Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Завоевателите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conquerors’ Heritage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2012 г.)

Издание:

Тимъти Зан. Наследството на завоевателите

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД

Формат 84/108/32

Печатни коли 17

ИК „Бард“ ООД, 2000 г.

ISBN: 954-585-116-3

История

  1. — Добавяне

19.

Вратите на двата купола се отвориха едновременно и двамата пазители излязоха на пътеката.

— Започва се — тихо промърмори Клнн-даван-а. — Готов ли си?

— Доколкото мога — също така тихо отговори Трр-гилаг. — Дано номерът ни мине. Иначе здравата сме я загазили.

Клнн-даван-а мълчаливо кимна. Всъщност дори и да успееха, щяха да си имат много неприятности. Само че малко по-късно.

Другата възможност бе да не предприемат нищо и Прр’т-зевисти да умре. Ако хората-завоеватели не го бяха убили досега.

— Спрете и не мърдайте — изговори пазителят отляво думите на древния ритуал на Дхаа’рр. — Кажете си имената пред пазителите на Прр.

— Подчиняваме се на пазителите на Прр. — Клнн-даван-а пристъпи между двете маси с плодове кавра от двете страни на пътеката. Аз съм Клнн-даван-а — Дхаа’рр.

— Аз съм Трр-гилаг — Кеера’рр.

На Клнн-даван-а й се стори, че при споменаването на името на друг клан пушките леко трепнаха.

— Как ще докажете, че поздравите и намеренията ви са искрени?

— С обреда кавра — каза Клнн-даван-а, взе един от плодовете и го разряза с език. С крайчето на окото си видя Трр-гилаг да прави същото. — Сега стоим беззащитни пред пазителите на Прр — продължи тя и хвърли разкъсания плод в контейнера за отпадъци.

Пазителите бяха наблюдавали внимателно цялата церемония. И особено действията на Трр-гилаг.

— А кой ще ви предложи своето гостоприемство?

— Наш приятел и колега — каза Клнн-даван-а. — Прр’т-касст-а — Дхаа’рр.

Пазителят се намръщи.

— Приближи, Клнн-даван-а. — Той сведе пушката си така, че да не сочи право към нея. — Какво имаш предвид като я наричаш „колега“?

— Провеждаме малък експеримент върху чувствителността на фссс-органите — обясни Клнн-даван-а, като пристъпи напред към пазителите. — Прр’т-касст-а беше така добра да се съгласи да бъде доброволен участник в него.

— Какъв е този експеримент? — изръмжа вторият пазител. — Имате ли разрешение за него?

— Ето — Трр-гилаг извади документите. — Мога ли да приближа пазителите на Прр?

Първият пазител не изглеждаше особено въодушевен, но въпреки това кимна.

— Приближи, Трр-гилаг.

Трр-гилаг пристъпи до Клнн-даван-а и подаде документите. Клнн-даван-а наблюдаваше как другият ги взе. Полагаше всички усилия опашката й да остане спокойна. Това беше моментът, в който нещата можеха да излязат наяве. Разбира се, документите бяха съвсем официални. Проблемът бе в това, че те позволяваха експерименти върху незхиррзхиански другопланетни видове като нейните малки на чиг от Грий. Ако пазителите проявяха достатъчно подозрителност или се зачетяха и в детайлите…

Първият пазител направи знак на другаря си.

— Повикай Прр’т-касст-а. Да видим какво ще каже тя самата.

Другият кимна и влезе в своя купол. Миг по-късно гласът му прозвуча през високоговорителите.

Прр’т-касст-а се появи преди още ехото да заглъхне.

— Е, все пак дойдохте. — Тя местеше поглед от Клнн-даван-а към Трр-гилаг и обратно. — Мислех си, че няма да намерите време.

— Един от другите доброволци се отказа в последния момент — каза Трр-гилаг, извади малка плоска кутийка от кесията на колана си и вдигна капака. — Решихме, че разполагаме с достатъчно време да прескочим дотук. Ако потвърдите за нас пред пазителите, можем да започнем.

— Не бързайте толкова — изръмжа първият пазител, пристъпи към Трр-гилаг и взе кутийката от ръката му. — Не съм уведомен за никакви експерименти с фссс-органи на Прр.

— Програмата е съвсем нова — каза му Трр-гилаг. — Серия експерименти, целящи да се открие начин за подобряване на възприятията на старейшините. Не се безпокойте, напълно безопасно е.

— Ние решаваме доколко е опасно, ако нямате нищо против. — Пазителят се мръщеше на блокчето червеникаво желе и лъжичката с дълга цилиндрична дръжка. — Какво е това?

— Пълното описание на съставките се намира тук — посочи документите Клнн-даван-а. — Казано по-просто, това прилича на много пикантен ликов сос на Гуу’рр.

Пазителят примигна.

— Ликов сос ли? Да не се шегувате?

— Е, това разбира се, е силно опростяване — кратко каза Трр-гилаг и хвърли към Клнн-даван-а поглед, изпълнен с професионално неодобрение. Тя леко трепна и мълчаливо се сви, както подобава на сгълчан подчинен. Колкото повече пазителите останеха с впечатление, че Трр-гилаг е шефът, толкова по-добре. Щяха да го наблюдават по-внимателно.

— Тя има предвид, че глазурата е подобна на ликов сос поради многобройните подправки и допълнителната обработка — продължи той. — Надяваме се, че с негова помощ ще можем да отворим ново измерение в живота на старейшините. Вижте, всичко е описано в документите. Напълно безопасно е.

Пазителят тикна кутийката в ръцете му.

— Докажете. Хапнете от него.

Трр-гилаг сви рамене.

— Разбира се. — С върха на лъжичката той взе малко от желето и го опита. — Напълно безопасно — добави и посегна да вземе още. — И между другото, доста вкусно. Искате ли да опитате?

Пазителят направи кисела гримаса.

— Не, благодаря. Прр’т-касст-а, сигурна ли сте, че сте съгласна да направите това?

— Напълно — каза старейшината с тих и изпълнен с копнеж глас, който изобщо не й се наложи да имитира. — Моля ви, пуснете ги.

Пазителят въздъхна.

— Добре, елате. Прр’т-касст-а, вървете напред и ни покажете нишата си.

Тръгнаха към храма — Прр’т-касст-а се рееше отпред, а вторият пазител остана последен. Клнн-даван-а пое дълбоко дъх, като се мъчеше да си придаде възможно най-безгрижен вид. Не смееше да погледне към Трр-гилаг. Първи етап — успешен. Сега й оставаше само да се надява, че схемата, която бяха измислили, ще проработи и на практика. И че тя самата ще успее да изпълни ролята си.

Нишата на Прр’т-касст-а се намираше на три разкрача височина в северозападната стена на храма. Първият пазител натисна един бутон на панела на стената и на върха се появи въжена платформа. Голяма колкото за трима. Което означаваше, че по всяка вероятност единият от пазителите щеше да настои да се качи с тях.

Оказа се права.

— Ще се наложи да дойда с вас — каза единият от пазителите, стъпи върху платформата и застана в десния й край.

— От другата страна, ако обичате — каза Трр-гилаг, като го премести в левия край. — Аз трябва да съм в средата, а асистентката ми — от дясната ми страна.

Пазителят не възрази. Клнн-даван-а застана отдясно, а Трр-гилаг се промуши между двамата. Пазителят даде знак на колегата си и платформата започна да се издига.

— Добре — енергично каза Трр-гилаг, когато стигнаха на необходимата височина, подаде кутийката на Клнн-даван-а и извади чифт хирургически ръкавици. — Бихте ли отворили нишата, пазителю?

При звука от отварянето Клнн-даван-а трепна. Невероятно шумни неща, очевидно нарочно направени така, за да предупредят при случай пазителите и старейшините.

Знаеше, че няма абсолютно никаква възможност да отвори незабелязано вратичката на нишата на Прр’т-зевисти, без да остане незабелязана. Още повече при наличието на пазител на половин разкрач разстояние.

Но тя и не смяташе да го прави. Всъщност силно се надяваше да не й се наложи.

— Добре — отново каза Трр-гилаг, докато си слагаше ръкавиците и гледаше фссс-органа на Прр’т-касст-а. — Ще задържите ли вратата отворена, пазителю? Отлично. Готова ли сте, Клнн-даван-а?

— Готова съм. — Лявата й ръка държеше кутийката по такъв начин, че да закрива нишата на Прр’т-зевисти от погледа на пазителя. В дясната си ръка — също скрита зад кутията — стискаше лъжичката.

— Прр’т-касст-а?

— Готова съм — каза тя, увиснала наполовина вътре, наполовина извън храма пред Клнн-даван-а. Прозрачното й тяло беше също в такава позиция, че да може да допринесе поне малко към делото. Преструваше се, че очаква с интерес предстоящия експеримент.

— Добре тогава. — Трр-гилаг взе лъжичката от ръката на Клнн-даван-а и загреба от желето.

Капакът на дръжката на лъжичката се освободи и в ръката й остана малка спринцовка за вземане на проби.

— Започваме. — Трр-гилаг опита отново от желето и изви ръката си така, че да скрива липсващия край на дръжката. — Добре, Прр’т-касст-а. Кажете ми какво чувствате.

Той започна да маже желето върху фссс-органа й. Двамата започнаха оживен разговор, изпълнен с въпроси, коментари и още въпроси. Но Клнн-даван-а изобщо не го чуваше — тя внимателно обърна спринцовката и провря тънката игла през мрежата на нишата на Прр’т-зевисти. Опипом успя да открие фссс-органа, събра кураж и натисна иглата в твърдата външна обвивка.

Отначало не се получи. След това обвивката внезапно поддаде и иглата проникна в меката вътрешност. Клнн-даван-а трепна от съчувствие. Като си помисли каква ли ужасна вълна от болка би заляла закотвения тук старейшина. Но в конкретния случаи Прр’т-зевисти не би могъл да изпита нищо. Натисна бутона на края на спринцовката и я включи.

Сякаш измина цяла вечност преди лекото вибриране да спре. Ако изчисленията им бяха верни, в спринцовката се намираше същото количество фссс-клетки, колкото и в обичаен резен. Дали това бе така обаче щяха да разберат чак когато предадяха спринцовката на Трр-мезаз на Доркас. Ако успееха.

Втори етап — успешен. Сега идваше ред на най-деликатната част. Клнн-даван-а придвижи спринцовката към себе си, докато фссс-органът не опря в керамичната мрежа на нишата, и дръпна. Ако иглата се бе забила прекалено здраво, изваждането й щеше да я накара да залитне и нямаше начин пазителите да не забележат. Още по-лошо — ако натискът отвореше вратичката…

Иглата се освободи толкова неочаквано, че почти я изненада. Клнн-даван-а бързо скри спринцовката под кутийката. Група старейшини приближаваше, за да погледа експеримента. Можеше само да се надява, че никой не е забелязал ролята й в него. В противен случай…

Внезапно пред Трр-гилаг се появи старейшина.

— Вие ли сте Трр-гилаг — Кеера’рр? — строго запита тя.

С крайчеца на окото си Клнн-даван-а забеляза как опашката на Трр-гилаг трепна.

— Да.

— Имате съобщение — кратко каза старейшината. — Изчакайте.

И изчезна. Трр-гилаг погледна Клнн-даван-а. Опашката му беше спокойна, но лицето му беше леко напрегнато.

— Всичко е наред — кимна тя. — И без това приключвахте с теста, нали?

Лицето му малко се отпусна.

— Да — съгласи се той и й подаде лъжицата така, че да се намира под дъното на кутията. Клнн-даван-а сръчно напъха спринцовката в кухата дръжка и здраво натисна капака. След това взе вече цялата лъжица, постави я на съответното й място в кутията и затвори капака.

В същия момент старейшината се появи отново.

— Наредено ви е веднага да се върнете в Града на единството. По заповед на Върховния вожд. Край на съобщението.

Клнн-даван-а погледна Трр-гилаг и забеляза как той леко се намръщи.

— Съобщението е разбрано. Благодаря ви.

Старейшината изчезна.

— По заповед на Върховния вожд? — повтори пазителят. — Помислих си, че това е само един малък експеримент.

— Така е — каза Трр-гилаг. — Но съм ангажиран и в други проекти.

Пазителят се мръщеше. После внезапно го позна.

— Трр-гилаг — Кеера’рр. Разбира се. Вие бяхте говорител на онази изследователска група на Базов свят дванадесет. Онази, с другопланетния затворник.

— Точно така — каза Трр-гилаг. — А сега ни свалете долу, ако обичате. Трябва веднага да хвана полет до Оакканв.

Един безкраен миг пазителят гледаше съсредоточено Трр-гилаг в очите. Клнн-даван-а беше сигурна, че целият план е пропаднал. Изследовател, специалист по другопланетни раси, надали ще се мотае из Дхаранв и ще маже фссс-органи с някакъв ликов сос…

Но за нейно най-голямо облекчение пазителят просто сви рамене.

— Разбира се — каза той, спусна мрежестата врата и затвори нишата. Погледна през парапета надолу, даде знак на колегата си и платформата започна да се спуска.

Един стоудар по-късно вървяха по пътеката към оградата.

— Е? — прошепна Прр’т-касст-а, която се носеше редом с Клнн-даван-а.

Клнн-даван-а се огледа. Не се виждаха други старейшини.

— Всичко е готово. Можете да се свържете по вашата линия с Трр-мезаз и да му кажете.

— Ще го направя. — Прр’т-касст-а помълча известно време. — Трр-гилаг, за какво ви вика Върховният вожд?

— На ваше място не бих се тревожил — каза й Трр-гилаг, но по тона му личеше, че увереността му е само привидна. — Сигурен съм, че няма нищо общо с това. Ще разбера какво става и след това ще измислим начин да пратим нашия малък подарък на Трр-мезаз.

— Дотогава ще трябва да направите всичко възможно да убедите лидерите на Дхаа’рр и Прр да отложат или отменят церемонията на изгарянето — добави Клнн-даван-а. — Няма начин да гарантираме, че това, с което разполагаме, ще заработи като истински резен.

— Ще се опитам — с треперещ глас каза Прр’т-касст-а. — Клнн-даван-а, Трр-гилаг… не зная какво да кажа. Как да ви благодаря…

— Можете да започнете със съобщението до брат ми — вежливо я прекъсна Трр-гилаг. — И може би след това ще ми помогнете да намеря пътнически свързочник. Трябва да хвана следващия полет до Оакканв и Града на единството.

— Да. — Прр’т-касст-а с видимо усилие се освободи от емоциите си и се върна в реалността. — Веднага.

Тя изчезна.

— Така — обърна се Трр-гилаг към Клнн-даван-а. — Имаше ли проблеми?

— Не — отрицателно махна с език тя. — Премина по-гладко, отколкото очаквах.

— Дано само да свърши работа — мрачно изсумтя Трр-гилаг. — Все си мисля, че ако е толкова лесно, биха могли да пълнят контейнери вместо да правят резени.

Клнн-даван-а сви рамене.

— Никога не забравяй силата на традициите — напомни му тя. — Особено на традициите, свързани със старейшините. Рязането върши работа. Правят го, защото винаги се е правело така. И това е добре за повечето от тях.

— Сигурно си права. Ако нашият начин проработи, може някога да напиша труд на тази тема.

— Не се съмнявам. Какво мислиш, че иска Върховният вожд?

— Сигурно е нещо свързано с мрачанците. Може би са променили времето на заминаване или нещо подобно.

Минаха през портата и тъкмо се насочваха към колата, когато Прр’т-касст-а се появи отново.

— Имам връзка с Трр-мезаз. Предадох му съобщението, но той иска да говори с вас.

— Разбира се — каза Трр-гилаг и погледна Клнн-даван-а. — Здравей, братко.

Прр’т-касст-а изчезна.

— Да не мислиш, че е в беда? — колебливо попита Клнн-даван-а.

— Така ми изглежда. — Трр-гилаг беше напрегнат, опашката му бързо се мяташе. — Чудя се дали хората не са предприели нещо.

Прр’т-касст-а се върна.

— „Трр-гилаг, баща ни се опитва да се свърже с теб от близо два тентарка — цитира тя без никакви встъпления. — Трябва незабавно да се върнеш на Оакканв.“

Трр-гилаг хвана Клнн-даван-а за ръката.

— Нещо във връзка с майка ни ли?

Забавянето този път сякаш се проточи цяла вечност. Клнн-даван-а усети, че напрежението му се прехвърля и върху нея. Изцяло погълната от проблемите около тяхното предбрачно споразумение, а след това и с фссс-органа на Прр’т-зевисти, тя бе успяла да получи само груба представа за проблема с майката на Трр-гилаг. Нещо във връзка с нейния фссс-орган и с отказа й да приеме старейшинство…

Прр’т-касст-а се върна.

— „Не каза. Всъщност не ми каза нищо, освен че иска да се види с някой от нас колкото се може по-бързо. Стори ми се разтревожен. Наистина разтревожен. Само това мога да ти съобщя.“

— Сигурно не се е доверявал на връзката. Добре, и без това ме викат в Града на единството. Ще се опитам да намеря начин да го видя.

Прр’т-касст-а изчезна и се върна стоудар по-късно.

— „Добре. Искаш ли да му се обадя и да му кажа?“

— Да — кимна Трр-гилаг. — Ти можеш да осигуриш по-сигурна връзка от мен. Да не споменавам какво изтичане на информация ще се получи, ако се обадя оттук.

Клнн-даван-а погледна Прр’т-касст-а, зачудена дали тя не е приела това като пряка обида към старейшините от Прр. Но дори да беше така, тя с нищо не го показа, преди отново да изчезне. Може би бе прекалено погълната от собствените си тревоги, за да забележи. Или бе отдала дължимото на клюките и знаеше, че Трр-гилаг е прав. Прр’т-касст-а се върна.

— „Добре. Знаеш ли как ще пътува пратката?“

— Още не.

— Мисля, че аз знам — каза Клнн-даван-а. — Ще обсъдим нещата и ще ти се обадим.

Прр’т-касст-а изглеждаше смутена.

— Всичко ли да повторя?

— Да — каза Трр-гилаг. — Само дайте да се разбере, че втората част е от Клнн-даван-а.

— Добре.

— Каква е идеята ти? — попита той Клнн-даван-а, след като Прр’т-касст-а изчезна.

— Да отида до Доркас. Докато лидерите умуват, аз нямам особена работа тук.

— Значи обикновено прекарваш свободното си време във военни зони, така ли?

— Стига с този сарказъм, скъпи — сгълча го тя. — И недей да спориш. И двамата много добре знаем, че това е единственият възможен начин. Ти трябва да се върнеш на Оакканв и да се подготвиш за пътуването. А не можем да се доверим на никой друг.

Трр-гилаг направи гримаса, но в очите му можеше да се прочете, че осъзнава много добре, че е права. Това бе една от чертите, която харесваше най-много у него — той преценяваше идеите на другите по същите критерии, по които и своите собствени.

— Но все пак това е военна зона — напомни й той. — Как ще проникнеш там?

— Има два начина. Най-добрият…

Прр’т-касст-а се появи.

— „Колкото по-бързо, толкова по-добре. Тук започват да стават разни неща. Сега трябва да свършвам, братко. Пази се.“

— Да. Всичко добро, братко. — Той кимна на Прр’т-касст-а. — Изпратете съобщението и освободете линията. След това ми изпратете пътнически свързочник.

— Добре — каза Прр’т-касст-а и изчезна.

Клнн-даван-а го погледна.

— Какво има?

— Не зная — бавно каза той. На лицето му се четеше тревога. — Просто начинът, по който каза, че започват да стават разни неща, не ми хареса.

— Защо не възстановиш връзката и не го попиташ?

— Не. Ако можеше да говори за това, щеше да го направи. — Той махна с ръка, сякаш да се освободи от мислите си. — Няма значение. Той е воин и знае какво прави. Разказваше ми за начина да отидеш до Доркас.

— Казах, че най-добрият начин е да събера няколко лични съобщения до помощника на Трр-мезаз, втори командир Клнн-вавги. Пада ми се далечен братовчед, ако помниш.

— Не знаех, че го познаваш толкова добре.

— Не го познавам. Но това няма значение. За Дхаа’рр няма разлика между близки и далечни роднини. А личните съобщения по традиция се предават на ръка.

— Дори във военна зона?

— Дори във военна зона. Така. Мога да взема редовен полет оттук до транспортния възел на Дхаа’рр на Шаманв, а оттам ще се кача на товарен кораб за Доркас.

Трр-гилаг се замисли.

— Така ще стигнеш до орбитата. А ако не ти разрешат да слезеш на планетата?

— Тогава ще трябва да разчитам на Трр-мезаз.

Стигнаха до спирката.

— Това не ми харесва — каза Трр-гилаг, докато й отваряше вратата на колата. — Но за момента не виждам по-добър начин. Добре. Ще питаме пътническия свързочник за разписанието на полетите до Шаманв.

— Добре — каза Клнн-даван-а, когато той седна до нея, въведе своя номер и крайната спирка. Колата потегли.

Знаеше, че идеята да отиде лично до Доркас е добра. Може би най-добрият план, който можеха да измислят. Но това не означаваше, че й харесва. Беше се оказала под прицела на арбалетите на чиг и бе извадила достатъчно късмет да не бъде преждевременно превърната в старейшина. Определено не й се искаше да проверява дали късметът й ще проработи и срещу много по-смъртоносните оръжия на хората-завоеватели.

— Не трябва да го правиш — тихо каза Трр-гилаг. — Можем да намерим някакъв друг начин.

— Не. — Клнн-даван-а го хвана за ръката. — Всички имаме своите отговорности в този живот. Прр’т-зевисти е Дхаа’рр като мен. Това е нещо, което трябва да направя.

Трр-гилаг се наведе към нея и нежно докосна лицето й с език.

— Това е една от чертите ти, които обичам най-много, Клнн-даван-а — промърмори той. — Винаги си готова да направиш онова, което трябва.

Тя стисна ръката му.

— Просто не спирай да ми го повтаряш.