Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Okruch lodu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Анджей Сапковски. Вещерът: Меч на съдбата. Сборник разкази

Превод: Васил Велчев

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Георги Пенчев

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „ИнфоДар“, София, 2008

ISBN 978-954-761-332-4

История

  1. — Добавяне

I

Една мъртва овца, подпухнала и подута, с щръкнали към небето вкочанени крайници, помръдна. Гералт, застанал на колене до стената, извади бавно меча си, като внимаваше острието да не изстърже по ножницата. На десет крачки от него купчината смет неочаквано се изду и се размърда. Вещерът скочи, преди да го достигне вълната смрад от разбутания боклук.

Едно пипало, завършващо с обло, покрито с четина щипало, изскочи ненадейно от боклука и се стрелна с невероятна скорост към вещера. Той скочи върху някакви останки от разбити мебели, клатещи се върху купчина изгнили плодове, запази равновесие и с едно късо движение отсече пипалото. После отскочи, но се подхлъзна по дъските и потъна до бедрата в лепкавата мръсотия.

Боклукът експлодира и от него изригнаха гъста зловонна течност, парчета от съдове, изгнили парцали и бледи нишки кисело зеле, а изпод тях изскочи огромно вретенообразно туловище, безформено като гротесков картоф. То пореше въздуха с трите си пипала и с чукана на четвъртото.

Гералт, затънал и със затруднена подвижност, нанесе удар с широко завъртане на бедрата и отсече друг от израстъците. Двете последни пипала, дебели като клони, се стовариха тежко отгоре му и го потопиха още по-надълбоко в мръсотията. Туловището се плъзна към него, изоравайки бразда в боклука — сякаш някой влачеше бъчва. Вещерът видя как отвратителният торс се разцепва, за да зине дълбока паст, пълна с огромни неравни зъби.

Той позволи на пипалата да го обвият през кръста, да го измъкнат с мляскащ звук от вонящата мръсотия и да го поднесат към туловището, което се придвижваше с въртеливи движения сред гнусната течност. Зъбатата паст затрака диво и яростно. Домъкнатият в опасна близост до страховитата уста вещер нанесе удар с меча, като го държеше и с двете ръце; острието се вряза гладко и леко в плътта на създанието. Догади му се от отвратителната сладникава воня. Чудовището засъска и затрепери, пипалата пуснаха плячката си и се замятаха конвулсивно из въздуха. Гералт отново затъна в сметта и пак нанесе удар, с всичка сила. Острието премина през оголените зъби с отвратително тракане и скърцане. Тварта изкряска и омекна, но веднага се изду отново, като съскаше и пръскаше вещера с воняща мазна течност. С отчаяни движения на затъващите си крака Гералт намери опора, отблъсна се и се понесе напред, разцепвайки боклука с гърди, като плувец. Нанесе удар отгоре надолу и притисна с цялото си тяло меча, забит право между фосфоресциращите бели зъркели на тварта. Чудовището застена с бълбукащ звук, затресе се и от него, като от пробит мях, пръснаха струи гнойна течност, поразяваща обонянието с горещи вълни смрад. Пипалата потрепваха и се извиваха сред гнилочта.

Вещерът се измъкна от гъстата гадост и стъпи на поклащащата се, но твърда основа. Усети, че нещо лепкаво и отвратително е проникнало в ботуша му и пълзи по глезена му. „Към кладенеца — помисли си. — Само по-бързо да отмия тази гадост. Да се измия.“ Пипалата на чудовището изпляскаха още веднъж по боклуците, шумно и мокро, и застинаха.

Падна звезда, мимолетният й блясък оживи черния небосвод, осеян със светлинки. Вещерът не си пожела нищо.

Дишаше тежко и хрипливо, чувстваше как изтича действието на взетите преди битката еликсири. На светлината на звездите долепената до стените на града гигантска купчина от смет, спускаща се по долината към проблясващата ивица на реката, изглеждаше красиво и привлекателно. Вещерът се изплю.

Чудовището вече беше мъртво, беше станало част от купчината боклук, в която бе живяло.

Падна втора звезда.

— Помийна яма — рече вещерът с усилие. — Гадост, гнилоч и лайна.