Гийом Аполинер
11 000 камшика (2) (или похожденията на един принц)

II

— Госпожице, едва ви зърнах и влюбен до полуда, почувствах как моите органи се устремяват към царствената ви красота, а кръвта ми заигра, като че съм изпил чаша коняк.

— Къде и как? Къде и как?

— Полагам богатството и любовта си пред вашите нозе. Ако бях в едно легло с вас, двайсет път подред щях да ви докажа страстта си. И нека единайсет хиляди девици или дори единайсет хиляди камшици ме накажат, ако ви лъжа пак.

— И още как!

— Чувствата ми не са измамни. Не говоря така на всяка срещната жена. Не съм развратник.

— А брат ти?

Този разговор се водеше в един слънчев предобед на булевард „Малзерб“. Месец май разбуждаше природата и цвърченето на парижките врабчета пръскаше любов от клоните на раззеленилите се дървета. Принц Мони Шибеску се обръщаше с тези учтиви думи към една стройна, елегантна и красива девойка, запътила се към църквата „Мадлен“. Тя вървеше толкова бързо, че той с мъка я следваше. Изведнъж девойката се обърна внезапно и избухна в смях.

— Свършихте ли вече, защото сега нямам време. Отивам да видя една приятелка на улица „Дюфо“, но ако сте способен да издържите на две побеснели за разкош и любов жени, ако действително сте мъж с богатство и плодителна мощ, елате с мен.

Той изпъчи снажното си тяло и възкликна:

— Аз съм румънски принц и наследствен хосподар.

— А пък аз — отвърна тя — се казвам Гъзолин д’Анкон, на деветнайсет години съм и в своите любовни похождения вече съм изцедила ташаците на десет расови мъже и кесиите на петнайсет милионери.

И бъбрейки весело за неща както вълнуващи, така и незначителни, принцът и Гъзолин стигнаха до улица „Дюфо“. Качиха се с асансьор до първия етаж.

— Принц Мони Шибеску… моята приятелка Алексин Манжту.

Представянето бе извършено с голяма тържественост от Гъзолин в разкошен будоар, украсен с непристойни японски гравюри.

Приятелките се целунаха, като си пуснаха езичета. И двете бяха едри, но без излишък. Гъзолин бе мургава със сиви, искрящи от лукавство очи, а една окосмена бенка украсяваше долната част на лявата й буза. Кръвта напираше под матовата й кожа, а челото и бузите й лесно се покриваха с бръчици, подсказващи прекомерното й увлечение по парите и любовта.

Алексин беше руса, с този доближаващ се до пепелявото цвят, който се среща само в Париж. Бялата й плът като да бе прозрачна. Тази красавица изглеждаше в чудесното си розово неглиже нежна и същевременно предизвикателна като палава маркиза от по-миналото столетие.

Запознанството стана бързо и Алексин, която беше имала любовник румънец, отиде да потърси снимката му в спалнята си. Принцът и Гъзолин я последваха. Двамата се нахвърлиха върху нея и смеейки се, започнаха да я разсъбличат. Пеньоарът й се свлече и тя остана само по батистена ризка, която позволяваше да се види едно прекрасно тяло, закръглено и обсипано с трапчинки по деликатните места.

Мони и Гъзолин я проснаха върху леглото и извадиха хубавите й твърди, едри и розови гърди, в чиито връхчета принцът незабавно впи лакоми устни. Гъзолин се наведе, повдигна и оголи едрите заоблени бедра, които се съединяваха при пепеляворусата, също като косата мида. Алексин застена от удоволствие, метна на кревата крачка и пусна пантофите си да тупнат глухо на пода. С широко разтворени бедра тя повдигаше задника си под вещото близане на нейната приятелка и здраво увиваше ръце около врата на Мони.

Скоро резултатът беше налице — краката й се сключиха, движенията й станаха буйни и тя свърши, мълвейки:

— Подлеци, възбудихте ме и сега трябва да ме задоволите!

— Той обеща да го направи двайсет пъти — каза Гъзолин и се съблече.

Принцът незабавно стори същото. Докато Алексин лежеше изцедена на леглото, двамата взаимно се залюбуваха на телата си. Закръгленият задник на Гъзолин се поклащаше прелестно под тънкото й кръстче, а едрите яйца на Мони се издуваха под огромния му инструмент, с който Гъзолин се зае, без да се помайва.

— Първо го дай на нея — каза тя. — С мен ще го направиш после.

Принцът доближи пламналото си сечиво до разтворената ягодка на Алексин, която потръпна от тази близост.

— Ще ме довършиш! — извика тя.

Но Мони хлътна чак до основата на двата си едри ореха и излезе само за да завлиза като бутало на ускоряващ хода локомотив. Гъзолин се покатери на кревата и намести черната си космата къпинка върху езика на Алексин, докато Мони й зализа задното отверстие. Алексин завъртя дупе като обезумяла и бръкна с пръст отзад на Мони, с което вля желязо в дървото на неговата мъжественост. Той подпъхна ръце под кълките на Алексин, които се стегнаха като менгеме и заклещиха в жарката й пещ огромния член, който вече едвам помръдваше.

Скоро възбудата и на тримата достигна връхната си точка и те дружно запъшкаха. Алексин се ощастливи три пъти, после дойде ред на Гъзолин, която бързо слезе от кревата и налапа двата ореха на Мони. Алексин се развика като побъркана и се заизвива като змия, когато Мони й впръска румънското си семе. Гъзолин побърза да го изтръгне от хралупата на приятелката си и устата й зае неговото място, за да изсмуче животворната влага, която се стичаше оттам на тежки капки. През това време Алексин налапа влажния инструмент за удоволствия, за да го почисти старателно с език, което го вкорави отново.

Този път принцът се метна връз Гъзолин, но задържа тарана пред портата, като само загъделичка щръкналото клиторче. Беше захапал едното зърно на девойката, а Алексин ги галеше и двамата.

— Дай ми го! — викна Гъзолин. — Не издържам повече!

Но той си остана отвън и само продължи да я гъделичка. Младата жена свърши два пъти и вече изглеждаше отчаяна, когато внезапно Мони я наниза чак до гърлото. Обезумяла от възбуда и сласт, Гъзолин така впи зъби в ухото на Мони, че дори отхапа едно парченце. Тя го глътна, крещейки с всичка сила и въртейки умело задника си. Тази рана, от която шурна неистово кръв, като че възбуди още повече Мони, защото той заблъска още по-яко и се отлепи от плода на Гъзолин чак след като се доказа три пъти, докато тя самата го правеше вече за десети път.

Когато се отпуснаха, и двамата забелязаха с учудване, че Алексин е изчезнала. Но тя се върна след малко с разни превързочни материали, предназначени за ухото на Мони, и с един огромен файтонджийски камшик.

— Купих го за петдесет франка — поясни тя — от кочияша на файтон 3269. Ще го използваме да възбуждаме румънеца. Скъпа Гъзолин, остави го да си превърже ухото, а ние с теб нека си направим шейсет и девет, за да сме подготвени.

Докато си спираше кръвта, Мони присъства на следния разведряващ спектакъл: Гъзолин и Алексин се лижеха в упоение. Едрият задник на Алексин, бял и закръглен, се полюшваше върху лицето на Гъзолин; езиците им, дълги колкото момчешки пишки, работеха здраво, слюнката и секретът се смесваха, мокрите косми се слепваха, а душераздирателни стенания (ако не бяха изблик на страст) се разнасяха от леглото, което скърцаше и пъшкаше под приятната тежест на красивите девойки.

— Искам го отзад! — извика Алексин.

Но Мони беше загубил толкова кръв, че не му беше до мъжествени прояви. Алексин се надигна и като грабна камшика на кочияша от файтон 3269 — съвсем нов, направен от великолепна кожа, го размаха и нашари гърба и бутовете на Мони, който от тази нова болка забрави за кървящото си ухо и взе да вие. Но Алексин, подобна на разюздана гола вакханка, продължаваше да шиба.

— Ела да ме биеш и ти — извика тя на Гъзолин, чиито очи пламтяха и която започна да пляска с ръце големите разлюлени бутове на Алексин. Гъзолин скоро също се възбуди.

— Удряй ме, Мони — приплака тя.

А Мони, вече посвикнал с телесното наказание, въпреки че тялото му бе цялото в кръв, започна да шляпа красивите мургави кълки, които се разтваряха и затваряха в каданс. Когато усети твърдостта, започнала отново да се влива в инструмента му, кръвта вече се стичаше не само от ухото му, но и от всяка следа, оставена от жестокия камшик.

Тогава Алексин се обърна й подложи зачервено апетитно дупе под наедрелия укрепнал член, който се гмурна в розетката й, а девойката виеше и мяташе задник и гърди. Но Гъзолин ги раздели със смях. Двете жени отново се отдадоха на езикови упражнения, докато кървящият Мони, хлътнал странично в Алексининото дупе, се връткаше толкова бързо, че доставяше огромно удоволствие на партньорката си. Орехите му се клатеха като камбаните на парижката „Света Богородица“ й удряха по носа Гъзолин. Изведнъж задникът на Алексин стегна главичката на Мони и той повече не можеше да шава, та изстреля мощна струя лепкави пръски, всмукани незабавно от лакомото дупе на Алексин Манжту^[1].

През това време на улицата тълпата се беше насъбрала около файтон 3269, чийто кочияш нямаше камшик.

Един стражар го попита къде го е дянал.

— Продадох го на една дама, която живее на улица „Дюфо“.

— Вземете си го веднага, иначе ще ви глобя. — Отивам — рече файтонджията, як нормандец, и след като се осведоми при портиерката, звънна на първия етаж.

Алексин отиде да отвори вратата гола. Кочияшът отначало се вцепени, но когато тя хукна да се спасява в спалнята, той се спусна подире й, сграби я и я опъна на задна прашка с достойна за уважение мъжественост. Много скоро свърши, викайки: „Дано гръм да те тресне, кучко бясна!“

Алексин въртеше задник и свърши едновременно с него, а в това време Мони и Гъзолин си умираха от смях. Кочияшът реши, че му се подиграват, и изпадна в неистов гняв.

— Ах, курви мръсни, мърши разложени, холери бесни, вие май се ебавате с мен, а? Камшикът, къде ми е камшикът?

Погледът му срещна въпросния инструмент, той го сграби и зашиба с все сила и без да подбира Мони, Алексин и Гъзолин, чийто голи тела подскачаха под оставящите кървави следи удари. От всичко това кочияшът отново усети се надърви, скочи върху Мони и го ощастливи отзад.

Входната врата беше останала отворена и стражарят, който така и не дочака кочияша, се появи точно в този момент в спалнята. Той извади по спешност своя уставен орган и го натегна в дупето на Гъзолин, която заклопа като квачка й настръхна от допира със студените копчета на униформата.

Незаетата с нищо Алексин грабна бялата палка, която се люшкаше в калъф на хълбока на градския стражар, използва я умело за самолюбиви цели и скоро петимата се загърчиха в лапите на удоволствието, докато кръвта от раните им пръскаше по килима, чаршафите й мебелите.

На улицата отвеждаха в общинския обор изоставения файтон 3269, чийто кон пърдя през целия път и го умириса със зловония.