Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ласитър (20)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sheilas Stadt, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2011)
Корекция и форматиране
marvel (2011)

Издание:

Джек Слейд. Градът на Шейла

Поредица: Ласитър

Преводач: Цветелина Петрова

Коректор: Мая Арсенова

Технически редактор: Стефка Димитрова

Издателска къща „Калпазанов“ — Габрово, 1993

Формат: 84/108/32

ISBN: 954–8070–95–2

История

  1. — Добавяне

2.

Шейла беше висока и стройна. Имаше руса коса, при това естествена. Лицето й бе необикновено красиво, с тесен и мъничко къс нос, високи скули и бадемовидни морскозелени очи, извити леко нагоре. Зъбите й бяха бели като перли, а пълните й устни имаха оная страстна извивка, която Ласитър така много харесваше. Шейла отдавна вече не бе младо момиче, а зряла жена, намираща се в разцвета на своя живот.

Когато Ласитър влезе в кръчмата, тя стоеше на бара и се готвеше да вземе поднос, пълен с чаши, за да ги занесе по масите.

Погледът й бе почти безизразен. Изобщо не изглеждаше изненадана.

Ласитър спря на вратата и си свали шапката. Усмихнато я оглеждаше от главата до петите. Мили боже, как бе могъл да забрави тази жена!

Когато тръгна към нея, тя също се усмихна: мъдро, мъничко влюбено, но и със следа от подигравка.

— Здравей — каза Ласитър, като спря пред Шейла и постави широкополата си шапка на тезгяха. — Изобщо не си остаряла. Ама изобщо — очите й заискриха. — Приятно е отново да те видя! Как си? — попита той.

— Благодаря! Добре!

Блясъкът в погледа й се засили. Ласитър се огледа преценяващо.

— Все същото заведение. Все така много хора при теб.

Лицето й помръкна.

— Още преди половин час научих, че си пристигнал. Най-сетне се появи!

— Сигурно си чула и как дойдох. Шерифът ми загуби времето.

— Къде са нещата ти?

— Взех си стая в хотела.

Тя го погледна с укор.

— Това вече е прекалено!

— Често си мислех за теб, а веднъж дори си втълпих, че си се омъжила.

Всичко беше лъжа и едва в този миг Ласитър си спомни колко силно двамата бяха влюбени един в друг преди време. Тя никога не беше го забравяла. Той ясно виждаше това и разбра, че дълбоко я бе засегнал. Ъгълчетата на устата й потрепнаха издайнически. „Слава богу“ — щеше да извика силно Шейла. Хвана подноса и посочи с глава към бармана.

— Нека Балди ти даде едно уиски! След секунда ще бъда отново тук.

Тежката табла! Шейла се поклащаше с нея на високите токчета, а той я гледаше отзад, както винаги я бе наблюдавал, когато тя бързаше през заведението. Стегнатото й дупе се полюшваше все така възбуждащо и прелъстително. Тя не се оглеждаше наоколо, но Шейла знаеше, че той я следи с поглед, и Ласитър усещаше съвсем ясно това…

Когато се обърна към бармана и погледите им се срещнаха, веднага разбра, че този човек го наблюдава като свой съперник. Барманът беше млад, висок, симпатичен и изглеждаше много мъжествен. Отдалеч личеше, че е влюбен до уши в Шейла.

— Вие трябва да сте Ласитър — каза той и му подаде една чаша. Беше я напълнил четири пръста под ръба.

— Да, аз съм.

Ласитър взе чашата, вдигна наздравица за него и отпи малка глътка от уискито, но барманът му отвърна с досада:

— Само ако знаете как ми се драйфа от вас! — остави го да стои на тезгяха и се обърна към другите клиенти.

Шейла се върна. Остави подноса, хвана леко Ласитър под ръка, взе чашата му и отпи от нея.

— Нямаш представа, как добре действа това — каза тя и му върна уискито. Красавицата подуши рамото му и го погали по лицето с върха на пръстите. — Никога не забравих миризмата ти. Усещах я през всичките тези години само щом си помислех за теб. Миризма на необузданост, свобода и простор, а в очите ти гори неспокойствието — Шейла го погледна направо в зениците. — Отново само пътьом! Ясно ми е вече. Ще останеш ли поне за по-дълго?

Преди време бяха влюбени един в друг. Ласитър бе забравил, но тя не, затова сега му дожаля за нея. Изведнъж се почувства дяволски виновен. Как бе могъл да забрави тази жена! Шейла! Ласитър беше нейната голяма любов и явно продължаваше да бъде. Тя също бе неговата голяма любов, само че… той беше забравил. Оказал се бе мръсник и чак сега разбра какво искаше да каже барманът.

— Ще остана за по-дълго — отвърна Ласитър с дрезгав глас, прегърна русокосата красавица и я притисна към себе си.

Тя го наблюдаваше с подигравателен поглед.

— Добре е поне, че показваш някакво чувство. Но, честно казано, след шест години си представях срещата малко по-бурна.

Преди шест години е бил в Мидъл Таун! Наистина ли беше толкова отдавна? Ласитър се усмихна.

— Познаваш сдържаността ми!

Шейла посочи към вратата, водеща към стълбите, по които се стигаше до жилището й.

— Когато последните гости си тръгваха и ние оставахме сами, ти ме сграбчваше и ме обладаваше още зад тази врата, всяка вечер, а често и през деня. И никаква сдържаност. Това знам аз.

Тя се засмя, а в погледа й бе отпечатан красивият спомен. Мислите за тези дни накараха Ласитър да се изчерви. Да, между тях бе имало голяма, страстна и всеизгаряща любов и в тоя момент отново осъзна колко много бе обичал Шейла. Те наистина никога не можеха да отидат по-далече от онази врата. Там тя искаше да бъде обладана. Нима това не беше любов!

— Балди, запознай се с Ласитър! — каза красивата съдържателка на кръчмата.

Симпатичният мъж кимна.

— Ласитър, това е Балди, моят барман!

Тогава Шейла нямаше барман. Явно вече не можеше да се справя сама. Освен нея още две момичета и един келнер обслужваха клиентите.

— Този господин си бил взел стая в хотела! — обърна се русокосата красавица към Балди. — Тони трябва да освободи стаята и да доведе при нас коня му заедно с багажа. Нека да каже само, че аз го изпращам.

Барманът вдигна две ръце, за да покаже, че е разбрал.

Шейла дръпна Ласитър със себе си и двамата тръгнаха към онази задна врата… Той си спомни приглушената светлина на стълбището и лампата, над която висеше червена книжна кесия. Тук нищо не беше се променило.

Те спряха, прегърнаха се и се целунаха. Изведнъж всичко бе като преди. Тя стоеше пред него, държеше го в обятията си, а той я притискаше към стената. Вдигна роклята й над бедрата и дългите й, стройни крака и стегнатото дупе заблестяха в мрака като алабастър.

Без задръжки, Шейла се впиваше в него. Ласитър остави да премине този ураган. Взе я, както тя искаше, и заедно се заизкачваха все по-нагоре, докато стигнаха малкото й жилище.

Там взаимно се съблякоха с такава лудешка страст, че от роклята й се откъснаха няколко копчета и хвръкнаха някъде из стаята.

Отпуснаха се на леглото плътно един до друг. Шейла го обгърна с ръце и крака и го притисна до себе си така, сякаш нямаше намерение никога повече да го пусне.

Те впиха устни, като всеки изпиваше дъха на другия. Ласитър се движеше бавно и нежно, за да може тя изцяло да се отдаде на страстта си. Шейла държеше очите си затворени. Тялото й потръпваше във върховна наслада. Той усещаше това, защото ноктите й се забиваха в кожата му. Накрая русокосата красавица го обърна по гръб, легна върху него и разтвори дългите си крака. Докато притискаше устните си към неговите, започна бавно и внимателно да се движи отгоре му, галейки го нежно. Когато усети, че оргазмът наближава, Шейла стана по-бърза до момента, в който върховното блаженство ги отнесе в небесни висини. Бяха се вкопчили така здраво един в друг, че не можеха да си поемат дъх.

Изтощена, но щастлива, тя се отпусна в прегръдките му.

— Нямаш представа, колко много съм мечтала за това, Ласитър! — каза тихо и нежно. И все още със затворени очи се сгуши в него.

Той я целуна по косата и челото.

— Кога трябва да си тръгнеш? — искаше да знае тя.

Ласитър зарови лице в стройния й врат и каза умолително:

— Не говори сега за това!

— Толкова е хубаво да те усещам до себе си! — тя въздъхна. — Защо трябваше да се влюбя тъкмо в мъж като тебе? Би ли ми отговорил, Ласитър?

Откъде я познаваше ли? Той знаеше само, че не може да остане при нея, както и при която и да е друга жена. Бе се заклел тържествено пред Бригада Седем. В живота му нямаше място за трайни връзки.

При тези мисли Ласитър въздъхна дълбоко.

Много жени, които бе познавал, си заслужаваха да не ги напусне. Вече често го занимаваше мисълта да си вземе партакешите от момчетата в далечния Вашингтон.

За Шейла си струваше да каже „сбогом“ на Бригада Седем. Но можеше ли да го направи? Щеше ли да издържи? Нейният свят бе тази кръчма. Щеше ли той, Ласитър, да свикне да разнася по масите уискито на клиентите? Съмняваше се. Бе спестил пари. Можеше да намери майстор колар, да направи работилница и да произвежда товарни коли и файтони.

Това беше работа, която би го задоволила. По дяволите! Безброй въпроси и никакви отговори. Те щяха да дойдат по-късно, много по-късно…

Най-сетне сънят го надви.