Гийом Аполинер
11 000 камшика (4) (или похожденията на един принц)

IV

Скандалът беше неописуем. Вестниците се занимаваха с тази история цели осем дни. Гъзолин, Алексин и принц Шибеску трябваше да останат два месеца на легло. След като се посъвзе, Мони се отби една вечер в някакъв бар до гара Монпарнас. Там се пие шльокавица, която е великолепна напитка за преситените от други ликьори гърла.

Ближейки гнусната пърцуца, принцът разглеждаше посетителите. Единият от тях, брадат колос, облечен като хамалин от Халите и с огромна брашнена шапка, имаше вид на полубог от преданията, готов да извърши героичен подвиг.

На принца му се стори, че разпознава симпатичното лице на крадеца Корнабьо. Скоро го чу да си поръчва шльокавица с оглушителен глас. Това наистина бе гласът на Корнабьо. Мони стана и се насочи към него с протегната ръка:

— Здравейте, Корнабьо, сега на Халите ли работите?

— Аз ли? — отвърна изненадано бабаитинът. — Вие пък откъде ме познавате?

— Срещнах ви на улица „Прони“ номер двеста и четиринайсет — каза Мони непринудено.

— Не съм бил аз — промълви изплашено Корнабьо — и не ви познавам. От три години съм хамалин в Халите, питайте когото щете. Оставете ме на мира!

— Стига глупости — прекъсна го Мони. — Ти ми принадлежиш, Корнабьо. Мога да те предам на полицията, но ми допадаш и ако склониш да ме последваш, ще станеш мой камериер и ще бъдеш с мен неотлъчно. Ще те приобщя към моите удоволствия. Ти на свой ред ще ми помагаш и при случай ще ме защитаваш. Ако си ми верен, ще те направя богат. Искам незабавно отговор.

— Вие сте добър човек и явно умеете да говорите. Да си стиснем ръцете и от днес съм на служба при вас.

Няколко дни по-късно произведеният в чин „камериер“ Корнабьо стягаше куфарите. Принц Мони беше повикан спешно в Букурещ. Неговият интимен приятел — сръбският вицеконсул, наскоро бе починал и му бе завещал цялото си имущество, а то беше значително. Ставаше въпрос за няколко много производителни през последните години калаени мини, които обаче трябваше да се ръководят изкъсо, за да не спаднат рязко приходите от тях. Както вече успяхме да се убедим, принц Мони не обичаше парите заради самите тях. Той копнееше за огромни богатства само заради удоволствията, които единствено златото можеше да му предостави. Постоянно цитираше максимата, изказана някога от негов прародител: „Всичко може да се продаде и купи, стига да предложиш добра цена.“

Принц Мони и Корнабьо бяха заели местата си в Ориент-Експреса. Друсането на влака скоро си каза думата. Мони се надърви като казак и взе да мята към Корнабьо пламенни погледи. Отвън очарователният пейзаж на Източна Франция разгръщаше своето разведряващо и спокойно великолепие. Салонът беше почти празен. Един богато облечен страдащ от подагра старец охкаше разлигавен над вестник „Фигаро“, като се опитваше да го чете.

Шибеску, загърнат в широка връхна дреха, улови ръката на Корнабьо и промушвайки я през отвора, който се намираше при джоба на тази удобна одежда, я намести върху копчелъка. Великанът-камериер проумя желанието на господаря си. Неговата огромна лапа беше космата, но възпълничка и много по-нежна, отколкото човек можеше да си представи. Пръстите на Корнабьо внимателно разкопчаха панталона на принца. Те напипаха щръкналата му анатомия, която напълно потвърждаваше известното двустишие на Алфонс Але:

Когато сме на път и ни задруса влак,

отново пламва в нас неудържим мерак

Но един служител от дирекция „Спални вагони“ влезе и обяви, че е време за вечеря и че много от пътниците са вече във вагон-ресторанта.

Великолепна идея — каза Мони. — Корнабьо, хайде първо да хапнем.

Ръката на бившия хамалин се измъкна през отвора на дрехата и двамата се запътиха към трапезарията. Принцът беше все тъй вкоравен и понеже не се беше загащил, палтото му се издуваше отпред като палатка. Вечерята започна благополучно, озвучавана от тракането на влака и прозвънването на чиниите, сребърните прибори и кристалните чаши, смущавана сегиз-тогиз от рязко отпушена бутилка „Аполинарис“.

На една маса в дъното срещу масата на Мони вечеряха две хубави русокоси жени. Корнабьо, който беше с лице към тях, ги посочи на принца. Той се обърна и разпозна в по-скромно облечената Мариет, прелестната камериерка от Гранд-хотела. Мони скочи веднага и отиде при дамите. Той поздрави Мариет и се обърна към другата млада жена, кокетно гримирана. Нейните изрусени с кислородна вода коси й придаваха крайно модерен вид, който очарова Мони.

— Госпожо — каза й той, — моля ви да извините моята постъпка. Но тъй като във влака едва ли ще намерим общи познати, аз си позволявам да ви се представя сам. Казвам се принц Мони Шибеску и съм наследствен хосподар. Към госпожица Мариет, която явно е напуснала службата си в Гранд-хотела, за да постъпи при вас, аз имам един дълг на признателност, който желая да изплатя още днес. Смятам да я омъжа за моя камериер и да им връча по петдесет хиляди франка зестра.

— Не виждам нищо нередно — отвърна дамата. — Но това тук ми се вижда много привлекателно. За кого е предназначено?

Приборът на Мони беше намерил изход и показваше между две копчета червендалестата си главичка. Принцът пребледня и побърза да го прибере. Дамата се засмя.

— Добре, че сте застанали така, та никой не ви видя. Щеше да падне голям смях. Но отговорете все пак за кого е това страховито съоръжение?

— Позволете ми — каза галантно Мони — да отдам с него почит на вашата божествена красота.

— Ще я видим тази работа по-късно — отвърна дамата. — И тъй като вие се представихте, да сторя и аз същото… Естел Ронанж…

Великата актриса от „Театр франсе“? — възкликна Мони.

Дамата кимна.

Луд от радост, Мони се провикна:

— Естел, как не ви разпознах! Та аз дълго време бях ваш страстен поклонник. Знаете ли колко вечери съм прекарал в театъра, гледайки ви в любовните роли? И тъй като не можех да се самозадоволявам пред толкова хора, за да укротя възбудата си, аз си бърках в носа, вадех каквото намерех и го изяждах. Ах, колко хубаво беше!

— Мариет, идете да вечеряте с годеника си — каза Естел. — А вие, принце, останете с мен.

Щом се озоваха един срещу друг, принцът и актрисата се загледаха влюбено.

— За къде пътувате? — попита Мони.

— За Виена, да играя пред императора.

— А Московското споразумение?

— Не ме интересува. Още утре ще изпратя оставката си на Кларети. Държат ме в сянка… Дават ми само второстепенни роли. Отказаха ми ролята на Еорака в новата пиеса на Муне-Сюли. Заминавам… Няма да успеят да погубят таланта ми.

— Издекламирайте ми нещо… стихове например — помоли Мони.

Дойдоха да сменят чиниите им и тя му задекламира „Покана за пътешествие“. Докато се лееше великолепното стихотворение, в което Бодлер е вложил малко от любовната си мъка и страстна носталгия, принцът усети, че краката на актрисата пълзят по неговите бедра: те достигнаха под палтото малкия Мони, провесен жално извън копчелъка. Там крачката замряха и обхващайки го внимателно, започнаха едно доста любопитно въртеливо движение. Възмъжал на бърза нога, младежът се остави да бъде гален от нежните крачета на Естел Ронанж. Скоро принцът се възбуди и импровизира този сонет, който издекламира на актрисата, чийто крачен труд продължи чак до последния стих:

Епиталамий

Щом твоите ръце напъхат моя член

в свещения вертеп под пъпа ти, тогава

ще ви призная аз, напук на Авинен,

че твойта страст за мен премного означава.

 

И бялата ти гръд ще смуча до забрава

беззлобно, от екстаз съвсем опиянен,

а едрият ми член, на мидата ти в плен,

ще бликне сперма в миг, гореща като лава.

 

О, мила курво, ти чрез своите бедра

на всеки плод откри забулената тайна —

на кръглата земя, безполова, омайна,

на задника дори на старата луна.

 

А в твоите очи, дори да са прикрити,

проблясва мрачен лъч, изпратен от звездите.

И тъй като вече бе достигнал границата на поносимото, Естел отпусна крака с думите:

— Принце, нека не го принуждаваме да плюе във вагон-ресторанта. Какво ще си помислят за нас хората? Искам да ви благодаря за почитта, която отдадохте на Корней в поантата на вашия сонет. Въпреки че съм на път да напусна „Комеди франсез“, всичко, което се отнася до професията ми, е в обсега на моите постоянни интереси.

— Но какво ще правите, след като играете пред Франц-Йосиф? — попита Мони.

— Моята мечта — каза Естел — е да стана звезда в кафешантан.

— Внимавайте — предупреди я Мони, — мрачният господин Кларети, който разжалва звезди, ще ви преследва с безкрайни процеси.

— Не се притеснявай за това, Мони, ами по-добре ми кажи още някое стихотворение, преди да си легнем.

— Добре — откликна Мони и импровизира следните нежни митологични сонети:

Херкулес и Омфала

Херкулес с член

ростен тука

в гъза сломен

Омфала чука.

 

— Как е под мен?

— Ех, че сполука!

С твоя остен

няма миг скука.

 

Този сладур

като мечта е…

И как дълбае…

 

Прелестен кур!

Тъй той накрая

отзад еба я.

Пирам и Тисба

На своя Пирам

рече мадам

Тисба: — Примирам!

Той каза: — Знам!

 

Добре разбирам.

Сега без срам

ти го навирам

с мерак голям.

 

Тя рече: — Може!

И той, и тя

на свойто ложе

 

във любовта

примряха двама

сред страст голяма.

— Приказно, великолепно, възхитително! Мони, ти си супербожествен поет. Ела сега с мен в спалния вагон, защото душата ми плаче за ебан.

Мони плати сметката. Мариет и Корнабьо се гледаха влюбено. В коридора принцът пъхна петдесет франка на служителя от дирекция „Спални вагони“, който пусна и двете двойки в едно и също купе.

— Оправете формалностите с митницата — заръча Мони на човека с фуражката, — защото нямаме нищо за деклариране. Но все пак две минути преди да пресечем границата, почукайте на вратата ни.

В купето и четиримата захвърлиха дрехите си. Мариет първа остана гола. Мони никога не я беше виждал така, но си припомни едрите й закръглени бедра и гъсталака, обкръжаващ тлъстичката й ягода. Гърдите й бяха щръкнали като мишоците на Мони и Корнабьо.

— Корнабьо — рече Мони, — я ме обслужи, докато аз оправям тази красива девойка.

Събличането на Естел продължи по-дълго, но накрая и тя остана гола. Мони вече бе надупил Мариет, която от удоволствие въртеше пълното си дупе и пляскаше с него корема на принца. Корнабьо пък изпълняваше нареждането на принца с късото си, но въздебело оръдие, докато Мони не спираше да ругае:

— Мамка му и железница! Няма да можем да запазим равновесие.

Мариет клопаше като квачка и се клатушкаше от крак на крак като патица. Мони я беше обгърнал с ръце и й мачкаше гърдите. Същевременно се любуваше на красотата на Естел, чиято гъста коса издаваше ръката на опитен фризьор. Това беше модерна жена в пълния смисъл на думата: накъдрени коси, прикрепени с кокалени шноли, чийто цвят съответстваше на умело променения цвят на косата. Тялото й бе пленително красиво. Тръпнещият й задник бе щръкнал предизвикателно. Нейното изкусно гримирано лице й придаваше съблазнителното изражение на луксозна проститутка. Гърдите й бяха леко увиснали, но това много й отиваше, защото бяха малки, дребни и с крушовидна форма. На пипане бяха копринено меки, като козе виме, а когато се обръщаше, те подскачаха като смачкана на топка батистена кърпичка, която човек подхвърля в ръка.

По Венериния й хълм имаше само едно малко храстче копринени косъмчета. Тя легна на кревата и катурвайки се с подскок, преметна дългите си тръпнещи нозе около шията на Мариет, която, получила по този начин плода на господарката си, започна лакомо да я ближе, завирайки нос между бутовете, в дупчицата на задника. Естел вече бе пъхнала език в мъхнатия плод на камериерката си и смучеше едновременно пламналата й мекота и твърдината на Мони, която той необуздано ръгаше вътре. Корнабьо наблюдаваше блажено тази картина. Дебелият му чеп, натъпкан до дупка в рошавия задник на принца, бавно се движеше напред-назад. Той се изпърдя звучно два-три пъти и увоня въздуха, увеличавайки наслаждението на Мони и двете жени. Скоро Естел взе да се чепи като бясна, а задникът й затанцува под носа на Мариет, чиито стенания и изпълнения ставаха все по-буйни. Естел мяткаше наляво и надясно краката си в черни копринени чорапи, обути в обувки с токове тип „Луи XV“. Шавайки така, тя ритна толкова силно Корнабьо по носа, че го зашемети и му причини обилно кръвотечение. „Курва“ — изруга Корнабьо и за да си отмъсти, ощипа жестоко Мони по задника. Той пък, обхванат от ярост, впи зъби в рамото на Мариет, която се празнеше с мучене. Под въздействие на болката тя заби зъби в плода на господарката си, която, изпадайки в истерия, стегна бедра около шията й.

— Задушавам се — произнесе приглушено Мариет, но никой не я чу.

Прегръдката на бедрата се стегна още по-силно. Лицето на Мариет стана виолетово, а запенената й уста беше все така плътно притисната върху славата на актрисата.

Цвилейки, Мони се изпразни в безжизнена утроба. Корнабьо с изцъклени очи тъпчеше със сперма задника на Мони, заявявайки с отпаднал глас:

— Ако не забременееш, направо не си човек!

Четиримата герои се сгромолясаха. Просната на кушетката, Естел скърцаше със зъби, мяташе крака и размахваше юмруци. Корнабьо пикаеше през прозореца. Мони се мъчеше да изтегли мишока си от котето на Мариет. Но нищо не се получаваше. Тялото на субретката вече не помръдваше.

— Остави ме да го извадя — увещаваше я Мони, като я галеше, после взе да я щипе по кълките, ухапа я, но всичко бе напразно. — Ела да й разтвориш краката, че е припаднала — обърна се принцът към Корнабьо.

Едва с негова помощ Мони успя да се измъкне от капана на стегналата се в мъртва хватка Мариет. После направиха опит да я свестят, но без резултат.

— По дяволите! Тя е пукнала — заяви Корнабьо.

И наистина Мариет беше умряла, задушена от краката на своята господарка. Тя бе мъртва, неизлечимо мъртва.

— Сега я втасахме! — каза Мони.

— Тази мръсница е виновна за всичко — заяви Корнабьо, като посочи Естел, която започваше да идва на себе си.

И като грабна една четка за коса от пътния й несесер, той започна да я налага яростно. Косъмчетата на четката я боцваха при всеки удар и това наказание явно я възбуждаше извънредно много.

В този момент на вратата се почука.

— Това е уговореният сигнал — възкликна принцът. — След няколко секунди ще прекосим границата. А аз се заклех, че ще ударя един тек наполовина във Франция, наполовина в Германия. Ти се заеми с мъртвата.

И Мони се метна в пълна бойна готовност върху Естел, която се разкрачи да го поеме в пламналата си пещ, викайки:

— Целия го искам, целия! Ох… ох…

В гърчовете й имаше нещо демонично, от устата й се точеше слюнка, която, смесена с грима, се стичаше на гнусни струйки по брадичката и гърдите й. Мони плъзна език в устата на актрисата и същевременно напъха дръжката на четката в задната й дупчица. Под напора на тези горещи милувки Естел така безмилостно захапа езика на Мони, че той трябваше да я ощипе до кръв, за да го пусне.

През това време Корнабьо обърна трупа на Мариет, чието посиняло лице бе ужасяващо. Той разтвори бутовете й и с мъка натика огромния си член в содомичното й отверстие. После даде воля на вродената си кръвожадност. Ръцете му скубеха кичур подир кичур русите коси на мъртвата, зъбите му раздираха снежнобелия гръб, а бликащата алена кръв веднага се съсирваше и изглеждаше като размазана върху преспа.

Малко преди да свърши, той пъхна ръка във все още топлата й утроба и с цяла длан започна да тегли вътрешностите на злочестата камериерка. В момента на изпразването вече бе извадил два метра черва и ги беше омотал около кръста си като спасителен пояс.

Докато се празнеше, той повърна вечерята си както поради клатенето на влака, така и под напора на силните чувства, които бе изживял. Мони вече бе привършил и наблюдаваше с потрес как камериерът му, звучно хълцайки, бълва върху злочестия труп. Окървавените косми, черва и съсиреци се смесиха с вонящия бълвоч.

— Мръсна свиньо! — провикна се принцът. — Насилието над тази мъртва девойка, за която трябваше да се ожениш по силата на обещанието ми, вечно ще тегне над душата ти. Ако не те обичах толкова, щях да те пречукам като бясно псе.

Окървавеният Корнабьо се надигна, сдържайки последните хълцукания след повръщането. Той посочи Естел, която с изцъклени очи наблюдаваше ужасена отвратителното зрелище, и заяви:

— Тя е виновна за всичко.

— Не бъди жесток — порица го Мони, — защото тя ти предостави възможност да задоволиш некрофилските си наклонности.

И тъй като влакът минаваше по един мост, принцът застана на прозореца, за да съзерцава романтичния пейзаж на Рейн, който разкриваше зеленото си великолепие в лъкатушни линии, стигащи до хоризонта. Беше четири часът сутринта, кравите пасяха мирно по поляните, а децата вече играеха под германските липи. Убийствено монотонна мелодия на цафари издаваше присъствието на пруски полк и музиката жално се смесваше със скърцането на железния мост и глухия съпровод от тракането на пътуващия влак. Щастливи селца оживяваха бреговете, над които се извисяваха столетни кули, а рейнските лозя стелеха в безкрая своята драгоценна мозайка.

Когато се обърна, Мони видя, че злокобният Корнабьо е седнал върху лицето на Естел. Великанският му задник скриваше чертите на актрисата. Той се беше изходил и вонящото меко изпражнение покриваше всичко около него. Камериерът стискаше в ръка огромен нож, с който пореше потръпващия корем на актрисата. Тялото й се разтърси от конвулсивна тръпка.

— Чакай — каза Мони, — задръж така.

И лягайки върху умиращата, пъхна втвърдения си член в агонизиращата мушмула. Така той всмука последните спазми на убитата, чиито сетни мъки трябва да са били нечовешки, и натопи ръце в димящата кръв, която бликаше от корема й. Когато се изпразни, актрисата вече не шаваше. Тя се бе вдървила, а изцъклените й очи бяха опръскани с изпражнения.

— Сега — каза Корнабьо — трябва да се смитаме.

Те се почистиха и се облякоха. Часът беше шест сутринта. Двамата се прехвърлиха през прозореца и геройски се сгушиха върху стъпалата на летящия влак. После, по сигнал на Корнабьо, леко се отпуснаха да тупнат върху железопътния насип. Надигнаха се леко замаяни, но без никакви наранявания и весело махнаха за сбогом на смаляващия се в далечината влак.

— Време беше! — каза Мони.

Отидоха до първия град, където си починаха два дни, а после взеха влака за Букурещ.

Двойното убийство в Ориент-Експреса беше раздухвано от вестниците цели шест месеца. Тъй като не успяха да открият убийците, престъплението бе приписано на Джак Изкормвача, който впрочем имаше яка гърбина.

В Букурещ Мони уреди формалностите по наследството на сръбския вицеконсул. Връзките му със сръбската колония се изразиха в това, че той получи един следобед покана да прекара вечерта у Наташа Колович, жената на един полковник, гниещ в затвора заради враждебното си отношение към династията Обренович.

Мони и Корнабьо пристигнаха към осем часа вечерта. Красивата Наташа ги прие в тапициран в черно салон, осветен от жълти свещи и украсен с кости и черепи.

— Принц Шибеску — каза тя, — вие ще присъствате на тайно заседание на сръбския антидинастичен комитет. Тази вечер ще се гласува смъртта на подлеца Александър и на неговата жена — курвата Драга Машин. Крал Петър Карагеоргиевич трябва да получи престола на своите прадеди. Ако разкриете това, което ще видите и чуете, една невидима ръка ще ви порази където и да сте.

Мони и Корнабьо се поклониха. Съзаклятниците започнаха да пристигат един по един. Душата на заговора бе парижкият журналист Андре Бар. Той се появи мрачен като на погребение, загърнат в испански плащ.

Присъстващите се съблякоха и Наташа разкри своята прелестна голота. Дупето й лъщеше, а коремът й чезнеше под черно, къдраво руно, стигащо чак до пъпа. Тя се опъна върху покрита с черно сукно маса. Влезе поп с черковни одежди и като разположи литургичните си принадлежности, зачете молитва над голата Наташа. Мони, който бе застанал до нея, изведнъж установи, че тя бърка в панталоните му. Докато се усети, и мъжките му прелести бяха вече засмукани. Службата си продължаваше. Корнабьо се намести зад Андре Бар и му го отцепи изотзад, докато последният държеше лирична реч:

— Кълна се в този разкошен екземпляр, който ме изпълва със сладост до дъното на душата, че династията Обренович скоро ще бъде изличена от лицето на земята. Блъскай, Корнабьо! Твоето обслужване ме изпълва с жарко щение.

И като застана зад Мони, на свой ред му засвидетелства уважение, докато принцът сипеше живителните си сокове в устата на хубавата Наташа. При тази гледка всички съзаклятници се включиха във взаимна надпревара. В стаята се мяркаха само потръпващи мъжки задници, пронизани от великолепни членове.

По молба на попа Наташа го облекчи на два пъти с ръка и духовническата му влага се разстла върху тялото на прекрасната полковниша.

— Да влязат младоженците! — извика свещеникът.

Вкараха необичайна двойка: десетгодишно момче, издокарано с фрак и с цилиндър под мишница, придружено от прелестно момиченце, което нямаше повече от осем годинки; то беше облечено като булка с рокля от бял сатен, украсена с букетчета портокалов цвят.

Попът им чете една проповед и ги бракосъчета, като им размени пръстените. После ги накараха да изконсумират брака си. Момченцето извади пишонка колкото кутре, а младоженката, повдигайки надиплените си поли, оголи пред присъстващите бели бедърца, над които едва се мержелееше малка неокосмена цепка, розова като вътрешността на зейналата човчица на току-що излюпена сойка. Над присъстващите се спусна благочестива тишина. Момчето напусто се мъчеше да прободе момиченцето. Тъй като все не успяваше, дружно го съблякоха и за да го възбудят, Мони го шляпна по задника, а Наташа с върха на езика си загъделичка главичката и яйчицата му. Това занимание се оказа плодоносно и момченцето най-сетне успя да отнеме девствеността на своята булка. След като се мъчиха така десетина минути, присъстващите ги разделиха и като сграбчи момченцето, Корнабьо го разора с якия си плуг.

Мони не можа да устои на желанието да обладае момиченцето. Улови го, разкрачи го върху бедрата си и му заби жилото си. Децата надаваха сърцераздирателни вопли, а кръвта им шуртеше по членовете на Мони и Корнабьо.

После положиха момиченцето върху Наташа и попът, който беше приключил с молитвите си, повдигна рокличката й и зашляпа нейното бяло прелестно дупенце. Наташа се надигна от масата, възседна Андре Бар, който се беше разположил във фотьойла, наниза се на огромния му член и както казват англичаните, двамата се отдадоха на удоволствена езда.

Момченцето, на колене пред Корнабьо, му въртеше минет, обливайки се в горчиви сълзи. Мони се наслади и отзад на момиченцето, което се мяташе като заклан заек. Останалите съзаклятници също се обслужваха един друг с ужасяващи изражения на лицата. Изведнъж Наташа се изправи, обърна се с гръб и всички заговорници се изредиха да й целуват задника. В този момент вкараха една дойка с лице на мадона, чиито огромни гърди бяха набъбнали от изобилие на мляко. Накараха я да застане на четири крака и попът започна да я дои в менчето за ръсене. Мони незабавно зарадва изотзад дойката, чийто надарен с великолепна белота задник бе напращял до пръсване. За да се напълни догоре съдът, накараха момиченцето да се изпикае вътре. После съзаклятниците се причестиха и се комкаха със сместа от мляко и урина. Накрая сграбчиха костите и черепите и се заклеха да убият Александър Обренович и жена му Драга Машин.

Вечерта завърши по много гнусен начин. Докараха няколко старици, най-младата от които беше на седемдесет и четири години, и съзаклятниците ги опънаха по всички възможни начини. Мони и Корнабьо се оттеглиха отвратени към три часа сутринта. След като се прибраха, принцът подложи прелестните си задни части на жестокия Корнабьо, който не му прости осем пъти, при това без да си прави труда да го напуска в почивките. Двамата наричаха тези ежедневни занимания „проникновени наслади“.

Известно време Мони води в Букурещ подобно монотонно съществувание. Сръбският крал и жена му бяха убити в Белград. Убийството им вече принадлежи на историята и беше оценено по различни начини. После избухна войната между Япония и Русия.

Една сутрин голият и красив като Аполон Белведерски Мони Шибеску правеше, както му беше обичаят, 69 с Корнабьо. Двамата взаимно си смучеха лакомо шекерените пръчки и си мачкаха сладостно манивелите, които нямат нищо общо с тези на фонографа. Свършиха дружно и тъкмо когато устата на принца беше пълна с безценната течност, един камериер англичанин, много достолепен на вид, донесе писмо на позлатен поднос. Писмото уведомяваше принц Шибеску, че е произведен в чин лейтенант в Русия, в чуждестранния корпус от армията на генерал Куропаткин.

Принцът и Корнабьо изразиха възторга си, като се изтегнаха взаимно. После се екипираха и преди да се присъединят към своята войскова част, отпътуваха за Санкт Петербург.

— Войната ми приляга — заяви Корнабьо. — Пък и задниците на японците навярно са доста апетитни.

— Със сигурност мога да твърдя само, че японките притежават великолепни зарзали — добави принцът и засука мустак.