изведнъж помръкна при вида на кухнята. Той се спря с ръце в джобовете и дълго гледа бъркотията, която цареше там.

— Добре! — въздъхна той накрая.

Това вече беше прекалено. Ако този арогантен мъж беше нахлул така в офиса й и беше започнал да я обсипва с въпроси от личен характер и да прави преценки, Кендра бързо щеше да го постави на място. Защо тогава му позволяваше да се разпорежда в собствения й дом?

— Господин Дрейк… — започна твърдо Кендра.

— Имате нужда от нови кухненски съдове — прекъсна я той, като оглеждаше един очукан загорял тиган.

— Това може да е вярно, но…

Той повдигна кафеварката и я огледа критично.

— Това също се нуждае от добро почистване. Ще се изненадате приятно от разликата във вкуса.

Кендра занемя. Майкъл Дрейк поднесе към носа си отворената консерва и се обърна шеговито към нея.

— Закуската, а?

— Не, храна за котката. Но това съвсем не е тема…

— Рибата тон не е полезна за котките. Вредна е за бъбреците им. Ние храним нашите питомци със смес от зърнени храни, пилешко месо и зеленчуци!

— Вашите питомци?! — това наистина беше прекалено. — Да се разберем, господин Дрейк — строго поде тя. — Първо: не е ваша работа с какво си храня котката и как си правя кафето. Второ: не мисля, че въпросите, които ми задавате, са уместни и не съм сигурна, че няма още сега да извикам полиция. И трето: престанете да ме преценявате с този похотлив поглед!

— Извинете — той подигравателно се усмихна. — Трудно ми е да не го правя.

Кендра усети, че се изчервява, но устоя на погледа му.

— Това е най-малкото неприлично.

— Права сте. Съжалявам — но Майкъл не изглеждаше разкаян. Беше пълен господар на положението. — Съжалявам, че въпросите ми са ви обидили, но те са така да се каже, процедурни. Ако приема тази работа, ще трябва да зная всичко, което се отнася до вас. А що се отнася до полицията, не е нужно да им се обаждате. Ние сме официално регистрирана агенция и дейността ни е законна. Има ли и четвърто?

Директният му тон я смути. Тя премигна срещу него.

— Какво?

— Казахте? — подсказа й той.

— Да! — Кендра си пое дълбоко въздух. — Всъщност всичко това е грешка — тя подсили ефекта от думите си с хладна усмивка. Остана доволна от себе си. — Нямаше да се наложи приятелката ми да ви се обади, ако първо се бе допитала до мен. Така щяхме да спестим и моето, и вашето време. Мисля, че нямам нужда от подобни услуги. Съжалявам.

Той тихо се изсмя и поклати глава.

— Госпожице Филипс, вие се нуждаете от услугите ми повече от всеки друг — Майкъл Дрейк отново огледа кухнята. — Очевидно това ще бъде най-голямото предизвикателство в кариерата ми.

Кендра едва се въздържа да не тропне с крак.

— За какво предизвикателство говорите! Не ви наемам!

— Разбира се, вие решавате. Имате визитната ми картичка и можем да си поговорим отново. А сега аз си тръгвам. Все пак искам да огледам градината преди това.

— Но!

— Желая ви приятен ден, госпожице Филипс — той тръгна към задния вход.

Кендра остана сама, разстроена и объркана. Не можеше да се отърси от усещането, че всичко още не е приключило. Не понасяше, когато не довежда работите докрай.

Офисът на Кендра беше нейното убежище. Той беше като райски кът, в който можеше да се скрие от баналностите на ежедневието и да твори. Тук всичко беше определено и предсказуемо. Тук господарката беше тя.

Секретарката й я посрещна усмихната. Сутрешната поща чакаше отворена. Кендра взе разпечатените писма и чашата кафе и влезе в кабинета си. Докато къщата разкриваше нейната непоследователност, офисът беше отражение на деловитостта й и, както на Кендра й се щеше да вярва, истинската й същност. Стаята беше декорирана в прасковенорозови и в пролетно зелени тонове. Абстракционистични картини украсяваха стените, а масленожълто кожено канапе и бюро със стъклен плот и емайлирани крака допълваха интериора. Прозорците заемаха почти една трета от стената и пръскаха достатъчно светлина върху чертожната дъска. Стаята беше просторна и стимулираше творческото й въображение. Понякога си мислеше, че ще бъде по-щастлива, ако се настани тук за постоянно.

Денят започна както винаги. Кендра се настани удобно на стола с кафето и пощата в ръце. Щеше да потъне в спокойния ритъм на офиса и да се опита да забрави колко отвратително беше започнал денят.

Тя едва беше отпила глътка от кафето си, очевидно тук кафеварката се миеше редовно, тъй като то винаги беше с чудесен вкус — когато чу кратко почукване на вратата.

— Идвам с предложение за мир! — Пати застана на прага с кутия сладкиши в ръце.

Когато се намираха в работна обстановка, разликата между двете изпъкваше особено ярко. Пати изглеждаше като типичен рекламен търговски агент с късо подстриганата си светла коса, с чудесен тен и с неизменните си делови костюми. Всичко в нея внушаваше доверие у клиента.

Кендра беше човек на изкуството. Личеше си от пръв поглед. Тъмната й коса беше късо подрязана в модерна права прическа. Млечнобялата кожа, високите скули и огромните кафяви очи издължаваха лицето, а фината й фигура изглеждаше слаба, макар влечението на Кендра към сладкишите постоянно да й създаваше проблеми с теглото. Оригиналният й леко небрежен стил на обличане целеше по-скоро удобство, отколкото да привлича вниманието на околните.

Днес Кендра беше сложила лятна рокля в цвят каки с паднала талия и дълга разкроена пола. Беше я открила след отчаяно търсене в гардероба за нещо чисто. Тоалетът й се допълваше от широка прозрачна блуза, вързана на кръста, висящи сребърни обеци и няколко гривни. Облеклото й изглеждаше и стилно, и небрежно, но когато го сравни с костюма „Диор“, който носеше Пати, Кендра се почувства като слязла от старомодна реклама. Това още повече развали настроението й, но сладкишите бяха така съблазнителни, че след кратко колебание, тя се предаде и протегна ръка.

— Добре, дай ги насам.

Пати се засмя и влезе в стаята. Постави сладкишите пред Кендра и се настани в един стол. Кендра й наля кафе.

— Е, какво стана? — нетърпеливо попита Пати.

Кендра си избра сладкиш с череши.

— Няма ли да ме оставиш да се насладя на закуската, преди да сложа край на нашето партньорство?

— О, хайде, Кендра! Аз само се опитах да ти помогна. Какво лошо има в това?

Кендра й хвърли убийствен поглед.

— Нямаше ли да ме питаш, ако в твоя дом се беше вмъкнал експерт, който да марширува като новоизпечен сержант из къщата и да те обстрелва с въпроси! — раздразнението й отново се надигна при спомена за случката. — Знаеш ли, той дори има нахалството да ме попита дали съм в състояние да заплатя услугите му!

Пати се заля от смях и бързо остави чашата си, за да не залее блестящия си от чистота костюм.

— Е, Кендра, трябва да признаеш, че съвсем не живееш като богатите и известни хора. Не можеш да го обвиняваш, че малко се е пообъркал. И какво му каза?

— Да се маха, разбира се.

— Точно от това се страхувах.

— Защо, ти какво очакваше?

— Да проявиш малко здрав разум, може би? — Пати разстла една салфетка върху коленете си и посегна към кутията. — Слушай, Кендра. Ти си ми приятелка и аз те обичам, но мисля, че е крайно време да въведеш малко ред в живота си. Не мога да тичам всеки път при теб, когато нещо се случи. Не виждам нищо лошо в това да си вземеш домашен помощник, след като имаш нужда от такъв.

Кендра трябваше да признае, че Пати беше права.

— Но защо да не наема домашна помощница?

— Какво значение има полът? Всъщност, ще ти кажа защо. Заради това, че когато чешмата ти се повреди, ти не можа да откриеш крана, за да спреш водата. Заради това, че се опита сама да смениш контакт и за малко не те уби токов удар. Заради това, че мъжете разбират от тези неща!

Кендра спря да дъвче.

— Той спомена нещо за смяна на бравата на входната врата.

— Виждаш ли?! Има много досадни неща, които този човек ще върши вместо теб. Ти си заета жена, Кендра. Много заета при това. Нямаш време да се занимаваш с изхвърляне на смет или с подрязване на трева. Трябва ти мъж вкъщи.

Кендра кисело се усмихна.

— Ти също си заета, но не си вземаш съпруг под наем.

— Нямам нужда. Имам си Тед — самодоволно заяви Пати.

— Да, имаш го. До следващия път, когато отново се скарате.

Пати сви рамене.

— Когато трябва да се свърши нещо, пак ще се сдобря с него. Мъжете обичат безпомощните жени.

— Предполагам, че ще е чудесно някой да се грижи за къщата, да се занимава с градината, да закърпи дупките по стените — замислено каза Кендра.

— Да смени крушката в гаража — додаде Пати.

Кендра разпалено продължи:

— Може да засади лози и да помогне при местенето на мебелите. Да почисти фурната и да разлепи онзи прозорец, който е боядисан затворен — внезапно лицето й помръкна, — но в никакъв случай не желая това да бъде Майкъл Дрейк! Той е просто невъзможен.

— Няма да се жениш за него! Само ще го оставиш да почиства къщата. Между другото, след като това е агенция, можеш да се обадиш да ти изпратят някой друг на негово място.

Кендра се поколеба. Предложението звучеше идеално, но всички идеи на Пати изглеждаха идеални, преди да бъдат приложени на практика. Като идеята за купуването на къщата например. Тя поклати глава.

— Не знам. Всичките тези въпроси, по кое време се прибирам, колко врати имам, с какво си храня котката, ме притесняват. Дори се усъмних дали е такъв, за какъвто се представя.

— Обади се в агенцията и ще разбереш.

Кендра се замисли. Накрая остави сладкиша, потърси в чантата си визитната картичка и набра номера.

— Агенция „Съпрузи под наем“ на вашите услуги.

Кендра погледна Пати многозначително.

— Бих искала да направя справка за един от вашите служители, Майкъл Дрейк.

Секретарката изненадано млъкна, а когато отново проговори, гласът й прозвуча хладно.

— Господин Дрейк не е служител.

Кендра хвърли тържествуващ поглед към Пати, която бързо се пресегна през бюрото и натисна един бутон върху телефона. Думите на секретарката прозвучаха в стаята.

— Господин Дрейк е собственик на агенцията.

Сега беше ред на Кендра да зяпне от изненада, а на Пати да тържествува. Преди Кендра да успее да се съвземе, Пати взе слушалката и каза:

— Свържете ме, моля.

— Защо го направи?! — изсъска Кендра.

Пати се усмихна. В стаята се разнесе мъжки глас.

— Майкъл Дрейк на телефона.

Кендра трепна, изкашля се и каза любезно:

— Господин Дрейк, обажда се Кендра Филипс.

— О, спомням си. Дамата, която нямаше нужда от услугите ми — тонът му беше шеговит. — Да не би да сте размислили?

Кендра нервно заудря с молив по скицника си.

— Страхувам се, че бях малко груба с вас тази сутрин.

— Нима? Не съм забелязал.

Пати многозначително побутна Кендра. Тя се намръщи, но се чу да казва:

— Мисля, че бях малко нервна. Бих искала да науча нещо повече за услугите, които вашата агенция предлага и…

— Чудесно! — последва кратка пауза. — Ще бъда свободен около единадесет и половина. Можем ли да се срещнем за обяд?

— Всъщност… — Кендра никога не излизаше да обядва.

— Знаете ли интернационалното кафене на Улнът Стрийт?

— Да, но… — тя определено не искаше да обядва с него.

— Добре, ще се видим там — връзката прекъсна.

Кендра бавно затвори телефона и погледна Пати.

— Звучи ми като покана за обяд.

Пати доволно се усмихна и се зае да довърши сладкишите.