Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (4)

4

Десертът, сладкиш с къпини и сметана, и кафето бяха погълнати мълчаливо.

Когато накрая Клер стана, за да прибере масата, Лио също се надигна:

— Смятам, че децата могат да измият съдовете. Покажете ми залеза на слънцето.

Молбата му прозвуча безобидно. Но когато погледна в тъмните му очи, Клер получи сърцебиене. Тя се хвана за облегалката на стола, защото не знаеше какво да направи с ръцете си.

— Поне да помогна…

— Ще се справите, нали? — обърна се Лио към Мерили и Дариъс. Те кимнаха мълчаливо. — Така че елате — той улови Клер за ръката, и понеже тя не искаше да му прави сцена пред децата, остави се да я поведе навън.

Залязващото слънце хвърляше дълги сенки под дърветата. Те се запътиха по камениста пътека през гората към върха на планината. Лио все още държеше с топлата си здрава ръка нейната. Всеки негов пръст сякаш изгаряше кожата й.

Пътеката свърши неочаквано пред една скала, която представляваше нещо като панорамна площадка.

— Стигнахме. Не е ли красиво? — попита Клер.

Небето бе ясно, с тъмна синева, която близо до хоризонта преминаваше в ярки червеникави багри. Далечните планински хребети трептяха в зелено, синьо и тъмнолилаво. По-близките горски склонове се спускаха стръмно надолу, през долината лъкатушеше сребрист поток.

Обикновено Клер се наслаждаваше на тази гледка, но сега всичко се мержелееше пред очите й. Мислите й бяха при мъжа, който стоеше толкова близо до нея, че усещаше топлината на тялото му по гърба си.

— Хубаво е, много хубаво.

Тя затвори очи и започна да се бори с изкушението да се извърне и да падне в обятията на този мъж.

— Напрегната сте, Клер, отпуснете се — пръстите му се плъзнаха под копринените й коси и започнаха нежно да масажират врата й.

Тя наведе глава. Усещаше тръпки чак до стомаха си. Как можеше едно безобидно докосване така да възбужда?

Пръстите на Лио спряха да се движат и Клер повдигна глава. „Не преставай!“ — искаше й се да го помоли, но гърлото й бе като запушено. Стоеше неподвижно. Най-после се освободи от вцепенението си и можа да заговори отново. С неспокойно движение отмахна косите от лицето си.

— Това долу е „Пропастта на влюбените“. Разправят, че…

Тя млъкна, защото Лио се сгуши до гърба й и я притисна с едната ръка към себе си, а с другата започна бавно да гали нейната така възбуждащо, че започна да й става ту горещо, ту студено. Ръката му се плъзна по рамото й и започна нежно да масажира врата й. Тя усети дишането му до ухото си, докато пръстите му продължиха омайващото си пътешествие към гърдите й.

Кръвта й се заблъска лудо в ушите, обзе я необуздано желание. Искаше да продължи да говори, но гласът й прозвуча по-слаб и висок от обикновено:

— Според легендата, някакво индианско момиче…

Пръстите на Лио, тренирани да изтръгват най-красивите тонове от струнните инструменти, бавно разтвориха блузката й и се плъзнаха към коравите зърна на гърдите й, за да ги помилват предпазливо.

Приятни тръпки пронизаха Клер. Тя потисна стона си.

— … едно момиче скочило от скалата…

После изостави индианското момиче на съдбата му, защото у нея мъчително се събудиха чувства, които дълго бяха дремали. Хоризонтът пред очите й изчезна. Затвори очи и леко се облегна на Лио. Дишаше на пресекулки.

„Трябва да се бориш срещу него“ — предупреждаваше я разумът. „Не смущавай мечтите ми!“ — настояваше тялото й. Клер трепереше и се усещаше изпълнена с очакване като младо момиче. Бе готова да последва Лио, където и да я поведеше.

Той отмести косата от ухото й и се наведе. Устните му нежно я докоснаха, плъзнаха се към чувствителните места зад ухото, после надолу по шията. Там, където докосваха кожата й, тя ставаше гореща и влажна. Когато се отместеха по-нататък, оставяха зад себе си хлад. Лио обгърна гърдите й, продължавайки да гали с палец твърдите им зърна.

Клер бе обхваната от страстно желание, беше готова да разкъса дрехите си, за да освободи тялото си за ласките му. Тя отблъсна ръката на Лио и се извърна към него. Огънят, който бе разпалил у нея, блесна в сините й очи.

Обви врата на Лио и привлече главата му към себе си. Устните му докоснаха нейните. Отначало много леко, но когато Клер полуотвори уста и се притисна, прегръдката му стана по-здрава, целувката му — по-настойчива.

Тя имаше чувството, че краката й отказват да й служат. Никога не беше целувана така. Колкото повече кръвта й кипеше, толкова по-силно шумяха ушите й. Изпълнена с луд копнеж, тя се притисна още повече. Коленете й се огънаха.

Вместо да я държи здраво, Лио се отпусна с нея на затоплената от слънцето скала. Продължаваше да я целува и да я държи с едната си ръка, а с другата разкопча напълно блузата й и я дръпна настрана. Загали отново гърдите й, като чертаеше с пръст кръгове около твърдите зърна.

Клер се изви към него в самозабрава. Мъжът, който я държеше, не беше Лио Перели, арогантният светски човек, на когото искаше да даде урок, а прекрасен любовник, който караше да звънят у нея неподозирани струни.

Ненадейно Лио вдигна глава, усмихна й се и каза с хрипкав глас:

— Обичам да пия своето мартини с лед, но не обичам да се любя на студената земя. Не можем ли да отидем някъде, където ще ни бъде малко по-удобно?

Клер погледна към него още съвсем замаяна. Но когато думите му стигнаха до съзнанието й, главата й изведнъж се проясни. Какво, по дяволите, правеше тя всъщност тук? Лио само си играеше с нея, а последното, което тя искаше, беше да стане още един екземпляр в положително голямата му колекция от любовници.

Затвори очи и се опита да се съвземе. Той не бе загубил самообладанието си. Всичко сторено от него бе добре обмислено и преднамерено. Допуснала бе да я увлече бурята на страстта.

Клер се почувствува унизена и оскърбена. Но беше твърде горда, за да го покаже. Успя да се усмихне и да отвърне:

— Имаш право, Лио.

Той стана. В сумрака усмивката му й се стори като подигравателна гримаса. Спомни си отново котешкия му поглед на масата. Значи това бе наказанието, задето му се бе надсмяла.

Външно спокойна, Клер стана и изтупа панталона си.

— Става тъмно и скоро ще бъде доста хладно. Трябва да се връщаме.

Тя тръгна напред. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да говори спокойно и с безразличие. „Ще му го върна тъпкано — закле се тя. — Ако си мисли, че може да си поиграе с глупавата женичка от село, лъже се.“ Щеше да премине в контраатака.

Клер пое дълбоко дъх, за да се поуспокои, преди да стигнат до хижата.

Стана тъмно и доста хладно. Цвърчаха щурци, жаби квакаха в блатото. Светулки блясваха като мънички падащи звезди. Каменистата пътека едва се виждаше, но тя бе минавала по нея толкова често, че пристъпваше без всякакво колебание. Обратно, Лио се препъваше зад нея и ругаеше.

Пердетата в хижата още не бяха спуснати, така че от прозорците падаше слаба светлина в градината. Някой свиреше на пиано, Дариъс и Мерили пееха в дует стара кънтри песен.

Двамата млади вдигнаха погледи, когато Клер и Лио влязоха, но не прекъснаха песента си.

Клер се приближи до камината, където гореше слаб огън. Тя потърка ръцете си, защото внезапно усети студ. После посегна към ръжена и разбута цепениците. С ъгълчетата на очите си видя, че Лио се настани в един от люлеещите се фотьойли до камината.

— Хубава ли беше разходката? — осведоми се Мерили, когато свършиха песента.

— О, да — отвърна Клер ядосана, че се изчервява.

— Беше изключително поучителна — каза зад нея Лио, като леко се полюшваше.

Той очевидно се забавляваше и това още повече разгневи Клер. Поиска й се да размаха ръжена под носа му. Предвидливо го остави настрана и седна на един стол. Когато вдигна глава, срещна погледа на Лио.

— Споменах ли ви вече, че утре ще отидем на вечеринка?

— Какво е пък това? — поиска да узнае Дариъс.

Мерили с готовност му обясни:

— Откакто хората имат телевизори и младежите се учат да танцуват най-модерните танци, традиционните празници с народни танци и други подобни неща все повече отмират. Но тук при нас хората все още държат на традицията и устройват от време на време такива празници.

Клер стана рязко:

— Денят беше дълъг. Отивам да спя.

Мерили погледна майка си изненадано. Естествено Клер знаеше, че добрата домакиня никога не отива да спи преди гостите си, но сега това й беше безразлично. За днес й беше дошло до гуша от Лио Перели.

— Ако вие, млади хора, сте още гладни, можете да си направите пуканки.

Лио също стана:

— Съществува ли някаква възможност човек да се изкъпе?

Клер го изгледа с леденостудените си сини очи:

— Но, разбира се, Лио — отвърна тя с най-сладкия си глас. — Зад къщата има поцинкована вана. Нужно е само да я занесете в стаята си, да извадите вода от кладенеца, да я стоплите на огнището и да напълните ваната.

— Разбирам. Следователно толкова прехваленото гостоприемство на Юга не включва банята?

— Можехте да си доведете един слуга — отвърна Клер грубо.

— Искаш ли да ти помогна, татко? — предложи Дариъс.

— Не, благодаря, Дариъс. Късно е вече. Ще изчакам до утре — той наблюдаваше Клер, очите му се смееха.

Тя стисна юмруци. Как й се искаше да заличи тази надменна усмивка от лицето му!

Над главите им шумно изтрака орех, паднал от надвиснал над покрива клон. На Клер веднага й хрумна нещо.

— О, почти щях да забравя. В случай че нощес чуете стъпки по покрива, това ще е вероятно някоя пантера. Привлича ги яденето — тя нарочно избягваше да поглежда Мерили. От памтивека в тази област никой не бе виждал пантера.

— Пантера ли? — попита Дариъс неспокойно.

— Но тя няма да влезе вътре. Покривът е солиден… — Клер направи гримаса. — Поне така се надявам. Отдавна не сме викали майстори да го преглеждат. Но за всеки случай… — тя взе една стара пушка от стената.

— О, боже — извика Лио учудено. — Можете ли да си служите с това нещо?

Бащата на Клер бе настоявал всеки във фермата да умее да си служи с пушка, така че и тя, и Мерили бяха добри стрелци. Но този мускет се нуждаеше от олово и барут, а през последните сто години не бе използван нито веднъж. Само че Лио и Дариъс не можеха да го знаят.

— Ако звярът е достатъчно голям, ще го улуча — каза Клер. — Тогава вие, мъжете, ще трябва да го довършите с тояги — Лио и Дариъс се спогледаха ужасени. Клер с мъка се въздържа да не се засмее високо, но продължи: — Хижата обаче е солидно изградена. Видяхте ли дълбоките драскотини по вратата? Те са от мечка — тя сложи мускета на масата. Прозина се. — Така, а сега отивам да спя.

Мерили се бе обърнала гърбом към тримата и се преструваше, че търси нещо в скрина. Клер забеляза, че раменете й потръпват.

— Какво се е случило? — попита Дариъс.

— С какво? — рече Клер невинно.

— С мечката?

— Аха. Наш съсед веднъж минал оттук с пушка и стрелял по мечката — тя поклати загрижено глава. — За съжаление обаче не бил добър стрелец. Мечката му откъснала едната ръка, преди да успее да я убие с ножа си.

Клер можеше да измисли още по-украсени подробности, но не бе сигурна колко още ще може да се сдържа Мерили.

— Мечата кожа дълго стоя пред камината — продължи Клер равнодушно. — Но накрая плъховете я унищожиха. Използваха я като гнездо. Дебели, тлъсти плъхове. Имаше ги навсякъде — тя се огледа. — От време на време пак виждаме по някой — тя погледна весело Лио, от чието лице усмивката бе изчезнала. — Лека нощ, Лио. Спи добре, Дариъс.

Клер взе една от лампите и влезе в стаята си. Просна се усмихната на леглото. Във всеки случай бе успяла да заличи високомерната гримаса на Лио. Лицата на бащата и сина изглеждаха доста смутени. Вероятно Мерили щеше веднага да обясни на Дариъс, че всичко не е чак толкова страшно. Но се надяваше, че обзет от мисли за пантери, мечки и плъхове, Лио ще прекара една безсънна нощ.

Призори също нямаше да може да затвори очи. С не особено доброжелателни задни мисли тя бе донесла за няколкото дни, които трябваше да прекарат тук, пет-шест кокошки и един петел с особено мощен глас.

Съблече се, изми си зъбите и лицето над легена. После облече тънка памучна нощница и си легна.

Макар че бе уморена, дълго се въртя насам-натам, без да може да заспи.

След време чу как вратата на стаята на Лио първо се отвори и после пак се затвори. До ушите й достигна шум, след това и прозорецът се отвори, навън се изсипа вода и веднага след това леглото на Лио проскърца.

Клер се усмихна. Бе подредила леглото на Лио с матрак, напълнен с царевични листа, а не с пухен дюшек, както нейното. Чаршафите бяха от грубо платно. Разлика от небето до земята в сравнение с копринените чаршафи и мекия дюшек, с които сигурно бе свикнал. Положително нямаше да заспи цялата нощ и щеше да ругае. Изведнъж видя отново пред себе си устните му. Те идваха все по-близо и по-близо. Нежно и същевременно страстно я милваха…

Клер се обърна и зарови лице във възглавницата, за да заличи тези картини. Мразеше себе си също толкова, колкото и него. Защо не се бе отбранявала? Би ли скочила в пропастта като онова легендарно индианско момиче! Не, тя се бе държала като жадна за любов кобила, която се умилква на първия жребец. Всъщност лекомислените авантюри съвсем не бяха в нейния стил. И въпреки това го бе желала. И то как! Цялото й тяло още гореше от желание. Сълзи потекоха по бузите й. Тя ги избърса гневно. Неспокойно се заобръща от една на друга страна.

Някъде към полунощ, сякаш по поръчка, някакво малко животно — вероятно миеща мечка — пропълзя по покрива. Клер се засмя сънено. Дано в ушите на Лио това да прозвучи като стъпки на пантера.

Най-после заспа, но още в зори високо кукуригане я изтръгна от съня. Тя чу, че Лио скочи от леглото и високо изруга. После срещу кокошарника полетя някакъв предмет. Кокошките изкудкудякаха уплашено. Прозорецът на Лио се хлопна.

Усмихната, Клер се обърна на другата страна и този път потъна в дълбок сън.